четвъртък, 9 април 2015 г.

Експеримент над разума (част 2)

Тази линия на изследванията е продължила до 1979 г. и включвала много различни серии от експерименти, някои от които са изключително интересни, а други водят до тежки последствия. Техните цели са както отделни личности, така и маси от хора, животни, конкретни области и технологии. 

Изследователите могли да оказват всякакво влияние. Например, въздействайки на екрана на обикновен телевизор да направят изображението да стои на едно място или да го изключат напълно. Чрез телекинеза те местели предмети, довеждайки помещенията до пълен разгром. В един от случаите Дънкан си представял разбит прозорец. Енергията на предавателя е достатъчна, за да се счупи един прозорец в сграда от долепения до Монтоук град. В допълнение, успявали да изплашат животни от планината Монтоук, насочвайки ги в града, както и да предизвикат бурна вълна от престъпност сред населението.

Работело се по разработването на програми, които причиняват определени физически (примитивни) усещания. Дънкан се концентрира върху примитивните функции на организма и съответните сигнали се записвали на компютъра. В сравнение с предишните записи на програмата можело да се добавя или премахва нещо с цел подобряване на желания ефект. Резултатът е бил цял "преводач", който позволява да се внуши всякакъв "букет" от примитивни усещания чрез реч, писане, движение, музика и др.

По този начин били отработени техниките за отделяне на чисти ментални форми, които позволяват да се внушат на човек някои мисли или да се създаде нещо от етера".

В следващия етап на проекта системата се променя с цел манипулиране течението на времето в областта на предавателя. За това е било нужно допълнително да се свърже към предавателя особена конструкция - флексагонална антена Delta time, която била с осмоъгълна форма. В общи линии в Монтоук е възпроизведена с подобрения антенната конструкция на Никола Тесла, използвана от него при строителството на кулата в Уордънклиф. Модулацията на линейния и завихрящия компонент на излъчване на антената позволява промяна на фазата от време спрямо нулевата точка. В системата е въведен електрохироскопичен генератор на нулевото стандартно време, което позволява да се задават трептения с разлика относно нулевата точка, т.е. центъра на въртене на Вселената.

Освен това, за манипулиране на времето чрез създаване на интерферентно поле в зоната на предавателя, всички негови излъчватели трябвало да транслират кохерентни трептения. Кохерентността се постигала чрез модулация на всички трептения на контурите на системата с "бял шум", изпълняващ функцията на автокорелация.

След тези подобрения операторът, седящ на стола и мисловно контролиращ модулирането на трептене на предавателя можел целенасочено да променя фазата на трептене на етера спрямо нулевата точка, т.е. локално да променя  течението на времето.

От февруари 1981 започва нова серия от експерименти, в хода на които се отваряли пространствено-времеви тунели в алтернативни вселени. Никълс пише за това следното:

"Екипът започва да разглежда миналата история и бъдещето, правейки просто разузнаване (особено във вражески настроени региони). Използвайки тунела, те могли да вземат проби от въздуха, земята и други неща, без да преминават през изхода.

Тези, които са пътували по спиралата я описват като необичаен спирален осветен тунел, винаги водещ надолу. Влизайки вътре, човек бързо преодолявал целия път. Той бивал изхвърлен на другия край, обикновено в съответствие с това къде го е изпратил предавателя, и той може да се окаже във всяка точка на Вселената.
Отвътре тунелът напомнял спирала със светещи напречни пръстени и не е бил гладък, а назъбен. Той постоянно се огъвал и въртял, докато човек отивал към другия край. Там се срещнал с някого или е правил нещо. След завършване на мисията си той се връщал в тунела (за него той винаги е бил отворен) и се оказвал там, откъдето тръгнал. Въпреки това, ако в хода на работата възникне недостиг на енергия, вие се губите из времето или оставате някъде във вътрешността на спиралата. Обикновено загубата на пътника е причинена от пробойни в хиперпространството. И въпреки че много от тях са се изгубили, учените не са ги хвърляли умишлено или по непредпазливост.

Според Дънкан, времевият тунел има още едно свойство. След като премине около две трети от пътя в тунела, тялото като че губело енергия. Човек усещал силен потрес, придружен от видение от широка панорама. В същото време той изпитвал интелектуално израстване, прилив на духовно знание, което обяснявали със състояние на пълно небитие, проявите на което учените са се опитвали да намерят у Дънкан. Това могло да бъде полезно за по-нататъшни експерименти по програмата "Всевиждащото око" или в други аспекти. 

Станало обичайно да се създаде тунел, да се хване човек от улицата и да го изпратят надолу. Най-често тези хора са били пияници и бездомни скитници, изчезването на които не би могло да предизвика скандал. Ако те успявали да се върнат, представяли пълен доклад за всичко видяно. Но повечето използвани в експериментите пияници не се върнали. Ние не знаем колко хора са оставени в лабиринта на времето.

