сряда, 28 март 2012 г.

Сливането с Бога: Върховното изживяване НА БЛАЖЕНАТА ДУША, 2-ра част ( "Мъртвите ни говорят" )

 3. Христос, възприет като Бог

    Против божествеността на Христос.

    Първи пример: Жана Морание

   Измежду широко разпространените днес послания трябва да се посочат тези на г-жа Жана Морание. Наскоро излезе шестият им том – Духовната вселена, съществува Асоциация Жорж Морание, грамота, награда на негово име. . . За Жорж, младият асистент в университета, който се самоубил, и за неговите многобройни приятели, които той отново срещнал или с които се запознал в отвъдното, Христос е само един пророк, един просветен измежду много други, също като Конфуций, Буда и Мохамед.

   Целта ни тук не е да обсъждаме подобни мнения, макар че винаги съм се шокирал от това, че някой поставя наравно Христос и Мохамед. Мохамед без съмнение е бил медиум, но също така много чувствен и кръвожаден човек. . . Някой може да каже, че Свети Луи също е воювал. Но никой християнин не би го поставил наравно с Христос.

   Единственото, върху което бих искал да се спра тук, е стойността, която се приписва на това мнение като изказано от хора, намиращи се в по-добро положение от нас, за да съдят за това, не само поради факта, че сега са в отвъдното, но и поради това, че са на много висок стадий от своето развитие, в „петата сфера”, което в тяхната система съответства на предпоследната степен.

   Същевременно аз вече обясних на друго място защо според мен те се намират едва в началото на своето развитие в отвъдното, измежду онези, които дори още не са се отделили от Земята. Шестият том отново потвърждава това. Освен това тук установявам, че дори и в „петата сфера”, в която се учи от наставници, дошли от „шестата”, Жорж Морание продължава да вярва, че Богът на великите религии е подобен на човека. Неговото велико откритие е, че Бог няма ръце и крака. Как е могъл да си представи, дори и на Земята, че юдейският или ислямският бог е имал тяло – след като това са религии, в които е забранено всякакво изображение ! Как дори и в петата сфера той все още дори не е разгърнал някой катехизис! „Бог е чист дух.” Така започва всеки от катехизисите! Как дори и сега той може да вярва, че Бог на Свети Йоан Кръстител, на Учителя Екхарт или на Ал-Халай е имал тяло -просто не мога да разбера!

   Това, че един проповедник, намиращ се в отвъдното, вече не вярва в божествеността на Христос, е тъжно за мен, но е негово право. Ала това, че същият неотстъпчиво държи на службата на латински език и безбрачието на проповедниците. . . е, мисля, че вече разбрах. Пожелавам им бързо развитие.

   Втори пример: Ан и Даниел Мьороа-Живодан

   Един друг вариант на това отрицание вдигна напоследък доста шум. Този път не става въпрос за послания, получени посредством автоматично писане, а за астрални пътешествия извън тялото в състояние на раздвоение. Ан и Даниел Мьороа-Живодан са открили, без да са се стремили към това, тази фантастична възможност (също като Робърт Монро или Жана Гене) и така са започнали да се запознават с прочутите хроники на Акаша. Акаша – това е Паметта на Вселената.

   „Това е един гигантски „видеофилм”, създаден от самата Природа, който може да ни разкрие при известни условия „паметта на миналото”. . . Впрочем четенето на акашийските анали изисква разрешението на духовните същества, които бдят над тях. Те първо се уверяват в чистите намерения на „пътешествениците” и в техните способности за усвояване. . .”

   Това е нещо като остатъчните вълни, които отец Ернети от Венеция се опитва да улови със своя хроновизор (само че без източния декор).

