сряда, 8 април 2015 г.

Експеримент над разума (част 1)

По-нататъшното развитие на експеримента Филаделфия беше през 50-те години. Кулминацията на тези проучвания е бил експериментът в Монтоук-Пойнт, провеждан до 1983 година.

Основната цел официално е да се разработи технология за управление на човешкия ум. Въпреки това, анализът на достатъчно непротиворечащи си данни на американския инженер Престън Никълс подсказват, че някои изследователи са били в състояние да извършват "приплъзване" между версии на реалността.

Очевидно е, че Престън Никълс работи в крупна американска радиотехническа фирма, извършваща тайни военни поръчки. Той започнал да търси следи от Moнтоукския експеримент във връзка със забелязани необичайни ефекти.

Първо, през 1974 г. той е успял да фиксира странни радио сигнали, излъчвани от радара на Монтоукската база на ВВС на САЩ на честоти от 410-420 MHz. Това радиоизлъчване потиска активността на мозъка при хора, които са в обхвата на радара.

Второ, Никълс срещнал напълно непознати, които познават в него бившия си шеф. Те твърдяли, че заедно с него взели участие в Монтоукския проект.

На трето място, в непосредствена близост до Монтоук той събира значително количество доказателства за странните метеорологични явления (ненормално възникване на урагани, бури и т.н.), както и за странното поведение на групи от хора. Очевидно е, че това се дължи на работата на мощни генератори на хаотични трептения, блокиращи производните от по-висок ред за сметка на автокорелация (при автокорелацията на вибрациите на околната среда източникът на "бял шум" предизвиква намаляване на информационното разнообразие в средата, ръст на информационната ентропия, изчезването на по-висшите производни вибрации, повишен хаос и упадък на порядъка). Това водело до намаляване възможностите за избор, опростяване на умствената дейност на хората и избухването на агресия в животните.

Четвърто, което е най-странното, Никълс открива следи от своята "паралелна" работа и живот, сякаш той е работил по проекта, за който в нормално състояние не знаел нищо. Никълс намира в околната среда признаци за няколко алтернативни реалности - внезапна поява на предмети и рани по тялото; служебна поща, която не е в съответствие с неговия ранг; кратковременно наблюдение на събития, случили се много по-късно и т.н.

В хода на своето разследване Престън Никълс установява следното. Определена група от изследователи, водена от Джон фон Нойман е получила на свое разположение радар, преди това включен в системата на противовъздушната отбрана. Първоначално експериментаторите провели серия от експерименти, въздействайки на набелязаните хора с тясно насочен лъч от радара. Внасяйки изменение на системата за контрол на радара, изследователите облъчили индивидите така, че да не им нанесат изгаряния чрез микровълновото лъчение. Цитат на Никълс:

"... Във вътрешността на сградата в екранирана стая бе инсталиран специален стол. Отначало в стола настаняваха човек (сензитивния Дънкан Камерън). След това отваряха и затваряха вратата, правейки измервания на микровълновата енергия. Експериментите са проведени с импулси с различна продължителност, импулси с различна честота и различно вълново излъчване. Опитали всичко, за което могли да се сетят, следвайки чисто емпиричен път и дори искали да видят какво ще се случи с мъжа на стола при подлагането му на импулсно или вълново рентгеново облъчване. Оказало се, че някои от лъченията принуждават човек да спи, плаче, смее, тревожи и така нататък. Те казват, че на всеки в базата се променяло настроението, когато започнал да работи "Мъдрият радар". Това доста е заинтересувало ръководителите на проекта, тъй като те се занимават основно с изучаването на човешкия фактор. 

Изследователите искали да се научат как да променят вибрациите на мозъка. Това се правело чрез промяна на продължителността и амплитудата на импулса, за да има съответствие с различни биологични функции. В радиочестотен спектър 425-450 MHz те наистина отворили прозорец в човешкия ум. Следващата стъпка е била да си изяснят това, което се намира вътре в разума".

По време на работата става ясно, че при скокообразно изменяне на честотата на излъчване, в определена последователност е възможно да се постигне по-голямо въздействие върху човешката психика. След дълга серия от експерименти, изследователите са разработили устройство за контрол, с което може да се зададе програма за превключване на честотата с различни параметри на модулация и синхронизация.

Оказва се, че някои комбинации от параметрите на излъчване дават на мислите на човека определена насока. Задавайки на предавателя съответната програма и излъчвайки този сигнал чрез антена, можете да внушите на човек дадена мисъл. По този начин, те могат да постигнат всеки желан резултат, съставяйки определена програма.

