Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 7

Чакрите - точки на образуване на енергийни връзки

Астралната пъпна връв се закрепва винаги за трета­та чакра или за слънчевия сплит. Нека разгледаме по-отблизо системата на чакритe.

Физическото тяло е материалният аспект на човеш­кото съществуване. Най-близкия до него ауричен слой образува менталното тяло - тази част от Духа, която е насочена към материята и обхваща човешкото съзнание и плана за конструкцията и функционирането на физиче­ското тяло. Следва астралното тяло, аспектът на душата, който включва подсъзнанието, света на чувствата и кармичните спомени. Най-отвън е духовното тяло, носещо божествения аспект, висшия Аз. На това най-фино ниво сме свързани с всичко, което е. Плътността на ауричните слоеве в посока отвътре навън все повече намалява. Инкарнираният човек неминуемо обединява и четирите аспекта.

Първа и седма чакра излъчват съответно надолу и на­горе. Чакрите от втора до шеста излъчват двустранно - напред и назад. Те са нещо като врати в аурата - фуниевидни енергийни вихри, през които - ако са отворени и функционират добре, се приема енергия/информация от средата и се предава собствена енергия/информация на­вън. В нормалния случай аурата и чакрите притежават нещо като естествен предпазен щит, възпрепятстващ не­гативните влияния и загубата на енергия. Когато защитата работи, ние като правило и по инстинкт се държим както трябва, като избягваме всичко вредно за енергий­ното ни поле. Противоестественият начин на живот, про­питото от лъчения, електросмог и т. н. жизнено про­странство, стресът, наркотиците, както и смяната на времето и психичните фактори обаче често изваждат от рав­новесие нашата защита и увреждат аурата. Медитацията, релаксацията и различните други практики могат да пре­дотвратят нарушенията. По-нататък ще се спрем по-по­дробно и на тази тема.

Чакрите са комплексна система от енергообменни центрове в аурата. Те се зареждат с енергия и я препра­щат към физическото тяло за подпомагане на органичните му функции. Всяка чакра има точно определена сфера на дейност, свързана със зоната на тялото, към която принадлежи. На следващата страница е дадено кратко описание на чакрите и тяхното предназначение.

Седемте главни чакри

  

1. коренна чакра Жизнена енергия, воля за живот, заземяване в материалния свят; цвят: червен
2. сакрална чакра Сексуална енергия, физическо качество на любовта, отдаване и приемане; цвят: оранжев
3. чакра на слънчевия сплит
Боравене с властта, воля, пробивност, лекуване, праг към по-висшите фини нива, съответно към несъзнаваното и към астралното ниво; цвят: жълт
4. сърдечна чакра Любов към хората и вселената, душевна сила, отговорност; цвят: зелен
5. гърлена чакра Общуване, мислене и разбиране, разсъдливост; цвят: син
6. челна чакра (третото око) Въображение, прозрение, концентрация, разбиране за собствения път, ПСИ-енергии; цвят: виолетов
7. коронна чакра Интеграция на личността, духовност, космично съзнание; цвят: бял

Енергийният обмен между хората се осъществява през тези врати. Както бе казано, през тях ние събираме енергия/информация от външния свят и отдаваме енер­гия/информация, което означава, че чакрите разгръщат пълния диапазон на функциите си отдолу нагоре в даде­ната последователност. Според мен това става в съответ­ствие със седемгодишните етапи на Сатурновия цикъл. Следователно на всеки седем години в чакрите отдолу нагоре частично се активира определен аспект от разви­тието на човека и се интегрира в неговото битие, така че в идеалния случай с изтичането на всяка година се пробужда и определен аспект на една от чакрите.

През първата година от човешкия живот започва раз­витието на първия аспект на коренната чакра. Тя е изця­ло предназначена за консолидирането на жизнената енергия в тялото. Бебето е оставило зад себе си най-труд­ното и вече разпознава близките си. Ето че се пробуждат и функциите на втората чакра. В началото на първата фаза се усвояват даването и вземането, както и ходенето. После, през третата година, се развива способността за самоутвърждаване. Малкото същество осъзнава своята власт и сила. През четвъртата година става първото отваряне на сърдечната чакра и идва ред на осъзнаване­то на чувствата. Детето поема към света и към другите хора с открито сърце. През петата година най-интензив­но е развитието на способностите за общуване и мисле­не. Духовният му глад расте. И така, на шест години то е вече готово да тръгне на училище. Научава се да изпол­зва умствените си способности концентрирано и целена­сочено. През седмата година всичко това е интегрирано, постигната е първата степен на зрелост. Често на тази възраст се извършват духовни и религиозни посвещения.

