неделя, 17 юли 2016 г.

Безопасни ли са ваксинациите?

На обществото като цяло не се дава информация за многобройните странични ефекти от ваксинациите, които могат да бъдат твърде сериозни и понякога фатални. Самите медици са поставени в информационно затъмнение за реалния размер на тази опасност и дискутирането на краткотрайните и дълготрайните увреждания, настъпили в резултат на различни ваксини съзнателно се избягва от официалните медицински институции. Необходимо е внимателно да изслушваме родителите, когато ни казват, че проблемите на детето им са започнали след някаква имунизация, а не да отричаме тази възможност, както правят много колеги. Задача на лекуващия е да търси причината за заболяването без предразсъдъци. Родителите са тези, които на първо място са отговорни за здравето на децата си. Те не трябва да се доверяват сляпо на медицинските институции и да не се страхуват да задават "неудобни" въпроси.
    В края на XIX в. известният английски лекар хомеопат Комптън-Бърнет пише за ваксиноза, имайки предвид хроничното заболяване, което се предизвиквало от прилаганата тогава масово ваксина против едра шарка. Той дори издава книга по този въпрос, в която представя многобройни случаи от своята практика, при които установил, че оплакванията са започнали след "неуспешна ваксинация". От времето на д-р Бърнет до сега лекари по целия свят многократно са проследявали развитието на различни "болести" до направени преди това имунизации. Сериозните странични ефекти, проявяващи се след поставянето на различни ваксини, общо взето, не могат да се лекуват от алопатичната медицина, но с помощта на хомеопатията те са били често успешно преодолявани през последните 100 години.
    "Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не е слагана" - това заявява д-р Джеймз Шенън от Националния здравен институт на САЩ (NIH).
    Според вирусолога Алан Морис "има достатъчно данни, които показват, че детските имунизации причиняват повече вреда, отколкото полза".
    А ето какво пише още в юлския брой на JAMA, 1926 г.: "В райони, където не се правят организирани ваксинации на населението, парализата е рядко явление. Невъзможно е да се отрече връзката между ваксинациите и енцефалита , който ги следва."
    "Решението дали да ваксинирате децата си, е ваше и само ваше " ("Ръководство за родители за имунизациите при децата", стр. 5, издание на PHS/CDC, 1977 г.)
    Според Информационната система за докладване на страничните ефекти от ваксинации (VAERS) към FDA годишно се получават между 11 000 и 12 000 официални съобщения, от които около 1% за смъртни случаи и около 15% за сериозни проблеми, налагащи хоспитализация или завършващи с трайна инвалидност! Отново ще цитирам д-р Кр. Севърин: "Само за две години - 1991 и 1992, в САЩ са регистрирани 31 666 случая на странични реакции след ваксинации, включително 706 със смъртен изход. Почти 5% от нежеланите ефекти са класифицирани като сериозни. В същото време FDA признава, че само около 10% от лекарите докладват за страничните ефекти от ваксинации!" При проучване в Ню Йорк се установило, че само 1 лекар на 40 съобщава за смърт или увреждане, настъпили в резултат на имунизация!
    През 1986 г. се създава, забележете, Програма за компенсиране на щетите от ваксинации (VICP), която до настоящия момент е изплатила повече от 1 млрд. USD за различни увреждания или смърт, настъпили след ваксинации, като има заведени още хиляди дела. Въпреки всички горепосочени факти на обществото непрекъснато се повтаря, че "ползите от ваксинациите превишават по значение рисковете".
    Според д-р Дж. Келър хората се ваксинират главно под натиск и под въздействие на умело насаждания страх от определени болести. Клинптън Милър заявява в изказване пред Долна камара на Конгреса на САЩ, че при масовите имунизационни програми се наблюдават следните тенденции: да се преувеличават ползите от ваксинациите, като същевременно се омаловажават или напълно се пренебрегват рисковете, свързани с тях, да се създава впечатление за неотложност на ситуацията когато такава в действителност не съществува; да се стимулира ваксинационен ентусиазъм сред обществеността; да се разширяват дори пълномощията на полицията и други институции за да налагат по недемократичен начин ваксинационните идеи; да се поддържа прилагането на дадена ваксина дори когато вече е била многократно дискредитирана, и да се заглушава по всякакъв начин гласът на образованите и разумни инакомислещи.
