четвъртък, 8 март 2012 г.

Завръщане в световете на блаженството ( "Мъртвите ни говорят" )

 Силите на щастието ни помагат

   В действителност ние откриваме в Доброто същите по род съставки, както и в Злото. Много от посланията, получени от отвъдното, използват понятието ангел за означаване на напредналите в своето развитие покойници, особено ако те вече са в състояние да ни помагат. Авторите им неведнъж обясняват ясно това. Следователно по този въпрос не може да има съмнение. Някои от пратениците уточняват, че при тях тази дума никога не се употребява с друго значение, тъй като не им е известно в отвъдното да има „ангели” в обичайния смисъл на думата. Същевременно великите пратеници, на които според мен може да се има пълно доверие, тъй като смятам, че те са по-напреднали в своето развитие, твърдят, че има духовни същества, които никога не са живели нито на нашата, нито на която и да е друга планета, и никога не са се „въплъщавали” на нивото на нашата материя – което не значи непременно, че те изобщо нямат тяло, а по-скоро че още от сътворението си живеят в блажено тяло, изградено от материя, различна от тази на нашите физически тела.

   Разбира се, към тези две категории трябва да се прибавят и съществата, дошли от други планети, от други населени светове. На едно определено ниво на развитие в отвъдното всички сътворени създания, способни да обичат, се събират заедно, и би трябвало да се допълни прочутият текст на Свети Павел: освен че вече няма да има евреи и християни, няма да има също така и земни жители и „марсианци”. . .

   И накрая, паралелно с егрегорите, сили на Злото, пораждани от нашите лоши помисли и лоши чувства, съществуват и сили на доброто, сили на любовта, лъчения от сърцата ни, на които Бог вдъхва живот. Ето какво казва за тях Пиер Моние:

   „Ала съществуват също така и прекрасни, сияйни духове, чиито бели одежди блестят като сняг под слънцето, и които не са ангели, макар че никога не са живели в тяло от плът. Те се реят над хората като техни закрилници; те са породени от великите мисли, узрели в сърцата и умовете на народите. Утешително и прекрасно е, скъпа мамо, че „уханията на душите”, които имат самостоятелно и трайно съществуване, са най-често именно тези царствено чисти цялости, за които ти говоря; това потвърждава въпреки всичко надмощието на Доброто над Неправдата. Бог дарява дъха на живота (искам да кажа -душа) на тази „Енергия”, излъчена от човечеството. Всъщност тя се превръща в независима сила, чиято личност се образува от личностите на нейните безброй създатели, и която има за задача да бди над мястото, станало нейна люлка и нейна родина. . .”.

    Тяхната дейност на Земята

   Без съмнение всички тези сили ни обграждат с много по-голямо постоянство, отколкото бихме могли да си представим, тъй като, както казва Ален Тесие, младеж, работил като пиколо в асансьор и загинал при мотоциклетна катастрофа:

   „Невъплътените са по-многобройни, тъй като мъртвите са повече от живите, а освен това съществуват духове, които никога не са се въплъщавали и няма да го сторят.”

   Вероятно сме постоянно подложени на тяхното влияние, като това на „добрите” духове уравновесява това на „злите”. Това влияние изглежда се упражнява чрез многобройни форми на дейност. Изказвани са твърдения, че ние на Земята не можем да направим научно откритие, без то да е било предварително направено в отвъдното. Това може би обяснява факта, че много често едно и също откритие се прави почти по едно и също време от напълно независими едни от други изследователски екипи. След като откритието е извършено в отвъдното, „те” се опитват да ни го предадат, и тъй като това никак не е лесно, те правят този опит едновременно с.няколко екипа, достигнали до едно и също ниво. Може би именно този механизъм обяснява как Джордж Ричи, младият американски войник, изследвал отвъдното, съпровождан от Христос, още през 1943 г. посетил атомна централа, каквито са били построени едва през 1952 г. Ала централата, която той е видял заедно с Христос, е била обслужвана от учени, чиито лица излъчвали душевна хармония, почти както в манастир.

   Много произведения на изкуството са може би повече произведения на анонимни (или поне за нас в този свят) покойници, отколкото на творците, които дължат на тях своята известност. Уйлям Блейк без колебание казвал за някои от стихотворенията си, че той не е техният автор, а просто ги е записал като под диктовка. Това е механизмът на вдъхновението не само на поетите, но без съмнение и на светите отци. Откакто узнах за тези явления, всички заплетени обяснения на толкова много философи и теолози по въпроса за Вдъхновението на Библията ми изглеждат безвъзвратно остарели и именно техният рационализъм днес предизвиква усмивка у мен. Многобройните изображения на ангел, шепнещ на ухото на вдъхновения свише писател, не са толкова наивни, колкото обикновено се смята. „Демонът” на Сократ също трябва да се разбира по този начин, а без съмнение и диктуването на Корана.

