сряда, 20 март 2013 г.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 6


Понятието „астрална пъпна връв"
Нека сега разгледаме по-отблизо това понятие. На практика прекалено силната психо-енергийна „радиовръзка” е един вид пъпна връв.                                       ~~"
Тя говори както за неравенство на силите и взаимна зависимост, така и за мястото на тялото, където „се об­разува". Физическата пъпна връв свързва растящия плод с майчиното кръвообращение, а това значи обща обмяна на веществата, като доминиращата роля принадлежи на майката, която решава например с какво ще се хранят и двамата. Освен това е жизнеспособна сама по себе си, а плодът - едва от една определена фаза на своя растеж.
И все пак зависимостта наистина е взаимна, физичес­ката пъпна връв е канал, който, преминавайки през фил­търа на майчиното тяло, осигурява контакт с външния свят, където бебето ще се роди. Благодарение на снабдя­ващата й функция то още в утробата на майка си се за­познава с определени, постъпващи отвън вещества. Пъп­ната връв го приобщава към имунната й система, затова освен за хранене, служи и за защита, докато при ражда­нето бъде прекъсната.
Начинът, по който това се случва, е решаващ като преживяване за целия по-сетнешен живот на човека. Много е важно пъпната връв да се пререже едва след ка­то новопоявилото се същество вече е полежало няколко минути върху гърдите на онази, която го е износила и ро­дила. Природата неслучайно е създала физическата връз­ка помежду им с точната за целта дължина. Така то мо­же да чуе ударите на сърцето, гласа, да усети мириса и да види лицето на майка си. И най-важното - да почувства енергията на любовта й, преди да бъде отделено от нея като източник на неговото съществуване.
Ето как възниква едно нещо, наричано от изследователите бондинг или с други думи - енергийна връзка между майката и детето, която замества физическата Смятам, че „нещото" е своего рода астрална пъпна връв. Благодарение на него се извършва плавен преход от ма­териалната към астралната пъпна връв, която по-късно, щом човек стане самостоятелен, напълно изчезва или се преобразува. Такъв идеален случай за съжаление е по-скоро рядкост. Всеобща практика е жизненоважната за бебето материална пъпна да се прерязва веднага след из­лизането му от родовия канал и, ако това стане грубо, то бива подложено на силен стрес и кислороден дефицит, понеже непосредствено след раждането дишането му се осъществява все още основно чрез нея. Според Джоузеф Чилтън Пиърс тази практика причинява първото нару­шение в развитието на дошлия на бял свят човек, което би могло да се избегне чрез по-щадяща родилна помощ. Освен това Пиърс вижда връзка между въпросното нару­шение и по-късните смущения на личността, стигащи до екстремна склонност да упражнява насилие.
Ако въздействието на първите минути от земния жи­вот действително е толкова обременяващо, пред мен из­никва въпросът: дали белязаното с жестокост раждане и отделяне, често в съчетание със стрес, чувство за загуба и смъртен страх, не предизвикват емоционален дефицит, който съпровожда човека през целия му живот и отчая­но го кара да търси начин да възстанови прекъснатата връзка? И то - под формата на астрална пъпна връв в партньорството, която при възрастния вече не е актуал­на, тъй като той е престанал да бъде нуждаещото се мал­ко дете. Но заедно с нея е била прекъсната най-вече връз­ката с любовта и с базисното доверие[1], изпитвани в за­слона на майчиното тяло.
Тя често продължавала липсва на онези възрастни, които се вкопчват в партньори и приятели, прокарвайки астрална пъпна връв. Първите минути от живота сигурно не са единственият решаващ фактор за склонността на човека през целия си живот да се измъчва от недостиг на любов и базисно доверие и поради това да прилепва към любимите си хора. Аз обаче смятам, че този фактор заслужава внимание, защото ще ни помогне да разберем причините за психологическото вкопчване между парт­ньорите. Да не говорим за огромното безлюбие, което се шири в нашето общество и се обръща предимно срещу най-слабите - срещу децата: на неговия фон придружено­то със студенина механизирано раждане е само прелюдия към изпълнения с борба и коравосърдечие живот.
След раждането детето диша самостоятелно и е жиз­неспособно, макар още да не е в състояние да се изхран­ва без чужда помощ. Астралната пъпна връв, която на практика представлява невидимо продължение на физи­ческата, служи за защита и енергийно поддържане на детския организъм. Малкото живее благодарение на си­лата и любовта, протичащи по нея. И би изостанало в развитието си, би умряло дори, ако получаваше само обичайната храна.
Енергийна връзка в рамките на семейството може да възникне и между детето и бащата или други близки, но претърпява обратно развитие, щом то порасне и стане самостоятелно. Това значи, че в хода на този процес ед­ностранното доминиране изчезва. В идеалния случай по-късно семейството се превръща в общност на равностойни възрастни, уважаващи се взаимно и зачитащи своите граници и потребности като индивиди. Звучи по-просто, отколкото е, защото онова, което е уместно и полезно за отделния човек, представлява много по-голямо предиз­викателство и е далеч по-трудно за реализиране в сравне­ние с претопяването в затворената в себе си заедност.
Така че когато и двете страни се държат за астрална­та пъпна връв, тя просто продължава да съществува, което винаги накланя везната на една страна. При това е все едно дали някой доминира или пък другите го нато­варват с подобни очаквания. Бунтът срещу нечие въдображаемо потисничество също издава наличието на неравностойни отношения. Следователно, ако и двете страни не изоставят този модел, порастването на детето се възпрепятства, както впрочем и на родителите, които не искат да се откажат от упражняването на власт и кон­трол. За съжаление, астралната пъпна връв винаги влече със себе си и чувство за максимална взаимна задълженост, така че порочният кръг понякога окончателно се затваря и създава работа на психолози и терапевти. Тези здрави, симбиотични семейни връзки почти без изклю­чение могат да бъдат разхлабени само с помощта на ня­каква терапия.
Понеже характерите на родителите обикновено служат за ориентир при избора на партньор, често се случва в младото семейство да се стигне до вече познатата схема.
Несъстоялото се отделяне от родителския дом е оби­чайна причина за възникването на нова астрална пъпна връв. Осъществява се само изместване на зависимости­те. Наличието й при възрастните винаги е белег за ин­фантилност в някои структурни звена на партньорските им взаимоотношения.
Убедена съм, че отстраняването на астралната пъпна връв с родителите се осъществява поетапно в зависимост от астрологичните цикли на Сатурн. Те маркират най-важните моменти в развитието на човека през приблизи­телно седем години. Най-късно при завръщането на Са­турн - някъде около 28-та година, последните остатъци от тази пъпна връв трябва окончателно да се отстранят.


[1] Виж Конеберг/Грамер-Ротлер,   „Размърдай  си  мозъка", Аквариус, София, 2005 - Б. р.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.