събота, 23 юли 2016 г.

Безопасни ли са ваксинациите?( Продължение )

Канадският лекар Байрън Хайд, международно признат авторитет по миалгичен енцефаломиелит, известен още като синдром на хроничната умора, заявява през 1997 г. на една конференция, свързана с предизвиканите от ваксинациите хронични заболявания, че е събрал данни от повече от 200 случая на сериозни имунологични и неврологични заболявания, възникнали след имунизация за хепатит В. Според него: "...част от проблема е, че самите фармацевтични компании и правителствата казват: "Ето, вземете това хапче, то е безопасно, то е чудесно нещо, не носи рискове и проблеми", а лекарите... действително са повярвали в тази опасна философия..."
    Ето част от свидетелските показания на Барбара Лоу Фишер, президент на NVIC, пред Съвета за обществено здраве в Спрингфийлд на 28 март 1998 г.: "Едно 6-годишно момиче на име Кетрин сега лежи в леглото си в Скууки, Илиноис, и не може да повдигне главата си от възглавницата или да отиде до тоалетната. Само допреди 13 седмици Кетрин с неизчерпаема енергия се пързаляше с кънки на лед и мечтаеше да отиде на олимпиада. Майка й не искаше да й се слага ваксина срещу хепатит В, но нейният педиатър й казал, че това е политически въпрос като СПИН и скоро Американската академия по педиатрия ще направи тази имунизация задължителна. На Кетрин й сложили инжекцията и сега тя може би повече никога няма да може да кара зимни кънки. Къде е нейното право на информирано съгласие? И къде ще бъдат лекарите от щатското здравно министерство, СDС и ААР, когато майка й я носи нагоре по стълбите към банята? И ще плати ли щатът Илиноис сумите, свързани с лечението й, когато й изтече застраховката, и ако Министерството на правосъдието постанови да не й се изплаща компенсация?"
    Проф. Вони Дънбар, учен с 25-годишен стаж в областта на ваксините, представя на същото слушане в Спрингфийлд случаите на асистентката, работила с него, и на своя брат, получили увреждания в резултат на ваксинация срещу хепатит В. "Преди три години брат ми, който е геолог, агроном и има четири научни звания, дойде да работи при мен в "Бейлър Колидж ъф медисин" върху един общ проект в областта на молекулярното генно инженерство... Беше му поставено изискване да си направи имунизация срещу хепатит В. От 24-ия час до четвъртия ден след поставянето на ваксината той имаше температура и се чувстваше силно отпаднал. От две до четири седмици след имунизацията се проявиха цял куп симптоми и 15 лекари заявиха, че това са странични ефекти от тази ваксина. От името на щата Тексас дори му беше изплатена компенсация от 300 000 USD, колкото бяха медицинските разходи, свързани с лечението му.
    Почти по същото време при мен в лабораторията дойде да работи за през лятото една 21-годишна студентка по медицина. Тя също трябваше да си направи ваксина срещу хепатит В. След първата инжекция вдигна температура и се почувства отпаднала. Три седмици след втората инжекция тя загуби зрението на едното си око, което се възвърна частично след 6 месеца. Тя не искаше да си слага третата доза и затова проведе разговор с нейния лекар, но той й казал, че тази ваксина е най-безопасната (?!) и няма никакъв проблем. След третата инжекция се наложи да бъде приета в болница за два месеца поради сериозните усложнения, които настъпиха и изгуби напълно зрението на окото си."
    Д-р Дънбар заявил на слушането, че през последните З години, докато е събирал данни, свързани с ваксината срещу хепатит В, към него са се обръщали стотици лекари и пациенти от целия свят, които са му съобщавали за различни странични ефекти и сериозни автоимунни и неврологични усложнения в резултат на имунизацията в напълно здрави преди това деца и възрастни: много силни обриви, треска, болки в ставите, хронична умора, загуба на зрение, отслабване на паметта, мултиплена склероза и други неврологични проблеми, симптоми, подобни на тези, които се срещат при колагенози и др.
    През 1998 г. френски адвокати са завели съдебно дело срещу френското правителство от името на 15 000 граждани на страната с обвинението, че "е омаловажило рисковете, свързани с ваксината, и преувеличило ползите за обикновения човек". Междувременно един френски лекар е събрал данни за над 600 души със сериозни имунологични и неврологични увреждания, настъпили след поставянето на ваксина срещу хепатит В, като много симптоми напомнят на тези при мултиплена склероза.
    Ето какво казва през май 1999 г. Барбара Лоу Фишер на слушане пред подкомитета по правителствени реформи за правосъдието, лекарствената политика и човешките ресурси с тема "Ваксината срещу хепатит В": "В NVIC са получени досега стотици съобщения за увреждания и смърт след поставяне на ваксина срещу хепатит В... Имаме съобщения за чернодробен рак, развиващ се при малки деца след имунизация срещу хепатит В. Има семейства, в които двама и дори трима члена са получили трайни увреждания след ваксинирането. Трагичното е, че при новородените и бебетата под 2-месечна възраст страничната реакция може да завърши със смърт.. Семействата, чиито деца са увредени от ваксини, се опитват да се справят с мисълта, че са направили правилния избор. Те са направили това, което са им казвали официалните здравни власти и лекарите. Повечето от тези деца са били много умни и напълно здрави до момента на поставянето на ваксината... В някои случаи родителите са били принудени да сложат (на детето) поредната доза, независимо че вече е имало сериозна реакция от предишната... Ние имаме съобщения от толкова много хора, които са били принуждавани и заплашвани да продължат с имунизирането докрай, независимо че са получавали треска, кожни обриви по цялото тяло, силни ставни болки, неврологични симптоми и признаци, подсказващи за развитието на автоимунен процес."
    Хипотезата за демиелинизацията на централната нервна система след поставянето на тази ваксина се подкрепя и от статията на четирима учени, озаглавена "Загуба на зрение и еозинофилия след приложение на рекомбинантна ваксина срещу хепатит В", публикувана в италианското издание на "Лансет" от април 1994 г. Изследвани са 30 пациенти, при които са настъпили гърчове, висока температура или разстройство непосредствено след имунизацията. Установено е било наличието на определени антигени, показващи възможната автоимунна база за възникване на процеса на демиелинизация.
