петък, 8 май 2015 г.

Физика и субективно преживяване

(От книгата "Експериментът с времето")

В проучването на природата на човешкото "аз" и психиката, науката многократно повдигна въпроса за това дали те могат да бъдат описани от гледна точка на физическите закони на външния "материален" свят. Все повече и повече факти говорят в полза на това, че субективния опит на един човек е с независим онтологичен статус, показвайки само съгласуваност с някои физични процеси в мозъка и нервната система на човек, но не и тъждественост. В логическите разсъждения, брилянтно проведени от автора ясно се показва неточността на отъждествяването на "вътрешни" (субективни и духовни) и "външни" (физически, материални) аспекти, които лежат в основата на нашето съществуване.

... И така, представете си, че сте домакин на гост от страна, където всички хора са слепи по рождение. Вие се опитвате да му обясните какво означава да "виждаш". Предполагаме по-нататък, че и двамата имате, за щастие, много общо: вие сте добре запознати със значенията на всички използвани във физиката технически термини. Стъпвайки по пътя за взаимно разбиране, вие се опитвате да му предадете своята идея. Вие започвате да описвате как в ретината на окото, една такава миниатюрна филмова камера, се фокусират излъчваните електромагнитни вълни от далечен обект и в резултат в засегнатия участък се появят физическите промени; тези изменения са свързани с потока на "нервна енергия" (вероятно с електрическа природа) в нервните сплитове, водещи до мозъчните центрове; и как промените на молекулярно и атомно ниво в тези центрове позволяват на "зрящите" хора да регистрират контурите на отдалечени обекти.
Вашият гост напълно разбира всичко казано по-горе. Въпреки това е необходимо да се направи една уговорка. Става въпрос за знание, за което един сляп човек все още няма предварително формирани понятия. Това знание той - за разлика от нас - не може да придобие по обичайния начин, чрез личен опит. Вместо това, вие му предлагате описанието, дадено на езика на физиката. Целта на подмяната - да му дадете липсващите знания. Но "виждането", разбира се, включва много повече от просто регистриране на контури. Например, цвят. Продължавате обяснението примерно с тези думи. Това, което ние наричаме "червен" цвят, излъчва електромагнитни вълни с определена дължина; подобни вълни, но с малко по-различна дължина излъчва "синия" цвят. Органите на зрението са устроени така, че те могат да разпознаят вълните, улавяйки разлики в дължината им, и тези различия в крайна сметка се регистрират за сметка на съответните разлики във физическите промени, които протичат в мозъчните центрове.
Това описание също вероятно ще задоволи напълно нашия сляп гост. Сега той е напълно наясно как физическия мозък регистрира разликата в дължината на вълната. И ако се ограничите с това обяснение, той ви оставя с благодарност, убеден, че езика на физиката и този път не го е подвел и че обяснението, дадено от вас във физически термини го е въоръжило с толкова пълно познание на, да речем прословутия "червен" цвят, каквото имат и другите хора.

