неделя, 3 март 2013 г.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 1


Четирите нива на космическата енергия
В увода споменах, че всеки вид комуникация е съпро­водена от несъзнавана енергийна връзка на фино ниво. Дори един телефонен разговор със секретарката на фир­ма за каталожна търговия създава за кратко такава връзка. За да постигнем истинско и пълно разбиране на своеобразието и функцията на това невидимо общуване между хората, трябва да сме наясно с архитектониката на енергийната структура на космоса.
И затова моля моите читателки и читатели да ме по­следват в - признавам си - суховатата сфера на теорията. Ще обясня своята духовна позиция, като се позова на ня­кои от разделите на съвременната физика. Може още във встъплението на книгата си да ви затрудня, но тео­рията ще създаде солидна база за разбиране на всичко, казано по-сетне, както и на предлаганите от мен магич­ни методи за освобождение.
Моето намерение не е да издавам тайни или просто да ви засипвам с непонятни твърдения. Най-напред бих ис­кала да разкрия точния смисъл на понятията „тяло", „дух", „душа", „духовен Аз" и „изначален потенциал" и да обясня как ги използвам аз, тъй като литературата или религията ги поставят понякога в съвсем различен кон­текст. В противен случай като нищо ще настъпи обър­кване.
При все това си давам сметка, че всяка духовна теория в края на краищата трябва да си остане непълна, докол­кото до окончателната истина се домогва всеки поотдел­но. Тя не може да бъде напъхана нито в тесните рамки на рационалните представи, нито пък на езика. Същото се  отнася и за мистичните, и за научните понятия.         
Значи всяка теория представлява само доближаване до истината на Безкрайното. Това усложнява, естестве­но, цялата работа както за мен, търсещата думите, така и за вас, ако поискате да вникнете в света на моите идеи. Все пак по-дълбоката причина, накарала ме да изложа проблема на енергийната симбиоза в отделна книга, се състои - както си мисля - в съзнавано или несъзнавано присъщия стремеж на всеки човек към истината на Духа или по-точно – в неразбирането и заблудите, които могат да възникнат по пътя към нея. В този смисъл сухата тео­рия може би ще послужи като пътна карта, необходима за по-добрата ориентация.
Нека най-напред разгледаме четирите нива[1] на кос­мическата енергия:
Цялата вселена е океан от чиста енергия. Материята е само едно нейно агрегатно състояние и във всеки мо­мент може да се върне в изначалната си форма. Тоест - всичко във вселената е възникнало от тази чиста енергия и е в постоянна връзка с нея. „Случващото се" в космоса представлява възникване и разпадане на форми, изхвър­лени и отново засмукани от вихрушката й.
В най-субтилното си проявление тя е чисто съзнание, недиференцирано, неподвижно и безформено (изначален потенциал); наричат я още „духовната светлина на кос­мическия Дух". „Отражението" й при човека се обозна­чава като висш Аз.
Следващото по-отчетливо отграничено енергийно ни­во е астралното, при човека - душата или „транспортно­то" средство на множеството инкарнации.
По-нататъшното сгъстяване на енергията води до ни­вото на разума (интелекта) - носител на съзнателната личност, чието съответствие при човека е менталното ниво на мислещия Дух. Този Дух съдържа плана за мате­риалния свят и въз основа на него създава физическите тела, които са видими във веществената си изява. В Духа се съдържа и генетичният код, определящ видимата, най-плътната форма на живите същества. Четвъртото ниво -това е нашето тяло от груба материя. То е обвито от енер­гийно поле, от аура, а по-точно - от различните й слоеве. Можете да си ги представите като енергийни пластове с различна плътност, които обаче не просто се наслагват един върху друг, а се проникват взаимно. Имам предвид полетата на субтилната изначална енергия, вибриращи с различна честота. Онези, които са на по-голямо разстоя­ние от тялото, са по-фини и имат по-висока и прониква­ща по-надалеко вибрация в сравнение с другите, в непо­средствена близост до него.
Изброените четири базисни равнища на съществуване или енергийни нива се подразделят и на други, но това не е от значение за нашето изложение. Те се намират в про­цес на постоянна трансформация и неизменно присъст­ват в онова, което е - както в отделния човек, така и в цялата вселена. Тези нива и тяхната реалност се свързват по удивителен начин с теорията за възникване на вселе­ната от първичния взрив. Нека проследим проявлението им в големите и в малките неща (както горе, така и долу).
