четвъртък, 16 май 2013 г.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 21


Други енергийни връзки и групови рапорти
И след смъртта
В предходните глави се спрях най-вече на отношения между партньори, свързани на фино ниво с астрална пъп­на връв, която ги превръща на практика в астрални близ­наци и им осигурява постоянен обмен на ментална и емо­ционална информация, чието въздействие може да бъде смущаващо, че и крайно негативно.
Явлението „астрална пъпна връв" се наблюдава не са­мо между двама души в плът, а понякога продължава да съществува и след като единият си отиде (а в кармичен аспект - след смъртта и на двамата). Тъй като тази връз­ка е всъщност връзка между душите, не е изключено ра­портът между живия и починалия да се съхрани.
Тогава душата на починалия не напуска астралната сфера, за да еволюира в духовния свят, а остава привър­зана към земята. Партньорите са все така вкопчени един в друг. Както всяко прекалено нещо, и преклонението пред снимката на покойника като пред олтар допълни­телно утежнява нещата.
Развитието и реинкарнирането на душата се осуетяват поради това, че тя блуждае в земния план. В такива слу­чаи можем да станем свидетели на всички изброени до­тук симптоми на телепатични феномени, можем да изпи­таме психичен дискомфорт, да преживеем кошмари и до­ри да ни се явят привидения.
Доминантният или тираничен човек влияе понякога на своя пребиваващ все още в плът астрален близнак и дълго след смъртта си. Душата му може да се прикрепи към живото тяло и дори да го обсеби. Често причината обаче е в неразумното поведение на близките, които не са в състояние или не желаят да освободят починалия. Чувала съм за една млада жена, последователка на ин­дийски гуру. След като той умира, тя се среща с групата си за медитация, за да установи контакт с душата му. Насред медитацията рухва и дни наред лежи като мър­тва, почти без признаци на живот. Когато отново идва на себе си, разказва, че е била при своя гуру, който след три дни най-после я подканил да се върне, защото семейство­то й започва да се тревожи.
Този духовен учител очевидно не е обяснил на учени­ците си как да продължат сами след смъртта му. фактът, че - готови да експериментират - те провеждат един поч­ти спиритичен сеанс с цел да се свържат с него, говори за силната им зависимост. Странно ми изглежда и наддименсионалното внимание на гуруто към тази отделна ученичка. При това няма значение дали срещата в отвъд­ното наистина се е състояла или е била „инсценирана" в съзнанието на жената в резултат на груповата визуализа­ция. Според мен гурото е привързал към себе си своите ученици, без да им повери тайната на пъпната връв. Слу­чилото се впоследствие ме кара да си мисля, че тук има нещо опасно и подозрително. Остава да добавя още, че въпросната жена неведнъж предприемала астрални пъ­тувания и притежавала медиумни способности, което значи, че й е било присъщо да се свързва астрално.
Когато не приемат смъртта на любимите си хора, жи­вите пречат на душите им да напреднат в духовния свят, а и на себе си - да живеят в тукашния. Животът не свършва със смъртта, а продължава отвъд. Само матери­алната обвивка отмира. Духът, душата и висшият Аз се отделят от нея - тоест - от тялото, и навлизат в друго из­мерение. Духът и душата се сливат с висшия Аз.
Ако покойният се държи все още с мисли и чувства за физическото си тяло, за миналия си живот и любимите си хора, духът и душата му не отиват в духовното измерение.
Не се ли разсеят, мислите и чувствата действат като маг­нит, който влече след себе си нова инкарнация. Понякога вторият астрален близнак умира наскоро след първия, както се казва - от разбито сърце. Значи съюзът на два­мата е бил така нерушим, че овдовелият не е можел да съ­ществува повече сам. Привързаната към земята душа се отделя обикновено от душата на някогашния си партньор, ако той с времето приеме загубата. Това става постепенно. Действащият все още рапорт замира, но тъй като не е бил прекъснат и тъй като и двете души носят спомена за него, при нова среща в следващо въплъщение „оживява" отно­во. Такива кармични продължения могат да се избегнат, ако по-дълголетният се отдаде на скръбта си, а после се раздели в себе си с някогашния си спътник. Просто тряб­ва да се разбере, че всичко, което е свързвало хората при­живе - било то любов или омраза - е редно да приключи с настъпването на смъртта. Който обаче желае да запази връзката си и след нея, ще успее - с всички последствия!
