БАСКЕТБОЛНИТЕ ИГРИ НА УМА

Колкото и невероятни да са данните, подбрани от споменатите по-горе
изследователи, те са само върхът на айсберга, когато става въпрос за контрола,
който холографският ум упражнява над физическото тяло. А практическите
приложения на подобен контрол не са строго ограничени до въпросите на здравето.
Многобройни изследвания, проведени в целия свят показват, че въображението има
огромно въздействие върху физическата и атлетическата форма.
В един скорошен експеримент психологът Шломо Брезнич от Еврейския
университет в Ерусалим наблюдава няколко групи израелски войници, които
преминават в марш четиридесет километра, като на всяка група дава различна
информация. На някои им казва, че са изминали тридесет километра и им остават
още десет. На други съобщава, че те ще изминат шестдесет километра, но в
действителност те изминават само четиридесет. На някои позволява да виждат
километрични знаци, а на други не дава знаци колко са изминали и колко още им
предстои да извървят. В края на изследването Брезнич открива, че равнищата на
стресовия хормон в кръвта на войниците винаги отразява тяхната преценка, а не
действителното разстояние, което са изминали. С други думи техните тела не
реагират на реалността, а на това, което те си въобразяват, че е реалност.
Според д-р Чарлз А. Гарфийлд, бивш изследовател в НАСА и сегашен
президент на Института по приложни науки в Бъркли, щата Калифорния, руснаците
обстойно са изследвали връзката между въображение и физическо действие. В едно
изследване фаланга съветски атлети от световна класа била разделена на четири
групи. Първата група прекарва 100% от тренировъчното време в тренировки. Втората
прекарва 75% от времето в тренировки и 25% от времето във визуализиране на
точните движения и постиженията, които те искат да постигнат в своя спорт. Третата
прекарва 50% от времето в тренировки и 50% във визуализиране, а четвъртата
отделя 25% за тренировки и 75% за визуализиране. Невероятно звучи, но на Зимните
олимпийски игри през 1980 г. в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, четвъртата група показва
най-голямо подобрение на формата, следвана от група 3, 2 и 1 - в този ред11.
Гарфийлд, който прекарва стотици часове в интервюиране на атлети и спортни
изследователи по целия свят, казва, че руснаците са включили усъвършенствани
техники за използване на въображението в много от техните атлетични програми и
смятат, че умствените образи действат като прекурсори* в процеса на генериране на
невромускулни импулси. Гарфийлд смята, че въображението работи, защото
движението се записва холографски в мозъка. В своята книга Върхова форма:
Психически тренировъчни техники на най-големите световни атлети той казва:
„Тези образи са холографски и функционират предимно на подсъзнателното
равнище. Холографският механизъм на въобразяване ни позволява бързо да
разрешим пространствени проблеми като например сглобяването на сложна машина,
хореографската разработка на един танц или преминаването на визуални образи на
игри през вашия ум."
Австралийският психолог Алън Ричардсън постига подобни резултати с
баскетболисти. Той взема три групи баскетболисти и проверява тяхната способност
да изпълняват свободни хвърляния. След това инструктира първата група да
прекарва 20 минути на ден в изпълнение на свободни хвърляния. На втората група
казва да не практикува, а на третата - да прекарва 20 минути на ден във
визуализиране как забиват съвършени кошове. Както може да се очаква, групата,
която нищо не прави, не показва и подобрение. Първата група отбелязва 24%
подобрение, но само чрез силата на въображението третата група бележи
подобрение с изумителните 23%, почти колкото при практикуващата група