сряда, 29 май 2013 г.

Крахът на материализма - част 1

  Материализъм и идеализъм - това са две големи школи, които съществуват повече от 2000 години. Тяхното противопоставяне продължава и до днес. Някои казват, че историята на философията - това е история на борбата между материализма и идеализма. Някои казват: "След смъртта човек се превръща в прах." Други казват: "Не, дори и на физическото тяло умре, съзнанието остава и продължава да живее." Тези две диаметрално противоположни твърдения зависят от възгледите, които човек поддържа.

   Можем ли да кажем, че материализма в действителност е верен, а идеализма не е? Можем ли да кажем, че материализма е неверен, а верен идеализма? Или може би и двете идеи са погрешни?

   Нека да разгледаме този фундаментален проблем на философията, за да разберем как да възприемаме света правилно и да го променяме . Материалното все още не е създавало духовно. Известно е, че науката е утвърдила преданост към материализма, използвайки аргументи като например развитието на биологията, теорията на Дарвин за еволюцията, фактът, че Земята, състояща се от материя, има много по-дълга история от човечеството, надарено с ум; или позицията на физиологията на мозъка, посочваща, че "съзнанието се създава от мозъка." Позовавайки се на такава "научна" основа, материализмът прокламира своята правота.

   Обаче очевиден е фактът, че материализмът не е привел най-основното научно доказателство, за да докаже своята вярност . Имаше насърчаване на перспективата, че един ден човечеството ще бъде в състояние чрез усилията на науката да създаде живот въз основа на неживата материя. И какво имаме? Човечеството все още не е успяло да го направи. Още повече няма надежда за създаването на сложно съзнание, подобно на човешкото.

   Може да се възрази: "Науката напредва, така че не може да се каже, че това е невъзможно." Въпреки това, ако един човек твърди, че "животът и съзнанието са произлезли от материалното" е убеден , че научните доказателства са важно, то той не може съгласно тази позиция да обяви: "Материализмът е истина", а може само да предположи "Има вероятност материализмът да е истина" . В действителност, по отношение на теорията на Дарвин за еволюцията, върху която се основават доказателствата на материализма, съвременната молекулярна биология и генетика не само не успяха да докажат нейната вярност, но напротив, показаха, че не всичко в нея е последователно. Човешкото съзнание превъзхожда дейността на мозъка - тогава вярно ли е твърдението на материализма, че духовното се генерира от материалното, с други думи, следва ли да се разчита на твърдението "съзнанието се създава от мозъка"? През последните години много учени са изразили съмнения относно истинността на това мнение.

   По-специално професор Екълс, невролог от Австралия, спечелил през 1963г. Нобелова награда за постиженията си в областта на физиологията на мозъка, в лекция в университета в Осака каза: "Аз разполагам с експериментално потвърдено доказателство, че работата на съзнанието не може да се обясни с дейността на мозъка" .

   Нека разгледаме това твърдение. Йън Стивънсън, водещ професор в катедрата по психиатрия в Медицинския факултет на Университета на Вирджиния, който също оглавява Академията за висша психология, фиксира следните пет въпроса, които възникват, когато приемем идеята на материализма, която посочва, че "това, което се нарича съзнание, не е нищо друго, освен проява на мозъчна дейност. " " Първо, знанията за мозъка, които имаме на свое разположение, не позволяват да се обясни работата на съзнанието ... второ, знанията за мозъка, които имаме на свое разположение, не ни позволяват да се обясни как хората създават в съзнанието си образи ... Трето, знанията за мозъка, които имаме на свое разположение не позволяват да се обясни задоволително механизма на паметта. Четвърто, психичните явления не възникват нито в пространството, което се използва в ежедневието, нито във физическото пространство, описано от физиците ... Дори ако двама души са на едно място, не е ясно дали те пребивават в едно и също психично пространство, независимо от тяхното присъствие в едно и също физическо пространство. Дори ако моята интелектуална дейност се извършва в едно и също пространство с други хора, те обикновено не могат да научат за това. Човешкото съзнание като цяло е защитено от непозволено проникване на странични мисли в личното психическо пространство. В редки случаи, тази защита отслабва, в резултат на което може да възникне свръхестествена комуникация като телепатията. Фактът, че психичното пространство на предизвикващия и на възприемащия телепатията някак си са свързани, не сочи към тяхното местонахождение в едно и също място, но гледната точка, че те са в едно и също пространство е за предпочитане. Пето, при нашето разбиране за това какво е мозъка, не може да се обяснят такива свръхестествени явления като телепатията. Има вероятност, че някой ден в нашия мозък ще се открие орган, обезпечаващ толкова простата комуникация, но това не дава пълно обяснение ... Тези, които вярват, че телепатията и свързаните с нея явления не могат да разклатят позициите на мнозинството от учени в наше време по основателността на характеристиките на човечеството, не са прави. Ако материалистите са прави, тогава телепатията е невъзможна. Въпреки това, тъй като тя е действителност става ясно, че материалистите не са прави ... Ако ние сме съгласни с това твърдение, от това не следва, че е неизбежно развитието на теория, която съвпада с общонаучните и обяснява появата на телепатията. Ние трябва да се откажем от идеята на материализма, за да се премахне несъответствието, произтичащо от факта с възникването на телепатията. "

