Всички спиритични практики се основават на разбирането, че човек не е тялото, а душата, и че след смъртта душата продължава живота си в други неземни условия. Освен това в основата на тази практика е знанието, че душата на починалия може да комуникира с души, временно въплътени в човешко тяло само при строго определени условия, изучаването на които е специален раздел на спиритуалната теория и практика.
В този раздел ние не се занимаваме с това, тъй като ние ще се ограничим до проста индикация, че всяко общуване има свои собствени закони и един от тези закони налага необходимостта да има посредник.
Така когато говорим с някого, то такива посредници са нашите органи на речта, атмосферата и вашите и на събеседника ви органи на слуха. Ако общувате с този събеседник на разстояние, то в ролята на посредници в допълнение към предишните, може да се добавят два телефона и сложна система от кабели, която ги свързва. Когато желаете да комуникирате директно с жителите на другия свят, вие също ще нуждаете от посредник и посредникът се нарича медиум.
В "Книгата на Медиумите" на Kaрдек, както и в творбите на Крукс и други следователи са изброени и обяснени различните по своята природа спиритически проявления. Те са:
- завъртане на маси и други предмети
- Левитация на живи същества и предмети (включително хора)
- Преместване на обекти (т. нар. "aпорти", при които разстоянието и дори на размера на обекта не играе голяма роля)
- телекинеза
- самостоятелно (без контакт с човешки пръсти и други помощни средства) свирене на музикални инструменти,
- четене на мисли, предсказания,
- психография (или "автоматично писане", когато ръката на пишещия медиум е под ръководството на проявяващия се дух и записва мислите на последния, като че ли с неговата ръка)
- отпечатъци от човешки ръце и лица в разтопен парафин, без контакт с участниците в експеримента,
-Поява на полупрозрачни и светлинни ръце, лица и фигури (тези явления обикновено се получават в полумрак)
- eктоплазмени материализации (продължение на предишния феномен, когато появилата се човешка фигура започва да се сгъстява, цялата да се кондензира, докато най-накрая получава всички признаци на истинско човешко тяло, а след това в края на цялото проявление започва да се разрежда, докато се разтвори, за да се стопи във въздуха подобно на мъглата, издухана от вятъра )
- "Директен (пряк) глас" и още много други.
Жул Ренар казва в дневника си: "Смъртта е лошо подредена. Необходимо е нашите мъртви от време на време да ни посетят при наш призив, да поговорим за около половин час. Колко не сме имали време да им кажем на тях, докато те бяха тук. "Е, да изясним дали е честен този укор на смъртта, и не идва ли тя насреща, за да изпълни това желание на писателя. За тази цел да разгледаме как се осъществява практически феномена "директен глас", по думите на самите експериментатори. Английският писател Г. Денис Брадли в книгата си "Към звездите» описва своите впечатления от сеанс със силен медиум при възпроизводството на "директния глас" на Джордж Вeлиентайн. Брадли докато е на бизнес пътуване в САЩ, е поканен от свой приятел да вземе участие в сеанса и от любопитство се съгласил.
Ето и изрази, чрез които той описва първата си среща със спиритически явления:
"Изведнъж настъпи дълбока тишина и след това имах чувството, че някой присъства в стаята . След това чух изящни интонации на женски глас, който назовава името ми. Гласът трепереше от вълнение, звуците му се чуваха край мен отдясно. Аз се държах хладно, спокойно, както подобава на безстрастен наблюдател. Аз отговорих на призива с едносрично "Да!". Тогава моето име бе повторено още два пъти, гласът прозвуча още по- развълнувано, сякаш тази, която говореше бе във властта на радостта, отново видяла любим приятел след дълга раздяла. Аз отговорих: "Да, аз съм . Какво искате? ". И гласът: "О! Обичам те! Обичам те. "
Тези думи бяха изречени с наелектрезираща нежност и красота. Чувал съм същите думи да изричат някои от най-великите актриси в света, но никога не са били изпълнени с такова усещане за пълнота ... Попитах: "Кажи ми кой си. Посочи твоето име. " От този момент започна дълъг, прочувствен разговор между нас, и вече не с приглушен глас, а с по-силен глас, като между двама души, които живеят в този свят.