    Медицинската индустрия е създала мита за "страшните" детски болести и съответно е предложила "решението" за тяхното унищожаване - ваксините. На родителите с години се насажда страхът, да не би детето им да се разболее от една в действителност невинна болест, която би била полезна за развитието на имунната му система и би му дала доживотен имунитет, и са накарани да приемат за нормално и дори полезно внасянето на токсични коктейли в оформящия се детски организъм! Със сигурност те не знаят, че
през последните десетилетия в САЩ смъртността в резултат на имунизации срещу детските болести превишава почти десетократно смъртността от самите заболявания!
Ето един от начините да се манипулира съзнанието на лекарите според д-р Вира Шнайбнер: В по-старите версии на медицинските учебници детските болести са описани като доброкачествени и тези, които ги прекарат, остават с траен имунитет за цял живот. В новите издания, публикувани след въвеждането на съответните ваксини като МПР (морбили-паротит-рубеола) например, заболяванията са описани вече като носещи значителен риск, но затова пък тяхното ликвидиране се извършва посредством масовите имунизации! Разбира се, когато хората не познават целия богат арсенал от манипулативни методи и прийоми, които се използват, за да ги накарат да извършват действия дори против убежденията си не могат да им се противопоставят.
    Като цяло фирмите използват различни механизми, за да потискат негативната информация, която би трябвало всички да знаят. Те не са задължени да извършват проучвания за дълготрайните странични ефекти от ваксинациите, нито пък да правят сравнителни изследвания с алтернативни методи, като например хомеопатия, за ефективността на профилактиката и лечението. Те нямат никаква изгода от това да се вдига шум около тези въпроси, защото знаят какъв ще е крайният резултат и той въобще няма да бъде в тяхна полза. Техният интерес е да произвеждат нови и нови ваксини и да ни убеждават, че това е "войнственият сигурен начин" да се предпазим от заболявания. Да, това е сигурен начин, но да си напълнят джобовете за сметка на здравето и на влошаващия се генофонд на цялото човечество.
    Ето мнението на д-р Кр. Севърин: "Докато на родителите не се даде шанс сами да решават дали да се слагат ваксини на децата им, то значи, че на тях им се отрича правото на съгласие без да са информирани достатъчно по въпроса. Защо ваксинациите да са по-различни от други медицински процедури, които изискват съгласието на пациента, след като е бил информиран за ползите и рисковете от тях?"
    Наскоро моя близка приятелка ми каза, че не желае бебето й да бъде ваксинирано. Тя споделила със своя педиатър опасенията си от възможни усложнения след имунизацията, като например появяване на гърч или други реакции. "Няма нищо страшно" - бил отговорът - "ще му дадем диазепам преди ваксинирането или пък, след това, ако такова нещо се получи."(!) При подобен начин на разсъждение от страна на медицинската професия не бихме могли да очакваме положителни промени в здравеопазването.
    Д-р Р. Менделсон пише: "Ние вече видяхме какво бедствие е медицината, която лекува, но т. нар. превантивна медицина е също толкова опасна... Най-голямата заплаха идва от опасните и безуспешни опити да предпазим децата от детските болести чрез масови имунизации. Имунизирането не е единственият фактор, който определя дали даден човек ще се разболее от дадено заболяване. Много други фактори като хранене, условия.на живот и хигиена имат важно значение... Понякога самата ваксинация може да отключи заболяването...
