понеделник, 19 март 2012 г.

Що е матрично съзнание

           Що е матрично съзнание 


    Ръководителите на група „Метасинтез” поискаха информация относно това, що е матрично съзнание, и какво представляват така наречените светлинни (ефирни) матрици. Ето каква информация получихме. 


     Всеки човек представлява самосъзнаваща се божествена единица. Всеки от вас има единна интегрирана/цялостна матрица на многоравнищно съзнание. Тази цялостна единна матрица се състои от огромно количество подматрици, които постоянно обменят информация помежду си, а също и с тази обкръжаваща среда, към която те са настроени по вибрации. Тази матрица, като многолистна баница, е с различни диапазони на вибрации и си представете, че всяка подматрица, влизаща в състава на единната матрица, представлява една от октавите на „музикалния инструмент”, който се явява човека-Дух. 
    Всяка подматрица има свое звучене и всички заедно създават уникален звуков код. Единната интегрирана матрица съединява всички октави в едно звучене и нейното управление и действие се осъществява чрез хармоничния резонанс. Ако натиснете примерно нота до от пета октава, при условие, че всички подматрици работят хармонично, то ще чуем звученето на нотата до във всички октави. 
    В по-високите октавни честоти ние резонираме с по-мащабните самосъзнания на планетите, звездите, галактиките и т.н. докато вибрирайки на ниски честоти можем да общуваме с по-плътните пространства на проявлението ни. В по-плътните светове се появява категорията време. Ако гледаме на въплътения човек-Дух като на цялостна многомерна матрица от светлина, в която всичко е взаимосвързано, то благодарение на строежа на тази матрица, можем да съществуваме и преобразяваме многомерните светове, в които сме проявени. При това, колко по-голям е диапазонът на проявленията, обхванати от съзнанието ни, толкова повече радикални промени ще можем да направим.                


   Можем да преместим фокуса на съзнанието си в една област, но можем да обхванем и няколко диапазона електромагнитни честоти. Ако работим с матрици, които съществуват в областта на по-ниските честоти, възможностите ни са ограничени.        Всички методи за работа на човека над самия себе си и собственото си съзнание са построени на принципа на октавите и се подчиняват на закона на хармоничния резонанс. Всяка наша подматрица притежава собствено съзнание и е част от голямото съзнание, проявено, както във вертикалната, така и в хоризонталната плоскост. Благодарение на сънастройките на съставляващите ни подматрици, всички изменения, които са станали в някой вибрационен диапазон се разпространяват в другите пространствено-времеви континууми, разположени в другите диапазони честота.
    Растителният и животинският свят, минералното царство и царството на магмата на планетата ни, притежават собствени еталонни матрици на концентрирано съзнание. Техните матрици и матриците на човека постоянно си взаимодействат. Човекът-Дух, въплътен във физическо тяло, принадлежи не само на висшите сфери на съзнание, но и на растителното, животинско и минерално царство. От благополучието на тези царства до голяма степен зависи и състоянието на човека. Но човекът със съзнанието си също оказва въздействие върху съзнанието на царствата в природата. 
    Когато висшето съзнание е влизало в ефирното, след това и във физическото тяло на човека, се е учило да стикова съзнанието си с тези низши планетарни съзнания, които са участвали във формирането на физическото тяло. Ако не осъзнаем връзката между всички царства на планетата, пасивно ще отговорим на измененията, протичащи в нас, но няма да сме способни да създадем за тях по-високочестотен резонанс. 
    Нещо повече, заради потребителското отношение на човека (понижени вибрации) към природните царства, техните ефирни еталонни матрици се повреждат. Според степента на усвояване от човека на плътните пространства, съществуващи в по-ниски вибрации, фокуса на съзнанието му се пренася върху тях и човекът-дух постепенно е загубил връзката с високочестотните си светлинни матрици, без които по-нататъшната еволюция е невъзможна. Сигналите на тези матрици вече не се възприемат, те затихват и на ниво РНК/ДНК става изкривено възпроизвеждане на информацията, което значи и деградация на клетъчно ниво. Така се образуват еволюционните издънки. 
    От време на време съзнанието на голямото цяло (планетите, звездите, галактиките) излъчва концентрирани сигнали, (т.нар. „спица на времето”), които са съподчинени на самоосъзнаващите единици за възстановяване на наличните матрични изкривявания. Ако самоосъзнаващата се единица или вид може да ги възприеме и коригира изкривяванията, тя получава импулса за по-нататъшно развитие. 
    Единното матрично съзнание на голямото цяло управлява съподчинените самоосъзнаващи единици на малките цялости. Матричното съзнание на човека, съзнанието на монадата му ли е? Не. Монадата е програма за еволюция (еталонна матрица) на определена самоосъзната единица, която включва в себе си съвкупността от опита на проявленията й в различните размерности и светове. Монадата притежава съзнание, което може да роди други монадически самоосъзнаващи единици, т.е. матричното съзнание на монадата възпроизвежда себе си с подобни матрици на определни честоти.
     Матричното съзнание на човека е отделено от монадата, това е само едно от направленията на еволюцията на монадата в антропологичната й форма, тъй като тя може да се прояви и в други форми. Зрялата монада, натрупала достатъчно опит, въплътен в различни светове и форми, може да ражда други монади. За възпроизведе себе си в другите монади, тя трябва да има съответните енергийни ресурси. При това програмата на еволюцията при такива родени/сътворени монади може да се променя в съответствие с натрупания опит. 
     Галактическите монади, примерно, които раждат звезди с планетарни системи, могат да коригират програмата си и да възпроизведат монади за малките цялости, които ще се проявят на равнището на планетите. Съответно, малката по мащаб монада, събирайки опит за проявяване на планетарно равнище, може да добие нов мащаб и в това си качество да се съедини с родителската монада, подсилвайки възможностите й. В резултат на такава еволюция се появяват нови Свръхмонади или групови монади. Това е още един начин за образуването им. Има Свръхмонади/групови монади, които са родени от големи цялости по отношение на тях (примерно монадите на звездите се раждат от галактически монади). Съществуват два процеса – низходящ и възходящ (иневолюция и еволюция). Възходящият път е по-сложен. 


