КВАНТОВИ НИВА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

                                   Когато споменавам за квантови нива на съществуване, „квантов“ се отнася до различни или множество възможни нива. „Квантов“ идва от латинския корен „квантис“, което означава количество. Разбирането на множеството реалности е ключът към разбирането на времето. Традиционната физика не отрича възможността за паралелните съществувания, но е предимно заета с теории за материята и антиматерията. Тъй като има такова доказателство, което да подбуди научно изследване в тази област, сега има около 60 теории по света и десет в САЩ, които разглеждат квантовите нива на реалността.

Предлагам своята собствена теория, базирана на моите преживявания, някои от които са разказани в настоящата книга. Както която и да е правилна научна теория, тя се предлага, защото се оказа, че работи за мен в лабораторията ми. Тя ще помогне на читателя да схване по-добре начина, по който функционира времето.

Какво точно означава „паралелна реалност“?

Това е свят или вселена, която има почти всичко, което имаме тук. Ако се включим в нея, ще видим други тела, които ни представляват в другото съществуване.

Паралелната вселена няма да е точно като тази, която ни е позната. Тя ще има свои уникални свойства.

Според моето разбиране, ние съществуваме в определен брой паралелни реалности. Ние сме осъзнати предимно за „нашата реалност“, защото сме се съсредоточили или сме отнесени към нея. Паралелните вселени могат да достигат до съзнанието ни посредством нашите сънища, екстрасензорните ни възприятия, в медитации или при изкуствено предизвикани ментални състояния.

Сега е важно да преценим цялостната картина и това как могат да изглеждат тези различни реалности схематично. Айнщайн създаде теория, че ако някой пътува по права линия от дадена точка в пространството, той евентуално ще свърши на точно същото място от което е тръгнал. Това може да се смята за един пълен цикъл. Няма да навлизаме в тази материя с уравнения, но читателят може да схване идеята като разбере какво Айнщайн наричаше „времеви тороид“. За тази цел един тороид може да бъде оприличен на двуизмерна поничка.

Айнщайн оприличи цялата Вселена на времеви тороид. Той създаде теория, че ако някой започне да върви по права линия от която и да е дадена точка от външния край на поничката, той ще свърши на точно противоположния £ край. Тези две точки ще бъдат в основата си еднакви, с изключение на това, че едната може да се смята за „положителна“, а другата за „отрицателна“.

Тъй като те са две точки в безкрайния поток на времето, едната точка може да бъде наречена „положителна безкрайност“, а другата „отрицателна безкрайност“.

С цел да обясня своята теория, екстраполирах идеята на Айнщайн и превърнах неговия времеви тороид в триизмерна сфера. Читателят може лесно да си представи една по-малка сфера, намираща се вътре в по-голяма сфера. За да стане по-ясно, ще наречем вътрешната сфера – „Сфера А“, която може да бъде уподобена на топка за тенис на корт. По-голямата сфера ще бъде наречена „Сфера Б“ и може да бъде уподобена на баскетболна топка (която е куха).

Нашите преживявания в различните реалности стават в реалията на Сфера А. Ако стартирате от дадена точка от Сфера А и пътувате по права линия, евентуално ще се върнете там, откъдето сте тръгнали.

Вътре в Сфера А всичко е динамично и движещо се.

Това е времето такова, каквото го схващаме.

Областта между Сфера А и Сфера Б изобщо не е динамична. Всъщност, за нея се счита, че е в покой. Можем да постулираме, че тази област е море от времеви частици. Това не са обикновени частици. Всъщност, трудно е да се опитваме да ги опишем в този триизмерен пример.

Просто приемаме, че тези недвижещи се частици от време съществуват, защото можем да ги усетим (макар и само като идея). Тези частици между Сфера А и Сфера Б ще бъдат същите, каквито са частиците в динамичното време (в Сфера А) с изключение на това, че те са статични, тоест – че са в покой.

Между другото, ние не осъзнаваме статичното време, защото нашата „нормална“ реалност е изградена върху динамични функции или динамично време.

Реалност във времето се изгражда, когато Бог или някой, създаде натиск върху стената на Сфера А. Този натиск става причина динамичните частици вътре в Сфера А да се движат и да преминават през сферата, докато се натъкнат на примка, като така завършат алфата и омегата (началото и края).

