четвъртък, 16 април 2015 г.

Д-р Ролф Фробез : физиците намират свидетелства в полза на безсмъртието на душата

Някои физици са убедени, че нашата душа (съзнанието) има квантова природа, и че дуализмът между тялото и душата е толкова реален, колкото двойствеността на вълна-частица за елементарни частици.



Д-р Джеймс Г. от Сан Франциско, бивш служител на германското дружество Max Planck във Франкфурт, съобщава следната невероятната история.

"Аз се учих не само в САЩ, но също изучавах химия в Лондон за няколко семестъра. Когато пристигнах в Англия, общежитието бе пълно, така че аз добавих името си в списъка на чакащите. Малко по-късно, аз получих радостната новина, че една стая е освободена. Скоро след като се преместих, една нощ се събудих и в сумрака видях млад мъж с черна къдрава коса. Бях ужасен и казах на предполагаемия съсед, че той е сбъркал стаята. Той просто заплака и ме погледна с голяма тъга в очите. Когато запалих лампата, видението изчезна. Понеже бях сто процента сигурен, че това не е сън, на следващата сутрин разказах на отговорника за корпуса за странната среща. Дадох й подробно описание на младия мъж. Тя изведнъж пребледня. Търсейки из архивите, тя ми показа снимка. Аз веднага разпознах младежа, който ме посети в стаята ми в нощта. Когато я попитах кой е той, тя каза с треперещ глас, че е предишния обитател на стаята. После добави, че стаята ми е освободена, защото той се е самоубил малко преди това".

Авторът никога не би записал тази история, ако "Джеймс" не е бил надежден и коректен човек.

Д-р Ханс-Петер Дюр, бивш ръководител на Физическия институт на Макс Планк в Мюнхен смята, че дуализма на най-малките частици не се ограничава до субатомния свят, а в действителност е вездесъщ. С други думи, дуализма между тялото и душата е толкова реален, колкото двойствеността на вълна-частица на елементарните частици. Според него, има универсален квантов код, приложим както за жива, така и за мъртва материя. Този квантов код като че обхваща цялото пространство. Следователно, Дюр вярва, отново въз основа на чисто физични съображения, в съществуването на живота след смъртта. Той го обясни по този начин в едно негово интервю:

"Това, което ние считаме за "тук и сега", този свят е просто само материалното ниво, което е разбираемо за нас. Освен него има и безкрайна (квантова) реалност, която е много по-голяма, и част от която, от своя страна е нашия свят. По този начин, животът ни в тази плоскост на съществуване вече се осъществява в тази съща "неземна" реалност и бива пронизван от нея. Когато планирам нещо, аз си представям, че записвам информация за живота си в този свят на един вид хард диск - материалния мозък, но тази информация също се прехвърля към "духовния" носител на квантовото поле. Затова мога да кажа, че когато умра, аз не губя тази информация, това е съзнание. Тялото умира, но духовното (квантово) поле продължава. По този начин, аз съм безсмъртен".

Д-р Кристиан Хелвиг също е убеден, че душата има квантово състояние. След като се дипломира в областта на физиката и медицината, той в продължение на много години е изследвал работата на мозъка в Института за биофизични химия "Макс Планк" в Гьотинген. Той успява да докаже, че информацията в централната нервна система може да бъде фазово кодирана. През последните години той се посвещава на въпросите за проучване на връзката между тялото и душата и изследоването на фантомни усещания и халюцинации. От особен интерес за него е фантомното слухово възприятие. Той също така е специализирал в лечението в тази област. Той обобщава тезата си така:

"Нашите мисли, нашата воля, нашите умове и нашите сетива имат характеристики, които могат да бъдат наречени "духовни". Те нямат пряко взаимодействие с известни фундаментални сили на природните науки, като гравитацията, електромагнетизма, и т.н. Но, от друга страна въпросните "духовни" характеристики съответстват точно на тези, които са изключително загадъчни и невероятни явления в квантовия свят. Квантовият свят, в този случай, се отнася до областта на нашия свят, която още не е "проявена". С други думи, това е сферата на възможното, сфера на неопределеност, където ние "знаем какво правим", но не знаем точно "кога и как". Въз основа на контекста на традиционната физика може да се заключи, че тази област наистина съществува".

Aмериканският физик Джон Арчибалд Уилър изрази подобни възгледи. "Много учени са се надявали ..., че светът в известен смисъл съответства на традиционните представи за него. Или поне, че е свободен от такива куриози, като например големи обекти, които заемат едно и също място по едно и също време. Но тези надежди бяха разбити от серия от нови експерименти".

В момента има университетски изследователски групи, изучаващи взаимодействието между духа и материята. Един от водещите изследователи в тази област е физикът професор Робърт Джан от Принстънския университет в Ню Джърси. Той стигна до заключението, че ако ефектите и информацията могат да работят и в двете посоки между човешкото съзнание и физическата среда, то трябва да се признае и резонанс или "молекулярен потенциал на свързване" също така и за съзнанието. В резултат, според тази теория би могло да се припишат на съзнанието известни квантови свойства. По негово мнение, няма смисъл да се присвояват такива термини като "информация" или "резонанс" само за физическия свят или за "духовното" съзнание, разделяйки "физическите" ефекти от "духовните".

Квантовият физик Дейвид Бом, ученик и приятел на Алберт Айнщайн, направи подобни изявления. Неговото обобщение: "Резултатите от съвременната естествена наука имат смисъл само ако приемем съществуването на вътрешна, еднородна, трансцендентна реалност, основана на всички външни данни и факти Дълбочината на човешкото съзнание е едно от тях".


Ядреният физик и молекулярен биолог Джереми Хейуърд от университета в Кеймбридж никога не е крил убеждението си: "Много от учените, които все още са част от научния мейнстрийм, вече не се страхуват открито да декларират, че съзнанието / самосъзнанието може, в допълнение към времето, пространството, материята и енергия да бъде основен елемент на света - даже и по-фундаментален, отколкото пространството и времето. Забраната за съществуването на душата в природата може да е грешка ". Съмнително е дори дали трябва материята да се разглежда като основополагаща част от Вселената.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.