Ангелът-хранител и предишният живот ( "Mъртвите ни говорят" )

 Някои мистици са имали привилегията да виждат понякога или даже доста често своя „ангел-хранител”. Измежду многото примери може да се посочи този на Мехтилде Талер (1869-1919), чиито съобщения са ни предадени от кавалера Фридрих фон Лама. Описанията на различните категории ангели са великолепни. Ала тя виждала по-специално всеки ден своя ангел-хранител, получавала от него наставления, насърчения, послания, които трябвало да предаде. . . Но самите описания според мен съдържат съвсем очевиден и значителен: дял на спонтанно и несъзнателно символизиране.

   Ако се проучат отблизо разпилените указания, дадени в прочутите Диалози с ангела, ще се достигне до схващането за невероятна близост между ангела-хранител и покровителствания от него човек. Получавайки посредством Хана посланията на своя ангел, Жита Малаш веднага го разпознава като своя „вътрешен покровител”. Тя изпитва отчетливо чувство, че всъщност го е познавала, но не успява да извади от подсъзнанието си ясен спомен за това. Тя остава „на границата на спомена”. Жита малко по малко започва да предчувства това тайнство и дори го изразява. Накрая тя казва на своя ангел: „Значи аз съм ти”. Посредством Хана ангелът се усмихва и отговаря: „Още не.” Друг път ангелът й казва още: „Ти си моето по-плътно подобие” или също: „Ако вярваш, че аз съм ти – то това ще стане”. И накрая той се изразява още по-ясно:

„Преди раждането – някогашното – майката и детето са едно. Когато детето се роди – те се разделят на двама.

Ние сме двама. – Когато се родим, ще станем едно.”

   Впрочем техните съдби са свързани: „Ние или ще загинем с вас, или ще се пречистим заедно с вас.”

   Тук достигаме до много старата иранска тема за „фраварти”. Известно е, че всъщност това понятие за ангел идва от древна Персия, през Асиро-Вавилония и древноеврейския Стар Завет. Това не изключва възможността други да са развили съвсем самостоятелно същите вярвания, тъй като явленията, стоящи в основата на това поверие, са всеобщи. „Фраварти”, това е нещо като небесно съответствие на това, което сме, наш близнак, наше второ аз. Изначално дори ангелите са имали свое фраварти. Но нали ангелът от Диалозите казва, че серафимът е за ангела онова, което е ангелът за нас! Същевременно маздеистката** традиция развива тази тема преди всичко във връзка с всяко същество, въплътено в материя. Анри Корбен продължава темата, проучвайки както библейския разказ за Тобиас, където персийското влияние е неоспоримо, така и мандеисткия гноене***, манихейството, коментарите на Плотин върху някои текстове на Платон и дори някои упанишади****.

   Сведенборг, който твърди, че може да отиде до другия свят практически толкова пъти, колкото пожелае, разказва, че така много често разговарял с двойниците, с небесните „образи” на хора, с които много трудно би се срещнал на Земята.

   Струва ми се, че всичко това трябва да се причисли към онова, което композиторът Лист обяснил на Розмари Браун по повод на прераждането. Искрено казано, онова, което той говори, не винаги ми се вижда съвсем ясно, дори ако се премине от френския превод, който често е доста приблизителен, към оригиналния английски текст. Той като че ли понякога си противоречи. Въпреки това неговият текст ми се струва много важен:

   „Прераждането така, както обикновено се разбира, не съществува. . . На Земята вие се смятате за завършени същества. Ала всъщност само една част от вас се проявява посредством физическото ви тяло и мозъка. Останалото остава в духа ви, но е свързано с вас и вие образувате едно цяло. . . Тогава той ми обясни как една и съща личност никога не се завръща два пъти на Земята. И подробно ми разясни защо това е невъзможно.”

   Но той също така признава, че не съществува общовалидно правило:

   „Има безкрайно много възможности и не съществува никакъв категоричен принцип.”

. . . „Лист ми каза също така, че ние всъщност не образуваме една „цялост”. Всяка личност е душа с много аспекти и един ден той ми обясни всичко това с научни термини:

   „Представете си един атом – каза ми той. – Той се състои от протони и неутрони, които всички заедно образуват ядрото му, заобиколено от електрони. Душата прилича на него. Тези отделни части са събрани заедно в ядрото. Но всяка част може да бъде отделена и именно тези отделни части от ядрото на душата, ако може така да се каже, могат да се проявяват във вашия свят под формата на различни личности.”

   Може би тук трябва отново да се приложи теорията за „областите” от Принстънския Гносис, за която вече говорихме? Над полусъзнанието на частицата се намира полусъзнанието на атома, а над него – полусъзнанието на молекулата, после полусъзнанието на органа, накрая – нашето съзнание, царящо над цялата съвкупност и извършващо с по-голям или по-малък успех синтеза на всички наши наклонности, вписани в гените ни и хармонизиращи функционирането на различните области на нашия мозък. Но може би над нас има някакво свръхсъзнание, образуващо по-обширна и по-богата цялост, от която ние сме само един елемент? Може би именно на това съответства необичайното изживяване на Робърт Монро в онова, което той нарича Място III, свят, паралелен на нашия, и, изглежда, по-малко развит, в който той срещнал едно друго свое аз, с което се сливал в нещо като обладаване всеки път, когато отивал там. А също така може би и вече разказаното изживяване на Жана Гене, която за кратък миг изживявала два, а друг път и три живота едновременно, но в различно място и време.