После пътуването през чакрите започва отново и продължава през по-нататъшния живот, като всеки път способства за частичното приобщаване на някой по-висш аспект на всяка една чакра. Началото на тези пе­риоди е съответно някъде към 14-та, 21-та, 28-та година и т. н.

При възрастните също се случва дадена чакра да не е напълно отворена или пък друга, инак отворена, да се за­твори за кратко време. Тогава тя работи на по-ниски обо­роти или изобщо не работи. Степента на функциониране­то й може да се определи с махало (пръстен, вързан на конец, или нещо подобно). За това са нужни двама души, като онзи, който иска да провери чакрите си, ляга изпъ­нат по гръб. Другият държи махалото на около 10 см от тялото му, минавайки над енергийните центрове.

То се задвижва обикновено веднага в посоката на тях­ното въртене. Кръговете надясно с диаметър около 15 см говорят за отворена и добре функционираща чакра. Съв­сем малките кръгове са знак, че нещо не е както трябва. Завъртането наляво - според моя опит - е индикация за затворена чакра и за нарушение в енергийната система.

В такъв случай би било добре чакрите да се изчистят, както е описано в практическата част на книгата. Кога­то махалото не помръдва над някой от енергийните цен­трове или почти веднага спира, това вероятно означава, че в съответната област има физическо увреждане. Въз­можно е да става дума за кратковременно нарушение и чакрата да се стабилизира с полагане на кристали. Ако не се постигне подобрение, би следвало да се отиде на лекар. Но дори да е налице заболяване, едно основно изчистване на чакрите ще бъде от помощ.

Чакрите са свързани с ендокринната система, която управлява функциите на физическото тяло. Тоест – те оказват влияние на ключовите точки в него. Чакрата на слънчевия сплит е седалището на астралната пъпна връв и отговаря за надбъбречните жлези, които в стресови ситуации произвеждат адреналин и активират телесните енергии. Тогава решението дали да се борим или да бяга­ме идва светкавично. Ето къде обитава нашият инстинкт за самосъхранение.

Тази гледна точка също ни дава да разберем, че съюз, в който единият доминира, се реализира най-вече през тази чакра. Задействането на рефлекса „борба или бяг­ство" зависи от оценката ни на противниковата сила и влияние. Освен това могат да съществуват и други, съпътстващи трайни рапорти на останалите чакри, да ре­чем - на сърдечната. Една енергийна връзка се провоки­ра само благодарение на вътрешната готовност и на двете страни. Най-често и малкото симпатия стига. По принцип не се предполага някаква злонамерена психиче­ска атака, предприета от един човек спрямо друг, и - освен в случаите на умишлена намеса с магически сред­ства - астралната пъпна възниква обикновено абсолют­но несъзнавано и неволно.

Това обаче не променя факта, че тя непременно е неравностойна, с нарцистичен и собственически уклон и с елементи на инфантилно вкопчване. Да бъдеш обичан и да будиш възхищение означава да имаш власт над нечии чувства. И тогава загубата на любовта ще е загуба на властта, която в крайни случаи може да завърши с пъл­на разруха.

Трайният рапорт поражда енергийни форми или енергийни полета

Непосредствената физическа близост обикновено ви­наги е съпътствана от енергийни връзки с най-различно естество. Вселената е явление, основано на взаимодей­ствие. Човешката сфера и отделните същества в нея не правят изключение. Ние общуваме най-вече на фино ниво.

Нарушението „астрална симбиоза" се наблюдава, когато връзката не се прекъсне след физическата раздяла, а заживява собствен астрален живот. Тя изсмуква от орга­низма жизненоважни психични енергии и ги притегля към астралното ниво, съответно,-  в астралното тяло на индивида. В началото връзката е постоянен поток от енергия/информация. Състоянието на влюбеност най-често предизвиква приятни усещания и бива продължено съвсем съзнателно. Тогава става обмен на мисли и чувства, независимо дали другият присъства или не.

Вече бе казано, че излъчената от един източник енер­гия се разгръща и се групира в диференцирани полета или енергийни форми. Полета и форми с определен характер постепенно започват да се отцепват и от психо-енергийния информационен поток от между двама души, ако той се запази достатъчно дълго и вибрацията му се натъкне на нечий съответно резониращ основен модел на душата.

Всички мисли и чувства, които асоциираме с темата за интимната страна на междучовешките отношения, из­граждат базисната ни представа за тях. Тази представа също е организирана в поле. Тя ни ориентира дали това, което преживяваме, е знак за близост или не. Ако то от­говаря на базисната ни представа, ще го окачествим като близост, защото съвпада с кондиционираното ни (а често и кармично) поле на взаимоотношенията. То съдържа в себе си не само вече изпитваните чувства, но и нашата културна обусловеност. Всички ние притежаваме такова поле, което ни подтиква да възприемаме и поддържаме връзките си по познатия ни начин. Търсим партньор със сходни възгледи, със сходен вътрешен модел. Следова­телно хората, в които се влюбваме, не са някакви особени и изключителни - в тях ние срещаме своето огледално отражение. И винаги биваме привлечени от познато­то, защото с инструментариума на полето си не бихме могли да идентифицираме нещо напълно чуждо.