   Там вие ще научите как Исус от дванадесет до тридесет годишна възраст е бил отгледан и „просветен” в есенианската общност на връх Кармел, отведен от две влъхви от Братството в Индия, Тибет, после в Персия, Гърция и накрая в Египет. Именно там в центъра на Голямата пирамида духът на Христос слязъл в Исус. Ще научите също така, че всъщност Христос не е умрял на кръста и как след като бил изваден от гроба, са го лекували и излекували. Тогава той тайно се върнал отново към проповядването на своето учение на връх Кармел и това продължило до дълбоката му старост. При смъртта му светлинното му тяло бавно се издигнало над върха. Непокътнатото му физическо тяло било старателно пазено в продължение на още много векове в манастира на Общността, преди да бъде един ден пренесено на Изток.

   Целият този разказ за посвещаването се основава в голяма степен върху традиции, запазени в Афганистан и Индия, най-вече в Кашмир, където се откриват имена на местности, паметници и може би дори текстове, които са свързани с някакъв пророк Йешу или Исо. Фредерик Росиф е направил филм за някои от тези места с коментари на Клод Дарже. Тези теории вече са били издигани от Андреас Фабер Кайзер в книгата с название Исус е умрял в Кашмир. По-наскоро един млад немец започна проучвания по тези места и се опита с всички средства да подкрепи тази хипотеза. За съжаление, неговите доказателства гъмжат от грешки или догадки. Той смята, че разказът за потопа, който се съдържа във ведите, е най-старият на света, а шумерските традиции са много по-стари от него. Той счита също така, че следите от тялото на Христос върху Торинската плащеница може би са останали от още живото тяло, обливащо се в пот от треската. При един подобен процес би изтекла и би се отпечатала нещо като оцветена течност. А последните анализи ясно доказаха, че освен петната от кръв, върху плащеницата няма никакви оцветяващи вещества. Цветовите различия върху платното, които очертават формата на тялото, се дължат просто на изсъхването на две-три влакънца от ленените нишки. Но няма никакъв оцветяващ пигмент, било изкуствен (боя) или естествен (от изтичане на течност).

   Нека добавим още, че тази версия за фактите представя многобройни варианти, ако се вярва на използваните от нея документи. Един от големите и извори е Евангелието на Водолея, написано или по-скоро прието от Леви Даулинг в края на миналия век. Изпаднал в дълбок транс, Даулинг също така приел откровението за прочутите хроники на Акаша. Ала за нещастие на тази теория, разликите са значителни: тук един ориски принц, Равана, открива Христос, който на дванадесетгодишна възраст проповядва в храма, и го завежда в Индия; и тук Христос не умира на кръста, а след оздравяването си отвежда майка си на изток и накрая умира в Кашмир.

   Впрочем, това не са единствените версии за живота на Исус според прочутите Хроники. Съществуват още много други. Така в Англия Уелзли Тюдор Поул също така получава достъп до акашийските хроники. У. Тюдор Поул първо е бил индустриалец, после голям пътешественик, особено из Близкия Изток, накрая студент по археология в Египет, Палестина, Турция и Сахара. Но той винаги е имал и духовни занимания, интересувал се е от явленията на лечение посредством паралелните медицини и е получавал послания чрез автоматично писане. Именно на него дължим удивителния малък сборник, наречен Private Dowding, в който той ни предава посланията, получени от един английски войник, убит през август 1916 г. в Северна Франция. Един негов приятел го запознал с г-жа Симон Сен-Клер, също така увлечена по всички общувания с отвъдното, и тя го свързала с Розамонд Леман, едно от произведенията на която била превела на френски език.

   Около 1958 -1962 г. У. Тюдор Поул имал серия от моментни просветления. Един вътрешен глас го уверил, че това не са илюзии, а в предговора на книгата един английски лорд твърди. че това наистина са Хрониките на Акаша.