   Може би тук се крие дълбоката истина на цялата индийска мисъл за относителността на „аза” и необходимостта от неговото надхвърляне. Ала без при това този „аз” да изчезва дори за миг в това свръхсъзнание. Впрочем егрегорите, произлезли от нашите добри или лоши помисли, са поне една от възможните форми на тези свръхсъзнания, и тяхното съществуване се намесва толкова малко в нашето, поне именно на съзнателно ниво, че ние доста трудно се убеждаваме в тяхното съществуване.

   Впрочем единството между ангела и покровителствания от него, подсказано в „Диалози с ангела”, отива и по-далеч. Текстовете добре показват това. Същото това единство цари между всички ангели:

   „Ние сме напълно отделни, отделни и в същото време сме ЕДНО. Вие също, колко различни сте за НЕГОВА слава, но също така сте ЕДНО.”

   А още по-нататък, след като има също така единство между всеки ангел и покровителствания от него, и между всеки серафим и неговия ангел, следва дълбокото единство на цялото сътворение на фона на Бога, на златния фон на иконите, в Светлината, която винаги е неизменна, но е пригодена към всяко ниво на съществуване, към всяка „област”.

   Може би в тази перспектива ангелът-хранител е невъплътена част от самите нас. Или ние заедно с него образуваме нещо като тандем, в който може би има и други елементи, като пътник без билет, злощастно присъединил се без наше знание при някоя злополука или болест, или по тайнствено нареждане на провидението, натоварило ни да участваме в неговото изкупление, като всички допринасят за появата на едно висше съзнание, което същевременно не премахва нито общата, нито нашата лична свобода? А още по-надълбоко без съмнение съществува предхождащото всичко единство на всички неща в Бога, а за християните, казано по-точно – единството на всички неща във въплътения Христос.

   Съобщенията на много духове, оповестяващи посредством гласа на медиума, в който са се вселили, че то вече е станало, както това може да се прочете в свидетелствата на Маги Лебрьон, Жанин Фонтен и много други, всъщност могат да бъдат обяснени много по-добре с тази изключителна сложност на човешкото същество.

   Пред онзи, който страда, аз няма да кажа дори и със съчувствие: „Той изплаща предишните си грехове”. Жита Малаш добре е усетила, че „в това разсъждение има нещо погрешно”. Но ще си помисля: „Може би той понася заради мен онова, което аз не съм могъл да понеса, защото не съм достатъчно великодушен.”

   Човечеството образува едно цяло. Цялата тази съвкупност трябва да бъде спасена, да бъде върната към Бога, да се научи да обича. Онова, което един от нас не е успял да пречисти достатъчно в своя живот, трябва да бъде поето и пречистено от друг, за него, за другите, за да не трябва другите на свой ред да поемат недовършеното дело. Но ние не сме оставени сами в това колосално начинание. Ние непрестанно получаваме помощ от отвъдното, от другите части от самите нас, други цялости, чиято работа или мисия завършваме.

   Ще цитирам от книгата на Маги Лебрьон едно от тези послания от отвъдното, което говори no-ясно за това. Става въпрос за Антоан. Неговият „дух” се появява на майка му по време на молитвено събрание още преди самото му раждане. После това става и втори път, когато той току-що се е родил и трябва спешно да бъде приет в реанимацията. И накрая трети път, на Коледа. Именно в третото си слово той започва да говори като някой, който лично се завръща на Земята:

   „Колко трудно, колко болезнено е да се завърнеш на тази забравена от векове земя! С вълнение отново стъпвам на теб, земя на моите далечни предишни въплъщения. . .”

   Ала към края на същото изказване (следователно то е направено от една и съща цялост), той вече говори по-скоро като някой, който поверява новото дете на неговите родители:

   „Мисията ми е завършена, аз трябва отново да поема своя бяг по безкрайния път. В сърцето ми малкото пламъче ще утешава моята мъка, аз ви оставям една много любима душа в украсена с панделки люлка. Тя е красива, тя е спокойна, доверчива към свободно избраната и най-накрая приетата си съдба. . .”

   Впрочем последният текст ме кара да се спра на един друг проблем. Макар че мисля, че прераждането, както обикновено се смята днес в Западна Европа, не съществува, аз вярвам, основавайки се на многобройни свидетелства от отвъдното, на които имам доверие, че има някаква форма на предсъществуване, поне в такъв смисъл, че всеки от нас, преди да дойде на белия свят, има кратко, но ясно видение за основните насоки на живота, който му се предлага, нещо като основа, върху която свободата му ще продължи да гради. Зороастризмът, който не познавал превъплъщението, е знаел за това предсъществуване. Смятам, че и тук, както по въпроса за ангелите, това не е просто съмнителна теория, а че в основата й стоят някои опитности. От отвъдното Ролан дьо Жувнел признава тази особена роля на древния (предислямски) Иран: „Иран -казва той – е една от люлките на първичния модел.”

**МАЗДЕИЗЪМ – зороастрийска религия от древен Иран (Бел. прев.

*** ГНОСИС – философско еклектично учение, стремящо се да обедини всички религии и да обясни дълбокия им смисъл посредством езотерично познание на божествените неща. (Бел. прев.)

МАНДЕИЗЪМ – гностична секта и баптистка религиозна общност, чието учение съчетава вавилонски, персийски, еврейски и манихеиски схващания. (Бел. прев.)

МАНИХЕЙСТВО – религиозно учение, възникнало през III век в Персия. В основата му стои дуалистичният принцип за вечната борба между доброто и злото. Неговите последователи отричат материалния свят, проповядват аскетизъм и безбрачие. (Бел. прев.)

**** УПАНИШАДИ – древноиндийски религиозно- философски коментари към свещените книги на индуизма – ведите. (Бел. прев.)



   «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

           Франсоа Брюн