1. Нивото на потенциала
Това ниво се състои от изначалния потенциал и от им­пулса на Сътворението - творящия Дух на най-висшата сфера. Другото име на Първопричината, на безкрайната изначална енергия е просто Светлина. Тя е недиференцирана, неподвижна и безформена, и същевременно е из­точникът на всички явления на по-долните нива.
Нейното състояние съответства на състоянието на вселената преди първичния взрив, т. е. преди тази вселе­на да се роди. физиците са изчислили, че чистият потен­циал може да се разгърне във всякакви вселени с най-разнообразни форми и неограничен брой, което ни дава известна представа за изключителната му мощ. Да ре­чем, че вземем един кубически сантиметър от него, за да установим съдържанието му с помощта на формулите от квантовата физика: тогава ще видим, че всичко, което е възможно да бъде някога, се крие в този кубически сан­тиметър като квантов потенциал (квантите са миниа­тюрни порции светлина). Импулсът на Сътворението пък съответства на образуването на една миниатюрна частичка с изключителна маса. Ето първият акт, при който нещо се поражда от изначалния потенциал. Този акт е съставна част от теорията за възникване на наша­та вселена от първичния взрив.
И тъй, имало е един начален импулс за образуване на частичка от чистата енергия. Според изчисленията на космолозите частичката е нараснала за кратко до огнено кълбо, в което вече са се съдържали комплексни химич­ни структури, но разпределени все още в твърде подобни форми, т. е. без особено разнообразие в отделните сфери на съществуването.
Съвременната физика се основава на схващането, че във всеки атом и във всяка клетка се съдържа един свет­линен (енергиен) квант от онази начална фаза. То се по­крива с древните духовни теории на човечеството, в които се казва, че Светлината на Бог е във всичко. С об­разуването на една частичка от чистата космическа енергия е бил даден импулсът за прогресиращо диферен­циране в отделни енергийни полета и форми. Идеята за вселена започва постепенното да се въплъщава в множество различни проявления. В духовното ниво присъстват надличностни, духовни енергийни полета (наричани бо­жества, ангели и т. н.) без персонална в буквалния сми­съл мотивация за изразяване. На това ниво понятието „индивид" не съществува. Ето защо висшият Аз на чове­ка (духовното съзнание) не бива да се бърка с егото на личността. Висшият Аз е пряко свързан с Цялото, с Пър­вопричината, с изначалния източник на битието, с вър­ховния Дух на космоса и поради това е способен на без­гранично съчувствие, на мъдрост и любов.
2. Астралното ниво
Астралното ниво е сфера на организирани енергийни полета с по-ниска честота на трептене в сравнение с по­летата на предходното. Те обаче са доста нестабилни и променливи. Според космологичната теория за първич­ния взрив астралното ниво съответства на фазата на раз­растващото се огнено кълбо, в което лъчението и мате­рията се отделят, за да продължат по различни пътища. Голяма част от енергията се превръща в материя. Разши­ряването на пространството се забавя. Образуват се пър­вите поколения звезди и галактики, разпадат се и се трансформират в нови звезди и планети.
Продължава разделянето на чистата енергия, нещо като удребняването й на полета със съответно определе­на форма и функция. Това ще рече, че в астрала същест­вуват индивиди (човешки и други креации), които имат определени представи, желания и нагони и се стремят да ги осъществят.
В него се намират душите на починалите, както и един от аспектите на собствената ни душа. Астралното ниво е променливото царство на психиката, на душата, на мимо­летния свят на чувствата и на нашето подсъзнание.
Човешката душа е един вид „превозно средство" за различните инкарнации, т. е. за проявленията на специ­фичната им енергия на материално ниво. Тя има свой­ството да създава и запаметява в образи всякакви коли­чества енергийна информация, а те пък служат като „прототип" за въплъщенията (инкарнациите) в земния план.
3. Менталното ниво
Менталното ниво, а при човека - сферата на интелек­та, е нивото на осъзнатата умствена и мисловна дейност. На него се намират структурирани енергийни полета, чиято вибрационна честота е също така бавна, но по-ста­билна и доловима в сравнение с честотата на астралните енергии. То съдържа плана за конкретните, видими за човешките ни очи форми.
От гледна точка на космологията това ниво е свърза­но с фазата, през която са се образували генетичният код и градивните елементи на живота, т. е. възпроизвежда­щите се молекули и клетки, чиито химични процеси про­тичат в границите на клетъчната обвивка: раждат се първите едноклетъчни организми. В продължение на ми­лиони години обмяната на веществата в тях се грижи за постепенното създаване на една огромна клетъчна обвивка - атмосферата на Земята, обгърнала цялата плане­та. Сега вече възникват все по-големи групи от клетки, и съответно - по-висшите организми и хората. Едва струк­турираните клетъчни обединения осигуряват многообра­зието от форми на живите същества.
