ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА : ОТ ВЯРА КЪМ ЗНАНИЕ (АРТЬОМ МИХЕЕВ)

1. Въведение.

"Когато вярват в небитието, хората неизбежно фокусират ума си върху настоящето. И в действителност как да се грижиш за бъдещето, което не очакваш? Това изключително внимание върху настоящето естествено води до егоизъм, невярващите са доста последователни, стигнали до следното заключение: че е необходимо да се радват на живота, защото всичко завършва със смъртта, трябва да се наслаждават все повече и повече, защото не знаем колко ще живеем, или стигат до още по-опасния за обществото извод: ще се наслаждаваме и мислим само за себе си, тъй като щастието в света принадлежи само на тези, които са по-гъвкави от другите ".

Тези прекрасни думи са на Иполит Ривaйл, виден учен от деветнадесети век , ученик на известния швейцарски педагог Песталоци. Когато въпросът за безсмъртието на човека и неговото вечно предназначение явно или неявно се игнорира, на преден план изплува това, което може да се нарече "психологията на временното същество." Може да се каже със сигурност, че всички човешки страхове се завръщат в различна степен към страха от смъртта и небитието. Пред хората, живеещи в материалистично общество неизбежно се повдигат редица въпроси, като например:

1. Формиране на психологията на потреблението и алчността, причината за която е опита да се "вземе възможно най-много" в живота, който е "единствения".

2. Страхът от физическо унищожаване на себе си, както и на близките.

3. Фактическото изпадане на хората и другите живи същества до нивото на "молекулярни механизми", което лишава хората от стабилно обоснована морална база спрямо собствения си вид и всички живи същества, обезсилва идеята за любов и духовност.

4. Липсата на единна връзка , предоставяща посоката и непрекъснатостта на еволюцията на всеки индивид, вместо това живота се разглежда като отделна самостоятелна част, ограничена от текущите "раждане" и "смърт".

В тази връзка не е случайно, че през последните години все по-голям брой изследователи по целия свят се насочиха към проблема за по-нататъшното съществуване на човешкото съзнание след физическата смърт, а така също и за живота преди раждането (предварително съществуване и прераждане).

2. Научното изследване на живота след смъртта.

Досега широко разпространено убеждение е, че понятието за живот след смъртта е религиозна доктрина или лично убеждение. Но това не е вярно. Историята на емпиричното изследване на живота след смъртта и нейните проявления на материален план е повече от половин век.

Първото известно в историята последователно описание на живота след смъртта въз основа на преки наблюдения бе дадено от шведския учен и естествоизпитател Емануел Сведенборг . Началото на това уникално преживяване било някакъв вид вътрешна трансформация, която довела до увеличаването на възможностите за сетивата. За съжаление, трудовете на Сведенборг изобилстват от средновековна богословска терминология, която е един вид "език" на онова време. Това обаче не омаловажава стойността на неговия опит и точността на предадената информация. Някои от доказателствата са събрани от човека, който е бил настроен , много критично към самия Сведенборг - Имануел Кант.

С практиката на спиритизма в XIX век е станало възможно да се започне експериментално проучване на фините нива на Вселената и да се получат техните описания, така да се каже "от първа ръка" от собствените им жители. Съвестни и усърдни изследвания на видни учени академици като Оливър Лодж , Уилям Крукс , Алфред Уолъс Александър Бутлерoв проф. Фредерик Майерс , както и много други, за първи път в историята на човечеството са дали убедителни научни доказателства, че индивидуаното човешко съществуване не се прекратява със смъртта на физическото тяло. Извършените проучвания включват доказателства както за реалността на физическите прояви на медиумни способности, така и идентичността на лицата, които са преминали линията на смъртта и съобщават за себе си на сеанси в присъствието на изпитващи ги медиуми. В проучването на явленията и материализирането на така наречените "Преки гласове" е твърдо установено, че погрешно смятаните за "мъртви" живеят в невидима сфера на битие ипри определени обстоятелства, заимствайки от медиума и присъстващите вещество, наречено ектоплазма могат да приемат видими за земните жители форми.

В монографията на проф. В.M.Запорожец за първи път в света се дава алгоритъм от доказателства за живот след смъртта въз основа на метода за анализ на информационните връзки. Този алгоритъм позволява да се установи, че информацията, получена чрез медиума при сеансняма свой източник в паметта на хората, живеещи на Земята, както и от една хипотетична универсална информация за "база данни".

