В последните години все повече се говори за това, че Земята е жив разумен организъм, който знае за съществуването на човешката цивилизация и наблюдава нейната дейност.
Косвено потвърждение на тази хипотеза било получено още през 80-те години на миналия век. След изучаването на космически снимки на физически полета в районите на разломи на земната кора били открити свидетелства за редовни промени в стойностите на магнитното поле, настъпващи за определени периоди. Преди това било установено, че обемите на дълбинните газове, излизащи от пукнатини в земната кора, нарастват забележимо няколко пъти в денонощието.
Тези резултати са в синхрон с откритието на английските учени Хартман и Къри, изучаващи биоенергетичното взаимодействие на хората със заобикалящия ги свят. Изследователите открили т. нар. “енергетични мрежи” – зони от планетата, в които в течение на денонощието се променят електромагнитните показатели. Тези зони с площ до 4000 км, или мрежи, сякаш се “отварят” и “затварят” в зависимост от разположението на Луната, близките планети и други космични фактори.
Обяснение на това явление предложил проф. В. Луговенко от московския Институт по земен магнетизъм. Той смята, че “мрежите на Хартман и Къри” са свидетелство за “диханието” на планетата, която чрез пукнатините в разломите “прокарва” през дълбинните си слоеве космическа енергия. Следователно трябва да се отнасяме към Земята не като към “мъртъв” космически обект, а като към жив организъм.
Преди половин век немският психиатър Ханс Бергер, изучавайки електрическата активност на човешкия мозък, за пръв път откри слаби колебания с честота около 10 в секунда и ги нарече алфа-вълни. По този начин бе открит и алфаритъмa, най-изразеният образец на електрическата активност на мозъка. 25 години по-късно това стана цял раздел на науката, наречен електроенцефалография.
На тази основа през 1953 г. се появи предположението, че чувствителността на мозъка към електрическото въздействие може да осигури връзка с онова, което пронизва всичко около нас. Оказа се, че вълната на електромагнитните колебания с честотата на алфа-ритъма е много близка до дължината на окръжността на земното кълбо и е естествен резонанс на системата земя-йоносфера.
На близостта на резонансната честота на Земята и алфа-ритъма на мозъка на човека бе обърнато внимание през 60-те години - че те взаимно контактуват на подсъзнателно равнище на човешкия мозък и могат да си взаимодействат или оказват влияние. Чрез съпоставката на времето на реакцията на човека на оптически сигнал бе установено, че при увеличение на напрежението на полето на основната честота , времето за реакция на човека, което е обикновено 250 милисекунди, се намалява с 20 милисекунди, а при наличие на колебания от 2-6 херца нараства с 15 милисекунди. Получените резултати потвърждават тясната зависимост на мозъчните алфа-ритми с резонансните колебания на Земята, т.е. на възможността за взаимно въздействие.
Идеята за живата Земя се подкрепя и от други учени. Според тях в определянето на даден организъм като жив днес се използва “антропоцентричният” възглед, т.е. “живи и разумни” биха могли да бъдат само форми на организираната материя, чиито свойства съответстват на свойствата на животните и човека. Форми, които рязко се отличават от тях – по своя веществен състав, размери, продължителност на живота, употребата на енергия, обменни реакции и др. – официалната наука не причислява към разумната материя.
Подобен “човекоцентризъм” в опознаването на законите на природата води съвременните учени до задънена улица. Това е очевидно по тяхното отношение към планетата – с всички части на нейния организъм, каквито са въздухът, водата, недрата, растенията, животните , хората.
Всичко във Вселената е трептящи частици, като колкото са по-малки, толкова е по-висока тяхната честота на трептене и толкова е по-голяма тяхната енергоемкост. Естественият енергообмен на частиците води до тяхната материализация т.е. до обединяването на по-малките частици в по-големи, новата частица е с по-ниска честота на трептене и намален енергиен потенциал. По аналогичен път се изгражда всичко съществуващо, ниво след ниво, свят след свят, като колкото по-груба става материята, толкова е по-малка честотата и съответно се образуват все по-големи обособени части, обособените части образуват цялости, цялостите образуват обекти, обектите - системи и т.н. Имаме едно движение на числовите стойности описващи материята от милиарди милиарди трептения в секунда, честотата постепенно намалява до единица и след това започва обратното движение на числовите стойности, като постепенно се увеличава продължителността на едно трептение (вибрация, ритъм) и достига милиарди, милиарди години продължителност на един период на обособена група галактики или на една Вселена.