Когато се зароди чувство на влюбеност и се образува астрална пъпна връв, нашето индивидуално поле на отно­шенията се разширява, понякога дори истински се раздува. Така се стига до отцепване/отделяне на части от енергийното ни съзнание, които впоследствие образуват специфичната енергийна форма на завързаната от нас връзка.

Подобно на аурата, силно сгъстената енергия заема пространство във финия план, тоест – притежава форма на астрално ниво. По-сензитивните хора дори могат да я  почувстват. Освен това тя се насочва към точно определена точка - в нашия случай точката е другият човек или по-конкретно - слънчевият му сплит.

В действителност енергийната форма непрекъснато пребивава в общата сфера, защото предаването на ин­формация се случва за части от секундата. Тази инфор­мация е продукт от всички представи, които двамата вла­гат във връзката си, обединени с полетата на базисните им представи за интимни отношения.

Така се поддържа рапортът по астралната пъпна връв. Двамата са в непрекъснат контакт, независимо на колко километра един от друг се намират и колко често мислят един за друг.

„Несъзнаваното преплитане на полетата на отношенията вреди най-вече тогава, когато в тях се съдържат проблематични модели. По горещата линия последните се намесват във връзката и й влияят. В по-леките случаи пораждат недоверие и недоразумения, превръщайки му­хата в слон. Неспособността да се оттеглиш от енергий­ната форма на връзката си проличава най-вече тогава, когато се поддържа трайно психическо напрежение и ко­гато тя по някаква причина не може да бъде интегрира­на в собствената система, така че след първата фаза на влюбването не се стига до заземяване, което да превър­не партньорството в част от индивидуалната реалност.

Същото може да се получи и когато става дума за тай­на връзка, за връзка забранена или противоречаща на об­ществените норми. Понятията „жената-мечта" и „мъжът-мечта" също се вписват тук. Те се отнасят за междучовешки отношения, които в значителната си част се ре­ализират в астралната (несъзнавано-емоционалната) или в менталната (съзнавано-мисловната) сфера. Тези отно­шения просъществуват с малко или без никакви физиче­ски прояви (предварително уговорени любовни срещи), но в сферата на фината материя са напълно реални, по­някога дотолкова, че могат да се отразят дори на психическата сфера на мечтания партньор.

Случва се обектът на нечия любов да е на практика недостъпен - или е семеен, или е на много километри, или пък просто няма желание за контакт, но представите, фантазиите и бляновете по негов адрес се запазват и с течение на времето се натоварват с емоции и събуждат инстинкти. Така енергийната форма бива заредена.

Когато той/тя откликне по някакъв начин, било то и неволно (например с чувство за вина: „понеже отсрещна­та страна - горката/горкият - страда заради мен"),  този отклик може да породи могъща астрална пъпна връв. Това между другото съответства на принципа на действие на магията. Щом човек насочи своята мисловна или емоционална енергия към нещо определено, той ве­че създава енергийна форма. Тя ще бъде толкова плътна и компактна, колкото силен е интересът на изпращача.

За да се материализира във видимия за очите ни свят, енергията трябва да е с висока концентрация, която да се запази достатъчно дълго. Мимолетно помисленото и по­чувстваното бързо избледнява. Наситената енергийна форма, каквато е влюбеността, представляваща сноп от мисли, чувства, представи, нагони, може да упражнява постоянно въздействие върху другия човек, понеже се загнездва в сферата му като невидим придружител.

Ако обаче не получи отклик от него (например в случай на едностранно бленувана връзка), тази форма не ще доведе до образуване на астрална пъпна връв. За щастие - защото инак поп-изпълнителите, кино-звездите и други публични личности биха живели постоянно оплетени в невидимите мрежи на своите фенове. Осъзнал попълзновението на астрално ниво, потърпевшият обикновено се отдръпва по най-бързия начин.

Тогава енергийната форма със сигурност ще окаже обратен натиск на създателя си, подтиквайки го още по-интензивно да продължи да зарежда полето с фантазии, разбирай - с енергийна храна, което може напълно да обърка оценката му за естеството на връзката. И докато другият я мисли за чисто приятелство, този ще взима и най-незначителната любезност за обяснение в любов и ще изпада във все по-силна самозаблуда. Най-лошото е, ако се стигне до фиксация - болестно състояние, което налага намесата на психотерапевт.