събота, 26 март 2011 г.

Какво става?

Пророчествата, правени редовно от много хора за трансформациите на Земята, са друг
признак на това изключително време. Gordon-Michael Scallion също предсказа, че настават едни от
най-смутните времена. Според Скалион, ние ще трябва да преживеем земетресения, изригвания на
вулкани, наводнения, урагани и т.н., както никога по-рано, и то много скоро, преди края на века. И
Скалион не е единственият. Много отдавна Нострадамус, след това Едгар Кейси и индианците Хопи
са казали съвсем същото нещо.
Очевидно сега става нещо неестествено на планетата Земя - нещо реално и видимо, но и
нещо, за което то загатва. Като цивилизация, ние сме натрупали известно количество информация от
Шумерската епоха отпреди 6000 години до наши дни. Приблизително от 1900 до 1950 година
количеството на информацията се увеличи двойно. След това тя още веднъж нарасна двойно през
периода от 1950 до 1970 година, а след това наново двойно от 1970 до 1980 година. Сега
информационната лавина расте с такава скорост, че НАСА закъснява цели осем години с
въвеждането на данните в своите компютри, дори само с цел да може да ги ползува. Ние сме толкова
далече от положението да настигаме сами себе си, а това е вече нова страница от човешката
история, въпреки че си мислим, че всичко си е така, както преди. Но не е. Прочетете по-нататък.
Защо това става сега?
Защо всичко това става сега? Защо не преди 10 000 години или след 10 000 години например?
- Това става сега, защото ние се приближаваме към края на един цикъл и ще стигнем до най-горните
точки на всички видове нива. За да обясня това, трябва да изоставя за малко моя разказ и да насоча
светлината на прожектора към Дрънвълоу.
Мелхиседек твърди, че съществуват два вида критично движение за нашата планета. Първият
вид, познат от хилядолетия, е процесията на равноденствията. Вторият вид е едно отклонение, което
бе открито съвсем наскоро. Ние, тоест цялата слънчева система, се придвижваме в пространството,
като описваме спирала по начин, който показва, че ние като че ли сме завързани за нещо.
Астрономите, които са забелязали това явление, са започнали да търсят това друго тяло.
Изчисленията са ги насочили най-напред към една област на едно съзвездие, след това към група
звезди. Преди четири-пет години бе установена причината: една звезда Сириус-А. Ние се движим в
пространството със Сириус-А, като описваме спирала, подобна на спиралата на молекула ДНК.
Нашата съдба е свързана със Сириус. Като се движим заедно със Сириус по този начин, едно
съзнание се разгъва по начин, подобен на начина, по който гените и хромозомите в молекулата на
ДНК разгъват посланието си в строго специфични равнини. Съществуват определени ключови
моменти, в които може да се случат някои събития и в които между Сириус, Земята и останалата част
от космоса се появяват "генетични" редове от решаващо значение. Именно сега се създава един от
тези редове.
Да се спрем на прецесията на равноденствията (ил. 3-1). Оста на Земята е наклонена 23,5
градуса. Когато Земята се движи около Слънцето, оста й остава наклонена, на което се дължат
годишните времена. Но тъй като и самата ос се движи, получава се и осова промяна с изместването.
Оста се придвижва с по един градус всеки 72 години. През 2160 години тя навлиза в ново съзвездие и
прави по този начин пълна обиколка за 25 920 години.
Така за период от 25 920 години точката на северния полюс очертава една елипса. В една
точка от тази елипса земята е най-близо до центъра на галактиката, а в друга точка е най-далече. И
много древни народи са били забелязали, по-точно тибетците и индусите, че с отдалечаването от
центъра на галактиката ние заспиваме, а когато завием, за да се приближаваме към този център,
започваме да се събуждаме.
Древните мъдреци са разделили елипсата, получена от процесията на равноденствията, на
