По време на царуването на Вилхелм III била създадена и Английската банка по подобие на Амстердамската банка и Илюминати направили голяма крачка напред в контрола на финансовата система. Схемата на Английската банка била представена от шотландеца Уилям Патерсън, но британският парламент съвсем не бил запален от идеята. Те обаче попаднали в капана на Илюминати. Вилхелм и жена му Мария били започнали война с католическа Франция, а организирали и други конфликти. Това коствало на страната толкова много, че Великобритания изпаднала в огромен дълг. Данъците не можели повече да бъдат увеличавани заради опасността от бунт, затова те с неудоволствие приели Английската банка, която впоследствие пуснала огромно количество късчета хартия, символизиращи пари, които не съществували и начислявала лихва на правителството ( народа ) за това. Както пише Уилям Брамли в "Боговете на рая" :
"Стандартната практика на банкерите през този период била да издават ценни книжа, надвишаващи 4 или 5 пъти стойността на благородните метали. А Английската банка стигнала дотам, че пуснала ценни книжа, надвишаващи 16 2/3 пъти реалното покритие. Британското правителство се съгласило да заеме тези ценни книжа и да ги изплати като законни пари, използвани за закупуването им. Правителството приело този план, защото от него не се искало да възстановява първоначалния заем , а само лихвата върху заема. Не би ли загубила Английската банка пари при такава сделка ?"
Никак.
"Номиналната стойност на ценните книжа по заема многократно надвишавала стойността на реалните активи, на които се базирали ценните книжа. Лихвата по заема само за една година превишавала общата стойност на ценните метали, притежавани от Английската банка ! Характерното е, че финансистите били скалъпили общ лихвен процент от 72000 лири стерлинги и от реалната стойност на златото и среброто. Като издавала ценни книжа на стойност 16 2/3 пъти от основния лихвен процент, банката била в състояние да направи заем от 1200000 лири стерлинги в книжни пари. Годишната лихва била 8 1/3 процента, равняващи се на 100000 лири стерлинги. Това възлизало на печалба от 28000 лири стерлинги или 39 процента само за една година !"
И кой плащал и все още плаща за тази система на легализирана кражба ? Хората. С труд, пот и страдания. Един друг шотландец, Джон Лоу, агент на Илюминати по-късно станал финансов министър на Франция. Там той основал подобна централна банка с унищожителни последици за икономиката, след като били издадени прекалено много ценни книжа, които впоследствие не стрували нищо. Повечето от тях били предназначени за закупуването на стоки и услуги и това бил кошмарът на име инфлация.
Повечето хора живеели в жестока бедност. Нямало училища, макар че винаги се намирали пари за завоевателни войни и за построяването на църкви. Животът бил тежък и кратък, докато привилегированите слоеве във Великобритания ставали все по-богати, а империята се разраствала. Това продължило до 19-ти век. Петгодишни момчета и момичета били принуждавани да работят 90 часа седмично и често били бити, ако заспели. Гладуващи деца били изоставяни в канавките да умрат. Те се катерели по комини, за да ги почистват и заедно с жените работели в мините, печелейки пари за Англиканската църква. Църквата получавала процент от приходите от многобройни рудници като само в Нортъмбърланд и Дърам това им носело 400000 лири стерлинги на година. Това все още са много пари, а по онова време били изумителна сума. Нищо чудно, че църковната йерархия никога не възроптала срещу отношението към децата, жените и миньорите. На радикалите, които често били атеисти било оставено да поставят човечността и милосърдието пред религиозната доктрина. Но не и Църквата. След като сиромасите се били съгласили да бъдат покръстени, те били спасени за вечен живот, тогава защо да се тревожим за подобрение на земната им орис ? Това, което им се случвало било Божията воля.
По едно време 223 вида престъпления се наказвали със смърт, включително кражбата на носна кърпичка или нещо друго, струващо повече от 5 шилинга. Едмънд Бърк, политик от партията на вигите и философ вярвал, че в парламента може да се прокара всичко, което влече смъртно наказание. Хората, в това число и деца били бити с камшици по улиците и обесвани на обществени места. Чак през 60-те години на 20-ти век Великобритания отменила смъртното наказание. Много държави и някои американски щати продължават да си позволяват подобна варварщина. През 19-ти век съпругите все още били продавани на британските пазари на купувача, предложил най-висока цена, а отношението към жените като цяло шокирало със своята безчовечност. Затворите били пълни с "длъжници" - хора, които не можели да си позволят да нахранят семейството си. Бедните не можели да заведат дело, за да се борят за своята кауза, защото законовата система съществувала главно, за да осигури доход на юристите - и контрол над хората. Тя нямала нищо общо с правосъдието. Бедни вдовици и деца били изхвърляни от домовете им след смърттана съпрузите или родителите им. Просяци пълнели улиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.