Д. Менделеев за етера

 В наше време теорията за етера се смята за „псевдонаучна“ от ортодоксалните „жреци“ от науката, но това не винаги е било така. Преди повече от 100 години учените сериозно обсъждаха наличието на етер и необходимостта от създаване на такава теория за по-нататъшно разбиране на заобикалящата реалност. Дори добре познатата периодична таблица от елементи на Д. Менделеев в своята авторска версия съдържа елемента "нютоний", който съответстваше на световния етер и едва след смъртта на учения фалшификаторите от науката необосновано премахнаха този елемент от таблицата, а в същото време преместиха и група инертни газове. Това доведе до изкривяване на системата от научни знания и впоследствие до PR кампания за дискредитиране на теорията за етера, платена от собствениците на горивни и енергийни корпорации, които бяха заплашени от загуба на супер печалби при развитието на етерните технологии.
Междувременно Д. Менделеев не случайно включва етера в своите таблици с периодични елементи, тъй като през 1905 г. в Санкт Петербург е публикувана неговата работа „Опит за разбиране на световния етер“, в която този талантлив руски учен пише: „Като риба на лед от незапомнени времена мисълта на мъдреците се е борила в стремежа си към единство във всичко, тоест в търсенето на "началото на всички начала", но е постигнала само това, че все още трябва да признае неделимото, обаче и неслято, познаваемо триединство на вечното и първоначалното: субстанция (материя), сила (енергия) и дух, въпреки че е невъзможно да ги разграничим до края, без очевидна мистика ... Нито напълно слети, нито напълно отделени, нито да си представим някакви преходни форми за дух, сила и субстанция няма да са възможни за никого, с изключение на очевидните мистици и онези крайни, които не искат да знаят нищо за нещо духовно: разум, воля, желание, любов и самосъзнание.
Нека оставим тези мистици на техния дуализъм и обърнем внимание на факта, че вечността, неизменната същност, отсъствието на нов произход или изчезването и постоянството на еволюционните проявления или промени са били признати от хората не само за духа, но и за енергията или силата, както и за материята или субстанцията ... Научно разбиране на околната среда и следователно възможността да я притежаваме в полза на човека, а не за едното просто усещане (съзерцание) и повече или по-малко романтично (т.е. латинско-средновековно) описание започва само с признаването на изначалната вечност на изследваното, както се вижда най-добре от цялата химия, която като чиста, точна и приложна наука произхождаща от Лавуазие, който признава и показва „вечността на веществото", редом с неговата постоянна еволюционна променливост. И така, в много отношения неясното, но все пак подлежащо на анализ разбиране на първоначалното триединство на знанието (материя, сила и дух) формира основата на съвременния реализъм, който е дълбоко различен както от древния, така и от доскорошния, дори все още широко разпространен унитарен материализъм, който се стреми да познае всичко от материята и нейното движение ... Дори мисля, че съвременният реализъм се характеризира най-ясно и изцяло с признаването на вечността, еволюцията и връзките: материя, сили и дух.
Така, доколкото разбирам, разсъждават замислените натуралисти-реалисти... Но те имат своите странични причини за постоянна загриженост. Те са много. Избирам една от тях за тема на статията, а именно световния етер или просто „етер“ ...
Преди да изложа възможния си отговор на въпроса за химическата природа на етера, считам за свой дълг да изразя мнението, което четох между редовете и неведнъж чух от моите учени приятели, които вярват в единството на веществото на химичните елементи (или обикновените тела) и в техния произход от една първична материя. За тях етерът съдържа тази първична материя в неусложнена форма, т.е. не под формата на елементарни химични атоми и образуваните от тях частици и вещества, а под формата на композитен принцип, от който са образувани самите химични атоми. Човек не може да не признае очарователната страна на това мнение. Както световете понякога се представят като образувани от разединени тела (твърд космически прах, болиди и т.н.), така и атомите са представени като произхождащи от първична материя.