    Ето някои цитати от писмото на Пати Уайт, писано от името на група медицински сестри от Мисури до слушане на специална подкомисия на американския конгрес на 18 май 1999 г. по въпроса за ваксината срещу хепатит В: "Ние непрекъснато виждаме все повече и повече засегнати деца в училищата и сме много загрижени, защото огромната част от тези увреждания може би се дължат на въздействието на ваксината срещу хепатит В върху нервната и имунната система на новороденото... За последните три или четири години забелязахме значително увеличение на броя на децата, които влизат в училище с разстройства на развитието, неспособност за учене, намален обем на вниманието и/или сериозни хронични заболявания като диабет, астма или припадъци. Всяка следваща година положението е по-лошо, отколкото предходната. Има само една обща нишка, която свързва тези деца с подобни проблеми: те са получили новата опитна ваксина срещу хепатит като новородени в началото на 90-те... СDС и FDA нямат никаква представа за това какви биха могли да бъдат дълготрайните ефекти на тази ваксина върху развиващата се нервна и имунна система на новороденото. Те само отричат връзката между уврежданията и сложената само няколко часа след раждането ваксина срещу хепатит В. СDС признава, че няма никакви изследвания по въпроса и заявява, че дори не се знае колко време ще действа ваксината.
    През 1950 г. (преди започването на масовите имунизации) САЩ е била на трето място в света по най-ниска детска смъртност. Днес е на 24-о.
    Основните класове са пълни с деца, при които има симптоми на неврологични и/или имунологични увреждания: епилепсия, гърчове, различни видове парализа, аутизъм, забавено развитие, ювенилен диабет, астма, проблеми със зрението, загуба на слуха и най-различни поведенчески проблеми... Нашите районни училищни здравни статистики погазват, че поне 20% от децата ни имат значителни неврологични увреждания и/или хронични заболявания... Ние вярваме, че ваксината срещу хепатит В е насилие над развиващата се имунна и нервна система на новороденото. Предполага се, че ваксините трябва да ни направят по-здрави, но аз в 25-годишната си практика на медицинска сестра никога досега не съм виждала толкова много болни деца. Нещо много, много лошо става със синовете и дъщерите ни. Статистическите данни погазват за 4 години увеличение с 300% на децата, които ежедневно идват за здравни консултации при нас...
    Преживяването, което имах с моята дъщеря след ваксинацията й срещу хепатит В, ме направи много по-отворена към информацията, която получавахме от пациенти, учители и други сестри. Трябваше аз сама, лично да направя проучване, за да установя, че съм прилагала и подкрепяла линия на действие, която всъщност повече е увреждала децата, отколкото да им помага. Аз прекарах безброй часове в четене на книги, свидетелски показания при слушания, научни доклади, статии в медицински списания и интернет-сайтове от целия свят. Не стигнах леко до това решение, уверявам ви. Двадесет и пет години пълно доверие в нещо не се отхвърля толкова лесно.
    През тези години аз бях изричала хиляди пъти добре репетирания рефрен "Проявете разум и мъдрост, имунизирайте", и бях успокоявала безброй родители, че те вземат правилното решение, като ваксинират децата си... дори когато идваха при мен със сериозни съмнения и резерви. Сега ще трябва да живея с това.
    Сега ние сме изправени пред морална дилема: дали да защитим "свещената крава на конвенционалната имунизационна философия", или да говорим ясно и без колебание и да отстояваме смело здравето и благополучието на невинните деца..."
    Нека се спрем и на ваксината за едра шарка (вариола). Никой не знае къде и кога за пръв път се е появила едрата шарка. При домашните животни има подобни заболявания и е възможно още преди хилядолетия човек да е "прихванал" от тях, когато е започнал да ги отглежда и опитомява. Предполага се, че болестта е била позната на дребните китайци и индийци, въпреки че първите писмени сведения за нея ни дава персийският лекар Разес, живял в Багдад през Х в. от н.е. Болестта е била известна в древна Гърция и Рим, но може би не е била смятана за сериозна заплаха за здравето и затова тези култури не са имали специфична дума за обозначаването й, която да е отразена в медицинските трактати от това време. Разес пише, че повечето хора прекарват болестта в една или друга възраст от живота си. Смята се, че едрата шарка навлиза в Западна Европа чрез нашествията на маврите, както по-късно и чрез връщащите се от Кръстоносните походи рицари. Болестта се е оказала много смъртоносна за населението на Южна Америка, което очевидно не е имало преди това контакт с вируса, пренесен от конкистадорите през XV в., и съответно не е имало изработен имунитет.
    За развитието на болестта допринася вирусът на вариола. Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шарка също не е лечима със средствата на алопатичната медицина, а се оставя на собствения си ход, като само се назначават симптоматични медикаменти. Болните се изолират, за да не се разпространява заразата.
    До XVII в. в Европа вече са знаели, че прекараното заболяване дава траен имунитет. Също така било наблюдавано, че болестта се изявява най-тежко и често при бедните и недохранените, както и във военно време. По време на войната за независимост в САЩ например епидемии от едра шарка избухвали главно в армейските части и в бедняшките квартали на градовете. В Англия някои излагали нарочно децата си на контакт с болни, за да прекарат заболяването с предположението, че е по-добре това да стане, докато организмът е млад и силен. Ако някой не оцелявал, това означавало едно гърло по-малко за хранене. Това е бил един естествен начин да се контролира болестта. Хората от Средния и Далечния изток, които обаче имали контакт с вариолата от доста по-дълго време, развили друг подход, който изглеждал по-резултатен. В Гърция и Отоманската империя прилагали следния способ: изсушен и стрит на прах материал от пустулите (гнойните мехурчета) се втривал в одраскване, което се правело обикновено на ръката. В Китай приемали този прах, като го смъркали. Обикновено третираният по този начин развивал леки симптоми на болестта и най-често оздравявал без последствия. Методът бил въведен в Англия в началото на XVIII в. от лейди Мери Монтегю, след като се запознала с него в Константинопол (сега Истанбул), където мъжът й бил назначен известно време за посланик. Самата тя прекарала едра шарка няколко месеца преди това, която обаче съсипала красотата й. И така, преди да напусне Константинопол, тя подложила на инокулация своя 6-годишен син. Детето развило болестта почти в пълния й вид, но оздравяло и останало имунизирано за цял живот.
