събота, 24 март 2012 г.

Сливането с Бога: Върховното изживяване НА БЛАЖЕНАТА ДУША , 1-ва част ( "Мъртвите ни говорят" )

И все пак още от самото начало, още от момента на преминаването в отвъдното, изпитаното блаженство не се дължи нито на великолепието на природата (макар че всички казват, че тя е изключителна), нито на многообразието и богатството на човешките обители (макар че много покойници говорят за сияйни градове, като в най-вълшебните приказки и в Писанието), нито на невероятната свобода, която овладяването на времето и пространството им дава (макар че те всички, особено в началото, с радост се възползват от нея), нито на възможността да отидат, необсебени от материални грижи като на този свят, да черпят от самите извори на познанието, нито дори на мира и хармонията в човешките взаимоотношения, най-накрая освободени – или поне малко по малко, все повече и повече – от всякакъв егоизъм и всякаква суета, от всичко, което на този свят ги прави така сложни и така крехки. 
 Не! Разбира се, всичко това има своята роля, но то е само допълнение. Основното в това блаженство е докосването до Бога. 


 1. Бог, усетен като енергия 


 Отначало Бог се възприема като лъчение на живителни и благотворни енергии, посредством които той непрестанно ни възражда. Ето свидетелството на един човек, едва избягнал смъртта, съобщено от Й.-К. Хампе: „Оттогава Бог е за мен основополагащ извор на енергии, неизчерпаем и не-подвластен на времето, който непрестанно излъчва, а също така и поглъща енергии в неспирна пулсация. . . Този извор е съвършената хармония. . . отделните светове се образуват от различни вибрации, разликите са от честотите. Ето защо по едно и също време и на едно и също място могат да съществуват различни светове. . .” От отвъдното, където е достигнал, Пиер Моние ни разказва същото: „Във всички неща има частици от Бога (които можем да наречем по-правилно,,енергии”). . . Божиите енергии, разпространени в сътворението, са всъщност „влиянието” на Бога, което се проявява в живота, мислите, индивидуалността. . .” За И. К. Хампе цитираният от него умиращ се е изразил с „категориите на източната философия”, тъй като това описание на Бога изобщо не съответства на онова, разпространявано на практика от западноевропейското католическо или протестантско християнство, силно повлияно от Бога като чисто деяние на Аристотел. Зная, че имам способността да раздразвам до крайност много западноевропейски теолози с това, че критикувам статичността на Бога според Аристотел и Свети Тома Аквински. Ала аз също така не мога да смятам за особено динамичен един Бог, който, за да не търпи никакви влияния, вече окончателно е решил всичко за моите отношения с него. Това наричат предопределение. Ако този Бог е динамичен, то неговият динамизъм все пак е твърде неподвижен! Можем да се досетим, че християнският Бог няма нищо общо с този на Свети Тома Аквински, тоест този на Аристотел. Той е също толкова динамичен, колкото и този на ориенталската мисъл. Тук големите религии напълно се застъпват. Това са несътворените енергии на теологията на патристиката, по-късно на византийската и накрая на съвременната православна теология. Те са изобразени в иконите с тънките златисти лъчи на ореола които контрастират с позлатения фон на иконата също както несътворените енергии с божията същност. Господ такъв, какъвто се показва на хората (енергиите, ореола) и Господ като основен, неизчерпаем извор (същността). Това е цялата теология на източните християни от създаването й до наши дни. И ето, че това различаване се открива в свидетелството на Пиер Моние! Разбира се, изразено с негови собствени думи: „Господ ви е дал „своето влияние” – този недоловим поток, който протича от неговото „динамично ядро” до хората. Това, което аз наричам с тази груба дума, вие можете да наречете, за да разберете по-добре как се поражда любовта, „сърце”, божието сърце, жарко и лъчезарно огнище, което вдъхва живот на цялата Вселена.” В Древен Египет, друга „люлка на изначалния модел” според израза на Ролан дьо Жувнел за Иран, изображенията на слънчевия диск са много често срещани. От него излизат много дълги лъчи, които завършват с ръце. Господ гали лицата ни и същевременно остава в дъното на небесния свод. Иманентност и трансцендентност са изразени още тук. Но вече будизмът в своята форма „зен” не достига до идеята за сърцето, излъчващо любов. Впрочем будизмът на Буда вече не съдържа идеята за конкретен Бог. Поле от сили, от животворящи енергии, стоящо в основата на всичко – това да; дори и благотворни енергии, с това, че те наистина ни правят добро, макар че това понятие за „добро” вече е доста чуждо на „зен”. Но във всички случаи без зад тези благотворни енергии да стои някакво намерение да се прави добро. Поле от енергии. 