Въпреки това, неговото предположение би било смешно, защото той разбира се, така и нищо не е узнал за съществуването на едно много забележително (и може би най-загадъчно и, без съмнение, най-натрапчиво) свойство на "червения" цвят - неговата червенина. Да, да, именно червенината. Ние няма да гадаем дали червенината е вещ, качество, илюзия или нещо друго. Но ние не можем да не признаем два факта: първо, вие и всички хора с нормално зрение ясно осъзнават това свойство на "червения" цвят; второ, вашият посетител все още не си е и помислил за това, че на вас и на други хора е дадено в опитността нещо подобно, или че нещо подобно изобщо може да съществува и да се познае от опита. И ако сега тръгнете да докарате докрай мисията си и да повишите нивото на неговите знания за "виждането" до вашето ниво, вие трябва да направите още една стъпка.
Тогава с мислен поглед прехвърляте списъка с термини от физиката - и само един бърз поглед ви стига, за да се уверите: никой от наличните термини не е подходящ за описание на "червенината" на вашия сляп гост. Можете да му разкажете за частиците (глобули - центрове на инерцията) и да опишете родения във вашето въображение сложен танц, в който те вибрират, вихрят се, завъртат се, сблъскат се и отскачат на разстояние една от друга. Въпреки това, да се въведе понятието "червенина" с помощта на всичко това не е възможно. Можете да говорите за вълните - малки и големи, дълги и къси; но представата за "червенината" пак не възниква. Можете да се обърнете към физиката на миналото и да обсъждате магнитните, електрическите, гравитационните сили (привличане и отблъскване), или да се втурнете в съвременната физика и да заприказвате за неевклидовото пространство и координатите на Гаус. И вие можете да продължите да ораторствувате в същия дух, докато стигнете точката на изчерпване, а слепият гост само да кима и разбиращо да се усмихва. Едно нещо е ясно: в края на краищата след това, което сте казали, той няма да има представа повече, отколкото преди, и да знае какво точно вие, според думите на Уорд "непосредствено изпитвате, гледайки маковете в полето".
В този случай, чрез описанието във физически термини не е възможно да предаде информацията, която се черпи от опит. Така че, може би червенината не е вещ, но тя определено е факт. Огледайте се. Това е един от най-очевидните факти, съществуващи в природата. Той ви предизвиква навсякъде, безмилостно изискващ тълкуване. Но езика на физиката фундаментално не е подходящ за неговото обяснение. Ясно е, че кръщавайки червенината "илюзия", физикът няма да постигне нищо. И как ще обясни физиката привнасянето на елемента червенина в илюзията? Изобразяваната от физика Вселена е безцветна, както са безцветни и всички ставащи в мозъка явления, включително "илюзията". Но именно инвазията на цвета - независимо дали го наричаме "илюзия" или друго - е необходимо е да се обясни в тази картинка.
След като ясно осъзнаете, че червенината е нещо, което излиза извън рамките на един прост набор от позиции, движения, напрежения или отвъд математическата формула, няма да е трудно да се разбере, че цветът - не е единствения факт от този вид. Ако вашият хипотетичен посетител не е сляп, а да речем, глух, то без значение колко много книги по физика може да му предложите да чете, не можете да му дадете и най-малък намек за характера на чутия звук. Чуваемият звук е факт (оставете книгата и слушайте). Но в един свят, описан от физиката, ние не срещаме този факт. Физиката може да ни покаже само промените в положението и подреждането на частиците на мозъка или промяната на натиска върху тях. Но нито една таблица от величини и направления на тези промени не ще ви насочи към съществуващи другаде във вселената явления, които вие пряко изпитвате в момента, когато звъни звънеца. Всъщност, точно както физиката не може да разгледа наличието на "червенина" в елемента "червено", тя изначално не може да се обясни и проникването на камбанен звън във Вселената, който е показан графично като набор от конфигурации, напрежение, натиск.
Но след като на графиката няма цвят, няма звук, тогава каква е ползата да се търсят на нея такива явления като вкус и мирис? Най-многото, на което можем да разчитаме е да се открие движението на мозъчните частици, придружаващи съответния опит, или някога да формулираме уравнение за прехвърляне на някои непознати досега енергийни потоци. Вие и вашия хипотетичен гост може да имате пълно познаване на тези мозъчни пертурбации и внимателно да проучвате енергийните уравнения, все още чакащи своето формулиране. Но ако вие сте в състояние да усещате вкус и мирис, а той - не, то вашите знания за всяко едно от тези явления несъмнено ще съдържа нещо непознато за него и, разбира се, напълно немислимо.

И така, наричайки някакво събитие "физическо", имаме предвид, че то по принцип може да бъде описано с физически термини (в противен случай описанието би било напълно безсмислено). Ето защо, ние твърдим, че премахвайки от всяко събитие, което се отразява на нашите сетивни нерви, всички известни или възможни физически компоненти, ние откриваме определено нефизически "утайки". Тези остатъци са най-очевидните във вселената, и са толкова очевидни, че подбудени от хитрата игра на нашето въображение - ту поставяйки ги върху външната повърхност на нервните окончания, ту транспортирайки ги извън тези окончания в околното пространство - те създават облика на огромния външен свят в ярки светлини и буйни цветове, остри миризми и гръмки звуци. Всички те се сливат в един прекрасен вихър от различни явления. Именно него трябва да разгледаме, след като физиката каже своята дума.

Джон Уилям Дан , инженер, специалист по философия на науката (1875 - 1949)

Източник : www.rait.airclima.ru

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.