сряда, 21 март 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 12

В НАЧАЛНИТЕ ГЛАВИ НА ТАЗИ ИСТОРИЯ видяхме как светът и човечеството са били създадени в следния ред: първо - минералната част, второ - растителната, трето - животинската, а накрая, като венец на творението - човешкият елемент. Съставните части възникват една след друга, всяка от тях осигуряваща благоприятни условия и за развитието на следващата. С приближаването на последните фази от историята тези части ще претърпят трансформация в обратен ред: човешка, животинска, растителна и накрая минерална. А в края на времето дори самите атоми на нашата материална природа ще бъдат трансформирани, подобно на физическото тяло на Исус Христос при преображението. Разбрахме също така, че според апокрифната история човечеството е едва отскоро потопено в материята и че втвърдяването на Земята и черепите ни е спомогнало за развитието на нашето истинско самосъзнание, което на свой ред ни е дарило с потенциала на свободната мисъл, свободната воля и свободно даряваната любов. Ала преди този кратък отскок сред физическите обекти, нашето преживяване е било преживяване на идеите. Обектите на нашето въображение, които сме възприемали като идващи от духовете, ангелите и боговете, са били за нас абсолютно реални. През по-голямата част от човешката история, дълго след образуването на материята, онова, което сме виждали с помощта на въображението си, е било за нас много по-реално, отколкото материалните обекти. А от модерния етап на историята насам материята отново започва да се трансформира и разрежда, така че в недалечното бъдеще пак ще се върнем в сферата на въображението. Кога ще стане това? Какво ще стане след прераждането на Сатаната? В четвърта глава разбрахме, че в рамките на концепцията за съзнанието, превъзхождащо материята, историята се дели на седем „дена". Събота е управлението на Сатурн. Неделя е епохата, когато Земята се обединява със Слънцето. Понеделник е епохата преди напускането на Луната. Вторник е епохата, започнала с прищракването на колелото, с пълното позициониране на стабилния, материален свят през 11 451 г. пр.Хр. Смъртта на Исус Христос е разделителната линия, полунощният миг между вторник и Великата седмица. А какво ще се случи през останалата част от седмицата? През 3574 г. сл.Хр. ще навлезем в епохата, която „Откровението на Йоана" нарича Филаделфия. И ако решителните революционни тласъци на предишните епохи са идвали от Индия, Персия, Египет, Гърция, Рим и Северна Европа, то следващият такъв тласък ще дойде от Източна Европа и Русия. Изцяло контролираните от масоните (или по-скоро илюминатите) правителства на САЩ и Великобритания полагат огромни усилия да заемат удобни позиции в този край на света - точно поради тази причина. Дори днес вече е напълно възможно да съзрем екстремалните веяния, излизащи от региона -екстремални проявления и на духовността, и на злото, например руската мафия. В бъдеще личностите, които помним от нашата история, великите имена, спомогнали за извеждането на човечеството от света на духовете, ще се преродят, за да ни върнат обратно в духовния свят. Тогава ще има някой нов Шекспир, някой нов Мойсей, някой нов Заратустра, някой нов Херкулес. Към края на филаделфийската ера ще се прероди Исус, водачът на есеите, но този път в образа на „Петия ездач, яхнал кон, наречен Верен и Истински", както говори „Откровението". В източната традиция тази фигура се нарича Буда Майтрея. Той ще донесе велики духовни дарове, отваряйки онова, което света Тереза от Авила нарича „очите на душата" - чакрите. 
Представете си свят без религии! Тогава ще възвърнем част от способността си за общуване с животните и растенията с помощта само на нашите мисли - така, както някога е общувал Адам. Ще започнем да си спомняме миналите прераждания и животи, и да предвиждаме бъдещето. Будното ни съзнание ще се развие дотам, че ще се съотнася към настоящото ни будно съзнание така, както настоящото ни будно съзнание се съотнася към съзнанието ни по време на сън. И ще си дадем сметка, че макар да сме се смятали за будни, ние всъщност сме били дълбоко заспали. „Откровението на Йоана" нарича периода между 5734 и 7894 г. сл.Хр. Лаодикия. Колкото повече материята губи от своята плътност, толкова по-често и с по-голяма готовност телата ни ще започнат да реагират на духовните импулси. Доброто у добрите ще заблести от телата им, докато лицата и телата на злите ще приемат грозните форми на животинските страсти, които ги ръководят. За добрите ще става все по-трудно да бъдат щастливи, ако са заобиколени от нещастници. И накрая никой няма да бъде щастлив, докато всички не са щастливи!
Но ако материалният свят е кратък, такава е и смъртта. С времето ние вече няма да умираме, а просто ще заспиваме много дълбоко, а след това не чак толкова дълбоко, докато престанем дори да спим. Както казва и свети Павел, смъртта ще бъде погълната. Навлизането в поредната ера на нашата метаморфоза ще обезсмисли напълно процеса на биологичен растеж. Ще открием „словото, което беше изгубено", словото, за което говорят масоните, което ще рече, че ще бъдем в състояние да творим само със силата на гласа си. Така в порядъка на Великата седмица ние ще сме се придвижили до „четвъртъка", макар че по това време, разбира се, времето - или поне такова, каквото го познаваме днес - вече няма да съществува. Мислите ни ще придобият свой собствен живот, работейки изцяло за нас, но и независимо от нас. С приближаване края на историята силите на злото отново ще се опитат да дойдат на власт - третото същество от троицата на злото, Сорат, демонът на Слънцето, ще се опълчи срещу Бога. Това е двурогият звяр, приличащ на агне, за който говори „Откровението на Йоана". Именно той ще поведе силите на злото в последната битка. А накрая Слънцето не само ще изгрее различно - както е предрекъл свети Йоан Златоуст, но и във всеки от нас ще изгрее слънце. И всичко ТОВА ще бъде извършено от силата на мисълта! Дори и най-беглият поглед върху историята - била тя и конвенционалната - показва, че личностите, променили историята, не са великите пълководди и политици, а хората на изкуството и великите мислители. Човекът, затворен в самотата на своята стаичка, който ражда идеи и прозрения, прави много повече за трансформацията на историята, отколкото генералът, който командва хиляди на бойното поле, или политическият водач, който контролира лоялността на милиони. И в това се крие романтиката и вълнението на философията. А във вселената на съзнанието, предхождащо материята, в мисловния процес има нещо много повече дори и от романтиката и вълненията - има магия. Не само онова, което правя или казвам, но и онова, което мисля, оказва влияние върху моите събратя, човеците, и върху целия ход на историята. 




 "Aпокрифната история на света"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.