   Вероятно вследствие на дейността на невидимите понякога всред нас се появяват деца-чудо, като Моцарт или Сен-Саис, способни да композират музика още на четири или петгодишна възраст. Дори и тяхната преждевременна виртуозност на пианото би могла да се обясни по този начин. Розмари Браун разказва, че някои композитори, намиращи се днес в отвъдното, за да й покажат как да интерпретира новите произведения, които те и диктуват, надяват ръцете и като ръкавици и им придават виртуозност, на каквато те обикновено не са способни. Без съмнение именно по същия начин Викториен Сарду, писател и медиум, става също така и медиум-гравьор, способен без никакво предварително обучение да създаде от първи път напълно завършена творба. Друг подобен случай е този на бразилския художник Луис Гаспарето, когото видяхме в директно предаване по телевизията да рисува за няколко минути или даже секунди, понякога дори със затворени очи, картини с твърде различен стил.

   Ала независимо от съществуването на такива зрелищни случаи, които си остават изключения, всъщност този процес е постоянен, но много по-дискретен. Ален Тесие, израснал в дом за сираци и останал без особено добро образование, обяснява това много добре:

   „Човек е така устроен, че цялото му подсъзнание – или онова, което той нарича така – е потопено в мисълта на другите и ние (в отвъдното) го приемаме така, както той ни приема. Не съществува самостоятелност, всичко е свързано от „центрове”, които са азове, потопени в духовен разтвор, като в някаква течност. . .”
   Другаде пак Ален използва едно може би по-просто сравнение, за да ни помогне да разберем тази постоянна интерференция между тяхното влияние и нашата свобода:

   „Също както понякога нишките от кълбетата с различни цветове са преплитат.”

   Той уточнява още:

    „За вас (живите), които не различавате тези „цветове”, е почти невъзможно да отделите тези нишки една от друга; ала за нас (напусналите телесната си обвивка) това е по-лесно, защото ние виждаме цветовете и добре знаем кое именно идва от нас,”

   Ако невидимите вече ни помагат по този начин в нашите научни изследвания или нашите произведения на изкуството, тяхната помощ, разбира се, е още по-голяма при творбите с благотворителна или духовна насоченост.

   Както вече видяхме, Лист и неговите приятели целят посредством Розмари Браун не само да ни предадат своите най-нови творения, а главно да накарат хората да разберат, че този живот има смисъл, защото е вечен, и че още от този първи етап зависи целият по-нататъшен ход на нашето развитие.

           Хирурзите от невидимото

   Други са се заели пряко да облекчават нашите страдания. Имам предвид различните лекари от отвъдното. Много от тях работят за възстановяването на блажените тела на онези, които пристигат при тях. Ала някои, като например д-р Уйлям Ланг, бързо разбират, че всъщност болниците в отвъдното са достатъчно добре осигурени с висококвалифициран медицински персонал и че те ще бъдат много по-полезни, ако се съгласят да се върнат по някакъв начин на този свят, донасяйки ни облаги от методите, научени в отвъдното.

   Най-доброто свидетелство за това фантастично явление е без съмнение това на Дж. Бърнард Хътън, по професия журналист, който, след като бил лекуван и излекуван през 1963 г. от починалия през 1937 г. д-р Уйлям Ланг, започнал с разрешението на покойния доктор обширно проучване на явлението.

   През есента на 1963 г. Дж. Бърнард Хътън заболял от полиомиелит без парализа. Изпитвал болки в ръцете и бедрата, световъртежи. После започнал да ослепява. На десет метра разстояние едва успявал да различи човешка фигура. Долавял само нещо като неясни очертания. Освен това понякога откривал признаци на двойно виждане. Един ден жена му открила в някакво списание статия за лечител посредством духа, който извършвал изумителни очни операции в Ейлсбъри. След дълги колебания Хътън накрая приел да си запише час при него и жена му го завела на посоченото място.

   След като прекарал няколко минути в чакалнята, дошли да го повикат, като му съобщили: „Господин Хътън, д-р Ланг ще ви приеме.” Да, именно починалият през 1937 г. д-р Ланг!

   Тогава той се озовал пред облечен в бяло човек с напълно затворени очи, който го наричал „млади човече” с ясен и твърд глас, издаващ обаче напреднала възраст. Отблизо Хътън различил дори дълбоките бръчки, набраздили лицето му. С все така затворени очи човекът в бяло го уверил, че той е д-р Ланг. После го накарал да седне и уверено свалил очилата му, като се извинил, прокарал ги с вид на познавач пред затворените си очи и възкликнал: „О, драги, та вие имате минус осемнадесет диоптъра!”. Точно така било!