В книгата на адвоката, доктор по право Виктор Замит подробно са разгледани научни резултати, получени при изследването на повече от двадесет разновидности на прояви на живот след смъртта. Сред тях са: феномена на електронните гласове , инструменталната транскомуникация (двустранни разговори с "мъртви" с помощта на технически средства), експериментите нa групата от Скоул, извънтелесни преживявания, преживявания близко до смъртта, на материализиране (появата на "духове" във физическо тяло), медиумизъм (надарени хора, които могат да влизат в контакт с финия свят), полтъргайсти, регистрация на фантоми на заминали си , ксеноглосия (спонтанна способност да се говорят чужди езици), и прераждането.

В допълнение към по-горните доказателства в полза на независимото съществуване на съзнателно "аз" от мозъка свидетелстват и водещите в света невролози. Един от световно известните американски невролози Уайлдър Пенфийлд в резултат от дългосрочно изследване на мозъчната дейност стигна до заключението, че "енергията на съзнанието е различна от енергията на мозъчните невронни импулси" . Според носителя на Нобелова награда в неврологията Джон Екълс субстрат на съзнанието съществува независимо от мозъка и се състои от елементарни единици - психoни, които взаимодействат с дяловете на структурата на мозъка (пирамидалните неврони в 4 слоя) . Това мнение се споделя и от Чарлз Тарт, отделяйки в модела на съзнанието мозъчна Б (брейн) - система и M / L-система (Mind/Life- разум живот), които не могат да бъдат описани от гледна точка на добре познатите физически термини . Професор Николай Koбозев в монографията си показва, че отговорни за процесите на мисленето и паметта не могат да бъдат клетките или молекулите, или дори атомите. Той предположи, че носители на горепосочените процеси могат да бъдат хипотетични частици, които той нарече "психoни."

Академикът от руската академия на науките, един от водещите руски експерти в областта на неврофизиологията и неврохирургията Наталия Бехтеревa пише в книгата си : "Задълбочаването в изследването на мозъка, включително и въз основа на принципно новi, все още несъздадени технологии, може да даде отговор на въпроса дали има код на мозъчното мислене. Ако отговорът (oкончателен!) бъде отрицателен и това, което виждаме не е именно кода на мислене, то корекцията на импулсната дейност, която корелира с активирани по време на психични дейности зони на мозъка -е един вид " код за влизането на звено в системата". При отрицателен отговор ще трябва да бъдат преразгледани и най-често срещаните и най-важните позиции по въпроса за "мозъка и психиката." Ако нищо в мозъка не е свързано с най-ефирната структура на нашето "мислене", тогава каква е в това "мислене" ролята на мозъка? Дали е тази роля само "територия" за някои други, неподчиняващи се на законите на мозъка, процеси? И в какво е тяхната връзка с мозъка, каква е зависимостта им от мозъчния субстрат и състоянието му? ".

В допълнение към обсъждането на чисто научна гледна точка, в тази книга авторът дава и своя личен опит за постмортални явления. В интервю Наталия Бехтерева, разказваща за срещата с българската ясновидка Ванга Димитрова, говори с по-голяма сигурност:
"Примерът на Ванга по абсолютен начин ме убеди, че съществува феномена на контакт с мъртвите".

По този начин, от разнообразието на наличните доказателства, взети като цяло, по безспорен начин следва, че след физическата смърт всеки един от заминалите наследява различна реалност, физическите закони на която въпреки кoнстатираното от много "преминали" външно сходство, са значително по-различни от тукашните. Въпреки ограниченията за способността ни в познаването на тази действителност с помощта на материални средства, към днешна дата има редица надеждни нейни характеристики, получени чрез експерименти, емпирични наблюдения, от контактуването с "преминали" с помощта намедиумизма и инструменталните методи на транскомуникация . Накратко изброяваме най-важните от тях.

1. Съществува така нареченото "фино тяло" което е носител на самосъзнанието, паметта, емоциите и "вътрешния живот" на даден човек. Това тяло съществува преди зачеването и след физическата смърт, явявайки се по време на живота на физическото тяло негов "паралелен компонент", който обезпечава горепосочените процеси. Физическото тяло -е един вид посредник за тяхната проява на физическото (земното) ниво.

2. Индивидуалния живот не започва с настоящото земно раждане и не приключва със сегашната земна смърт. Преживяемостта след смъртта - е естествен природен закон за хората и всички живи същества.

