Последователните винаги търсят кратки пътища за завършване на Играта. Помня как Боб Монро ни казваше, че сред участниците в Института има хора, които се мотаят там, за да извлекат облаги от земното си съществуване като пропуснат отговорностите.
Последователните се страхуват да не изгубят спомените от другите си животи – нещо, което е основно изискване при поемане по едновременния път. От трилогията на Монро става ясно, че Висшите Аз от преди Играта са в диапазона от крайно незрели до незрели и любопитни. Това любопитство води мнозина до участие в галактическата Игра. Пътят на последователните позволява на Висшите Аз да започнат процеса на съзряването посредством опита, който натрупват в трето измерение.
Виждал съм ОГРОМНИ гроздове от Висши Аз, наслаждаващи се на „последователно” преживяване като групи, тясно събрани заедно. Това показва нуждата от колективно поведение, към което те се придържат от настройките отпреди Играта. Когато съзреят в резултат от (нямате представа колко много) инкарнации и мизансцени в рамките на галактическата Игра, която са избрали, Висшите Аз започват да копнеят за нещо повече от просто преживявания. Това въвежда и любопитството към едновременния път. Концепцията е: „Трябва да има нещо повече от това за мен”.
На този етап по-храбрите Висши Аз ще прегърнат предизвикателствата на едновременния път. Недостатъчно съзрелите Висши Аз пък ще се опитват да ги задържат или забавят.
Щом Финалната Инкарнация завърши своя път в Играта, тоест умре и се върне във Висшия Аз, тя активизира Времевата Връзка. Когато гледам Времевата връзка сега, забелязвам енергията, която обгражда всяка фасетка на орбитата. Енергията блести и пулсира по посока на часовниковата стрелка и това е много интересно. То е отделно от блясъка на енергията, която обгражда Времевата връзка.
В момент избран от Финалната Инкарнация нейната енергия се свързва с Времевата връзка. Това активира възможността на Времевата връзка за „свикване/събиране” на инкарнациите, която сигнализира на ВСИЧКИ останали едновременни инкарнации (на този Висш Аз), че Играта за тях е приключила. Изключително интересно е да се наблюдава как всички енергийни потоци се връщат във Висшия Аз и какво става вътре във Висшия Аз, докато те правят това.
По време на това свикване/събиране, спомените ви отпреди Играта все още не са ви достъпни. Когато Финалната Инкарнация интегрира отново енергиите на Висшия Аз, (след като всички потоци са се върнали), ТОГАВА Висшият Аз приключва Играта. Тогава вече той е завършил (изкласил) Играта. Времевата връзка се абсорбира отново във Висшия Аз. Накрая всички спомени на този Висш Аз се възстановяват – имам предвид наистина ВСИЧКИ. Той е завършил с предизвикателствата на триизмерната Игра и е готов да се придвижи към по-напреднали и вълнуващи преживявания. Ученето продължава, но това е учене, с което не можеш да се справиш без да си завършил Играта.
Матрицата 5 - Вал Валериан
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.