   „Доктор Ланг” пъхнал очилата в джоба си и внимателно опипал с палци очите на пациента . След една-две минути се изправил и заявил: „Когато сте бил малък, са ви оперирали двете очи. Добра работа!” Невероятно! Това било толкова отдавна и така добре забравено, че Бърнард Хътън дори не го бил разказвал на жена си.

   Тогава „докторът” отново леко опипал очите му, като изброявал разни медицински термини, после го попитал: „Млади човече, ако не греша, вие страдате от двойно виждане?” Това също било вярно. „Но има още нещо болно освен очите ви. Нека ви направя един малък преглед.” И тогава, без да го кара да ляга и да се съблича, „д-р Ланг” внимателно опипал пациента си през дрехите: „Добре” – заявил той накрая – „вирусът, причинил вашата болест, която лекарите определят като полиомиелит от непаралитичен тип, вече е изчезнал. Но вие страдате от нещо много сериозно – вирусен хепатит, който нарушава функционирането на черния ви дроб. . .” А само трима души знаели, че Бърнард Хътън бил болен: лекуващият лекар, жена му и той самият.

   Тогава „д-р Ланг” му обяснил: „Разбирате ли, всеки от нас има две тела, физическо и ефирно, и аз сега ще оперирам вашето ефирно тяло. Надявам се, че ще успея да предизвикам съответният резултат върху вашето физическо тяло. Не се тревожете, ако ме чуете да говоря, да изричам имена или да искам инструменти. По време на операцията ще ми асистира синът ми Базил* и няколко колеги, които вие няма да видите, защото и те имат вече само ефирно тяло. Но вие няма да изпитвате болка. Сега ще ви помоля да легнете ето там, на онази кушетка.”

   Вече легнал и все така облечен, Бърнард Хътън с широко отворени очи присъствал на една изключителна сцена. Човекът в бяло с все така затворени очи се навел над него и започнал да прави поредица от много прецизни жестове точно над широко отворените очи на журналиста, като сякаш свивал и разпервал пръстите си, поемал невидими инструменти, като през цялото време съпровождал движенията си с коментари. Пациентът отначало бил обхванат от неудържим смях, но бързо се успокоил. Той усетил, че нещо сякаш разрязва очите му, макар че мъжът в бяло не ги докосвал. Не изпитвал болка, а просто едно усещане, подобно на това при операция под местна упойка. Последвала нова операция в областта на черния дроб. Той отново изпитал усещането за разрязване, а после за зашиване.

   И тогава чудото станало – Бърнард Хътън отначало изобщо не виждал нищо, но докато чакал в колата жена си и децата си, отишли за покупки, малко по малко зрението му се възвърнало!

   Оттогава той може да чете, да пише и сам да кара колата си. Той успял да се върне към работата си и, потресен от това невероятно приключение, решил да събере цялата възможна документация за случая на д-р Ланг, известен бивш лондонски офталмолог, който продължавал да лекува чрез един смирен и предан медиум, бивш пожарникар на име Джордж Чапман.

   Тази медицинска дейност на нашите скъпи покойници може впрочем да се осъществява под твърде различни форми. Не всички от прочутите филипински лечители са шарлатани, както някои се опитаха да ни накарат да повярваме. Аз лично познавам хора, които са били при тях и са могли сами да снимат операциите им. Филмът добре показва, че няма никакви фокуси. Впрочем можем да се убедим в това, като прочетем книгите на д-р Жанин Фонтен, чиято медицинска компетентност не подлежи на съмнение. Филипинците докосват пряко болните области и забиват надълбоко пръстите си в тях, като понякога изваждат от тялото без никакъв разрез и никакъв белег странни материи, нещо като плазма.

   Други ни помагат посредством медиуми, като например случаят на Маги Лебрьон и съпругът й Даниел. В Бразилия спиритичната медицина изглежда даже твърде често практикувана и със също така голямо разнообразие от форми. Може би при изследванията на болести и терапии посредством радиестезията също се намесва някаква помощ от отвъдното, дори и тя не винаги да се възприема от живите хора.

   Ала освен тези явни дейности за наше благо, които понякога, както в цитираните случаи, успяваме да открием, със сигурност съществува и друга форма, обикновено по-дискретна, но без съмнение и по-постоянна и по-широко разпространена. Много от покойниците са натоварени да ни оказват духовна помощ. Те дискретно бдят над нас, като понякога се намесват дори и в материалните събития, когато последните могат да упражнят върху нас духовно влияние. Ала тази дейност според техните думи често е трудна за тях и изисква продължителна работа. Така ние им дължим много от нашите „съдбовни” срещи. Те дискретно ни помагат и за нашата свобода. Понякога няколко покойника заедно бдят над един жив земен жител. А понякога ги съпровожда и ангел, ангел-хранител.


   «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

               Франсоа Брюн 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.