    Няколко години след като лейди Монтегю се завърнала в Англия, избухнала епидемия от вариола и затова тя приложила същия метод и на дъщеря си, който отново се оказал успешен. Кралското семейство се заинтересувало от този подход и решило да се проведе следният експеримент: на шестима затворници от 19- до 36-годишна възраст, осъдени на смърт чрез обесване, било предложено да се подложат на инокулация, като в замяна щели да получат свободата си, ако оживеят. Експериментът бил извършен пред очите на цялата тогавашна научна общественост, като заразените били наблюдавани за период от няколко седмици. Всички развили леки симптоми на заболяването, но се възстановили безпроблемно. Лекарите все пак не били напълно удовлетворени, затова една от затворничките, 19-годишната Елизабет Харисън, била накарана да се грижи за болни от едра шарка, като дори й наредили да легне в едно легло с 10-годишно дете в самия разгар на болестта. Тя не развила дори и най-малък симптом на вариола.
    Принцеса Каролин пожелала обаче още доказателства и предложила всички сираци от едно паство да бъдат инокулирани по същия начин. Успехът бил затвърден. След това тя подложила на същата процедура и двете си 9- и 11-годишни дъщери. Всичко това било нашироко отразено в тогавашната преса. Последвали подобни действия и от страна на други аристократи. Но като цяло методът останал непопулярен сред населението, а освен това предизвикал силна опозиция и от страна на църквата.
    За периода 1721 - 1727 г. от 897 инокулирани починали 17 души, докато според някои съвременни автори, като Уилям Кларк, от самата болест жертвите били 1 на всеки 6.
    Методът на инокулация постепенно бил изоставен към 30-те години на XVIII в., като се прилагал спорадично само при епидемии.
    Междувременно било забелязано, че при хора, заразени по гореописания начин с материал от вариолни пустули, не се изявявали никакви болестни симптоми, ако преди това са прекарали заболяването "кравешка шарка". То се проявява с мехурчета, пълни с гнойна материя, по вимето на кравите, които отминават бързо и е свързано с вирус, който е много подобен на вариолния при човека. Някои дори твърдели, че нарочно заразявали себе си или децата си с кравешка сипаница, за да се предпазят от едра шарка. При хората се появяват някои незначителни признаци, напомнящи за най-леките форми на вариолата - слабо повишена температура, обща отпадналост и болки по тялото, по няколко пустули по пред мишниците.
    Английският лекар Едуард Дженер решил да проучи по-задълбочено този въпрос. Всъщност това, което го вълнувало, било възможността някои болести при човека да водят началото си от опитомените животни. Той дошъл до извода, че кравите са възприели тази "шарка" от конете, а човек на свой ред - от кравите някъде назад в далечното минало.
    На 14 май 1796 г. той взел материал от пустулата на ръката на една жена, болна от кравешка шарка , Сара Нелмс, втрил в повърхностното одраскване, което направил в предмишницата на Джеймз Фипс, здраво 8-годишно момче, и то се разболяло. Дженер отбелязал, че симптомите били като в леките случаи на инокулиране с изсушен материал от пустули от вариола, прилаган преди това от кралския двор. След няколко седмици Дженер инокулирал в момчето материал от пустула от едра шарка, но то не се разболяло. Дженер провел опити с още няколко души, които затвърдили убеждението му в ефикасността на мероприятието. В началото на XIX в. английският парламент връчил на два пъти награда на Дженер в размер на 30 000 британски лири, като той получил допълнително и различни почести.
    Следващата ваксина (срещу бяс) била създадена след повече от 70 г. от Луи Пастьор.
    В първите 50 години след откриването и потвърждаването на техниката на Дженер британското правителство започнало не само да окуражава ваксинирането, но и да го прави задължително чрез закони. Това довело до недоволство сред много хора, които смятали, че по този начин се накърняват гражданските им свободи.
    Методите на ваксиниране варирали между различните лекари. След едно-две десетилетия се установило, че имунизирани хора също се разболявали от едра шарка, което показвало, че имунитетът, придобит по този начин, не е пожизнен, така както от прекараното заболяване. Затова била въведена и реимунизацията.
    Същевременно през XIX в. настъпил голям прогрес в обществената хигиена, което до голяма степен премахнало условията за възникване на епидемии от каквито и да са инфекциозни болести. През 1900 г. Дж. Пийбълс пише книгата "Ваксинацията: проклятие и заплаха за личната свобода, със статистики, които потвърждават опасностите от нея и престъпния й характер".
    Смъртността и заболеваемостта от вариола се увеличават значително именно със започване на задължителните масови имунизации! Преди въвеждането им в Англия през 1853 г. най-високата смъртност, отчитана за двегодишен период, е била 2000 случая. Самият д-р Дженер признава че едрата шарка е била относително неизвестна болест, когато той направил първата ваксинация. В Англия по това време имало само няколкостотин случая. След 15 години задължителни ваксинации в Англия през 70-те години на миналия век 23 000 души са жертви на болестта, а в Германия за същия период - над 124 000!
    Ваксината за едра шарка не само че не помага за отмиране на болестта, а тъкмо обратното - допринася в определен период от време за възникване на епидемии и изключително висока смъртност! В Япония 29 000 души умират след 7 години стриктни имунизации и реимунизации. За сравнение в Австралия правителството веднага прекратява имунизационната кампания при първите 2 смъртни случая. И в резултат едрата шарка изчезва в тази страна! За период от 15 години е имало само 3-ма заболели!
    През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртност при болните от едра шарка. След масова имунизационна програма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти 25% от ваксинираното население! Въпреки това правителството продължава усърдно да имунизира. През 1918 г., когато е най-тежката епидемия от едра шарка, там смъртността достига до 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-малко пострадали жителите на остров Минданао, където е имало и най-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.
    Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едра шарка може да бъде изключително опасна! Всички нецензурирани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболяване са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смъртността след проведените имунизации превишавала многократно броят на смъртните случаи от самото заболяване. Но според официален лондонски здравен служител много от заключенията били фалшифицирани, за да не се разбере истинското положение на нещата.
    Според публикация от 1980 г. в "Мютейшън рисърч" при реваксинирани деца се установяват хромозомни аверации (промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксината за едра шарка има мутагенен ефект върху човешките хромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано и реваксинирано от д-р Дженер 20 пъти, умира на 20-годишна възраст. Синът на Дженер, също ваксиниран и реваксиниран няколко пъти, умира на 21 г. И двамата починали от туберкулоза - заболяване, което се развива при силно отслабена имунна защита.
    Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г. в Ню Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува като заболяване - последният известен случай е бил в Сомалия в края на 70-те. Децата повече не се ваксинират - от една страна се смята, че вероятността от ново естествено появяване на едрата шарка е много малък, а от друга - не може да бъде пренебрегната възможността от усложнения от ваксината.
