Излъчването от сърцето : Как нашето съзнание влияе на ДНК

Някои открития в генетиката ни дават основание да се предполага, че генетичния код на организма може да не е в молекулата на ДНК. Когато учените поставили ДНК проба в малък кварцов контейнер, облъчвайки го с мек лазер, те открили, че ДНК действа като гъба, поглъщаща светлина.

Някак си молекулата на ДНК абсорбирала всички фотони светлина в това място и  ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много по-малък мащаб. Доказано било, че ДНК молекулата с помощта на неизвестен процес "прибира" от пространството фотони. Единствено наличната наша технология, която може да удържи светлината под формата на спирала, открита от учените в молекулата на ДНК - това е влакново-оптичния кабел. Но дори и тези кабели не привличат светлина от околната среда.

Обикновено ние не се замисляме за светлината като за нещо, което може да се съхранява. 

Смята се, че светлината се разпространява в пространството с висока скорост. Ако можем да я уловим в едно място, след това може да се очаква, че с течение на времето тя ще загуби своята енергия. Например, при фотосинтезата се счита, че едно растение може да запази светлината само с незабавно преобразуване на нейната енергия в зелен хлорофил. Сега е възможно да се наблюдава, че светлината може да се използва като храна, която ще се съхранява в ДНК като неприкосновен запас.

  

Интересен ефект от проучванията

Учените сложили молекулата на ДНК в кварцов контейнер, а на мястото, където тя била по-рано, светлината продължавала да се вихри спираловидно, въпреки че физически ДНК вече не е там. На някаква невидима сила не й е била необходима молекулата на ДНК. Единственото разумно научно обяснение - има енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК, като че молекулата на ДНК има енергиен "двойник". Двойникът има същата форма, както физическата молекула, но ако се премахне ДНК, двойникът остава там, където преди е била молекулата. За да продължи да си върши работата - да запази видимата светлина - дори не е нужна ДНК молекула. Фотоните биват удържани на мястото чрез полето.

Човешкото тяло има трилиони високо специализирани и структурирани ДНК молекули. Цялото наше тяло трябва да има енергиен двойник. Това напълно се свързва с теориите и наблюденията на Дрейк, Гурвич, Бар и Бекер за наличието на информационното поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Оказва се, че най-важната работа на молекулата на ДНК е да се запази светлината, както във физическото тяло, така и в неговия енергиен двойник.

Когато експериментаторите залели фантома с течен азот (внезапен силен охлаждащ ефект), спиралата светлина изчезнала, но отново се върнала след 5-8 минути. Обкръжаващата светлина отново се организирала в уникален спирален модел на ДНК, който остава видим още 30 дни. Тази информация е достъпна от 25 години, но почти никой не е чувал за него, и самите експерименти се повтарят много пъти, включително и на Р. Пекора в Съединените щати.

  

Въздействието на ДНК върху съзнанието

Биохимикът Глен Рейн, завършил Лондонския университет, изследва как ДНК реагира на въздействия на съзнанието. Известно е, че в клетката преди да започне да се дели (или ако е повредена, т.е. мъртва), ДНК спиралите се разделят. Те започват да се свързват, когато клетката работи по ремонта или самоизцелението си. Мащабът на съединение или разединение може да се измерва с това колко добре тя абсорбира светлина с дължина на вълната 260 нанометра. В своите експерименти Рейн взел жива ДНК от човешка плацента, сложил я във водата, а сместа съхранявал в мензура. След това различни хора се опитаха да съединят или разединят със силата на мисълта ДНК. Контролните проби, при които никой не се е опитал да направи нещо се променили само с 1,1%, а обработените с мисъл - до 10%. Това означава, че нашите мисли поне няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

В допълнение беше отбелязано, че хората с най-хармонични вълнови излъчвания  имат много силна способност да променят структурата на ДНК, а "силно вълнуващия се индивид (с много нехармоничен модел на мозъчни вълни) е създавал ненормално движение в ултравиолетова светлина", поглъщана от ДНК. Промяната настъпвала при дължина на вълната 310 нанометра (близо до стойността на Popp - 380 нанометра), дължината на вълната, която може да причини заболяване като рак. Сърдит човек също предизвиквал по-силно сцепление между ДНК при съединение. Според Рейн промяната в светлината с дължина на вълната от 310 нанометра може да означава само, че "е налице промяна във физическата и химическата структура на една или повече бази на молекулата на ДНК."

В друг случай, когато ДНК се поставя пред хора с хармонични пакети от мозъчни вълни, но не опитващи се да променят ДНК, в дадената проба от ДНК не се наблюдавали някакви съединения или разединения. Всичко се случвало само, когато хората искат да го направят. Това позволява уверено да се предполага, че тези ефекти са създадени от съзнателните намерения на хората.

Лю Чилдър може да съединява или разединява ДНК в лаборатория, намирайки се на разстояние 800 м от нея. Валери Садирин за 30 минути може да съедини ДНК в лабораторията на Рейн в Калифорния, намиращ се у дома си в Москва, на хиляди километри от лабораторията. Рейн казва, че ключовото качество на енергията, която може да създаде хармония във вълните на мозъка и да повлияе на ДНК - това е излъчването от сърцето.  Въпреки че техниките, използвани от различни лечители са различни, всички те изискват съсредоточаване върху сърцето.

На практика се получава микробиологично доказателство за това, че нашите мисли всъщност могат да развиват физически и химически промени в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват, също е установена и връзката между гневните мисли и растежа на раковите тъкани.

В допълнение, едно скорошно проучване на Медицинския университет в Чикаго  установява, че около хиляда гени са се променили при промяната на социалния статус. С успех са идентифицирани 987 гени, чувствителни към статуса. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с функционирането на мозъка, както и 112 гени, включени в имунната система. Промените на генно ниво били толкова възпроизводими, че след подробен анализ учените дори успели да решат обратната задача - да се предскаже на социалния статус на лицето на база анализа на кръвта му.

По материали от Интернет