3. Следващата действителност е разделена на голям брой нива, които се различават в честотните характеристики на техните компоненти.

4. Направлението на човека след посмъртния преход се определя чрез неговата настройка на определено ниво, което е сумарния резултат от неговите мисли, чувства и действия по време на живота си на земята. Точно както спектъра на електромагнитното лъчение от химическо вещество зависи от неговия състав, така и посмъртното местоположение на човека се определя от "съставната характеристика" на неговия вътрешен живот.

5. Понятията "Рай и Ад" отразяват двете полярности, възможните състояния след настъпване на смъртта, но за разлика от религиозните вярвания те не са статични, а само етап по пътя на непрекъсната еволюция.

6. Концепцията на християнството и исляма зa Създателя, " захвърлящ" своите творения в небесното блаженство или в адски мъки е неправилно. В допълнение към тези полярни състояния има редица от междинни състояния. Изборът на адекватно състояние е независим от предаността към която и да е секта или религия, а се определя автоматично от интелектуално-емоционалния "модел", създаден от човека в земния живот.

Ето защо негативните емоции, насилието, желанието за унищожаване и фанатизма, независимо как са оправдани, в този смисъл са изключително пагубни за бъдещето на човека. Това е солидна обосновка за лична отговорност и следване на етичните принципи.

7. Най-силната движеща сила на еволюцията е безкористната любов.

8. Съществуванието на посмъртните нива, обкръжението и средата на общуване се определя и от ментално - емоционалните фактори. Насочената мисъл тук е еквивалент на "действието" на физическо ниво.

9. За преминалите не съществува езикова бариера за комуникация, тъй в това си качество е преди всичко психичния универсален "код" и обмена на мислени образи.

10. Техническите и медиумни средства, както и комбинация от изброените по-горе при наличие на съответните условия позволяват контакт, за да се свържем с преминали на следващото ниво на съществуване.

3. Инструментална транскомуникация .

С цел да се обединят усилията за разработване на технически устройства, за да се обективира задгробния живот и разпространението на вече наличната информация в тази област резултати през 2004 г. е създадена Руската асоциация за инструментална трaнскомуникация (РАИТ), чиито материали могат да бъдат намерени на сайта им.

Както е посочено от E. Луценко в няколко публикувани негови работи е възможно да се създадат устройства на базата на принципа на преобразуване на психичното въздействие на оператора (въплътен или безплътен) в електрически сигнал, носещ информация. Според E. Луценко, "създадените транскомуникационни технологии могат да се използват не само за контактите с отдалечени в пространството, времето и състоянието безплътни човешки същества, но и с въплътени, и могат да се разглеждат от една страна като тренажори за развитието на по-висши форми на съзнание (VFS), а от друга страна, като перспективни интерфейси на високо функционално ниво за бъдещо работно оборудване, осигуряващи дистанционен телекинетичен контрол на техническите системи без използването на физическото тяло и независимо дали то е налице или не е . "

Трябва също да се отбележи, че широкото разпространение на тези технологии неизбежно ще доведе до промяна на ортодоксално - религиозните и материалистични концепции за човешкото битие с експериментално проверими знания.

4. програмата РАИТ

Предвид очевидната значимост на този въпрос за всички хора, живеещи на Земята, ние вярваме, че е необходимо да се предприемат действия в следните области:

1.Създаване на обединение за редица учени и преподаватели от сферата на образованието с цел да се приеме обща програма за просвета в областта на нeмеханистично разбиране на съзнанието и на посмъртното оцеляване. Спокойно можем да кажем, че имаме нужда от промяна на парадигмата в изследването на съзнанието и човешкия живот и привеждането му в съответствие с наличните факти.

2. Цялостно да се съдейства за отразяването на тези въпроси в академичните дисциплини, свързани с познания за човека. Нито една област на знанието по отношение на природата на съзнанието и човека не може и занапред да игнорира твърдо установени факти относно живота след смъртта и резултатите от изследването им, които съществуват днес.

3. Да привлече вниманието на експерти в областта на физиката, биологията, психологията, медицината и други науки към проблема за обективиране на посмъртните феномени (инструментална транскомуникация ).

4. Въз основа на тези знания да допринесе за преодоляването на културни и религиозни различия, които се случват в човешкото общество.

Aвторът Артьом Валериевич Михеев е кандидат на физико-математическите науки, президент на Руската асоциация по инструментална транскомуникация. 

Източник : http://www.rait.airclima.ru