    На 26.10.1979 г. СЗО официално декларира, че едрата шарка е изтрита от лицето на Земята.
    Инфекциозните болести вариола, туберкулоза, заушка, полиомиелит и др. са известни още от древността. Според СЗО целта на ваксинациите е да се постигне тяхното "изкореняване". Но дали това е възможно и въобще желателно? Вирусите и бактериите са жизнено необходими за развитие на имунната система и подобна идея е, меко казано, нелепа.
    Когато даден вирус циркулира от години в определена популация, се изработва колективен или наричан още "стаден" имунитет. Това се свързва и с по-леко протичане на заболяванията, като епидемични взривове възникват тогава, когато дълго време не е имало досег на вируса с популацията или пък се появи нов щам.
    Имайки предвид забележителната способност на вирусите да преживяват и да мутират, подобна цел изглежда недостижима. Освен това, за да се осъществи "изкореняване" на дадена болест, вирусът трябва да не притежава алтернативни госториемници освен човека и ваксинацията да дава доживотен имунитет. Но нито едно от тези условия не е изпълнено.
    Американският лекар Едуард Кае, в качеството си на президент на Конвенцията по инфекциозни болести във Виена през 1983 г., заявява: "Целта на епидемиолозите не би трябвало да бъде изкореняването на инфекциозните болести с помощта на масивна употреба на ваксини и антибиотици, а по-скоро контролът и подобряването на качеството на живота. Трябва да приемем съществуването на определен брой болни от туберкулоза, полиомиелит и малария и да навлезем в едно естествено, екологично динамично равновесие, правейки по-ефективни способностите на тялото за самозащита, с помощта на здравна политика, която не е замърсена от интересите на фармацевтичните мултинационални компании."
    Още в началото на миналия век хомеопатията е предложила безопасна алтернатива на ваксинациите и е била успешно прилагана превантивно при различни инфекциозни заболявания.
    По време на епидемии. Д-р Ханеман установил, че хомеопатичните лекарства могат да действат и профилактично, когато в клиничната им картина, получена от техните доказвания и токсикология се наблюдават симптоми, подобни на тези при съответните заболявания. Така например той използвал с много добър резултат хомеопатичното лекарство приготвено от беладона за профилактика на скарлатина по време на една много вирулентна и смъртоносна епидемия, като през 1801 г. дори публикувал кратка брошура за своя опит в тази насока. По подобен начин Ханеман подходил и при пертусис, тонзилит и еризипел. През XIX в. практиката да се прилагат като профилактични средства хомеопатични лекарства чиито симптоми съответстват на определени заболявания, станала обичайно явление. Например по време на холерната епидемия в Англия в средата на същия век на хората масово се раздавало хомеопатичното лекарство, приготвено от камфор, за което е известно, че има "болестна картина", точно отговаряща на първия стадий на холерата, и по този начин са спасени хиляди човешки животи. Досега много хомеопати по света са постигали добри резултати използвайки като ваксина хомеопатични лекарства, които нямат страничните ефекти на обикновените ваксини.
    Нека се върнем назад във времето, отново в средата на XIX в., и да проучим опита на д-р Бьонингхаузен, излекувал и профилактирал успешно много случаи на фаталните едра шарка и бяс: "Аз приложих хомеопатичното лекарство туя при първия случай на едра шарка, който се появи при мен за лечение. Резултатът надмина всички мои очаквания. На четвъртия ден пустулите бяха изсъхнали; на осмия ден всички те бяха паднали... Този безспорно благоприятен ефект ме накара да приложа това лекарство не само при всички мои следващи заболели пациенти, но и да го използвам в няколко семейства, където имаше болни и като профилактично средство. Резултатите бяха много добри и в нито един случай след прилагането на туя, не се разболяваше друг човек в къщата. Най-явно след лечението беше отсъствието на характерните белези, които при други случаи са неизбежни и са обезобразили толкова много хубави лица..." Хомеопатичното лекарство вариолинум също е показало профилактичната си ефикасност при епидемии от едра шарка. Ето какво споделя д-р Адамс на една медицинска конференция в началото на века: "Опитът показва, че едрата шарка се развива далеч по-често при ваксинирани, отколкото в случаите когато е даден вариолинум профилактично. Обикновеният начин на ваксиниране често не предпазва - това е наблюдението на много хора, които са си имали работа с епидемии от едра шарка; многобройните смъртни случаи в армията на Филипините независимо от правителствените усърдни ваксинации и реваксинации са пресен пример за всички нас... С едно поразително единодушие лекарите изпитали профилактичния метод с вариолинум, са вече негови верни привърженици, въпреки че много от тях започнаха прилагането му със скептицизъм." Нашият съвременник, известният лекар хомеопат д-р Пиер Шмид, заявява: "Хомеопатията ни дава предимството да имунизираме населението без риск...и никакви вредни странични ефекти. Най-благородната роля на медицината е безспорно профилактиката... Първата профилактика се състои в даването в ранно детство на конституционално хомеопатично лекарство според тоталността от симптоми, правейки по този начин детето по-издръжливо и подобрявайки имунната му защита..."
    Ето какво пише д-р Грейди Дийл в статията си "Задължителното ваксиниране е медицински геноцид": "Да приемай! в тялото си ваксини, направени от човешка кръв, абортирани фетуси, болни свине и маймуни, живак, алуминий и формалдехид, е насилие над Божествения закон и много повече причина за възникване на болест, отколкото лечение... Карат ви насила да позволявате невинната плът на вашите деца да бъде замърсявана с ваксини, съдържащи гной, нечистотии и разлагаща се кръв на хора, неродени бебета и животни, и само тогава, след като здравето на любимите ви деца е компрометирано, те могат вече да влязат в "светая светих" на контролираните от правителството училища, които продължават следващата стъпка в програмата за разрушаване на тялото, ума и духа..."
    Юстас Мълинз, автор на книгата "Убийство чрез инжекция" заявява: "Днес ние страдаме от цяла плеяда съсипващи ни заболявания както на ума, така и на тялото, като почти всички могат да бъдат проследени директно до операциите на фармацевтичните монополи..."