   Само че този път версията също е доста по-различна. Между 18 и 25-годишна възраст Исус само посещавал есениански среди. Разказите за пътешествия в Индия били апокрифни. Но той често пътувал по море с вуйчо си Йосиф Ариматейски и в края на краищата Поул не изключва възможността той по този начин да е достигнал един ден до Англия. Но като цяло Исус наистина бил прекарал младостта си в Назарет и наистина бил умрял на кръста. Какво можем да заключим от всичко това? Дали някои разкази са повече или по-малко част от Акаша от други? Дали в Акаша има интерференции, или пък зли духове, които са объркали Архивите, пардон, вълните?

   Без съмнение тук трябва да се различават два плана. Единият – на фактите, а другият – на тълкуванията или измислиците.

   Колкото до фактите, съществуването на тези места с техните имена и техните паметници самото съществуване на писмени документи изглежда неоспоримо. Добре би било да се извършат сериозни проучвания по този въпрос. И все пак при сегашното състояние на нашите познания първоизточникът на тази традиция вече не изглежда чак толкова тайнствен. Известно е, че през 486 г. църквите в Персийската империя окончателно са приели така наречената несторианска теология. Този начин на разбиране на тайнството на Христос клонял към разделянето на двете природи у него -човешката и божествената. През IX век отците на тази църква стигат до признаването у Христос на две личности – божествена и човешка.

   А тази несторианска църква се е разпространила през Кюрдистан и Централна Азия чак до Китай, в Индия и дори до остров Цейлон. Нейните мисионери вероятно са създали нови светилища, също както в някои места на поклонничество са възпроизведени пътят към кръста с Голготата или „Лурдската пещера”.

   Преди няколко години един независим изследовател се опита посредством същия метод на проучване на топонимите да докаже, че Обетованата земя на евреите*от Стария Завет не е била Палестина, а Йемен. Доказателството не успя да убеди учените.

   А колкото до тълкуванията, екстраполациите и измислиците, тук истината е, че нашият свят (дори и за онези, които са склонни към езотеризъм) изобщо не е готов да разбере, подобно на отец Шарл дьо Фуко, осемнадесетте години мълчание на Христос в Назарет. Необходим му е усет към съзерцанието, а той не го притежава. И от момента, в който човек е убеден, че Христос не е Бог, дошъл на Земята, той съвсем естествено ще започне да се стреми да обясни невероятното появяване на неговото послание. Ще му търси учители, духовни водачи. Последната почит, отдавана от неверующите, е тази да се признае, че неговото учение и неговият живот обхващат и надхвърлят всичко най-добро, което нашето човечество е достигнало в областта на мъдростта. Дори и в неизброимите послания, получени от прочутия медиум Полин Декроа, се открива този стремеж да се дадат учители на Христос. И както всеки път, също с варианти. Човешкото въображение се отличава с неизчерпаемо богатство. Така В едно от тези „послания” ни се обяснява, че Божият дух влизал в Христос само веднъж на всеки три години! Там Учителят на учителите, който ще бди конкретно над нас по време на новата ера на Водолея, няма да бъде Свети Жермен на Веро, а нашият Отец Ху-Канг. Това е добра идея. . . Ще ни разнообрази малко от Индия.

   В момента езотеричните среди с изумително единодушие ни съобщават, че с настъпването на ерата на Водолея ни очакват значителни промени. Под това трябва да се разбира изчезването на традиционните религии, които най-накрая ще отстъпят място на нови Учители. Ала съгласието е дотук. Тъй като мога да ви уверя, че след това няма да ни липсват нови Учители! За съжаление, доколкото мога да съдя по няколкото „добри страници”, които досега съм успял да прочета за тях, не съм много сигурен дали ще спечелин от тази замяна.

   Онова. което ме наскърбява много, е, че във всички тези пътувания за посвещаване, приписвани на Христос, винаги се забравят ацтеките и инките. А все пак „астралното” пътешествие не струва много скъпо! И някои дори не са се поколебали да накарат Христос да пътува още по-надалеч, като безгрижно разказват, че той бил отвлечен от извънземни, които му дали по-добра подготовка….