С развитието на проекта, избраните за експеримента хора са били оборудвани с различни видове телевизионна и радио техника, за да предават информацията "на живо". След това те са били изпращани в тунела, понякога със сила. Телевизионните и радио сигнали се получавали от тунела. Докато тази връзка се поддържала, учените могли да видят и чуят същото като пътешественика".

Направени са опити от изследователите да се проникне на Марс, в подземната част на марсианските пирамиди. Сензитивът Дънкан Камерън свидетелства, че се е придвижил във времето през 1943 г., а в пространството - на място в подземните марсиански пирамиди. Там учените открили работещо оборудване на неизвестна марсианска цивилизация, наречено от Камерън "защита на Слънчевата система", което те отключили. Смята се, че след 1943 г. започват честите посещения на Земята от неидентифицирани летящи обекти.

На 12 август 1983 г. в Монтоук предавателят е специално въведен в синхрон с предавателя на разрушителя "Елдридж", включен в 1943 г. В резултат на това се формира стабилна версия на историята на Земята за периода 1943-1983. Използвайки стабилната версия на историята, учените са успели да изградят други алтернативни клонове на историята, базирани на клона 1943-1983. Придвижвайки се между алтернативните варианти на историите и превръщайки ги в настояща действителност, манипулаторите са били в състояние да имат за себе си фиксирана начална реалност, стабилизирана от енергийния тунел 1943-1983. Престън Никълс споменава, че тези две точки във времето са синхронизирани с помощта на два радиопредавателя:

"... що се касае до Монтоукския проект, то е имало три "свидетелски въздействия". Те могат да бъдат класифицирани като "свидетелски въздействия" на три нива.

Първото ниво се състои от хора, които са били на борда на "Елдридж". Някои от членовете на екипажа са били преместени в Монтоук през 1983. Тук също се класифицират тези, които могат да се разглеждат като преродени още от времето на експеримента Филаделфия.

Второто ниво на свидетелства е технологията. Един и същ генератор на нулев стандарт време (чиито принцип на действие ние сравнихме с жироскопа) е бил използван както в Монтоук, така и на борда на "Елдридж". Когато през 1946 г. "Елдридж" най-накрая е оттеглен от Военноморските сили, генераторът се оказва на склад. Впоследствие, той е прехвърлен в Монтоук и интегриран в състава на системата.

В допълнение към "жироскопа" имаше два много странни радиопредавателя (FRR-24, единият се използва в Монтоук, а другият - във Филаделфия). Тези устройства позволявали да се пробива времето и те са били използвани за обединението на проектите.

Свидетел на трето ниво е биоритъма на планетата. Терминът "биоритъм" е с езотерично естество и се отнася до източниците от най-висш порядък, които регулират живота на всеки организъм. Биоритмите са резултат на естествени резонанси на околния свят и определят процесите на човешкия живот. Разбира се, има много по-фини проявления, които остава да бъдат проучени. Ако разгледаме Земята като единен организъм, той също е подложен на въздействието на биоритмите, свързани с ежедневните и годишни ротации. Учените в Монтоук внимателно проучили биоритмите на Земята и тяхната взаимовръзка с Вселената като цяло. Те открили, че има основен планетарен биоритъм, достигащ кулминация веднъж на двадесет години".

Скоро след възникването на устойчивия тунел 1943-1983 базата в Монтоук беше затворена, служителите разпуснати. Очевидно е, че целта на проекта е да се създаде стабилна версия на историята. Въпреки това, Престън Никълс споменава, че монтоукските манипулатори не успели да изградят стабилна версия на историята след 2012. Поради някои причини, на пътя на изследователите през 2012 г. се намира "непробиваема стена".

В материалите на Никълс има интересно твърдение, че д-р Джон фон Нойман всъщност не е починал през 1957 г. от рак, а продължава да живее и работи под ново име. Трябва да се отбележи, че Джон фон Нойман е предал на Никълс специален приемо-предавател FRR-24, производство на RCA, който може да бъде настройван, за да резонира със своите двойници, т.е., със самия себе си, намиращ се във всякакво друго време и във всякакъв друг вариант на реалността, където би могъл да съществува. Никълс пише, че фон Нойман му казал, че с помощта на FRR-24 може да се демонтира стабилната версия на историята за 1943-1983, тъй като този приемо-предавател е използван в експериментите Филаделфия и Mонтоук, явявайки се пространствено-времеви резонатор. В заключение, Никълс задава главния си въпрос - кой стои зад експериментите Филаделфия и Moнтоук?

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.