    Д-р Вира Шнайбнер: "Факт е, че много страни, които се наричат свободни, са подложени на медицинска диктатура... и хората са повече болни отколкото здрави... Страна, която е направила ваксинациите задължителни, не е свободна страна... Това е страна от зомби, правещи това, което ги принуждават чрез заплахи корпорациите, които ги използват, за да трупат печалби... Всички ваксинации трябва да бъдат прекратени незабавно и всички жертви на техните странични ефекти да бъдат адекватно компенсирани... Става все по-очевидно, че вместо да лекува хората, ортодоксалната медицинска система сътворява все повече и повече ужасни болести... След като проучих 35 000 страници ортодоксална медицинска литература, аз не открих дори едно доказателство, че ваксините някога са предотвратили някое заболяване... "
    Д-р Харълд Бътрам от Квакертаун заявява: "С деспотичните си решения за задължителност на ваксините, които вземат правителствените бюрократи, работейки често ръка за ръка с фармацевтичната индустрия, не се оставят на родителите никакви възможности на избор и така налице са всички потенциални компоненти за една трагедия с исторически характер."
    Всички ваксини съдържат различни вещества, които са вредни за здравето и представляват най-малкото алергени за човешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли, тиомерзал (живачно производно), формалдехид (вж. при "Аспартам") и др. Според информационния център на Австралия няма приемливо каквото и да било безопасно количество формалдехид, което може да се инжектира в човешкия организъм.
    Друг факт, за който може би огромната част от хора не подозират, е възможността при производството им ваксините да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Вирусите са агенти, чрез които може да се осъществява прехвърляне на генетична информация от един гостоприемник на друг. Те съдържат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), който може да е на самия вирус или вече да е "замърсен" с РНК или ДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човешките клетки част от този чужд генен материал може да бъде внедрен в човешкия геном!
    През 50-те години д-р Барбара Клинтък, специалист по генетика, описва поведението на "скачащите гени", наричани още ретротранспозони. Те представляват подвижни генни частици, които преминават от един организъм в друг. Всъщност това са нормално съществуващи гени, които се установяват при различни животни - крави, плъхове, маймуни, птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу полиомиелит през 50-те и 60-те, такива "скачащи гени" са установени и в хората в началото на 80-те. Тяхна ключова характеристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фрагменти от вируси, хора и животни и да образуват нови хибридни ДНК-молекули, наричани "химери".
    През 60-те американският учен д-р Джошуа Ледерберг от Станфордския медицински университет заявява, че вирусите са генетични послания, които могат да препрограмират човешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че "ние вече практикуваме биоинженерство в огромен мащаб чрез използването на живи ваксини при масовите имунизационни кампании"!
    Ваксините се получават чрез заразяване със съответния вирус на клетъчни култури от маймунски, кучешки или говежди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси и др., които са богати на чужди за човешкия организъм протеини и ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-елементи от различните видове животни навлизат в клетките, като могат да доведат до генна мутация с непредвидими последствия или да останат дълго време в латенто състояние. При промяна във вътрешните условия на организма в резултат на стрес или заболяване могат да допринесат за развитието на автоимунен процес. Какво естествено и здравословно има във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта на човек, още повече на едно бебе?! В края на 50-те години в САЩ десетки милиони американци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена с вируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид рак в мозъка на африкански зелени маймуни. А днес се знае, че той може да доведе и до имунен дефицит, вродени малформации и дори левкемия при малки деца. Но за обществото тези данни са били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързват появата на HIV-вируса и СПИН именно с този вирус.) Според д-р В. Дъглас "като се остави настрана реално съществуващата възможност ваксините да са замърсени с животински вируси, които могат по-късно да предизвикат заболявания като мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта дали изобщо те имат ефекта, за който са предвидени". Тестове, чрез които да се установяват вирусни замърсявания на ваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и те не са успокоително надеждни.
    Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумори в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиомиелитна ваксина, е била 13 пъти по-висока, отколкото от неваксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече стана дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.
    Различните щамове полиовируси имат способността спонтанно да се рекомбинират и така да създават нов щам. В статия, публикувана в том 196 на "Вайролъджи" от 1993 г., се разкрива, че даваната през устата полиомиелитна ваксина създава благоприятни условия за подобно рекомбиниране чрез едновременно инфектиране на клетките с вируси от различни щамове. Представете си, че в същия този момент полиовирусите срещнат и друг вид вируси, например в червата на детето, и обменят помежду си генетичен материал. Това може да даде начало на съвсем нов вид патогенен микроорганизъм, срещу който човешкият организъм няма имунитет.
    Друг проблем, който съществува например при полиомиелитните ваксини, е, че щамовете от живата ваксина на Сабин лесно мутират отново към вирулентни форми, т.нар. див тип. Вирусът, въведен след инокулацията, може да персистира с години, без да се проявяват клинични симптоми. Не е известно колко дълго може да продължава това при различните вируси, които могат да се окажат опасни за неваксинирани индивиди. Според д-р Хоуърд Ърновиц от Бъркли, Калифорния, за развитието на определени оплаквания и заболявания при "синдрома на Залива" сред десетки хиляди американски войници са допринесли и многобройните експериментални ваксини с вируси и бактерии, които са им били поставяне без тяхното информирано съгласие.
    Публикация във в. "Гардиън" от 05.02.2001 г. разкрива, че полиомиелитна ваксина (от която 83 500 дози са били изнесени в Ирландия), както и кръвни продукти от британски кръводарители, получени от разболели се впоследствие от болестта на Кройцфелд-Якоб англичани, са продавани в още 10 страни.
    Хиляди пациенти в чужбина и неизвестен брой хемофилици във Великобритания вероятно са били лекувани с тези продукти между 1996 и 2000 г. Поне от 12 г. съществуват опасения за възможността за разпространение на заболяването чрез ваксини или кръвни продукти, но според британското министерство на здравеопазването рискът от заразяване бил само теоретичен. Едва през 1996 г. британското правителство заявява, че може да съществува сериозна опасност за здравето на хората. Ирландските власти съобщиха, че по-голяма част от ваксината е правена в периода 1998-1999 г. на бебета и деца в предучилищна възраст.
    Какво представлява болестта на Кройцфелд-Якоб? Това е бавно прогресиращо и фатално заболяване, засягащо централната нервна система. Известно е под името "луда крава" (говежда спонгиформена енцефалопатия) и за пръв път е идентифицирано през 1986 г., когато десетки животни започват да измират от нея. Болестта на Кройцфелд-Якоб е човешката форма на болестта и се причинява от консумацията на заразено говеждо. Започнало веднъж да се проявява, заболяването се разбива бързо. Появяват се нестабилност в походката, проблеми с равновесието, тревожност, депресия, безпричинен плач; болният започва да става объркан и да получава все по-големи пролуки в паметта. Постепенно става напълно дезориентиран, има халюцинации, не може да ходи, оглушава и ослепява. Диагнозата се доказва чрез биопсия или ядреномагнитен резонанс.