     За божествеността на Христос

   С риск да стана досаден, ще започна с нещо като хронологичен списък на всички големи пратеници, които изцяло потвърждават божествеността на Христос в най-силния и смисъл, така, както я разбират християнските църкви. Тук целта не е да се опитам да убеждавам когото и да било, а да направя известно обобщение по един основен въпрос. После всеки може да види, да сравни текстовете, да се довери в по-голяма или в по-малка степен на едните или на другите според собствената си чувствителност. Ето един временен списък на такива пратеници, които са ми известни:

БЕРТА – от мис Мортли, починала през 1934 г.

ПИЕР МОНИЕ – текстове, предавани от 05.08.1918 г до 09.01.1937 г.

ЖИТА МАЛАШ – „Диалози с ангела”, текстове, предавани от 25.06.1943 г. до 24.11.1944 г.

ПАКИ – „Небесни разговори”, текстове, предавани от 1925 до 1947 г.

МАРИ-ЛУИЗ МОРТОН – текстове, предавани от 1940 до 1956 г.

МАРИЯ ВАЛТОРТА – която започва да става много известна във Франция. Тя е получила посредством автоматично писане около 15 000 страници от тетрадка. Нейните записки на италиански език за живота на Христос се наричат твърде ясно „Поема за Човека-Бог” и съдържат текстове, предадени от 1944 до 1947 г. Преводът им на френски език, излязъл в Италия, обхваща десет тома.

„Разговори с Приятеля”, текстове, предавани от 1955 до 1957 г.

РОЛАН ДЬО ЖУВНЕЛ – текстове, предавани от 23.10.1946 г. до 16.02.1969 г.

АЛЕН ТЕСИЕ – текстове, предавани от 1972 до 1973 г.

РОЗМАРИ БРАУН – музикални диктовки от 1964 г. нататък. Среща с архиепископа на Съдърк през 1970т. и „Безсмъртните до ръката ми”, излязла през 1974 г.

И накрая – една анонимна монахиня, също така използваща автоматичното писане и чиито текстове са публикувани със специално разрешение от църковните власти. Произведенията н, които са ни известни, обхващат периода 6Т 1967 до 1974 г.

    От пишещите в наши дни – Герда Йост в Германия, от чиито творби вече са излезли два тома. Но Жан Прийор дава и други пратеници, и съвсем основателно отбелязва, че някои от тях не са отдавали особено голямо значение на Христос по време на земния си живот. Те са го открили истински едва след смъртта си. Такъв е случаят с Кристофър, чиито послания са получавани от майка му Рут Мери Тристрам (1886-1950):

   „За мен Христос означава много повече, отколкото съм смятал. . . Той е нашата Глава, нашата Корона и нашият Живот. Той е нашата сила да се борим. Христос е самият живот. . .”

   Или още – този текст на един анонимен пратеник, цитиран от Дени Сора и който аз заемам от Жан Прийор:

   „Молитвата, всяка истинска молитва отива в центъра, при Бог, при Христос. . . Всяка молитва отива при Христос, всяка помощ идва от Христос. . . Христос е центърът на пространството и на времето” .

    Но към горното трябва да се прибавят също така и свидетелствата на всичка християнски мистици от последно време, които са получили откровения посредством паранормални процеси. Аз изцяло приемам, че техните послания и съпровождащите ги явления са паранормални прояви, но също така смятам, че всички онези, които искат сериозно и почтено да се заемат с паранормалното, трябва на свой ред да приемат техните свидетелства също като останалите, и по-специално като тези на жигосаните, изживели в плътта си Христовите мъки. Нека споменем някои измежду по-съвременните:

МАРИ-ЖЮЛИ ЖАЕНИ (починала през 1941 г.)

АНА-МАРИЯ ГЕБЕЛ (починала през 1941 г.)

БЕРТ ПЕТИ – през 1943 г.

АЛЕКСАНДРИНА МАРИЯ ДА КОСТА – през 1955 г.