Нашата реалност може да се счита за една гигантска примка. Тя може да е започнала с големия взрив, или началото на вселената и може да свърши пак там, но всъщност тя ще продължи до безкрайност.

Когато някой или нещо вземе тази примка в която сме и създаде нов времеви натиск и промени реалността, създава се нова примка, всъщност – една алтернативна реалност. Оригиналната примка не може да бъде изтрита или отречена. Тя все още ще си е там. Новата примка може да бъде модифицирана по начина, по който модификаторът

иска. Тя може да бъде отвор в 1963 г., който стига до 1983 г. Всичко между тези времена би било една алтернативна примка. Няма да бъде цялостна примка сама по себе си, а ще бъде прибавена към оригиналната примка на нашата нормална реалност. По този начин частичните примки ще бъдат добавяни към нашата оригинална времева линия и ние можем да наречем този конгломерат от примки „множество“. Всяка примка също може да бъде наречена „множество“ (по принцип „множество“ се отнася към нещо, което има много части). Докато различните алтернативни реалности бъдат създадени от оригиналната примка, към сферата се добавят допълнителни множества и я карат да се издува. В допълнение към алтернативните реалности, създадени чрез промяна на реалността на определена времева линия, може да има паралелни реалности, създадени в началото на времето, които също имат свои собствени „оригинални“ примки. Съществува безкраен брой възможни примки и множества.

Някои хора могат да се питат за какво служи Сфера

Б в горния пример. По принцип тя е там, за да накара теорията да пасне. На този етап аз не мога да придам допълнителна значимост на Сфера Б, освен че тя служи като стена, която съдържа подложени на натиск времеви частици. Тя може да е част от една по-голяма схема на метафизиката.

Сега, когато схванахте как тези времеви примки и

множества пасват в цялостната картина на вселената, съществува друг ключов въпрос, който трябва да бъде зададен.

Възможно ли е да се осъзнаят и други примки или множества?

Да, възможно е. Именно това стана на покрива ми, когато поставях моята Делта-Т антена (според описаното в глава шеста). Тази антена има фин междуизмерен ефект върху природата на самото време. Тя ми даде възможност да си възвърна съзнанието за алтернативната времева линия, която ми бяха натрапили против моята воля.

Следователно за другите е възможно да пътуват от

една времева примка до друга. Всъщност изглежда, че най-вече това е цялостната причина за експеримента „Филаделфия“ и проекта Монтоук. Тази теория показва не само че имаше изградена периодична примка във времето, но и че тази примка даваше възможност за навлизането на голям поток извънземни НЛО, посредством която те могат да идват на тази планета. НЛО винаги са били тук, но не може да се отрече, че през 40-те години съобщенията за тях рязко зачестиха.

Даже да не приемате нищо от горното за истина,

твърде очевидно е, че именно това е типът предимство, който дадена извънземна раса би имала пред нас.

Следващата точка, която искам да отбележа е, че

паралелните реалности са базирани на принципи общи за електромагнетизма. Например общоизвестно е, че променливият ток се създава от променливите разлики в потенциалите. 

Именно съотношението между напрежението и тока е онова, което кара променливия ток да функционира.

Освен това съотношението между тока и напрежението е неопределимо.

Подобно на това, ако се направи аналогия с метафизиката, нашата реалност е представена от „А“-вълната в чертежа, докато „Б“ ще бъде паралелна реалност. Точно както съществува взаимодействие между напрежението и тока, такова има и между две различни реалности.

Изхождайки от тези принципи, може да се разбере,

че паралелните реалности са с 90 градуса извън фаза от нашата „нормална реалност“. С други думи, ако съществува паралелна реалност, човек трябва да отчете това, че тя има потенциална енергия. Тя не е активирана от само себе си. Тя също ще е с 90 градуса изместена от нашата нормална гледна точка. Фактът, че тя е потенциална енергия, означава че има способността да се влива в нашата реалност и обратно.

Това обяснява, че не само съществува съотношение

между електромагнитните принципи и други вселени, но предполага, че чрез използване на електромагнитните принципи човек може теоретически да влезе в реалията на други реалности. Това включва периодичните времеви примки, за които вече говорих.

Надявам се, че горното ще даде на читателя обща

представа за това как са били използвани електромагнитните принципи, за да се манипулира времето в Монтоук.


(СПОРЕД ПРЕСТЪН НИКЪЛС)
Откъс от книгата "Проектът Монтоук"