    Бурното увлечение на модерната медицина не е никъде толкова явно видимо, както при фарса с ежегодните противогрипни ваксини. Не мога да не мисля за тях, без да се сетя за една сватба, на която бях поканен. Странно, но родителите на младоженците не присъстваха и изобщо нямаше хора над 60-те. Когато попитах къде са възрастните хора, ми казаха всички те са били ваксинирани срещу грип преди няколко дена сега били по къщите си, възстановявайки се от страничните ефекти на ваксината!"
    Представа за реалните опасности, които крият противогрипните ваксини, може да се получи от т.нар. Голямо фиаско със свинския грип от 1976 г. След щателно правителствено и медийно проучване последва разкритието на 565 случая на парализа по типа Гилен-Баре в резултат на ваксинациите и около 30 "необясними" смъртни случая на възрастни хора няколко часа след слагането на инжекцията.
    Не е известно дали противогрипната ваксина не предизвиква по време на бременността увреждане на плода, тъй като няма никакви изследвания във връзка с това. Добре е да се знае че след естествено преболедуване от грип не само че се придобива траен имунитет срещу съответния щам, но освен това организмът е в по-висока готовност да неутрализира инфекция с грипен вирус, подобен на този, с който човекът вече се е срещнал.
    По-долу ще разгледам накратко някои заболявания, ваксините срещу тях и техните странични ефекти.
    Полиомиелит. При голяма част от хората заболяването протича в съвсем лека форма със симптоматика подобна на тази при обикновена настинка или грип, може да не бъде разпознато и не оставя никакви трайни последици. А по време на епидемии здравите носители на вируса многократно превишават болните, особено тези с паралитични симптоми! Може би дори повече от 90% от изложените на вируса хора по време на епидемии остават безсимптомни! Това показва, че преди всичко най-важна е силата на имунната система и предразположението! Алопатичната медицина не разполага с ефикасно лечение на паралитичната форма на полиомиелит. Но той е бил много успешно лекуван с хомеопатия. Ето какво пише д-р Бонд за своя клиничен опит със заболяването: "Винаги съм използвал за латирус като профилактично средство при стотици семейства по време на много сериозни епидемии и никога не видях дори един от тези случаи да се усложни. Възстановяването на вече разболелите се, както и на тези в начален стадий на заболяването беше 100 %."
    До XIX в. в света не е имало големи епидемии от полиомиелит. Те се проявяват главно от началото на XX в. докъм 50-те години в страните от третия свят, където хигиенните условия обикновено са лоши, честотата на полиовирусните инфекции е много висока. При голяма част от децата се установяват антитела в резултат на прекарано заболяване или поради безсимптомно инфектиране с вируса. Паралитичните случаи обаче са малко и освен това няма епидемии. Те могат да се проявят, когато голяма част от населението не е била излагана на вируса сравнително продължително време и/или се появи нов по-вирулентен щам. Изготвянето на самата ваксина може да предизвика създаването му затова в развиващите се страни епидемиите възникват именно след имунизационни кампании.
    През 1955 г. д-р Джонас Салк, американски лекар и микробиолог, създава ваксина от убити полиовируси, която се поставя инжекционно. На 5 април, 1955 г. Американската фондация по детски паралич обявява, че ваксината е "безопасна, силна и ефикасна" и скоро ще изкорени полиомиелита завинаги, след което започва масова имунизационна кампания. Само 2 седмици след това изявление деца, които са ваксинирани току-що, започват да развиват симптоми на полиомиелит. До 23 юни Службата за обществено здраве на САЩ съобщава, че има потвърдени случаи на полиомиелит, като 6 от тях са завършили със смърт, и още 149 случая сред контактни на имунизираните с ваксината на Салк деца!
    През 1959 г. д-р Алберт Сабин, също американски лекар и микробиолог, създава живата полиомиелитна ваксина, която се поема през устата. От 1962 г. започва да се прилага изключително ваксината на Сабин, тъй като тя предизвиква образуването на по-голямо количество антитела и според официално наложеното мнение се смята, че дава по-дълготраен имунитет.