СЕСТРА ЕЛЕНА АЙЕЛО – през 1961 г.

ТЕРЕЗ НЮМАН -през 1962 г.

БАРБАРА БРЮЧ – през 1966 г.

АДРИЕН ФОН СПЕИР – през 1967 г.

ПАДРЕ ПИО – през 1968 г.

ТЕРЕЗА МУСКО – през 1976 г.

МАРИЯ БОРДИНИ – през 1978 г.

МАРТ РОБЕН – през 1981 г. Други са все още живи.

   Впрочем, ако днес някои западноевропейци смятат, че за да преоткрият Индия, трябва да изоставят божествеността на Христос, то други в Индия остават верни на своята традиция и същевременно признават Христос за Бог. Това са онези, които наричат себе си „индуси-християни”. Тук ще се огранича с примери, които съдържат пряко общуване с отвъдното, често под формата на видения, явления, а понякога, както ще видим, дори и на опитности извън тялото.

   Ето първо разказа на Сундар Сингх, садху, роден от майка индийка и баща сикх през 1889 г; става въпрос за видение, появило се на 18 декември 1904 г. (Той току-що е хвърлил в огъня едно евангелие):

„Според моите тогавашни схващания аз бях извършил добро дело, като бях изгорил Евангелието; но безпокойството в сърцето ми нарастваше и в продължение на два дни се чувствах истински нещастен. На третия ден, когато УСЕТИХ, че повече не можех да издържам, станах в три часа през нощта, изкъпах се и се обърнах към Бога с молитва, в която казвах, че ако той не иска да ми се открие и да ми покаже пътя на спасението, и така да сложи край на мъките на душата ми, бях твърдо решен ако тази молитва остане без отговор, да отида преди изгрев слънце на железопътната линия и да сложа главата си на релсите пред някой идващ влак.

   Молих се около четири и половина часа, останах в очакване и се надявах да видя Кришна или Буда, или някое друго превъплъщение от индуската религия. Те не се появиха, но в стаята ми заблещука светлина. Отворих вратата, за да видя откъде идва тя, но навън всичко бе тъмно. Върнах се в стаята, светлината се усилваше, тя прие формата на сияйно кълбо, увиснало над земята и тогава в тази светлина се появи не формата, която очаквах, а живият Христос, когото бях смятал за мъртъв. Никога няма да забравя неговото блажено и любящо лице, нито няколкото думи, които той изрече: „Защо ме преследваш? Виж – аз умрях на кръста за теб и за целия свят.” Сякаш мълния запечата тези думи в сърцето ми и аз се прострях на пода пред Него. Сърцето ми бе изпълнено с неизмерима радост и покой, и моят живот се промени изцяло. Тогава предишният Сундар Сингх умря и се роди един нов Сундар Сингх, за да служи на живия Христос.”

   Ето още едно свидетелство, дадено от Дханжибхай Факирбхай (починал през 1967 г.) в неговата „Христопанишад”:

   „Когато учех в колежа, се интересувах много сериозно от религията и от Бога. Един ден, когато се разхождах със съвсем отворени очи по пътя, утринното слънце блесна пред погледа ми и заедно с появата на тази внезапна светлина един глас изрече в сърцето ми: „Ти търсиш Бога? Бог е Исус.” Тези думи влязоха в мен като силно убеждение и силна светлина. Оттогава Исус е Бог за мен, никога не съм се отрекъл от това откровение и никога не съм имал нужда от друг Бог. . .

   Исус, който е въплътеният Бог, тоест Бог, проявен в човешка форма, не е абстракция.. .