Мисловната енергия на човешкия дух принадлежи на Менталното ниво. Мисленето е процес, основаващ се на езика. Езикът от своя страна е символ на определена култура и социална форма на човешко съжителство. Той е средство за осъществяване на диференцирани връзки и обмен. Разумът функционира линейно и образува отчетливи енергийни полета, които дават възможност за пла­номерно превръщане в материални форми.
Генетичният код също е вид език - един точно опре­делен текст, състоящ се от четири „букви", комбинирани по най-различни начини. Разместването в „текста" води до мутации и до поява на видоизменени живи същества, а ето че сега човешкият дух се опитва да се намеси генно-технически и на това ниво на формиране.
4. Материалното ниво на видимите проявления
Най-голяма плътност и забавяне на вибрациите на първичната енергия се наблюдава на материалното ниво. По принцип те вече са били постигнати още с образува­нето на първите химични елементи на нашата вселена; материята, склонността на изначалния потенциал да се разгръща, съществува от край време, но формата й не­престанно се променя.
Вещественото тяло на човека и усещанията на физи­ческите му сетива също са нейно проявление. Ролята на телата на всички живи същества приключва със смърт­та. Тази специална форма е подвластна на фактора вре­ме. Времето е „резултат" от явленията на материалното ниво. Инак то само по себе си не съществува, макар ние да го усещаме във вечната промяна на плътните форми. Всяка материална форма, независимо дали е камък, ра­стение, животно или човек, е претърпяла обособяване и сгъстяване минавайки през всички тези нива, и е прони­кната от сътворяващия Дух на космоса и от енергията на праначалото. А обратната връзка в посока от преживе­ния или запаметен опит на материалното ниво към Пър­воизточника води до постоянно разширяване на абсо­лютното съзнание на сътворяващия Дух.
Четирите компонента на есенциалната същност на човека
Погледнато отвън навътре, инкарнираният човек съ­ществува на четири нива: духовно, астрално, ментално и материално.
Физическото тяло е проява на оптималното сгъстява­не на енергията. По принцип то също е светлинно тяло като менталното, астралното и духовното, но е „фиксира­но" чрез забавяне на вибрациите, физическото тяло ни огражда от потока на по-фините енергийни импулси, идващи от другите нива. В него ние сме относително за­щитени. За нас всички земни процеси протичат във вре­мето и се подразделят на обозрими последователни епи­зоди, защото с физическите си сетива възприемаме по­стоянно само една малка част от енергийната действи­телност.
Въплътените от един вид могат да общуват помежду си благодарение на еднаквостта си. Но общуването се осъществява не само посредством тялото, а на първо мя­сто посредством енергийните нива (менталния дух, астралната душа, духовния Аз), чиято подредба и „устрой­ство" са еднакви при всички хора. Ние се намираме в не­прекъснат контакт помежду си и на четирите нива, дори и да не го осъзнаваме.
Отделността на индивидите в най-фината духовна сфера е толкова по-малка, колкото по-субтилна става вибрацията. Ето защо аз наричам нейните енергийни полета надличностни, понеже те вече не носят знака на егоцентрични или свързани с една или друга личност импул­си. Всеки човек притежава такъв полеви потенциал, но не всеки полага нарочни усилия да го_развива и не всеки го оставя да се прояви.
Взети заедно, менталното (рационалното) и астралното (психическото) ниво на даден човек съставляват него­вата личност, която се изразява в материалния свят по­средством физическото тяло. Тоест личността неминуе­мо е индивидуализирана и поради това - ограничена. Обаче тъкмо ограничението я прави неповторима и свое­образна.
Духовното ниво на човека стои над тази личностна специфика. Отнесено към земния живот, то е „обърнато" към колектива и култивира ценности като всеобхватно съчувствие и всеобхватна любов. Три от човешките нива са енергийни, от фина материя, а нивото на грубата ма­терия, което сме склонни да разглеждаме като единстве­на реалност, е само продукт на процесите в тях. Онова, което нашите пет сетива възприемат от даден предмет, живо същество или от заобикалящия ни свят, е само вър­хът на айсберга или експлицитният (разгърнатият) ви­дим порядък на битието, докато вътре в същия този по­рядък съществува в неразгърнат вид друг един, импли­цитният, невидимият за очите ни, който пък е припо­крит от супра-имплицитния порядък - него аз бих обоз­начила като духовно ниво.