Нашият вълнуващ разговор, пълен с ликуваща радост се развиваше в такъв момент, когато точно тук бяха трима свидетели, които всички чуха. Никой от тях не знаеше за нещата на семейството ми, а още по-малко някой от тях би могъл да знае, че имах сестра, която почина преди десет години ...
По време на живота си тя имаше хубав глас, модулиран с очарователна гъвкавост, и нейният начин на изразяване бе извънредно изящен, същевременно тя беше "пуритан" в избора на думи. Никога не съм срещал друга жена, която е говорила с такава грация. И така: когато десет години след смъртта си тя ми се показа по мeдиумен начин, тя говореше със същия отличителен начин на изразяване, който имаше и в живота, всяка сричка от това, което говори, се характеризира с неподражаем ритъм и интонация, които я отличават сред хилядите други жени.
Ние говорихме около четвърт час на различни интимни теми, които биха могли да бъдат известни само на нея и на мен ... Тогава я помолих да ми разкаже за своя духовен живот , а тя отговори, че е напълно щастлива в тази прекрасна среда, в която живее, но в същото време безкрайно се радва, че най-накрая намери начин да говори с мен.
Ние толкова дълго говорихме за своите неща, че веднага се почувствахме като нетактични към другите, които чакаха реда си. Преди да напусне, аз я попитах дали ще дойде утре вечер, а тя ми обеща да дойде. За последно се поздравихме помежду си и преди да си тръгне, тя ми изпрати звучна целувка, която бе чута от всички ... Тази вечер преживях най-великото събитие в живота си.
Именно от този момент, когато аз разпознах гласа на сестра си, всичко изглеждаше необичайно естествено; от този момент свръхестественото за мен е вече естествено и разумно. Всяко съмнение изчезна пред такива доказателства, а в един миг съзнанието ми разбира как всичко, което до този момент изглеждаше невъзможно за мен, че напротив, това е възможно ...
Всяко съмнение за говорене чрез стомаха е нелепо. И никой в света не може да имитира ясния, чист и нежен глас, който през онази нощ говореше с мене, никой глас в света не може да притежава особените свойства, които са присъщи на гласа на Ани, със специалната интонация, необикновени особености на изговора , отличаващи я в нейния живот, да не говорим за факта, че никой не може да намери такова пълно знание за всички обрати в общото за нас минало ... "
На втората сесия, на която присъствал Брадли е имало и друго изключително събитие: оживен и сърдечен разговор между готвачка и покойният и съпруг на баски език. След това Брадли започва да практикува медиумизма за да постигне сам явлението "директен глас", което той успява.
Една вечер през октомври 1924 г., той поканил г-жа Франсис Карсън, известната английска драматична актриса и веднага щом светлините угаснали, някакъв субект, който се нарекъл неин съпруг извикал нейното име. Това, което последвало било един от най-вълнуващите и драматични разговори, каквито могат да бъдат. Когато г-жа Карсън напускала, тя казва, че това доказателство за продължение съществуването на близките е най-прекрасното събитие в живота й.
Вечерта на 18-ти март 1925 Брадли поканил японския поет Гoнсоке Коман и за голямо учудване на всички присъстващи се проявява същество, което започва да говори с Коман на японски. Той самият казва, че е имал разговор с по-големия си брат, познал го по тона на гласа, и по спомените, които са напълно в съответствие с това, което е било .
Както е видно, експериментите на Брадли, които представяме тук само накратко, имат резултати, които без съмнение са интересни и даващи много храна за размисъл относно спиритизма, смисъла и предназначението на човешкия живот. Те са концентрирани в две книги, които са имали голям успех в Англия, и като си помисля , че в продължение на месеци е имал дълги разговори с починали близки, и че същото се е случило с онези, които той поканва на неговите сесии, и че при комуникацията с тези същества се говори и на други езици, тогава няма да се изненадате, че Брадли безусловно се присъединява към спиритуалисткото движение.