Установените светове остават, но до тях в космоса остават космически прах, комети, болиди и др., материалите, от които се предполага, че са съставени мнозина светове. Образуваните атоми остават по този начин, но материалът им е запазен редом с тях и се движи между тях, т.е., всепроникващият и първичен етер. Някои в същото време вярват, че има редица видими явления, при които атомите се разпръскват в праха си, т.е. в първичната материя, както кометите се разпръскват в потоци от падащи звезди. Химиците и физиците, които мислят по този начин, си представят, че както геологичните промени или както изграждането и разпадането на светове се случват пред очите ни, така пред нас в тишина атомите се унищожават и се формират отново във вечната си еволюция.
Други, без да отричат подобна възможност - под формата на особено рядък и изключителен случай, смятат, че светът на атомите е здраво сгънат в твърдо тяло и смятат, че е невъзможно да направят опит, за да го уловят; т.е. смятат за невъзможно експериментално да разпръснем атомите в първична материя или да образуваме нови атоми на химични елементи от нея пред очите ни, т.е. процесът на техния произход се разбира като проведен и завършен завинаги, а в етера те виждат остатъците. С последните реалисти не трябва да се съобразяваме, тъй като с такава гледна точка мислителите се ръководят не от последствията от наблюденията или експериментите, а само от въображението, чиято свобода е осигурена в републиката на науката.
Но с първите, т.е. с истинските почитатели на продължаващата еволюция на веществата на атомите е неизбежно да се разглежда химическия реализъм, защото изходните позиции на нашата наука са не само, че цялата обща маса на материята е постоянна, но постоянни са и онези форми на материята, които се разбират като елементарни атоми и отделно се появяват като "прости тела", признати за неспособни да се трансформират едно в друго. Ако етерът произхожда от атоми и атомите са съставени от него, тогава би било невъзможно да се отрече образуването на нови безпрецедентни атоми и би било необходимо да се признае изчезването на някои от простите тела, взети в действие, по време на определени наблюдения и експерименти ...
Ако ставаше въпрос за етера, който запълва пространството между световните тела (слънцето, планетите и т.н.) и прехвърля енергията си между тях, тогава той би бил наполовина ограничен само от предположението за маса, без да се засяга неговият химизъм, може дори да се счита етера за съдържащ „първична материя“, но как можем да говорим за масата на планетата, без да се докосваме до нейните химически начала? Но напълно, така да се каже, безкръвен, по-близо до определяем с нищо етер накрая губи цялата реалност и представлява причина за безпокойство на замислените натуралисти, щом слезем от небето на земята и го разпознаем като проникващ във всички тела на природата. Необходимостта от лесно и пълно проникване на всички тела от етера трябва да бъде призната не само заради възможността за разбиране на много добре известни физически явления, като се започне с оптичните (на които не смятам за необходимо да се спирам), но и поради голямата еластичност и, така да се каже, тънкостта на етерното вещество, атомите на което винаги и всички не си ги представят другояче, освен като много малки в сравнение с атомите и частиците на химически известните вещества, т.е. като аеролити сред планетите. Освен това подобна пропускливост на всички тела от етера обяснява и невъзможността за изолиране на това вещество, както е невъзможно да се събере нито вода, нито въздух в сито, каквито за етера трябва да се считат всякакви твърди и други бариери ... "
Сега става ясно защо Д. Менделеев е поставил своя „Нютоний“, който обозначава етера, като нулев елемент, по-лек и „по-тънък“ дори от водорода. От тази работа също става ясно, че в самото начало на 20 век учените сериозно са обсъждали теорията за етера и са изучавали свойствата на самия етер, които биха могли да послужат като тласък в бъдеще за създаването на достъпни и евтини етерни технологии, качествено различни от традиционната въглеводородна енергия, което дава отрицателен ефект върху околната среда. И най-важното е, че такива технологии биха направили хората независими от собствениците на горивни и енергийни корпорации, както и от находища, мини, фабрики и шахти, участващи в осигуряването на тази индустрия. Разбира се, представителите на паразитния сатанински световен „елит“ не биха могли да допуснат подобно развитие. Затова и досега в медиите, контролирани от глобалисти и в официални научни публикации, темата за етера и етерните технологии остава „табу“.