Някои маниакално влюбени се кълнат да се съберат и в отвъдното и да си бъдат верни вовеки. С това си създа­ват вечна взаимна зависимост и свързват цялото си ево­люционно развитие един с друг. После са принудени да се срещат във все същите предварително очертани рамки и да изживяват кармата си отново и отново. Но понеже астралната пъпна връв съдържа и опасната компонента, изразяваща се в стремеж към доминиране, кармичният кръговрат не винаги е приятен. Други хора, способни силно да мразят, се заклеват да отмъщават докрай. Тези клетви също пораждат здрава връзка, която се стреми да реализира проклятието. Тоест - вкопчване се получава както с добри, така и с лоши намерения, като от него произтичат задължения и причини (карма) за повтаряне на цялата история, докато двамата партньори най-после се пуснат, откажат се от своята свръхемоционалност и в края на краищата си простят.
Понякога се налага душата на починалия да бъде из­ведена към по-висшите нива на съзнание в духовния свят. За това си има ритуали, които обикновено изпълняват своята функция. За съжаление, доста покой­ници биват изпращани без такъв ритуал или на свързани­те с погребението задължения се гледа като на лишени от смисъл формалности, които нямат вече никакво це­лебно въздействие. Ето защо и толкова блуждаещи души остават в астралната сфера и застоят в тяхното развитие води до застой в развитието на цялото човечество.
Човешкият живот е само един аспект в еволюционния процес на космоса, само една от множеството форми на съзнание, сътворени от Духа. Духовната част на нашето съществуване ни открива възможности да познаем и дру­ги. Всяко вкопчване в преживяванията ни тук, на Земята, застопорява развитието ни на определена точка на вре­мевата ос, където то зацикля като грамофонна плоча и се повтаря и повтаря, докато бъде поместено от някакъв трус (в съзнанието). И тогава човекът, продължавайки напред, ще успее навярно да се измъкне полека-лека от кармичното колело на преражданията.
Всеки, който подходи чистосърдечно и не се бои да се докосне до темата за смъртта, може да помогне на някоя душа при прехода й в духовния свят и да улесни освобож­даването й от отминалия живот. Енергийната връзка с починалите се отстранява по същия начин, както с живи­те. По-добре е, разбира се, ако отделянето стане преди настъпването на края, тъй като нещата все още могат да се отработят. Но прекъсването на пъпната връв е въз­можно и години след като човекът си е отишъл и дори когато душата му вече е въплътена в ново тяло.
Начинът, както казах, не се отличава от вече описа­ния. Енергията на починалия все още присъства и душа­та му може да бъде достигната на енергийно ниво. След ритуала помещенията и аурата трябва да се почистят (да се прекадят или да се визуализират, изпълнени със свет­лина) и, както обикновено - да се активира защитният обръч. За душата и съзнанието на починалия този акт съ­що означава издигане и напредък, тъй като те се отделят от пъпната връв и от земния план и вече са свободни. Та­ка една определена част от кармата бива обезсилена.
Успехът и в този случай зависи от силата на вашето намерение и от яснотата на целта. Постарайте се наисти­на да се отделите. Смъртта е факт и той не може да се промени, нито пък човекът да се върне обратно. Отворе­те се за скръбта и изживейте чувствата си, плачете и ви­кайте! По този начин ще се разтоварите емоционално и ще се почувствате по-добре. Всяко вкопчване след смъртта ще донесе само вреда - и за вас, и за чувствител­ната душа на починалия.
Ако той има непростени стари вини, нужна е прошка, така че си спомнете упражнението и се обърнете към своя висш Аз. Това упражнение ще предаде прошката ви отвъд, както и молбата ви на вас също да ви бъде просте­но. Всички ние сме свързани чрез духовното ниво и про­сто няма как да не успеете. Знайте обаче, че лютите клет­ви, продиктувани от омраза и желание за мъст, достигат дотам и могат да предизвикат отзвук, който е фатален.
● Упражнение
Друг начин да се помогне на починалия е да се отпра­ви молба душата му да бъде посрещната от водач, който да я поеме, направлява и в удобен момент да прекъсне енергийните връзки. Например изми­слете някаква неутрална утвърждаваща молба като : „Безкрайна първична сила на космоса, приеми душата на „ХУ" в Твоята вечна любов."
