събота, 10 март 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 9


     Ако вярвате, че в нашата Вселена съзнанието е първично спрямо материята, ако подобно на древния човек сте убедени, че идеите са по-реални от предметите, то тогава бихте приели колективните ха­люцинации далеч по-лесно, отколкото ако обитавате Вселена, в ко­ято материята предхожда съзнанието. Защото във втория случай по­добни духовни проявления са почти невъзможни за обяснение.
В историята, която държите в ръцете си, боговете и духовете са онези, които контролират материалния свят и упражняват властта си над него. Ще прочетете и за случаи, в които безтелесните същес­тва успяват да проникнат през бариерата между световете и да се появят, макар и неканени. В не една и две хроники се разказва как цели човешки общности са били внезапно обладани от неконтроли­руема сексуална енергия. Точно поради това общуването с духовете се счита открай време за изключително опасно начинание. В древ­ността контролираното общуване с богове и духове е приоритет най-вече на мистичните школи и храмовете.
     Робърт Темпъл, който напоследък работи като гостуващ про­фесор по история и философия на науката в университета на Луизвил, САЩ, и по философия на науката в университета Дзинхуа, Пе­кин, още преди години привежда убедителни данни в полза на теза­та, че разбирането за Вселената, характерно за древни култури като китайската и египетската, в редица отношения превъзхожда наше­то, западното. Доказва например, че египтяните не само че не са изостанали и примитивни във връзка с подобни въпроси, а още пре­ди хилядолетия са били наясно, че системата Сириус се състои от три звезди - факт, който модерната наука „откри" едва през 1995 г., когато френски астрономи с помощта на мощни радиотелескопи ре­гистрират червеното джудже, впоследствие наречено „Сириус С". Същественото в случая е, че египтяните не са нито невежи, нито наивни, както редица представители на съвременния научен елит се опитват да ни внушат.
Едно от най-превратните убеждения, които сме приучени да при­писваме на древните, е преклонението им пред Слънцето и вярата им, че то не е физичен обект, а по-скоро чувствително същество. Коментарите на Робърт Темпъл върху някои текстове на Аристо­тел, Страбон и други антични философи доказват, че хората от оне­зи епохи са възприемали Слънцето като своеобразна леща, през ко­ято се пречупват лъчите на Бога, за да нахлуят от духовния в земния свят. Лъчите на останалите богове проникват посредством другите планети и съзвездия. С промяната в позицията на небесните тела се променят и разнообразните модели на влияние, които на свой ред придават на историята посока и същност.
Завръщайки се при нашия приятел, разхождащ се из лесовете на древността, разбираме, че той е имал преживявания с духовете, скри­ти зад Слънцето, Луната и другите небесни тела, работещи върху различните части от ума и тялото му. Вече чувства краката си леки като волния вестоносец Меркурий, а кръвта си - подобно на буйна река от разтопено желязо, раздвижено от духа на Марс.
Състоянието на бъбреците пък е повлияно от движенията на Ве­нера. Съвременната наука едва наскоро започна да си дава сметка за ролята на бъбреците при сексуалността на човека. В началото на XX в. бе открито значението на този човешки орган за складирането на хормона тестостерон. А после, през 80-те години, швейцарският фармацевтичен гигант „Веледа" започна серия тестове, доказващи, че движението на планетите повлиява химичните промени в метал­ните солни разтвори до такава степен, че те биха могли да бъдат зърнати и с просто око дори и когато влиянията са толкова слаби, че почти не могат да бъдат регистрирани от съвременните уреди.

Ала още по-забележителен е фактът, че тези драматични проме­ни настъпват тогава, когато разтворът от метална сол се разглеж­да във връзка с движението на планетата, с която традиционно се асоциира. Така медната сол, съдържаща се в бъбреците, се влияе от положението на Венера, тъй като медта открай време се свързва с тази планета. Възможно е някой ден съвременната наука да пот­върди изчерпателните знания на древните. Защото няма нищо по-вярно от това, че Венера е планетата на желанието и страстта.
Мистичните школи учат, че освен съзнанието на ума, което всич­ки ние притежаваме, през сърцето към ума ни навлиза и сърдечното съзнание, еманация от Слънцето. Или казано по друг начин, сърце­то е порталът, през който Слънчевият бог навлиза в живота ни. По аналогия, бъбреците са проводници на нещо като бъбречно съзна­ние, еманация на Венера, което се разпростира и плъзва из цялото ни тяло благодарение на тези органи. Съвместната работа на всички тези центрове на съзнанието ни прави алтернативно влюбени, гнев­ни, меланхолични, неспокойни, храбри, замислени и т.н., формирайки уникалната единица, наречена човешки опит.
Навлизайки през различните центрове на нашето съзнание, бо­говете на планетите и съзвездията ни подготвят за уникалните пре­живявания, за великите изпитания и сполуки, които Космосът е пред­видил за нас. А движенията на небесните тела формират самата структура и същност на нашия живот.
В този миг ми говори Венера, защото ме води желанието, обаче знам, че скоро ще се завърне Сатурн и ще ме обземат угризения.

"Апокрифната история на света"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.