    Досега само във Великобритания (най-засегнатата страна), поне 85 души са жертва на болестта, а 13 от тях са били кръводарители. Според някои учени се очаква да се разболеят между няколкостотин и няколко хиляди души, но никой не се ангажира с точни прогнози. Сред заболелите и починалите има и деца. Болестта е нова и за нея се знае много малко, включително и за инкубационния период, който е необходим, за да се развие.
    Д-р Г. Ланкто заявява: "Медицинските власти продължават да лъжат. Ваксинациите представляват катастрофа за имунната система. В действителност те причиняват много заболявания и променят нашия генетичен код... след 10 г. ние ще знаем, че те са били най-голямото престъпление срещу човечеството."
    Американските деца, преди да влязат в училище, имат вече поставени средно по 33 дози от около 10 видове ваксини, приготвени от различни вируси и бактерии. Положението не е много по-различно и у нас. Десетки милиони деца по света, както и възрастни са въвлечени насила в този антихуманен експеримент.
    Има натрупани наблюдения, които ясно показват връзката между синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) и ваксинациите. За година само в САЩ случаите на СВДС са средно между 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смъртността е между 2-рия и 4-ия месец след раждането, точно когато се правят първите рутинни имунизации. В средата на 70-те, когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от 2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!
    През 1979 г. д-р Даниел Шанън описва случаите на 200 деца с толкова сериозни дихателни затруднения след ДТК-ваксинация, че се е налагало да се прибегне до реанимационни процедури.
    Е. Тайлър и Дж. Емери пишат през 1982 г.: "Не можем да изключим възможността за скорошната имунизация като един от допринасящите фактори в неочакваната детска смърт." През същата година Уилям Торч, директор на катедрата по детска неврология към университета в Невада, на 34-ата годишна среща на Американската асоциация по педиатрия представя изследване, свързващо ваксината ДТК със СВДС. Неговото заключение е: "Данните показват, че ДТК-ваксината може би е една неразпозната основна причина за СВДС и смъртта в ранна детска възраст и че рисковете от имунизациите може би вземат превес над потенциалните ползи от тях. Изследването навежда на мисълта, че има нужда от преоценка и вероятно промени в сега съществуващите имунизационни процедури." Повече от две трети от изследваните от него случаи са били ваксинирани с ДТК преди смъртта си. От тях 6,5% починали до 12-ия час след ваксината, 13% - до 24-ия час, 26% - до 3-ия ден, 37%, 61% и 70% съответно в периода от една до три седмици след слагане на инжекцията.
    Около 85% от случаите на СВДС са между 1-вия и 6-ия месец с пикове между 2-рия и 4-ия месец. Първите три дози ДТК се дават на 2-рия, 4-ия и 6-ия месец!
    Както вече може би се досещате, докладът на Торч предизвиква бой в асоциацията и той бил обвинен, че е използвал случайни данни, защото е интервюирал родителите на починалите деца! Интересно от кого друг би трябвало да се осведоми?!
    Веднага се предприемат мерки изследването и данните на този лекар да се покрият с мъгла и да се опровергаят в последващо "Клинично контролирано изследване", което е скалъпено и оповестено по обичайния манипулативен сценарий. В него според медицинския изследовател Харис Култър са били допуснати основни нарушения на процедурата и критериите, според които е трябвало да бъдат включени случаите.
    Друго важно проучване, показващо връзката между СВДС и ДТК-ваксината и проследяващо честотата на СВДС за периода 1972-1983 г., е проведено от петима лекари и публикувано през август 1987 г. в "Америкън джърнъл ъф пъблик хелт". Въпреки някои ограничения, които са били наложени, авторите отчитат, че за периода непосредствено след ваксинацията до 3-ия ден след поставянето на инжекцията честотата на СВДС е 7,3 пъти по-висока, отколкото в периода до 30-ия ден след имунизацията.
    При едно неотдавнашно научно изследване на този проблем с автор д-р Вира Шнайбнер , използвайки специално конструиран компютиризиран уред "Котуоч", са измерени епизодите на апнея (спиране на дишането) и хипопнея (ненормално плитко дишане) преди и след слагане на ДТК-ваксината. Получените данни ясно показват, че ваксинацията причинява силно изразено увеличаване на честотата на епизодите на апнея и хипопнея, като те продължават с месеци след поставянето й!
    Има вече достатъчно факти, които показват връзката на различни имунизации с възникването и на диабет! Това става директно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовите острови, чрез автоимунен процес или по двата начина едновременно. Диабетът е втората причина за възникване на слепота в САЩ (близо 24 000 нови случая годишно) и седмата - за преждевременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около 200 000 американци всяка година. Почти половината от всички извършени ампутации на крайници в САЩ, т. е. около 54 000, са свързани е това заболяване. То е и една от водещите причини за развитието на хронична бъбречна недостатъчност.
    През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега те са около 10 млн., като за същия период от време населението е нараснало само с 50% - това означава почти 20-кратно увеличение на заболелите. Според статистическия бюлетин на "Метрополитън лайф иншюрънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представлявали около 5 % от населението на САЩ, като за тях са отивали около 15% от всички разходи, свързани със здравеопазването. Освен нездравословното хранене и наследствеността важни фактори, които могат да отключат диабет, са вирусните инфекции и наличието на някакъв автоимунен процес.
    Нека сега разгледаме някои от детските заболявания, ваксините срещу тях и диабета.
    Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привлечено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е понижено след проявена значителна реакция вследствие на поставянето на противококлюшна ваксина (тя е част от ДТК днес). Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия при мишки и зайци. Гордън Стюарт пише през 1977 г.: "Известно е, че повече от която и да е друга от обичайно прилаганите, ваксината срещу коклюш провокира хипогликемия поради повишеното образуване на инсулин." Токсините на коклюшния бактерий имат афинитет към Лангерхансовите острови в панкреаса. При животни противококлюшната ваксина стимулира свръхпродукция на инсулин, което се последва от изтощаване на жлезата и разрушаване на тези клетки със значително снижаване на продукцията на този хормон. Т. е. първоначално настъпва хипогликемия, а след това - диабет.