Произнасяйте тази формула дни наред (можете да го правите и за душата на някого, с когото не сте се позна­вали лично, но сте виждали снимка и знаете името му) и извикайте образа на починалия или инициалите му пред вътрешния си взор. Повтаряйте я винаги, когато се сети­те за него или имате чувството, че душата му се нуждае от вашата молитва. С течение на времето ще ви бъде все по-трудно да си го визуализирате (не използвайте сним­ката). Образът му може би ще стане неясен, ще се смали и отдалечи. Не се опитвайте да го връщате обратно. Ко­гато усетите, че контактът изтънява, благословете душа­та му с любов и се сбогувайте с нея. Изчистете чакрите си. Активирайте своя защитен обръч.
С подобни практики и молитви може да се облекчат страданията на прилепналата към земния план душа, за­щото именно това междинно състояние между тук и от­въд представлява всъщност чистилището. Прибягвайте до тях, ако с голяма доза сигурност предполагате, че между някои от приятелите ви и негов починал близък съществува астрална пъпна връв или ако виждате, че жи­вите не могат да се справят с мъката си. Това често е причината, поради която душата се задържа край люби­мите същества. Грижете се за скърбящите, винаги кога­то можете - говорете с тях или просто ги изслушвайте. Към прекъсването на продължаващата и след смъртта на единия енергийна връзка се числи и преработването на тежки спомени, на стари грешки и чувство за вина.
За съжаление вече „не е модно" да се грижим и да се молим за починалите. Докато човек е жив, не жалим средства и опитвайки се да запазим живота в тялото му, използваме от скъпи по-скъпи технологии, а като умре, вече е отпадък, който трябва да се махне, фината, неви­димата му част, неговата духовна същност, не получава общо взето нито при настъпването на смъртта, нито след това вниманието и помощта, които заслужава и от които се нуждае.
Съвременният свят все още до голяма степен е лишен от съпричастност, тъй като умирането и смъртта са табу. Тя не се вписва в повърхностното ни консуматорско об­щество, съществуващо единствено благодарение на об­стоятелството, че човешкото сърце прилепва към без­крайно много неща от материалната страна на живота и започва да изпитва силна потребност от тях. Когато умре, човекът отпада от същото това консуматорско общество, което не се интересува от неговата духовна същност, ся­каш тя не съществува. В култури, сред тях и някои като културата на високоразвитата индустриална страна Япо­ния например, хората имат значително по-изявена духов­на и ритуална връзка с покойните си близки. Съзнателно изпълненият съгласуван ритуал за възпоминание на предците не бива да се бърка с астралната пъпна връв.
Ние също имаме традиционен ден за възпоминание още отпреди Христа. Келтите са отбелязвали новата го­дина (Самхайн) към 31-ви октомври - времето, през ко­ето стената между този и онзи свят е била най-тънка. Те са вярвали, че тогава мъртвите се приближават до жили­щата на живите. След усилната работа през лятото и есента келтите са имали време да се обърнат повече навътре и да се хармонизират с нивата на фината мате­рия. Годишният цикъл приключва и в природата започ­ва голямото умиране. Това е карало хората да се замис­лят и за собствената си смърт.
Днес вече почти не усещаме природните ритми. Все­ки път в края на годината и в началото на следващата правим едни и същи неща, така че актът на смъртта, който разкъсва веригата на монотонността, изглежда още по-чужд, смущаващ и радикален.
Същевременно съществуват възможности за позитив­но и вдъхновяващо общуване с предците. Нямам предвид обаче нито спиритичните сеанси, нито отчаяното вкопчва-не в духовете на починалите или продължаващото с години оплакване на загубата. Спорадичното спомняне без из­лишни емоции често пъти бива възнаградено с някой ху­бав сън, който дори може да съдържа полезен съвет, или пък със значими съвпадения, облекчаващи ежедневието ни. Сред напусналите ни има много високоразвити духове, които ни действат стимулиращо и от отвъдното или ни помагат да освободим блуждаещите души и да отстраним свързаните с тях усложнения. За да разберете разликата, ще кажа, че подобна намеса никога не води до някакъв вид обсебване или отклоняване от нормалата, не буди не­приятни психични усещания и не привлича агресивно при­зрачно присъствие.  Истинското вдъхновение ускорява разширяването на вашето съзнание и може да обогати живота ви. То никога не е разрушително! Деструктивните импулси нямат нищо общо с вдъхновението, а нерядко са резултат от наличието на астрална пъпна връв, затова заподозрете ли, че сте подвластни на някого или на нещо, би трябвало на всяка цена да се освободите от него и да се по­грижите за астралната си защита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.