Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 13

   Платон казва, че цялата философия започва с почудата. Съвремен­ната наука убива изцяло учудването, учейки ни, че ние знаем всич­ко. Съвременната наука убива изцяло философията, подтиквайки ни да не задаваме големите въпроси „защо". Учените настояват, че те­зи въпроси са напълно безсмислени. Гледайте си живота и не му мислете!

Съвременните учени се опитват да ни втълпят, че техният начин за тълкуване на основните въпроси на човешкото съществувание е единственият възможен начин. Харесва им да се разпростират вър­ху онова, което знаят. Според тях знанието - известното - е като огромен континент, заемащ цялото пространство, което сме в със­тояние да си представим.

Жените и мъжете, описани като творци на историята в тази кни­га, са предпочитали да разсъждават върху онова, което не знаят. От тяхната гледна точка познатото е миниатюрен остров, който се носи из обширен, безбрежен, напълно непознат океан. Нека си поз­волим да засеем семената на съмнението. Нека послушаме съвета на Франсис Бейкън и да се въздържим от налагането на модел вър­ху света. Науката е мит, подобен на всички други, мит, символизи­ращ онова, в което хората дълбоко в себе си искат да вярват.

Рудолф Щайнер веднъж казва, че хората, които нямат куража да бъдат жестоки, често развиват жестоки убеждения. Да твърдиш, че ние не живеем във Вселена, която връща всичко, е също ненужна жестокост. Ако приемем тези жестоки схващания, ние позволяваме на експертите по „казано-речено" да вземат връх над собствените ни преживявания и опит. Едновременно с това отричаме неща, кои­то Шекспир, Сервантес и Достоевски са ги доказали като истини.

Следователно целта на тази книга е да ви накара да допуснете, че ако погледнем на нашето битие по нов начин, нищо чудно да забележим и радикално нови пътища за неговото оформяне. Всъщ­ност тезите в тази апокрифна история могат да бъдат разгледани и по начин, който е почти пълна противоположност на всичко, в което сме били обучени да вярваме. Точно това прави и филосо­фията - ако се прави добре.

Останките от древната мъдрост са навсякъде около нас - в дни­те на седмицата и месеците на годината, в подредбата на семките в ябълката, в чудатия вид на имела, в музиката, в приказките, с които всяка вечер приспиваме своите деца, в архитектурата на редица сгради и паметници, както и в най-великите образци на изкуството и лите­ратурата. И ако днес не можем да видим тази мъдрост на древността, то е, защото ни е бил създаден рефлекс да не я забелязваме - реф­лекс, който е плод на поколения наред възпитание и поколения на­ред обучение. Обучението и възпитанието на материализма.

Науката разглежда идеализма като доминиращ човешката исто­рия до XVII в., когато започва процесът на неговото дискредитира­не. Науката приема, че материализмът ще остане водеща филосо­фия до края на времето. Ала според тайните общества бъдещето ще възприема материализма като обикновено примигване на фона на човешкия епос.

   Ученията и схващанията на тайните общества излизат за пър­ви път на бял свят. На някои от читателите те вероятно ще се сторят смешни, други вероятно ще доловят нещо интересно в тях, макар че всичко казано в тази книга може би ще им се стори абсолютно не­съвместимо с великите научни „сигурности" на нашата епоха. Това беше историята, каквато е съхранена от адептите, умеещи безпроб­лемно да се промъкват от едно измерение в друго. Вероятно е на­пълно несъвместима с историята, в която сте обучени да вярвате, но защо в други измерения да не е вярна?

Достоен завършек за нашето повествование са думите на един от най-великите учени на света - Нилс Бор. Той казва: „Противополож­ното на правилното твърдение е погрешното твърдение, но противо­положното на голямата истина може да бъде друга голяма истина."

Вече се уверихме, че ако се опитаме да надникнем отвъд година­та 11 451 пр.Хр., няма почти никакви доказателства, които науката би могла да отчете като неоспорими. Импозантни въздушни кули от интерпретации поддържат крехък баланс върху миниатюрни точици данни, И разбира се, същото е вярно и ако се опитаме да надник­нем в бъдещето, отвъд 11 451 г. сл.Хр. Истината е, че за да го сто­рим, трябва да използваме въображението си. Когато пропътуваме цялото разстояние и в двете посоки, когато напуснем тесните огра­ничения на този тесен остров материя, който наричаме свой живот, не можем да постъпим по друг начин, освен да навлезем в сферите на въображението.

Материалистите, разбира се, рядко се доверяват на въображението, приравнявайки го автоматично с фантазията и илюзията. Спо­ред тайните общества обаче мисълта на всеки един от нас е проек­ция на огромния Космически разум в материалния свят, затова един­ствено въображението ни е средството, което може да ни помогне да си възвърнем връзката с него и да се включим в ритъма му.

Именно този начин на използване на въображението ни е оста­вил великите шедьоври на Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Вол-фганг Амадеус Моцарт и другите като тях. Именно той ги е напра­вил богоподобни.

Защото ключът е във въображението.