 2. Бог, усетен като Любов 


 Дълго време Пиер Моние прави от това лайтмотив, постоянно заключение на почти всички свои писма: „тъй като любовта, това е Бог!”, „а любовта е Бог”, „тъй като Бог е любов”. . . Разбира се, едно подобно заключение всеки път се обосновава от всичко, което го предшества. Това изживяване за любовта е впрочем много често свързано с това за светлина. Господ се възприема едновременно и, както изглежда, неотделимо, като любов и като светлина. Именно това казва евангелистът Свети Йоан в своите „Послания”: „Бог е любов” и „Бог е светлина”. Със сигурност си спомняме свидетелствата на всички, избягнали смъртта, които разказват, че са се почувствали „залети”, „смазани” от любов. Д-р Муди дава много примери за това.Могат да се открият още немалко в произведенията на И. К. Хампе. Припомнете си също така случая на автомонтьора Том Сойър, който, когато разказвал преживяването си, на всеки няколко изречения избухвал в сълзи. Любовта, изпитана в молитвата Тук започваме да се доближаваме до изживяванията на великите християнски или нехристиянски мистици. Но измежду посланията от отвъдното бих искал да посоча няколко прекрасни текста на Веро. Всъщност не всичко в тези послания ми харесва. Те предизвикват досада с постоянното си говорене за прераждането. Понякога в тях има твърде неопределени или необичайни теологични формулировки (поне за мен, разбира се). Ала те разкриват докосване до Бога, което смятам за напълно истинско и дълбоко. В тях са някои от най-прекрасните текстове за молитвите, които са ми известни. И тук отново става въпрос за автоматично писане. Един човек, който сякаш има всичко, за да бъде щастлив – любяща жена, която обича, две красиви и весели момчета, дом, положение – малко по малко затъва в необяснимо безпокойство и нервна депресия: „Моят болен мозък уголемява всяко препятствие и прави от къртичината планина; и най-малката грижа засяда натрапчиво в ума ми и ме разяжда , вече нямам сили да живея.” Лекари, невролози, накрая дори лечители – никой не успява да му помогне. Един ден жена му го принудила да стане, завела го в хола, запалила малка ароматна пръчица в една ваза, сложила на грамофона плоча с органова музика и му заговорила дълго и много решително, като му обяснила, че вярва във възможната помощ от отвъдното. Това съществува, това е възможно, а те имат такава голяма нужда от него. „Ще отправим вопъл към небето, за да може то да ни чуе. . .” Тогава тя взела писалка в ръката си, тялото и се разтърсило от дълга тръпка и с неподвижен поглед и безизразно лице тя започнала да пише: „Тъй като видях вашето отчаяние, Аз ви идвам на помощ и ви позволявам да ми задавате въпроси.” Това било началото на едно бавно изкачване от преизподнята! Датата е март 1955 г. Посланията се предавали до октомври. За съжаление след това Веро сметнал, че постъпва добре, като отстъпил мястото на някакъв магьосник-шарлатанин, който наричал себе си „Свети Жермен”, така че последните страници са изпълнени с карикатурен езотеризъм* със силна източна насоченост, какъвто се намира в много варианти на пазара. И за пореден път отвъдното в своето начало е просто продължението на този свят. Впрочем именно затова не виждам никакво основание обикновените случаи да се завръщат на Земята, за да продължат да се развиват. Магьосниците и духовните наставници сигурно се мотаят из отвъдното така, както и тук, в търсене на клиентела. Продължава същото търсене на Истината, и също така напосоки. Ала точно като на този свят, дори и когато в интелектуален план първите открития са все още обременени с излишъци, грешки и полуистини, в порядъка на любовта достигнатото ниво може да бъде много по-високо. Мнозина „еретици” са могли да бъдат велики светци. Ето защо нека да пренебрегнем плявата и да видим бисерите: духовното изживяване на „Веро”: „Разбира се, трябва да се медитира, но можете да медитирате в продължение на години и пак да не усетите нищо. Мисля, че трябва преди всичко да се обича, тъй като Любовта е Царственият път, който води към Божеството. Трябва да се обича и в тази Любов да се забрави всичко друго. Трябва да се изостави всичко друго освен мистичното и непонятно обожание, което именно ви позволява да усетите и възприемете Божественото във вас. Трябва да почувствате вибрациите на тази Любов, докато Радостта ви изпълни, да се отъждествите с тази Радост и Любов до такава степен, че да бъдете само Любов и Радост, а Любовта и Радостта да бъдат вас самите.” Нека кажем веднага това, което според мен се доказва от целия контекст – че тук изобщо не става въпрос за екзалтация на чувствата, все още тежка и изпълнена със страст подобно на нашата човешка любов. Тук става въпрос за радост, която се достига след пълно пречистване: „. . .Това е интуитивен, лишен от намесата на разума порив, в който мозъкът не участва, тъй като човешкият мозък никога не може да обича онова, което няма нито форма, нито име, и именно затова по-младите души все още имат нужда от Бог под човешка форма, с физически характеристики, за да може той да им стане понятен.” Наистина, Христос дойде на Земята, но не остана тук. Имаме само спомена за него. Текстът добавя: „Само на много напредналите души е дадено да обичат Безличното и Несътвореното.” Понятието „безличен” ми се струва не особено точно, но като това често става при хора без строга философска или теологическа подготовка, тук то означава само обичайния физически аспект на личност, имаща телесна форма (контекстът ясно показва това). Ала ако решим да бъдем по-точни, то не може да се обича истински една безлична сила. „Една хубава молитва не