    Тук искам да предложа на вниманието ви един интересен факт: През 1948 г. по време на най-големите епидемии от полиомиелит д-р Бенджамин Сендлър, експерт по хранене към "Отийн ветеране хоспитъл" установил, че съществува известна зависимост между приема на захар и нишестени продукти и заболеваемостта. Той събрал данни и установил, че областите, в които консумацията на захарни и тестени изделия е най-висока, имат и най-много случаи на полиомиелит. Според него тези храни дехидратират клетките и предизвикват изтегляне на калция от костната, нервната и мускулната тъкан. Това води до значителен калциев дефицит, който допринася за развитието на тежка картина на болестта. Според епидемиологичните проучвания най-многобройни и сериозни случаи е имало през летните месеци. Д-р Сендлър забелязал, че тогава децата консумират много сладолед, газирани и други подсладени напитки. През 1949 г., преди да започне "сезонът на полиомиелита", той предупредил жителите на Северна Каролина чрез вестниците и радиото да намалят колкото се може повече приемът на захар-съдържащи храни. Ефектът: 90% редуциране на консумацията се последвало от почти същото процентно намаление на заболелите - 2498 случая за 1948 срещу 229 за 1949 г.! Впечатлени от огромните загуби, мощният Млечен тръст на Рокфелер, продаващ замразени продукти на жителите на областта, заедно с търговците на кока-кола предприели широка кампания, като заявили, че проучванията на д-р Сендлър са само мит и статистическите данни не са нищо повече от "щастлива случайност" и съвпадение. На следващата година потреблението на захарни изделия било същото както през 1948 и заболеваемостта отново се покачила. Очевидно повечето хора не желаят да използват ума си за мислене. Докато това продължава, човечеството като цяло ще си остава лесна плячка на финансовите акули, безскрупулните политици, сектите и прочие.
    Дифтерия. Понастоящем това заболяване е изключителна рядкост. В САЩ за периода 1900-1930 г. преди въвеждане на ваксината броят на боледуващите е спаднал значително, а смъртните случаи са намалели с 90%.
    Германия започва задължителна имунизационна кампания през 1939 г. За съвсем кратко време след това броят на заболелите скочил на невероятните 150 000, а смъртността се увеличила с 600%! Френското правителство след този злополучен експеримент в нейната съседка отказало да имунизира населението, но било принудено след окупацията на Франция от Германия по време на Втората световна война. До 1943 г. заболелите станали почти 47 000! В същото време в Норвегия, където не приели да се ваксинират, имало само 50 случая.
    През 1975 г. FDA официално признава, че ваксината не е така ефикасна, както се е очаквало, и че болестта може да възникне и в имунизирани индивиди. Около 50% от хората, които се разболяват от дифтерия, са били ваксинирани според протокола. При една епидемия в САЩ например през 1969 а. 25% от заболелите и 33% от смъртните случаи също са били при напълно ваксинирани. Последните 15-20 години в САЩ се установяват не повече от 5 случая годишно.
    Морбили (дребна шарка). Това е детска болест, която не се лекува с алопатия, а се оставя да премине естествения си ход. Има много рядко фатални усложнения - средно 1 случай на субакутен склерозиращ паненцефалит на 100 000.
    През 1963 г. д-р Джон Ендърс с екип създали поредния "медицински шедьовър" - ваксина против това незначително заболяване. Скоро след това започнали и масови имунизации. Действително в продължение на около 20 г. след въвеждането на ваксината заболеваемостта като цяло намаляла до 2% от предишните стойности. Но от 1900 до 1955 г. (т.е. няколко години преди излизането на пазара на ваксината) смъртността от морбили е била спаднала с над 97% - до 0,3 на 100 000! Факт е, че и през 70-те години тя е същата, както и преди въвеждането на имунизацията.