    През 1978 г. двама датски учени - Ханик и Коен, също забелязали, че деца със сериозни реакции след имунизация срещу коклюш имат проблеми с глюкозната хомеостаза. През 1979 г. немските учени Ханесен и Кваст открили симптоми на хипогликемия при 49 от проучваните 149 деца със сериозни странични реакции след поставянето на противококлюшна ваксина.
    Въпреки натрупаните данни отговорните правителствени институции не желаят да се правят изследвания за изясняване на връзката диабет - ваксинации и не отпускат средства за такива.
    Ваксината морбили-паротит-рубеола (МПР) и особено компонентите за заушка и рубеола има отношение по-специално към т.нар. ювенилен диабет (I тип), при който е необходимо доживотно приложение на инсулин. Рубеолната част от комбинираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е, че и рубеолата, и заушката могат да отключат диабет, но това важи за ваксината в още по-голяма степен. През 1978 г. Маргарет Мензър пише: "От 1968 г. досега се забелязва нарастващ интерес към възможността вирусни инфекции да играят роля в етиологията на диабета... един вирус, за който редовно се установява, че предизвиква това заболяване при човека, е придобитият с раждането рубеолен вирус." Според Е. Рейфийлд и колеги синдромът, свързан с вродената рубеола, ни дава най-добрата документация за връзката на тази инфекция с развитието на инсулинозависим тип диабет.
    През 70-те години учените установиха, че вирусът на рубеолата, когато тя е придобита, може да остане в организма с години и дори за цял живот и така да оказва своето вредно въздействие. Около 20% от тези хора развиват инсулинозависим тип диабет. Вирусът на рубеолата действа чрез образуването на специфични имунни комплекси, съставени от него самия, и антитяло (т.е. стимулират автоимунна реакция). През 1982 г. П. Койл и сътрудници показват, че подобни имунни комплекси се установяват при индивиди .с вродена рубеола и при ваксинирани хора. У две трети от изследваните ваксинирани те са били установени до 8 месеца след имунизацията. Но не могат да бъдат открити у хора, които не са боледували от рубеола или пък които са преболедували и са развили естествен имунитет. Тези имунни комплекси независимо дали са възникнали в резултат на вродена рубеола или след ваксинация, могат да атакуват панкреаса и съответно да предизвикат развитието на захарна болест.
    През 1989 г. японският учен Нумазаки и сътрудници заразяват лабораторни култури от човешки панкреасни клетки от Лангерхансовите острови с вируса на рубеолата. Те установили, че клетките започват да произвеждат значително по-малки количества инсулин.
    Що се отнася до заушката има достатъчно доказателства за това, че заболяването може да отключи инсулинозависим тип диабет. С опити ин витро е установено също, че вирусът на заушката може да инфектира бета-клетките на панкреаса и да ги разруши. Според Х. Култър има описани многобройни случаи на диабет, развил се след имунизация срещу паротит.
    Няма установена пряка връзка между ваксината за морбили и диабета. Но не трябва да се забравя, че всяка ваксина вкарва в организма чужди субстанции и генетичен материал, които могат да провокират автоимунен отговор и съответно да доведат до развитието на различни заболявания, включително и на захарна болест.
    Ето и част от едно интервю с доц. д-р Асен Михайлов, завеждащ Лабораторията по морбили, паротит и рубеола, публикувано във в. "Монитор" от 25.04. 2000 г.:
    Въпрос: "Доц. Михайлов, има ли смисъл момчетата на 12-години да се реимунизират с трикомпонентна ваксина (става въпрос за МПР ваксината - бел. авт.)?"
    Отговор: "Не смятам, че това ще понижи съществено заболяванията от рубеола, нито че ще намали циркулацията на вируса... По-сериозният проблем обаче е, че ваксината не е безопасна."
    Въпрос: "Защо?"
    Отговор: "Проблемът е в паротитната съставка на тази ваксина. Паротитният вирус има невротропни свойства (т.е. насочва се към нервната система - бел. авт.), които при производството на ваксините не са избегнати. Ваксиналният щам има остатъчна невробирулентност - атакува централната нервна система. Затова смятам, че реваксинирането на 12-годишните момчета и момичета не е безопасно."
    Въпрос:"Подобни усложнения след приложение на паротитна ваксина имаше през 1982 г., когато избухна огромен скандал. Тогава твърдяха, че ваксината е "калпава"."
    Отговор: "И най-добрата ваксина може да даде подобни усложнения. През 1982 г. бяха имунизирани над 400 000 деца на 4-9 годишна възраст. В резултат на ваксината над 70 от тях развиха серозен менингит. Тогава обвиненията паднаха върху качеството на ваксината. Днес имаме съобщения за подобни усложнения и от други страни, които ползват най-съвременни ваксини. Така че според мен реваксинирането на 12-годишните с 3-компонентната МПР-ваксина не е безопасно. Тук колегите епидемиолози ще скочат. Ако едно неваксинирано дете се разболее, рискът от усложнения нараства с възрастта. При момчетата най-сериозният риск е от безплодие. Така е, но и самата ваксина крие същия риск, макар и в по-слаба степен. Това трябва да се обясни на родителите и задължително да се вземе тяхното съгласие. "
    Но от 1 януари 2001 г. у нас се въведе промяна в имунизационния календар - МПР-ваксината ще се прави не един път, както беше досега, а два пъти. Втората ваксина ще се слага на всички 12-годишни деца, на които досега не се правеше (първата е на 13-месечна възраст). Може би нашето здравно министерство е решило да догони американците поне по отношение на едно нещо - в САЩ има изискване към всички студенти, които постъпват за обучение и са между 18 и 20г., да са ваксинирани двукратно с МПР-ваксина.
    Според публикация на д-р Бартелоу Класен в "Ню Зийлънд медикъл джърнъл" от май 1996 г., след изпълнението в Нова Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепатит В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено нарастване на заболеваемостта от инсулинозависим захарен диабет (I тип) с 60%! Неговият анализ се базира на изследване, обхванало 100 000 деца. През 1997 г. Класен представя още доказателства за връзката на ваксините с диабета. Според проучванията му честотата на диабета I тип е била постоянна при децата до 4-годишна възраст до момента, в който правителството не направило няколко промени в имунизационния календар. През 1974 г. 130 000 деца на възраст от 3 месеца до 4 години са били включени в експериментално изпитване на Нib-ваксина. През 1976 г. ваксината за коклюш е била направен "по-силна" чрез добавяне на втори щам от вируса. За периода 1977-1979 г. д-р Класен установил 64% увеличение на болните от ювенилен диабет деца в сравнение с периода 1970-1977 г. За периода от 1977 до 1996 г. увеличението е общо 124%!