   Той не само е В нас (в смисъла, в който смятаме, че душата ни е в нас), но Исус е С нас, спътник, приятел, брат и наставник, видим и невидим, за нас той е личен. Дори и ако той е иманентен и също така трансцендентен в природата и в космоса, е нас той е личност, истински човек. Той е Това; Той е Той, не е символ на властта или на Закона и Реда, или нещо Непознато; за нас той е личен. Никога никой не е видял Бога; Исус Го разкрива, проявява Го и свързва Бога с нас. Той казва: „Онзи, които ме е видял, е видял Бога”. . .Исус не е само външна проява, той е също така съкровен Обитател вътре в нас. . . Когато някой е усетил Исус като Обитател вътре в него, той е убеден, че Исус е самият Бог, Бог и нищо друго, и че Бог е Исус. . .”

   Ето още и свидетелството на Кандисвами Чети (1867-1943). Станал християнин, той отказал покръстването и не се съгласил да принадлежи към никоя църква. Но отец Мопилие ни съобщава, че той е бил член на Международното Братство Асоциация за по-добро разбирателство между религиите. Този текст е много важен, тъй като показва как един индиец е могъл да усети един-ствеността на Превъплъщението:

   „Истина е, аз вярвам в Христос като в Спасителя на хората. Когато казвам това, то не означава, че за мен той е един от многобройните спасители, за които се казва, че неведнъж били изпращани на света от Бога. Зная твърде добре, че на този свят се смята, че единственият начин да се победи и обезсили християнското учение е не да му се противоречи – тъй като това би означавало път към лринизяването на всичко най-висше у човека – а да му се отнеме неговият отличителен характер и силата, която той му придава, Христос да се представи като едно от многобройните превъплъщения, проявления или пратеници на Бога, които индусите биха приели без никакви възражения, и на всяко твърдение за специално и единствено място в структурата на вселената задължително да се дава отпор, сякаш това е предателство спрямо своята страна и своята цивилизация.

   Според мен идеята за многобройност лишава въплътения Бог от неговата особена красота и неговата мощ. Нима Бог не се разкрива във всеки момент от живота ни в природата, в утешителното провидение, във великите личности, които той издига като водачи, в събитията, които определят бъдещето както на индивидите, така и на общностите, в грандиозното движение на историята? Тогава защо той да разкъсва покривалото, зад което действа, при това с такова постоянство и мощ, ако не за да се разкрие сам – не пред разума на човека, а пред непреклонното му сърце? И нима повтарянето на това деяние не би го поставило в сферата на обичайните проявления, които, макар че впечатляват интелекта, не успяват да докоснат сърцето.”

   Би трябвало да се цитират още много други текстове от тази книга и по-специално за нас – как Сундар Сингх един ден изживял опитност извън тялото и пътувал до третото небе, и разбрал, че именно такава опитност е изживял преди него Свети Павел.

    Вероятно с течение на годините географското разпределение на религиите ще се заличи. Всеки ще разполага с все повече и повече материални средства, за да се информира истински, и ще се присъедини към онова течение на мисълта, което съответства на сърцето му и на духовното му ниво. Много хора са изоставили или ще изоставят вярата в божествеността на Христос само защото никога не са я изживявали истински. За тях тя винаги е била твърде теоретично и по-скоро странно учение, нещо като остаряла митология. Но онези, които дори само за миг са разбрали каква огромна любов към човека стои в основата на Божието превъплъщение, вече никога няма да изоставят едно такова съкровище.

   В насоката, която следвам, аз открих у всички тези велики свидетели на невидимото многобройни потвърждения на моята вяра (за разлика от много „теолози”).

   Първо – нееднократно изразяваното твърдение, че може напълно да се доверим на Евангелието:

   „Препрочетете Евангелията, нахранете с тях душите си. Те са истинската книга на живота, самите слова и деяния на Исус, записани от Апостолите. . .”

   „За човека, който вярва в истинността на евангелските разкази в техния вълшебен смисъл, нищо от онова, което се доближава до свръхестественото, не бива да бъде изненадващо.”