    При много епидемии до 95%, дори 100% от заболелите са били имунизирани! Въпреки това вредната практика на ваксиниране срещу морбили продължава. Според публикация в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" през 1985 г. избухва епидемия в две средни училища, където 99% от всички разболели се са били ваксинирани. А същевременно при серологичните тестове 95% от тях са показали имунитет срещу морбили (наличие на специфични антитела в серума). Понастоящем според данни за САЩ при епидемиите от дребна шарка се разболяват между 58 и 90% от напълно ваксинирани деца! А на някои ваксини дори пише, че имунизираните може да са заразни до 1 месец след инокулацията!
    Страничните ефекти на ваксината срещу морбили включват енцефалит, атаксия (некоординирани движения на крайниците), хемипарези, парализа от типа Гилен-Баре, припадащ асептичен менингит, забавяне на развитието, хиперактивност, ретинопатия, слепота, проблеми с обучението, гърчове дори смърт.
    След започване на масовите имунизационни кампании случаите на дребна шарка сред възрастните са се увеличили значително.
    При увеличения брой и атипични протичания се забелязва по-силен обрив, мускулна слабост, периферни отоци и остри коремни болки понякога със силно изразено повръщане.
    Все повече зачестяват и случаите на морбили при бебета под 1-годишна възраст, а при тях също са възмогни повече усложнения. Причината за това е, че ваксинираните и съответно непреболедували естествено болестта майки не могат да предадат защита срещу нея на своите деца! Още един довод, за да се спре безумната практика на тази имунизация.
    Рубеола. Много леко протичащо заболяване при децата, което дори може да не бъде разпознато. За него няма специфично алопатично лечение и също като дребната шарка и заушката се оставя да премине естествения си ход. Преболедувалите придобиват траен имунитет. Но проблемът е, че ако жената е бременна и се зарази в първия триместър, бебето може да се роди с различни увреждания. Това може да стане най-лесно у имунизирани като малки момичета, жени и при непреболедували, при които липсва изграден естествен имунитет. Д-р Стефан Шонбаум и колеги в публикация през 1975 г. в JAMA според свое изследване правят извода, че бременните жени се заразяват с рубеолния вирус изключително от други възрастни хора, а не от деца.
    Според проучвания поне 25% от "имунизираните" не показват имунитет 5 години след ваксинирането. По време на различните епидемии от рубеола в САЩ през последните 15 г. 89% от заболелите са били имунизирани.
    Странични реакции след слагането на ваксината, която е жива, включват болки по ставите и артрит (12 до 20% при жени), диабет (вж. по-долу), полиневрит (болки, изтръпване и дори парализа на периферните нерви). Според доклад още от 1970г. се установява, че при 26% от децата, на които е била направена ваксина срещу рубеола в национална експериментална програма , са се появили артритни болки по ставите. Вирусът може да остане в организма с години след имунизацията и да създава по-този начин различни проблеми и възможности за развитие на автоимунни заболявания.
    Друг проблем, който се забелязва след въвеждането на масовите имунизации, е, че болестта също както морбили и паротит е започнала да се проявява по-често при възрастни хора. Например за периода 1966-1968 г. 23% от случаите на рубеола са били у над 15 г. Двадесет години по-късно този процент е вече 48. Заушка (паротит). Обикновено това също е доброкачествено протичащо заболяване при деца, за което няма специфично алопатично лечение. Но при младежи и девойки, непреболедували като малки и вече преминали пубертета, в около 20 до 30% от случаите се развива възпаление на тестисите или съответно на яйчниците, което понякога, по-специално при лицата от мъжки пол, може да доведе до стерилитет. Смъртните случаи са изключително редки, и то главно при възрастни. Както и при дребната шарка и рубеолата ваксинирането не води до траен имунитет!
    Жива ваксина срещу заушка за масово приложение е въведена през 1977 г. За един период от няколко години според д-р Шоштедлер заболеваемостта спада драстично, около 20 пъти, но само няколко години след това независимо от имунизациите тя отново започва да се покачва, като остава на едно ниво 7-8 пъти по-ниско отпреди въвеждането на ваксината. Това обаче е за сметка на зачестилите случаи на паротит у възрастни хора и съответно на усложнения от страна на тестисите и яйчниците. Докато за периода 1967-1971 г. заболелите над 15 г. са били 8.3%, то за 1987 г. те са 38,3%.