“Заявявам с пълна отговорност – пише той – че доказателствата за самоличността им, които ми представиха моите духовни приятели, са далеч по-впечатляващи от тези, предоставени ми от най-редовните участници в светския живот.
Няма смърт: Написах два тома, за да го докажа, а аз самия в действителност установих редовни отношения с духовния свят. И трябва да кажа, че това превъзхожда многократно всички останали открития, тъй като бележи важна стъпка по пътя към истинската наука на бъдещето! "
Да продължим все пак нататък. Невил Уаймънт, професор по лингвистика в Оксфорд, докато е в Ню Йорк, е бил поканен да участва в сесията с проява на пряк глас, тъй като проявилата се същност се изразявала на някакъв неразбираем източен език . Необходимо е да се запознаем с фактите във вид, в който е даден от Уаймънт :
"Този, който ме покани, ми каза, че" преките гласове "говорят на езици, които не са известни на никого от присъстващите, и затова моето присъствие бе желателно единствено за превод от тези езици, а не защото някой се интересува от моето мнение относно самите явления.
Научих, че експериментаторите бяха убедени спиритисти и че в редица сеанси имат невероятни постижения, доказващи самоличността на подателя ... Бях много доволен от тази неочаквана покана. Въпреки, че аз не съм бил против спиритическите изследвания, но никога не съм имал достатъчно време, за да се занимавам с това, и по тази причина сеанса, на който бях поканен, ми се стори интересно развлечение, което би могло да доведе до отдих за моя ум. И честно казано си помислих, че аз, след като чуя някои от тези "преки гласове" ще мога да открия как става тази ловка и умно направена измислица.
В определеното време пристигнах на уговореното място. Един след друг се проявяваха различни гласове, говорещи на английски с различни членове на групата. Някои от тези дискусии докосваха обстоятелства толкова интимни, че се чувствах изключително неудобно, защото аз започнах да мисля, че съм външен човек , вмъкнал се тук да подслушва тайните на ближните. За щастие в стаята беше тъмно, и никой не можеше да ме види как се изчервих от срам.
Изведнъж се чу силен глас, който се представи като Крис д'Анджело, произнесено със силен италиански акцент. След това гласът започна да говори на автентичен италиански. На италиански аз не говоря, но го разбирам много добре. Говорещият се обърна със следните думи:
"Кажете на синьората X. (Една от присъстващите на сеaнса), че тя не е удържала на думата си да научи достатъчно италиански, така че да говори с мен на моя език. Тя продължава да си служи с испански, което за мен е много затрудняващо. "
Дамата, към която е адресиран упрека искрено призна, че Кристо д'Анджело е прав. Той продължи известно време да ми говори, изразявайки се на някакъв странен италиански диалект. После научих, че това е сицилиански диалект. Последваха други гласове, които говореха на английски и ето изведнъж в тъмнината се разнесоха странни, превъзбудени, пискливи, но познати за мен звуци, веднага пренесли съзнанието ми в Китай. Звучеше китайска флейта, но изпълнението е доста маловажно. В Небесната империя често се случва да се натъкнеш на флейтисти, което със сигурност не се случва и в други части на света.
И тук се чу дълбок бас, който много ясно изговори думите: "Кунг фу-T'цу" При произнасянето на думата открих модулации на гласа, които заслужават най-голямо внимание ... "K" Унг Фу T'цу "- на китайски произношението на името" Конфуций "- това е нещо повече от име, това е титла. Това означава: "Върховният Учител по философия К'унг." Тази фамилия все още съществува в Китай и потомците на великия философ повече от 2000 години получават специална пенсия от китайското правителство.