   Това повдига въпроса относно каква "тежест" има истинския подход към съзнанието, който е постигнат в резултат на съвременните изследвания на мозъка. Покойният Цурудзи Сахотa, почетен професор от университета в Осака, отблизо запознат с индийската йога и посочващ как трябва да изглежда връзката между науката и религията, каза следното: "Няма значение колко много изследвания са провеждани върху мозъчните клетки, те показват само връзката на психичните и физиологичните процеси. Резултати, които да показват, че мозъкът създава мисловната дейност няма. Аналогиите, според които работата на съзнанието се разглежда като секреция на мозъчните клетки, е доста груба ... "

   И тъй като пространствата, в които протичат психичните и физиологичните процеси в мозъка са различни, трябва да се признае, че животът от психичния порядък като цяло по своето съдържание е много по-сложен и по-обемен от това, което отразява биологичните процеси на мозъка.

   Професор Мицуо Ишикава (специалист в областта на молекулярната физика), доктор на физическите науки от Международния християнски университет също говори за научното изследване на мозъка: "Аз вярвам, че основните сфери на съзнанието, които са предмет на изучаване от естествените науки, в действителност, представляват само малка част от него и се отнасят само до физиологичните реакции на мозъка. Физиологията на мозъка с помощта на инструменти като eлектроскалпел изследва различните видове работа на съзнанието, например паметта. Въпреки това, според мен съзнанието, което се изучава от тази наука е само малка част от един широк параметър, който е известен в така наречените "мистични учения". Тази наука е на такова ниво на разглеждане на съзнанието, като разбирането, запаметяването, рецитацията, обмислянето на определени думи или подобни явления от ниско ниво , макар че не е ясно дали може да наречеш това ниско ниво. Съществува ясна тенденция към едно противоречие, което имат съвременната биология и физиология на мозъка, които твърдят, че такова ниво на съзнание е нивото на всички хора. Тъй като дискусията се води относно само този вид съзнание, няма да е голяма грешка да го възприемат като материално в основата му. С други думи, такова разглеждане на всички видове съзнание, генерирани от материята до известна степен е приемливо, независимо от противоречията. Все пак, ако се проучи подробно опита на практикуващите мистични занимания, то може да се види, че съзнанието, което се появява при тях, и опита, който те изпитват, показват коренно различно ниво, ако го сравним с този, който изследва физиологията на мозъка. "

   По този начин, постепенно идва разбирането, че считането на съзнанието като нещо, генерирано от мозъка е трудно. Йън Стивънсън, споменат по-рано, предлага виждане за мозъка както следва: "Повечето учени днес, и без съмнение, почти всички невролози смятат, че човешкия ум (в който се смята, че влиза и човешката памет ) не е нищо друго, освен проява на мозъчната дейност. Изглежда, че тази хипотеза се основава на солидна основа, тъй като увреждането на мозъка или негова малка функционална повреда се отразява на умствените процеси на човека ... Въпреки това, ние не винаги следваме мнения, споделени от мнозинството от невролозите. Хипократ споменава, че "мозъкът - това е пратеник на съзнанието", а Бергсон е може би първият философ на нашето време, обосновал същата идея. През последните двадесет години някои психолози, философи и невролози са започнали да изразяват съмнение, че благодарение на дейността на мозъка може да се обясни напълно работата на съзнанието (и паметта). Някои учени са склонни към тази гледна точка: мозъка - това е инструмент на съзнанието, точно както пианото за един музикант - инструмент за правене на музика ".