На следващия етап е постигнато значително подобрение в експеримента.
Въпросът бил в това, че у изследователите се появило устройство, позволяващо да уловят мислите на човек и да ги превръщат в кодирани електрически сигнали. Никълс твърди, че тази технология е дадена на изследователите от представители на звездната система Сириус в рамките на проекта "Всевиждащото око". Цитираме Никълс :

"... Три групи бобини бяха разположени около стола така, че всяка група създаваше една от трите взаимно перпендикулярни компоненти на електромагнитното поле. По този начин, човекът се оказваше вътре в полето, създадено чрез системата от бобини. Бобините бяха свързани с три приемника, чиито детектори имат фина настройка, зададена от местния осцилатор. Най-важният въпрос, на който ние не знаем отговора: каква е честотата, използвана в тези проучвания.
Детекторът позволявал да се отдели финия сигнал на човека, променящ полето на бобините, определяйки подходящите изригвания на фона на зададената честота. На този етап вече е възможно да се изучи съответствието между определени ментални образи и сигналите, постъпващи от описаната инсталация. Това означава, че тя наистина ви дава възможност да прочетете аурата - думата, с която екстрасенси и метафизици наричат собственото електромагнитно поле на човек. Както радиото улавя човешката реч, пренесена чрез радиовълни, така и това устройство улавя мислите, които (според тази теория) влияят на аурата.

След това цифровият преобразувател превежда сигнала на компютърен език и  го пращал на компютъра Cray-1, разшифроващ получената информация. Имаше огромна усилена работа по отстраняване на грешките по оборудването и за анализ на получените данни, за да е възможно компютърът да отпечата мисления диалог.

Повече работа изискваше реконструкцията на мисловен образ. Подобрената технология позволяваше да се получи триизмерен образ на изображението на екрана или да се отпечата на принтер".

Следващата стъпка е интегрирането на системата за събиране и запис на мисли и системата за контрол на радара. Компютърът Cray-1, превеждащ уловените мисли  в двоичен код, е свързан директно към компютъра IBM-360, контролиращ работата на радара. Резултатът е възможност за дистанционно излъчване на мисли и поведение от човека, което седи на стола, и на "Всевиждащото око" към човека, намиращ се под модулираното излъчване на радара. Тъй като креслото също може да попадне под излъчването на радара и може да възникне положителна обратна връзка, разработчиците го изолират с помощта на екраниращи бобини на Тесла.

След приключване на нововъведенията изследователите са били в състояние да извършат необичаен експеримент - материализиране на вещества от ефира в електромагнитното поле на радара. При това чрез мощното излъчване на предавателя се модулирали мислите на човека, представлящ във въображението си материализирания предмет. Системата се превърнала в пространствено-времеви модулатор на ефира. Престън Никълс пише:

"... Той мислено си представяше твърд предмет и място на територията на базата, където той трябва да се появи. Каквото и да си е представял Дънкан, предавателят формира от етера матрица на замисления предмет, и той имаше достатъчно енергия за материализиране на предмета на определеното място. Оказа се, че е изобретен метод за създаване на материалните тела от мисълта чрез използване на предавател.

Всичко, което Дънкан замисляше, наистина се появяваше. Най-често това бе само видимо, но нематериално, като призрак. Понякога това бе истински твърд предмет, който си останаваше реален. В други случаи, този твърд предмет оставаше материален само за времето, когато е работел предавателя. Четецът на компютъра позволявало на междинния етап да се записват мисловните образи на Дънкан, да се класифицират и да се подберат за излъчване чрез предавателя. Материализирането на мисловни форми станало най-вече в района на Mонтоукската база на ВВС. Въпреки това, експериментите са се провеждали и в други места.

Това, което в мислите на Дънкан било неговата субективна реалност, в резултат става обективна реалност (твърда или призрачна, в зависимост от обстоятелствата). Например, той може да мисли за цяла къща, и къщата щеше да се появи на базата. Обикновено експериментите се извършваха така.

Системата работеше с добра степен на точност. Искахме да разгледаме различните възможности за монтаж. Първият експеримент се нарича "Всевиждащото око". С парче от човешки косъм или друг подходящ предмет в ръката си Дънкан можеше да се съсредоточи върху техния собственик и да вижда през очите му, да слуша през ушите му, да чувства тялото му. Той буквално можеше да се всели в други хора по цялата планета. Последва голяма серия от подобни експерименти и е трудно да си представим колко далеч са отишли.
Разбира се, тези действия са напълно неприемливи, и програмата изглеждаше по-скоро зловещо, отколкото неправдоподобно. 

Учените се интересуват от това как хората мислят. След това е трябвало да се разбере дали е възможно да се въведат в главата на човека нужните мисли. Така на Дънкан уреждали среща с някой човек. След това, без знанието на човека, Дънкан се фокусирал върху него. В 95% от случаите този човек действал съответно с мислите на Дънкан. Имайки възможност да внедри своите мисли дълбоко в съзнанието на други хора, Дънкан можеше да ги управлява и да ги заставя да правят каквото си иска. В този случай, въздействието течеше на по-дълбоко ниво, отколкото обикновената хипноза.


Използвайки Дънкан, оборудването и предавателя, учените са могли да внесат в съзнанието на човек информация, програми и заповеди. Мислите на Дънкан ставали собствени мисли на човека и е било възможно да бъде заставен да направи това, което той никога не би направил. Именно този аспект е станал водещ в задачата за контрол над ума в Монтоукския проект.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.