    През 1982 г. във Финландия била добавена нова ваксина в имунизационния календар. На децата на възраст между 14 месеца и 6 години била назначавана МПР. Това било последвано от инжектирането на експериментална Hib-ваксина на 114 000 деца над 3 месеца. Въвеждането на тези нови ваксини довело до 62% увеличение на болните от диабет I тип в групата на деца от 0 до 4 години и 19% увеличение за групата от 5 до 9 години съответно за периодите 1980-1982 и 1987-1989 г.
    В имунизационната практика се пренебрегва и един друг факт: хората от различните раси и култури, всяка със свой начин на хранене и живот и специфична експресия на гените, не реагират по еднакъв начин на ваксините. Само преди няколко години това е било драматично доказано при аборигените от северната част на Австралия, където имунизационна кампания довежда до невероятните 50% смъртност сред децата! Д-р А. Калокеринос, който е проучвал въпроса, установява, че недостигът на витамин С в храната е бил ключов фактор за тази смъртност. Ваксинациите изчерпват резервите на организма от този витамин и много от децата са оживели благодарение на допълнителните вливания инжекционно. Но никой не би могъл да каже какви са дълготрайните последици за всички преживели. Според д-р Калокеринос безумие е да се ваксинират милиони деца в Африка с отслабена от недохранване и различни болести имунна система. Много от тях след поставянето на ваксината получават стомашно-чревни инфекции, отравяне на кръвта или други проблеми и умират, "така че остават малко, които да са податливи на морбили и да се разболеят. Това е един добър начин да получиш хубави статистически резултати, т. е. като убиеш тези, които са склонни да развият заболяването."
    При едно проучване в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" преди 6 години се установило, че в Румъния значително по-голям процент от децата, ваксинирани срещу полиомиелит, развиват заболяването, отколкото в държавите с по-висок стандарт на живот. Впоследствие била открита и връзка между инжекционното приемане на антибиотици и риска от заболяване при румънските деца. Само една инжекция, направена до един месец след ваксинацията, увеличавала риска 8 пъти, 2 до 9 - 27 пъти, а 10 или повече инжекции - 182 пъти!
    Както става ясно, въпросът, свързан с инфекциозните болести и имунизациите, не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечеството, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия живот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса на определена група от индивиди, печелещи от болестта на другите.
    Според някои учени, лекари и медицински изследователи последствията от ваксинациите при много деца се свързват с трайно увреждане на мозъка и нервната система и аутизма , хиперактивността, дислексията и други проблеми, имащи отношение към характера, поведението и обучението, започват да се наблюдават все по-често след въвеждането на масовите имунизационни програми в средата на нашия век.
    През 1943 г. детският психиатър Лео Канер съобщава за 11 случая на ново умствено разстройство, напълно различно от известните дотогава. Скоро след това му дават името аутизъм.
    Аутизмът много рядко има нещо общо с психологически проблеми, както се е предполагало в началото. Това състояние е свързано предимно с неврологични увреждания и при тези деца обикновено е имало или има гърчове и припадъци, тикове, промени в мозъчните вълни (установено чрез ЕЕГ), координационни и моторни нарушения, проблеми със зрението, парализи, дислексия и др.
    Първите случаи са установени скоро след въвеждането на масовите имунизации в САЩ срещу магарешка кашлица. През 50-те и 60-те броят на децата с аутизъм зачестяват. В Япония първият случай е регистриран през 1945 г. също след започване на имунизацията срещу коклюш, а днес всяка година в тази държава се диагностицират по няколкостотин нови. В Европа първото дете с аутизъм е регистрирано през 50-те, след въвеждането на ваксината срещу коклюш.
    След масовото прилагане в практиката на комбинираната ваксина МПР през 1988 г. случаите на аутизъм са се увеличили драстично. Според едно научно изследване при 24 деца от 25 с аутизъм, които допреди ваксинирането са били нормални, е установен вирусът на дребната шарка.
    В Йоркшир, Англия, броят на аутистичните деца се е увеличил 22 пъти след въвеждането на ваксината! В Съри 1 на всеки 69 деца започнало да развива аутизъм. На Шетлъндските и Западните шотландски острови допреди 1988 г. това състояние е било непознато.
    Същата е картината и в САЩ. В Ню Джърси случаите на аутизъм в последните 2 десетилетия са се увеличили с 876%, в Калифорния - с 275% от 1987 до 1998 г., а в Пенсилвания - със 109% от 1993 до 1997 г.! Само в щата Калифорния за първите 6 месеца на тази година са регистрирани 1027 деца с аутизъм, което прави по 6 нови случая всеки ден!
    В Япония ваксината МПР е забранена, а във Великобритания някои лекари също отказват да я правят. Но във Великобритания правителството не желае да признае връзката между ваксините и аутизма и да плаща обезщетения. Дори семействата на деца с явни мозъчни поражения вследствие на ваксинации могат да получат само до 40 000 английски лири, и то ако докажат, че детето е увредено поне в 80%! А вие вече знаете как най-често цялата бюрократична система от държавни и правителствени институции действа в една посока - срещу потърпевшите обикновени хора и в подкрепа на "бизнеса".
    Във февруарския брой на "Лансет" от 1998 г. има статия, в която се описва нов синдром, включващ аутизъм и възпаление на червата, проявяващо се при деца след прекарана вирусна инфекция или ваксинация с МПР. Тринадесет британски учени начело с гастроентеролога Ендрю Уейкфийлд съобщават за извършеното от тях изследване на 12 деца между 3 и 7 години, при които са се развили сериозни стомашно-чревни симптоми. При 8 от тях се появили и поведенчески промени с изоставане в развитието и те били диагностицирани като аутистични. Проблемите при всички тези здрави преди това деца започнали след поставяне на ваксина МПР. При 5 от тях е имало реакции и при предишни ваксинации. Д-р Уейкфийлд е изучавал повече от 160 подобни случая със същия синдром. Той е установил, че в червата на децата се намира вирусът на дребната шарка, въпреки че те никога не са боледували от такава. Уейкфийлд веднага е бил обвинен от официалните власти и организации, занимаващи се със и печелещи от масовите имунизации, че "подкопава общественото доверие във ваксините и така излага на риск живота на децата" (стандартно изфабрикувано обвинение, но вършещо работа).


Световната конспирация срещу здравето , д-р Атанас Гълъбов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.