Изгубеният свят на планината Рорайма

Тепуи е единственото място на Земята, където не е стъпвал човешки крак. Загадка остава за хората какви животни живеят там, какви растения виреят...

Най-големият природен резерват на Венецуела – националният парк Канайма, е основан през 1962 г. и се смята за най-древната част на Земята, чиято възраст надвишава 2 млн. години. Този изгубен свят по някаква случайност се е съхранил такъв, какъвто е бил преди милиони години.

Рорайма е най-високата тепуи на територията на Венецуела. Височината й е 2810 м, а върхът на платото е с площ 34 кв. км, покрит с гъста растителност, причудливи камъни, стръмни склонове, пещери, малки езера и блата. Местните индианци наричат Рорайма „пъпа на земята“ и вярват, че там живее прародителката на човешкия род – богинята Куин.

Природата на националния парк Канайма е необичайно разнообразна и уникална. Освен величествени планини, увенчани с прекрасни водопади, на територията на парка могат да се видят редки видове флора и фауна, които живеят само в тази местност. Например месоядни растения, примамващи с красивите си ароматни капани насекомите. Подножието и склоновете на планините са заобиколени с гори, в които се виждат ярките петна на изискани бромелии и орхидеи.

Тази местност е обвита в ореол от тайни и загадки, с които са изпъстрени не само древните легенди и митове, но и отчетите на няколко експедиции, организирани от смели изследователи. Последната голяма експедиция по тези труднодостъпни места в Рорайма е сформирана през 1965 г. от сина на знаменития Хуан Анхел – първооткривателя на най-високия водопад в света.

В дневника на експедицията се описва удивителен свят, в който плоската повърхност на планината е покрита с причудливи хълмове, напомнящи по форма гъби, необичайни вдлъбнатини, пълни с вода, а освен известните на науката животни е открито необичайно същество, наречено кадборозавър. Невижданият звяр има глава на кон и тяло на змия с гърбици. Там са открити и жаби, снасящи яйца, кръвосмучещи насекоми, на които не действат никакви средства за защита, мравки великани, дълги над 5 см, способни със „стоманените“ си челюсти да откъсват клончета от дърветата.

Най-голямото откритие на учените са останките от древни животни, които доскоро са обитавали тези места. Има предположение, че са загинали в резултат на експеримент на извънземни. Тази догадка на учените е породена от откритата от експедицията голяма кръгла площадка, лишена от растителност и цялата обсипана със сребрист прах с неизвестен произход. Лабораторните изследвания показват, че става дума за сплав от редки метали, която в земни условия не може да бъде създадена.

При изследването на пещерите специалистите са открили голямо количество наскални рисунки, изобразяващи фантастични животни и същества, наподобяващи хора. Участниците в експедицията са открили и няколко гробници, изпълнени с гъста мъгла и сладникав аромат. Някои от членовете на екипа, които го вдишват, изпаднали за няколко дни в кома, а когато се свестили, разказали на колегите си за невероятни видения и пътешествия в други светове.

След този случай било взето решение да се върнат обратно, но тогава пътешествениците се сблъскали с друга изненада: не успели да намерят изхода от този омагьосан свят, сякаш някакви тайнствени сили им пречели да го открият. Едва след няколко месеца измъчените от търсенето хора успели да се върнат у дома. Те твърдят, че им помогнала неизвестна сила, която ги повдигнала и бавно ги спуснала на централния площад на едно от индианските селища.

Когато най-накрая учените се добрали до цивилизацията, установили, че семействата им отдавна са изгубили надежда да ги видят, тъй като експедицията, която по план трябвало да се завърне след няколко месеца, отсъствала 4 години!...

Дълго време в този регион не са организирани експедиции, но днес изгубеният свят, всяващ някога страх и ужас у хората, всеки ден се посещава от няколко десетки търсачи на приключения.