съдържа повторени или заучени думи, а порив на обожание и плам, който е толкова силен, че земният живот се отдалечава и изчезва. . .” „Молитвата е чист порив на вярата и на любовта на създанието към своя Създател. . . Не думите, а поривът на обожание и любов правят една молитва истинска. Ти можеш просто да кажеш: „Господи, ти си тук и аз те обичам.” Ако цялото ти същество вибрира, когато произнасяш това изречение, то ти си изрекъл една прекрасна молитва.” Ще добавя, че всичко това напълно съвпада с твърденията на всички наши мистици от Изтока или от Запада, християни или не, в момента, в който съществува тази връзка на любов с един личен Бог. За да бъда по-изчерпателен и напълно честен, трябва да прибавя, че горното е в пълно противоречие с почти всички трактати за молитвите, които се разпространяват в западноевропейските християнски семинарии и паства от послушници, които системно задържат „верующите” на по-низши форми на молитва. Искам да наблегна на още нещо. Усещането за любов предполага лична връзка. Аз мога да „обичам” топлината, светлината, живота. Това просто значи, че аз се стремя към слънцето или към топлината на огнището, че се наслаждавам на светлината и на живота. Аз мога да усещам някаква безлична сила, дори да я възприемам като благодатна, необходима или приятна. Но аз нямам връзка на любов с топлината, светлината или живота. В опитностите на докосналите се до смъртта хора наистина присъства космическият аспект, така дълбоко присъщ на източната мисъл. Ала там присъства и любовта. Връщам се към разказа на Том Сойър, автомонтьорът, който след своята злополука започнал трескаво да чете томове по квантова механика, изпитвайки усещането, че открива в тях спомени от отвъдното. Ние също така видяхме, че той е изпитал много силно усещане за отъждествяване с прекрасните пейзажи, които виждал: „Той си даваше сметка, че той БЕШЕ този пейзаж, че той БЕШЕ гигантският смърч, че БЕШЕ вятърът, че БЕШЕ сребристата река и всяка една от рибките, които подскачаха из нея.” Но съществува и любовта. Нека се върнем към разказа: „Първо като звезда, точица на хоризонта. После като слънце. Огромно, гигантско слънце, чийто чуден блясък обаче не му пречеше. Напротив, удоволствие бе да го гледа. Колкото повече се доближаваше до тази златистобяла светлина, толкова no-силно ставаше усещането му, че разпознава нейния произход. Сякаш много стар спомен, скрит надълбоко в паметта му, се пробуждаше и малко по малко завладяваше цялото му съзнание. Това бе истинско наслаждение, тъй като. . . това бе спомен за любов. Впрочем – дали това бе възможно? – самата тази странна светлина изглеждаше изцяло изградена от любов. Субстанцията „чиста любов” – сега това бе всичко, което той възприемаше от света. . .” Светлина, която е любов. Това съвпада с всичко, казано от Свети Йоан, както и с изживяванията на всички мистици. Субстанцията „чиста любов”. Същевременно личният аспект също присъства, но изразен непряко, посредством сравнението с неговата любов към жена му и децата му. Но все пак в неговите думи има нещо наистина много лично: „Но основното – каза Том Сойър с притеснена усмивка – не може да се изкаже с думи. Защо? – запита един млад журналист от Рочестърската телевизия. Защото това е нещо, което ние обикновено не познаваме в нашия живот. Но вие говорихте за любов – отвърна другият, – това го познаваме! Разбирате ли – каза Том, – аз обичам жена си и имам две деца, които обожавам. Е, цялата тази любов, взета в своята най-голяма интензивност, дори и ако към към нея прибавя цялата любов, която съм изпитвал през живота си, няма да достигне дори и да изразим с цифри процент от любовта, която изпитах пред тази светлина. Това бе цялостна, безкрайна любов.” Всички мистици казват това. На този свят едно подобно изживяване може да бъде само много кратко. Иначе тялото ни не би го понесло. На този етап (зная, че наблягам твърде грубо на това) се отделяме от философите или религиите, които не са съумели да открият или да развият понятието за личност, или които са го приближили твърде много до индивида, „аза”, извор на всички разединения и всички разделения. Религиите на безличното ще познаят вътрешния мир, ведрото спокойствие, хармонията с природните сили. Те не могат сами да достигнат до това изживяване за любовта. Дотук можех да се опра върху всички послания от отвъдното, които са ми известни. И разбира се, най-вече върху онези, които се основават върху това пряко изживяване на Божията любов. Ала дори и другите, по-съмнителни „послания”, в които намесата на приемателя е преобладаваща, се считат задължени поне да говорят за Бог като любов, дори и ако тонът им ясно издава, че тази реч не съответства на никакъв личен опит. Следователно има съвпадения между всички послания от отвъдното и тези на повечето от великите религии, както на великите монотеистки религии (юдеиство, християнство и ислям), така също и на индуизма, някои будистки течения, всички анимистки религии. . . Свидетелствата от отвъдното, които ще представя сега, съвпадат, разбира се, само с християнските религии. Вече няма да има и съвпадения между самите послания, въпреки че те почти всички идват от нашата някога християнска Западна Европа. Нямам никакво намерение – нито тук, нито другаде – да преча на когото и да било да вярва каквото си иска. Предварително признавам, че тук дори повече, отколкото на други места, делът на личната оценка ще бъде голям и винаги оспорим. Като се има предвид това, на читателя както обикновено ще бъдат предложени всички необходими препратки, за да може да се обърне към текстовете и да отсъди сам. 