   Понякога има и уточнения:

   „. . .Наистина, вярно е, че евангелието от Йоана е написано отчасти от неговите ученици, но както вече ти казах, писмото не е нищо, всичко е в духа. А духът, изпълващ Евангелието от Йоана, е наистина духовното схващане на Йоан, най-добрият приятел на Христос, онзи, който с интуицията на най-непорочната нежност проникна най-дълбоко в свръхестествената душа на Месията. . . ако признавате, че Христос бе въплъщението на вътрешноприсъщата любов на Бога, то свидетелството на Йоан ще получи своето истинско значение във вашите очи. . .”

   Ала разкриването на Бога е постепенно. Пророците са разбрали по-добре заплахите, отколкото милостта.

   „Послание към евреите” е дадено като произведение на Сина, ученик на Свети Павел. И наистина, това е една от хипотезите, отдавна формулирани от библейските историци.

   Излишно е да се казва, че основните данни за живота на Христос напълно се потвърждават: неговата божественост, непорочното му зачатие, Възкресението му и празния гроб. Прекрасна теология на Преображението, Спускането в преизподнята, Възнесението. . . Понякога се откриват дори и неочаквани уточнения: за Пиер Моние е вярно, че Илия и Енох са преминали в отвъдното, „възкачили са се на небето”, както казва традицията, без да преминат през смъртта, и със земните си тела. Именно при същия процес тялото на Христос след смъртта и възкресението му е достигнало до божието блаженство:

   „Всички тези факти ви изглеждат невероятни, бих казал, символични. . . Това не е така; и няколко човешки същества, чиято чистота освети плътта им, бяха повикани от Бога при същите условия. . . понякога известни, друг път непознати, когато свидетелите не са били достойни за това особено ясновидство.”

   Следователно това е много твърда и много вярна на традицията доктрина, която в същото време е универсално и твърде широко схващане за Изкуплението. Бог изисква от човека само любов и нищо друго:

   „С каква жестокост хората отказват на другите хора правото да мислят!. . . Откъде знаете дали някой мъченик от вяра, различна от вашата, няма да може също като вас да получи вечен живот?. . .

   Разбираш ли ме, скъпа мамо?. . . Ще се иска много от онези, които са получили много. Но другите, които в порив на милосърдие се отказват от семейството и дома си, за да се посветят със страст на завоюването на обществото -може би в името на тяхната собствена утопия, но във всички случаи с предимно алтруистична цел – ще бъдат поканени на масата на пиршеството. . . Само Бог може да премери на везните на правосъдието зърната от вашата жътва.”

   Този текст е от 1921 г. Онова, което днес е ясно на всички или на почти всички християни, съвсем не беше ясно тогава. Преди двадесет години аз все още скандализирах семинариите, когато учех на това бъдещите свещенослужители.

   С това се обяснява също така и изключително рязкото отношение на Пиер към църквата (това може би забавя до известна степен разпространението на неговите произведения в църковните среди. . .):

   „Църквата, такава, каквато хората тъй упорито се опитват да я поддържат, с нейното тесногръдие, горделивост и традиционен обскурантизъм, няма да се запази, тъй като църквата под тази своя форма не е Божие творение. Ала Светлината. . . Христос, върху когото църквата е метнала златистопурпурно покривало, което го затъмнява и задушава, Светлината, излязла от Бога, е неизменна. . . тя ще победи. . . църквата е предала своите основатели. . . изразявам се зле. . . църквата е предала своя Учител. . .”

   Подбрах всичко това главно от „Писмата на Пиер”, тъй като според мен той
 е най-подробният и най-изчерпателният автор, но много елементи от горното 
се откриват и у други автори на тази литература, като например в „Диалози с 
ангела”. -

   Бих искал тук да разгледам no-специално няколко конкретни момента, в които тези привилегировани свидетелства от отвъдното потвърждават някои мистични изживявания или спорни теологични схващания. Впрочем в това съвпадение виждам нещо като взаимно потвърждение.

   
«Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.

            Франсоа Брюн  

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.