     Ние питаме: как да работим с физическото тяло от гледна точка на самоосъзнаващата единица, което управлява съзнанието на това, което ние асоциираме с физическото тяло? 
    Отговарят ни: асоциирането на себе си с физическото тяло по принцип е неправилно. Ако постоянно задържате фокуса на единното си съзнание върху физическото тяло, то всяка енергия ще бъде насочена за задържане и съхранение само на физическата (временна) форма на проявление на съзнанието, а не на еволюцията му. Помнете, че физическата форма е плътен свят, който се възприема от вас в определено ограничен диапазон.    
     Когато проявявате цялостното си матрично съзнание, то не виждате физическото тяло, а се възприемате като структурирана енергия, като многомерен колебателен контур. Ние определяме изкривяванията и нарушенията на този енергиен контур и можем да ги корегираме именно заради проявеното ви цялостно съзнание. 
    Ако се възприемате на по-ниско ниво съзнание (фрагментарно), то сте неспособни да обхванете всички подконтури, цялата съвкупност от съзнания на различни нива. В този случай понякога се образуват т.нар. слепи зони, които формират непълно пресичане на разноравнищни съзнания. Това може да е свързано с потвърждението на самия еталон на матрицата или нарушаването на връзките между подматриците, а също и с вашите ментални представи. 
     Примерно, имате собствена представа (на чисто човешко ниво) за менталното тяло. Работата е там, че ако работим на ниво цялостно матрично съзнание, то трябва да признаем, че не съществува нито ментално, нито астрално тяло. Във вътрешността на единния колебателен контур съществуват различни диапазони електромагнитни честоти (определени типове съзнания), които в зависимост от сигналите на мозъка или сърцето ви, резонират с разноравнищните вибрации на единното ефирно (енерго-информационно) поле. 
     Вие сте открита енергийна система и скоростта на еволюцията зависи от това, доколко са ви достъпни различните диапазони вибрации на това единно поле. В момента, в който генерирате сигнал, ограничаващ взаимодействието ви с това поле (своите устойчиви мисъл-форми), потокът енерго-информация, постъпващ към вас от това поле, се затваря и откритата ви енергосистема постепенно се затваря и отделя от широкия спектър вибрационни въздействия на голямото цяло, което някога ви е породило.    Помнете, че съзнанието е енергия. И когато вие вкарвате съзнанието си във физическото тяло и започвате дълго да се концентрирате върху него (а с това човечеството отдавна се занимава), започвате да живеете в ограничен диапазон вибрации. И връзката ви с по-високите вибрации отслабва. Съответно, не можете радикално да измените това, което вие възприемате като физическо тяло, а само да закърпите нещата. 
    Когато фокусът на съзнанието ви е насочен на отделните органи и системи на физическото тяло и цялостното матрично съзнание не е включено, самосъзнанието на органите и системите ви не ви възприемат като ръководно съзнание. Затова те не отговарят на призивите ви или въздействието ви има ограничен характер. 
     Ако в ефирните еталонни матрици, по които енергията формира т.нар. от вас, физическо тяло, има изкривявания, то те могат да се изправят само с по-високи честоти. Без въздействието на честотите от по-високо ниво възпроизводството на клетъчната енергоинформация се забавя и дори спира.


 Превод: Анита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.