Понятията „експлицитен, имплицитен и супра-импли-цитен порядък" са въведени от физика Дейвид Бом. Пре­несен върху нашата основна схема на нивата, супра-имплицитният порядък съответства на нивото на потенциа­ла или на съзнанието на духовния Аз в човека. Импли­цитният порядък притежава посока и форма, структури­рана в безброй енергийни полета.
Астралното и менталното ниво са два допълнителни начина за изразяване на имплицитния порядък - съот­ветствията им в човека са чувство и разум. Експлицит­ният порядък е видимото, разгърнато отражение на им­плицитния. У човека съответства на тялото, както и на целия му живот в това тяло, понеже всичко, което пра­вим, е пряк израз на нашите мисли и чувства.
Висшият Аз произлиза от изначалния потенциал, съз­дава астрални и ментални структури, които сетне се про­явяват на материално ниво под формата на човек. Ако нямаме контакт със своя висш Аз, за нас е познаваем са­мо сочещият надолу триъгълник. Тогава функционираме в полето, породено от напреженията на чувствата, разу­ма и сетивния опит, възприемаме в живота си динамика­та на една на пръв поглед предначертана съдба (импли­цитния порядък), която постоянно напира навън, за да се реализира, и не се поддава на влияние.
Творецът на тази съдба все пак е висшият Аз, който „попива" нашия земен опит и се влияе от него. Всички преживявания на даден човек се вливат обратно в Пър­воизточника на космическия Дух. Значи нищо не се губи, а „неизгубеното", неотделеното не се и забравя. Това е кармичната памет (спомените от предишни животи), с която ще се занимая по-подробно в една от следващите глави.
Човек не може да повлияе кой знае колко на съдбата си без връзка с висшия си Аз, без обратна връзка с ядро­то на Божественото. Имплицитният порядък, основан върху мисли и чувства, обуславя живота му. Свързването с висшия Аз е процес на развитие, който ни освобождава от произтичащото от чувствата, разума и сетивния опит поле на напреженията дотолкова, доколкото успяваме да променим позицията си при възприемането на тези три фактора.
Отначало ги разпознаваме като смислен израз на вис­шия Аз, чието по-дълбоко значение се опитваме посте­пенно да разшифроваме. Именно в тази следваща фаза започваме да забелязваме кармичните взаимовръзки. Чак когато схванем смисъла и изживеем висшия Аз като творец, ще можем да осъществим целенасочено въздей­ствие върху имплицитния порядък (съдбата).
Това е освобождаването от кармичното колело на съдбата, което обаче не е освобождаване от функциите на долния триъгълник (чувства, разум, сетивен опит) -то само ни придава творческа сила да се разпореждаме с тях. Но е важно, че вече ги осъзнаваме като функции на висшия Аз и така тяхната собствена динамика губи властта си над нас. Тогава преставаме да бъдем напълно изложени на произвола на чувствата, разума или сетивността си. Ето я свободата на избора, за която говорят повечето религии. Ако човек се е свързал със своя висш Аз, той на практика може да избира свободно и сам да определя какъв израз да даде на своите инстинкти и страсти, без да е играчка в ръцете на външни сили.
Астралната пъпна връв в човешките взаимоотноше­ния се числи към долната част на дадената схема. Явле­нието се основава на прилепването към трите фактора, които образуват сочещия надолу (към земята или мате­риалната страна) триъгълник. То е опит да се въздейства оттам - директно и решително - върху имплицитния по­рядък. Без привличането на висшия Аз, който де факто е истинският творец, този опит неминуемо е обречен на неуспех. Чисто менталната (умозрителната) или астралната (емоционално обагрената) представа в разглежда­нето на нещата ще бъде винаги по-тясна и ограничена и ще се отнася към съответния обхват на развитие на разглежданите две функции.
Истински интелигентният и креативен път на разви­тие може да бъде осъществен само посредством изначал­ното съзнание, чиято перспектива е всеобхватна. То е до­стъпно за всички хора, независимо от външните фактори (интелект, развитие, зрелост и т.н.) и често се проявява като „случайно" вдъхновение.




[1] В един по-глобален аспект има висш и нисш свят в нашия и съответно висш и нисш порядък, като тук се има предвид пър­вият. - Б.р

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.