 «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта. Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото... Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот. За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции. 


 Франсоа Брюн

1 коментар:

  1. Искам да споделя! След пълно пречистване, без да осъзнавам това - след курс - тренинг, една сутрин се събудих - беше ноември месец миналата година, с толкова много любов, че щях да да експлодирам. Обадих се на всички, които обичах и им казах, че ги обичам. Всяка фибра от моето тяло беше изпълнена с любов. И на всички им казвах, че Бог е любов.Със всеки ,с когото говорех си мислех, че ще ме помисли за луда, обаче, просто имах нужда да се обадя и да му кажа, че го обичам, както и, че Бог е любов. Никога до тогава не съм говорила такива неща. Само повтарях: Бог е любов. След около два часа телефонни разговори повърнах - само вода. Не мога да си обясня чувството до ден днешен- толкова силно! Родила съм две деца. Никога не бях изпитвала толкова много любов - точно любов. Всяка фибра от моето тяло! В последствие се случиха ужасни неща - едно след друго - 3 години подред. Обаче, аз съм добре. Щастлива съм. И ... не съм луда. След всяко идваше, обаче доброто. От този ден аз не съм аз. Защото не мога на никого да опиша точно колко невероятна любов изпитвах към всичко и всички. Не мога да опиша с думи чувството. Всичко започна да се нарежда. Всичко излишно просто изчезна - без да сме знаели, че е било излишно.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.