Дисекция на хомо сапиенс - част 2

Хомо сапиенс по принцип е изцяло планирано същество на умствено, емоционално, инстинктивно и физическо ниво. Онова, което психологията нарича личност, може да бъде дефинирано и като "индивидуална програма". Всеки човек е сложно и изцяло програмиран в зависимост от наследствеността, образованието, културата, подражателните си способности, обучението и условните рефлекси, които е получил. Затова, когато мисли, той остава в основните рамки на мозъчната си програма, от която, дори и да се старае, изобщо не може да се отклони.
Всеки човек неизменно се придържа към мозъчния си "сценарий" и не може да постигне нищо друго, освен да проявява себе си в него и чрез него.
За да разберем това, трябва да възприемем програмирането и съзнанието като два напълно противоположни елемента. Съзнанието предполага способност за промяна, избор и самоопределяне, нещо очевидно невъзможно за едно същество, което е явно проявление на програмата си.
Поради програмирането на мозъка и други по-малко известни явления, хората живеят в постоянно състояние на сомнамбулизъм. Какво представлява сомнамбулът? Според речника сомнамбулизмът е "анормално състояние на сън, по време на който лицето става, ходи и понякога говори". Ако разширим определението, сомнамбулизмът може да се разглежда като "сън, обхващащ цялото човечество, в който хората стават, движат се, борят се, обичат, мразят, радват се, страдат, мислят, възпроизвеждат се, живеят, остаряват и умират, без нито за миг да съзнават хипнотичното си състояние". Познанията за хипнозата водят началото си от езотеричните школи, а науката, макар да ги е възприела, е много далеч от истинското им разбиране.
Индивидът спи през нощта, а е буден през деня. Онова, което не се взима под внимание, е, че сънят и будността са две крайности на психологическата събуденост, а между тези два полюса има много степени. През нощта човек може да спи леко, както и много дълбоко. Същото се отнася и за сътоянието на будност, когато индивидът може да е полубуден или да е със силно изострени възприятия. Хомо сапиенс постепенно е започнал да вярва, че полезното състояние на събуденост е през деня, когато е "буден". Всъщност събудеността е състояние на хипнотичен или сомнамбулистичен сън, по време на който човек може да се развива и да дава признаци, че е буден. Програмираната интелигентност очевидно не се влияе от хипнозата, особено когато никой не е достатъчно буден, за да забележи този факт. Все пак в историята има случаи от живота на някои философи, които - поради това, че са станали събудени хора - са разбирали истината, достигнали са до дълбока и съществена реалност и са се опитали да предадат познанието си на други, за да им помогнат да се събудят. Отделни индивиди са се събудили, но огромното мнозинство си остава глухо, нямо и спящо.
Повечето философи са били големи мислители, но не и събудени хора, гиганти на ума, не на съзнанието. Ето защо конвенционалната философия винаги е била толкова суха, студена, абстрактна и безпристрастна. Философите са "влюбени в истината", но само под формата на пбраз или символ, а не като жива действителност.
По този начин интелигентността, която притежава хомо сапиенс е механична - мъртва и програмирана.
А какво ще кажете за творческите способности, бихте възразили вие, нали човек през цялото време доказва творческия си гений? Отговорът на този въпрос е, че мозъчната и културна програма на мъдрия човек постоянно нараства, но винаги следва вече изпитани модели. Човек може непрестанно да учи и да изследва, но това винаги е в границите на основното съдържание на неговия интелект. Така той натрупва хиляди разнородни и еднородни елементи, но това не е истински творчески процес. В света на механичния интелект за най-умен се счита онзи, който има повече информация в програмата си и може да си служи с нея възможно най-умело.
Събуденият херметически философ притежава жива интелигентност: будна, творческа и програмирана различно от повечето хора. Тази интелигентност се проявява извън чистия интелект и достига онзи връх на вътрешна концентрация, при който умът трябва да надхвърли нтелектуалните измерения и да достигне духовните.Всъщност херметическите философи са дали на думата "разум" значение, което тя обикновено не притежава и я определят като "интелигентност и съзнателност, породени при ученичество в напрегнато състояние на будност".
Обикновеният човек не притежава такъв ум и трябва да се задоволи с използването на ограничената си интелигентност и познания, които се развиват чрез сомнамбулистично образование в сънно или хипнотично състояние.
Лишен от висшите възможности на разума, хомо сапиенс неясно долавя собствената си слабост и уязвимост пред съдбата, смъртта, болестите, войните, бедността и опасните промени. Ето защо той винаги търси водачи и вождове, чиято сила компенсира личната му слабост. Със същата цел е измислил и боговете, на които се моли да го дарят с липсващите му способности и сили. Структурата на нашия цивилизован свят се базира на абсолчтната слабост, малодушие, безсилие, невежество и уязвимост на индивида, който изгражда колективни системи за защита, подкрепа и контрол, за да укрепи отвън вътрешната си слабост.
Хората създават култура, морал, религия, закони и полицейски апарат, като си служат със стандартни "сглобяеми елементи", за да попречат на тези, които действат против общите интереси на историческия момент. Те планират и програмират живота на обществото и бъдещето на синовете си. От друга страна, с постоянната дехуманизация на един свят, който никога не е бил човешки, а само "животински разумен", вътрешната духовна искра все повече отслабва. Светът е обвил науката с ореол и е забравил за човешката природа.
Гравитационният център  на психологическата будност на личността все повече се измества към външния свят, като постепенно се подчинява и слива с чудовищните творения на цивилизацията: стоките за масово потребление, машините, киното и телевизията. Масовата информация и пресата са двете свръхчудовища на нашето време - оръдия, с които човекът е успешно манипулиран и се превръща в автомат. Той става послушен консуматор на дадени продукти, послушен слуга на различни идеологии и системи, които от своя страна осигуряват властта на малки групи хора. Ако е вярно, че живеем в ерата на мнозинството и че неговият глас е заместил властта на кралете и принцовете от миналото, не по-малко вярно е, че историята представлява конфликт между малцинства, иначе казано - между водачите, които управляват масите.

Джон Бейнс - "Звездният човек"