   Какво представлява мозъка? Така ако се приеме, че човешкото съзнание или работата на съзнанието не могат да бъдат изцяло обяснени чрез функцията на мозъка, който по своята същност е материален, то възниква недоумението : защо тогава мозъкът е необходим?

   Сякаш в отговор на този въпрос, Анри Бергсон, философът от първата половина на ХХ век, председател на Научната асоциация на психолозите в Лондон (основана през 1882 г. главно от професори в университета в Кеймбридж, ръководели проучвания не само свързани с продължаването на съществуването след смъртта, но и с работата на съзнанието, която излиза извън обичайните понятия), дефинира същността на връзката между мисловната дейност и мозъка по такъв начин: "Връзката между мозъчната дейност и дейността на съзнанието може да се оприличи на движението на палката на диригента и оркестъра, изпълняващ симфония. Както симфонията при всичкото нейно комплексно звучене превъзхожда движението на диригентската палка, изпълняваща регулаторната функция, така и цялата умствената дейност превишава дейността на мозъка. Мозъкът - това е единственият регулаторен орган, който подпомага адаптирането на умствената дейност към това, което се случва наоколо и неговата функция е да осигури тази адаптация да бъде реализирана под формата на действие в материалния свят. Мозъкът не е орган, който произвежда мисли, емоции или работата на съзнанието. Изглежда, че в резултат на някои промени в мозъка, свързани с външни влияния, като например въздействие на токсични вещества, ефектът е върху цялата психика. Въпреки това, би било логично да се предположи, че то изобщо не е цялата психика като такова, а е резултат от неправилна корекция на механизма за адаптиране и актуализиране на мисловната дейност в реалните материални обстоятелства ... Ако функциониращата на мозъка е това място, където възниква съзнанието, където има мислене, волеизявление, с други думи, ако активността на мозъка съответства на цялото съзнание, а това означава, че всичко, принадлежащо на мозъка и всичко, принадлежащо на мисловната дейност като цяло съответстват една на друга, то съзнанието съпътства мозъка и със смъртта идва краят на всичко ... Въпреки това, както може да се види от горепосочените доказателства, умствената дейност не попада в категорията на жизненото функциониране на мозъка, с други думи, ако мозъкът отразява само част от промените, които се извършват в ума, има голяма вероятност за съществуването на мисловната дейност след смъртта. В този случай задължението да докажат своята теория не се възлага на тези, които са съгласни с този факт, а на тези, които го отричат. В крайна сметка, единственото основание за тези, които вярват в отсъствието на съзнанието след смъртта е фактът, че след смъртта физическото тяло се унищожава. Ако се установи, че значителна част от съзнанието не зависи от физическото тяло, то горепосоченото основание ще се окаже без стойност. "

   Анри Бергсон говори за мозъка като "единствен регулаторен орган, който подпомага адаптирането на умствената дейност към това, което се случва наоколо", и ако това е така, тогава има "висока степен на вероятност за съществуването на мисловната дейност след смъртта."

   Оказва се, че противно на мнението на материалистите, ако функцията на човешкия ум надхвърля функцията на мозъка, която е материална, има голяма вероятност за съществуването на съзнание след физическата смърт.

   Сякаш в отговор на думите на Анри Бергсон, напоследък в средите на християнските религии, особено в Европа и Северна Америка, бяха започнати широки проучвания за наличието на съзнание след смъртта и прераждането (трансмиграцията). Тези изследвания предизвикаха интереса на учените в Америка от най-различни направления: психолози, психиатри, невролози, теолози, културолози и т.н. - които основават международна изследователска организация и издават списание, което разказва за тези проучвания. В резултат на това, много учени, запознати с огромно количество натрупани научни доказателства стигнаха до заключението, че има съзнание след смъртта. Тези проблеми бяха обсъдени по време на конференцията, която се проведе в Джорджтаун през 1990 г., която събра изследователи и тези, които са имали опит в света след смъртта. В конференцията взеха участие 300 представители от тринадесет държави.

     По материали от Интернет 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.