Да си спомним Александър Сергеевич Пушкин и неговото "Лукоморие"
У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом
Интересното е, че в една от картите на Меркатор присъства същото название на днешната Ямалска област.
А погледнато от космоса тази структура изглежда така:
Прилича на мозъчна кора. А отдясно е "дървото на живота". Дъбът се явява символ на живота и ето чрез произведението на Пушкин виждаме реално тези места. Те съществуват и в наши дни. И Лукоморие, и котаракът, и дъбът са тук.
А златната верига? Това е движението на златното слънце, защото в тези места има полярен ден, когато слънцето се разхожда над нас по своята златна верига и никога не залязва през този времеви период. И ето - получава се че слънцето ходи по тази златна верига и ни изглежда като разходка на котарак.
Но този котарак протяга лапа и къде ли я протяга? Към този "крак":
Спомняте ли си за отрязания крак на Сет от Хор, който бил захвърлен чак в северните небесни предели?
А как се нарича този архипелаг - Нова Земя. Ето че стигаме до ключовата кодова дума и защо тя включва "нова". Това е архипелаг и изглежда като цял крак. Но в действителност са 2 големи острова и множество малки островчета.
А приказката на Александър Пушкин не спира дотук. Двата големи острова се наричат съответно Южен и Северен. Юг-Север; ако продължим с противоположни сравнения, можем да кажем: горещо-студено, бяло-черно, мъжко-женско.... С това стигаме до осмислянето за Ин и Ян и че има такива уникални места, в които тези енергии се преплитат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.