Но ако приемем хипотезата, че Земята е разумен организъм, то как се е появила тя ? Смята се, че планетите в Слънчевата система, в това число и нашата, са се образували от огромен облак прах и газ. Преди милиарди години, под действието на центробежни сили, в него са се сблъскали огромен брой астероиди, метеори и комети. Продължавайки да привличат към себе си по-малки небесни тела, те постепенно нараствали, увеличавали размерите си и накрая се превърнали в известните ни днес планети. Следователно Земята е огромно струпване на малки небесни тела, главно астероиди и комети.
Напоследък нарастна интереса на астрономите към тези космически странници. Например кометата Аренд-Ролан , открита през 1956 г. има втора, аномална опашка, която внезапно и необяснимо ту се появява , ту изчезва. Има комети, които произволно променят траекторията си на движение. Много от тези небесни тела произвеждат неясно радиоизлъчване, приличащо на сигнали, което дало повод на някои специалисти да ги обявят за разузнавателни сонди на извънземни. Но е предложена и различна версия : кометите и астероидите са живи същества, които имат кремниево-органична природа.
Както е известно, на тези астрономически обекти има вода – главно във вид на лед или пари. Донесена на планета, водата без съмнение играе важна роля във функционирането на организма на небесните тела. Поразителните свойства на водата, станали възможни благодарение на съвършено уникалната й структура, и особено способността й за биоенергоинформационен обмен, започват все повече да привличат вниманието на учените.
Сега може с увереност да се говори, че водата е “кръвта” на планетата, без нея е невъзможна нормалната жизнена дейност. Нещо повече, именно водата и наличието й на дадена планета е свидетелство за разумността на астрономическия обект. От тази гледна точка разумна е дори Луната, където в района на полюсите й под тънката повърхностна кора са открити цели океани. На Земята водата присъства не само на повърхността. Във вид на пари тя пронизва и слоевете в дълбочина. Така Земята се превръща в обединение на небесни тела – живи, мислещи същества, които са дали на планетата не само своята “кръв”, но и разум. Сблъсквайки се едно в друго в протопланетния газово-прахов облак, слепвайки се в едно, разумните комети не са загивали, а са се съединявали, създавайки огромен жив разумен организъм. Именно той е станал нашата планета Земя.
“Както е известно, енергоинформационното поле в заобикалящия ни свят притежава не само всеки жив организъм, но и въобще всеки предмет – било то камък или стол – пише проф. Сидни Джексън от Великобритания. – Но работата е там, че енергоинформационното поле на разумното същество рязко се отличава от аналогичните полета на неодушевените предмети. Полета от първи вид притежават само три вида същества от заобикалящия ни свят : човекът, делфинът и ... самата Земя ! Планетата не е просто кълбо, съставено от минерали, вода и органика. Тя е напълно разумно, мислещо същество, част от вселенското съобщество. И в светлината на този факт престава да бъде загадка по какви причини периодично от Земята в дълбините на Космоса се излъчват своеобразни информационни послания на много тънко енергетично ниво. Очевидно е, че “посланикът” е самата планета. “
Безусловно, Земята знае за съществуването на човешката цивилизация. Нещо повече, тя знае за всяко живеещо на нея същество – било то човек или животно. Всички свързани с хората необичайни явления – телепатия, левитация, биолокация, излизане от тялото и др. – стават в резултат на взаимодействието с биополето на планетата.
При увеличаване числеността на човечеството над допустимите норми, при отравяне с продуктите на жизнената дейност на цели региони от планетата, нейната атмосфера, растителни и водни ресурси тя започва да се изчиства от опасните за нея същества. Обикновено го прави посредством природни катаклизми.
И в същото време без целенасочените усилия на планетата едва ли би било възможно зараждането на човека и живота въобще. Появата на хората, както и всички процеси в природата има своята глобална общокосмическа цел. Тя се състои в масовото развитие на вселенската биоенергетична система.
Предназначението на планетите, в това число и на Земята е да създават, поддържат и насищат глобалната енергетика с астрални същности ( или биоенергетични субстанции ), които е способно да даде само разумно същество – като човека, делфина, кометата, самата Земя. Затова тази планета е като люлка, откъдето след раздяла с нашите тленни физически обвивки навлизаме в “зрелия”, космически живот ....
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.