сегменти, наречени юга. По-голямата част от информацията относно тези периоди юга, са натрупани
през последните 2000 години, период, известен под наименованието Кали Юга. Случайно това е
отсечката на най-дълбок сън от цялата елипса. Така почти всичко, което е било написано за
космичния цикъл през тези последни 2000 години, е било тълкувано от заспали хора, които са се
опитвали да търсят извадки от древните текстове, които те дори не са разбирали. И впоследствие
така са променили тези текстове, че никой друг да не може повече да получи от тях някакво знание. С
други думи, на по-голямата част от тези информации изобщо не може да се вярва.
Древните са открили две противоположни точки, които са отдалечени една от друга на
разстояние 900 години, в едната от които ние заспиваме, а в другата се пробуждаме. И двете точки са
свързани с невероятни изменения -промяна в съзнанието на отделните хора и изменение в
положението на полюсите на планетите.
Сега ние се намираме точно в точката на обрат, в началото на движението за завръщане към
центъра на галактиката и в началото на пробуждането. На 180 градуса спрямо последното обръщане,
точно на обратната страна, и следващото обръщане е неизбежно предстоящо. Именно затова ние
вече стигаме до критичния праг, който включва между другото и свръхнаселеността, и състоянието на
околната среда.
Според Thoth, когото ще ви представя малко по-нататък, степента на отклонение на полюсите
на Земята е пряко свързана с равнището на съзнание върху Земята и с онова равнище на съзнание,
до което тя ще стигне. Това означава, че има математическо съотнотношение между съзнанието и
степента на отклонение на полюсите. Друг начин да се разгледа това явление е да се приеме, че
нашият космичен сън и следващото ни будно състояние са
Аналогични на денонощния цикъл, при който Земята прави едно пълно Завъртане около оста
си за 24 часа. През нощта повечето от съществата, които се намират в онова полукълбо, което е в
сянката, спят, а през деня повечето са будни. Същото е и при цикъла на процесията на
равноденствията. През онази част от цикъла, когато планетата е в състояние на сън, преобладава
мъжкият принцип, за да ни защитава. А винаги женският принцип ни повежда отново към светлината.
Според Дрънвълоу това събитие вече е станало. Женският принцип вече е поел смяната около месец
февруари 1989 година.
Въпреки големия страх от близкото изместване на полюсите - някои групи си строят
скривалища и складират храна, опасявайки се, че континентите (по-точно Калифорния) ще бъдат
погълнати от водата -Дрънвълоу не смята, че точно това ще стане сега. Може би ще има по-спокойно
изместване. През 1972 година едно събитие измени хода на нещата. Ще се върнем по-нататък към
него.
Положението, в което ние сега се намираме спрямо процесията на равноденствията, обяснява
защо всичко това става именно сега. Между 1998 и около 2000 година ние вероятно ще сме
преживели вече по-голямата част от тези събития. Твърде вероятно..., но Бог има власт над всичко.
Според Дрънвълоу ние трябва да осъзнаваме факта, че всичко това, което ще се случи, ще бъде плод
на мислите и чувствата на жителите на планетата. Ако променим нашата степен на осъзнатост, ще
бъдем в състояние да променим сценария, по който се разиграва драмата, без да обръщаме
внимание на каквото и да е друго пророчество.
Ние създаваме нашата действителност. Всеки миг ние създаваме нова обществена
действителност. Нашите мисли, нашите чувства и нашите действия имат много по-голяма власт,
отколкото бихме могли да си представим. А по-голямата част от нас съвсем слабо или никак не
осъзнават тази отговорност. Това състояние е в процес на изменение, то ще се промени толкова
бързо, че дори сега, в този миг, започват да се проявяват нови възможности, за които дори не сме се
осмелявали да мечтаем.

Боб Фрисъл "В ТАЗИ КНИГА НИЩО НЕ Е ВЯРНО, НО
НЕЩАТА СА ТОЧНО ТАКА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.