И самият факт, че прекият глас твърди, че е Конфуций не е много забележителен като се има предвид, че това е най-известното име в китайската история, но факт е, че много малко хора в света, освен ако не са китайци, ще могат да го произнесат правилно, както е направил гласа. Например, сричката "T'цу" или "T'цe" изключително трудно се произнася правилно и звукът най-многодоближаващ се до това е "ц", но все пак не е съвсем така. Незабавно поради това бях убеден, че този, който говори с мен определено беше компетентен изтоковед, не само заради произношението, но също така и най-деликатните извивки на гласа са възпроизведени изрядно.
Аз попитах: "Кой си ти?". Гласът отвърна с малко нетърпение "К'унг Фу-T'цу." Идеята, че това може да бъде Конфуций не ми е минавала, аз просто предположих, че съм в присъствието на някой, който иска да говори с мен за живота и философията на великия китайски мислител. Реших да вляза в дъното на мистерията: затова, спазвайки обикновения китайски церемониал аз отново попитах: "Можете ли да ми кажете как са ви наричали в живота?" - K'ью "- беше отговора. Това е така, но името е добре известно на изтоковедите. И поради това, правилният отговор, колкото и да е интересен, не може да послужи за убедителен довод, удостоверяващ самоличността на говорещия.
Така че аз отново попитах : “Може ли да ми кажете как ви наричаха на 14-годишна възраст ?” Получих правилен и изчерпателен отговор, освен това произнесен със специфична китайска интонация и гласова модулация. Да отбележа, че името, което ми бе назовано е много слабо известно и сред самите изтоковеди.
След това отбелязах на своя събеседник, че някои от класическите стихове, написани от него или издадени, са неразбираеми за съвременните читатели. Гласът ме помоли да посоча някои от тези стихове, за да може да внесе яснота. Избрах третия стих на "Ши - Конг", защото това е най-неясен от всички. Можех само да си спомня първия ред и му го прочетох . И тогава гласът, с идеална китайска фонетика прочете това стихотворение, което е известно днес, а след пауза от петнадесет секунди го прочетете отново, но този път в правилната форма, придаваща на целия стих изцяло различно значение.
Правейки това, гласът каза: "Сега, когато го коригирах, разбрахте ли смисъла?" ...
В други случаи, духовете на китайските ръководители говореха на техния език в отсъствието на проф. Уaймент, което следователно изключва възможността за четене на мисли в ума на консултанта. На сеансите присъства лорд Чарлз Хоуп, който е направил запис на прозвучалите гласове на диск ( по това време не е имало магнетофон). Когато Уaймънт след това слушал записа, той признал, че гласовете перфектно говорят китайски.
Примери за това могат да се продължат, но ние вярваме, че това е достатъчно. Читателят следва да оцени значението на тези факти.
Ние само си позволяваме да бъде отбелязано мимоходом, че феноменът на "преките гласове" със самия факт на своето съществуване напълно отрича теорията на парапсихолозите и доморасли спиритисти, изсилвaщи се да обяснят разумните спиритически явления (и преди всичко "автоматичното писане") с влияние на подсъзнателното "Аз" на медиума, с влиянието на колективното подсъзнание на участниците в сеанса или намесата на извънземни сили.
Всички тези хипотези с постоянство, достойнo за по-добра кауза се измислят само, за да не се признае нещо съвършено очевидно за непредубедено съзнание, а именно, че тези явления се дължат на прякото влияние на безплътни личности на починали хора.
Непоклатима от тези факти е само манията на християнските теоретици, с което обясняват всички тези неща като машинациите на "нечестивия", с което (в съответствие с начина, по който го разбират, и с тези правомощия, които са възложили на него) до безкрайност да променят своите лудории, така че да е по-лесно въвеждането на слабите хора в заблуда относно тяхното "съсипване" . Това обаче бих казал е аргумент, нямащ общо с науката и да се обсъжда с издигащите я на преден план е толкова непродуктивно, колкото и да се възрази на хора, които днес би им хрумнало да твърдят, че земята е плоска и че тя лежи върху четири стълба.
За автора - Павел Алексеевич Гелева е роден през 1955 г., писател, философ и преводач на много книги, сред които са "Книга на медиума" и "Книга на Духовете" на Алън Кардек , произведения на Артър Конан Дойл и други .
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.