    Страничните ефекти от ваксината включват: обриви, гърчове, диабет, в редки случаи - енцефалит, както и атипични форми на болестта.
    Според Американския лекарски справочник сред страничните ефекти, предизвикани от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) са: висока температура и гърчове, обриви, възпаление на тестисите, глухота, енцефалит, синдром на Гилен-Баре, епилепсия, както и атипично протичаща морбили.
    Ваксината против магарешка кашлица (пертусис/коклюш) и особено комбинираната ДТК (дифтерия-тетанус-коклюш) е смятана за една от най-опасните. Самото заболяване е доста неприятно, но рядко води до сериозни усложнения и смъртни случаи. За САЩ за период от 11 г. те са средно само по 7-8 годишно. Боледуват по-често децата от предучилищна възраст. Всъщност магарешката кашлица е най-опасна за бебетата под 6 месеца. Не съществува специфично алопатично лечение.
    В Англия смъртността от коклюш рязко намаляла, когато процентът на ваксинираните спаднал от 80 на 30 през средата на 70-те. Тази ваксина е отговорна за голяма част от случаите на СВДС и за необратими мозъчни увреждания.
    В едно предаване на телевизионния канал Ен Би Си, озаглавено "ДТК: Ваксинационна рулетка", се цитира известният американски детски невролог д-р Гордън Миличап, директор на "Чилдрънс мемориал хоспитъл" в Чикаго, който казал на един свой пациент, че "не би дал това (ваксината - бел. авт.) дори на своето куче".
    Тази ваксина, както и другите, не дават никаква гаранция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез нея имунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от коклюш 12 години след имунизацията е до 95%! Например при една епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълно имунизирани.
    Ваксината е толкова токсична, че се използва при опити с животни за предизвикване на анафилактичен шок, като води до развитието на автоимуннен енцефаломиелит (алергичен енцефалит)! В САЩ никога не са провеждани опити с ваксина срещу коклюш, за да се установи дали изобщо тя е ефикасна и безопасна.
    Най-често се прилага комбинирана ваксина ДТК, което още повече засилва вероятността от странични ефекти и усложнения. Дори една от фирмите-производителки на ваксината "Конот лабораториз", през 1986 г. поставя в самите опаковки следните обяснения: "...системни реакции като треска се случват доста често. Наблюдавани са дихателни затруднения, температура до 40,5 по Целзий или по-висока, постоянен неуспокоим плач, продължаващ три часа или повече, необичайни пронизителни писъци, колапс или гърчове. Съобщава се понякога и за по-сериозни неврологични усложнения като продължителни конвулсии или енцефалопатия, в някои случаи фатална, анафилактични реакции. Наблюдаван е също и синдром на внезапна детска смърт след поставяне на инжекцията." Други странични ефекти са болка и подуване в мястото на инжекцията, прожектилно повръщане, разстройство, много силна сънливост, колапс, шок и т.н.
    Според д-р Дж. Стрейн, президент на Американската академия по педиатрия, една на всеки 3000 имунизации за магарешка кашлица води до трайно увреждане на някое дете. Като се вземе под внимание фактът, че се предвижда четирикратна имунизация (в САЩ), то този риск нараства до 1 към 750! През 1981 г. в Япония въвеждат т. нар. ацелуларна (безклетъчна) ваксина срещу коклюш, смятана за по-малко опасна. Но след нея също са наблюдавани смъртни случаи и усложнения. През 1987 г. 66 японски жертви на ваксината получават огромни обезщетения от държавата за уврежданията, които са получили.
    Понастоящем, доколкото ми е известно, имунизация срещу пертусис не се прави във Великобритания и Швейцария.
    Тетанус. Смъртността при нелекуваните заболели е значително висока - над 50%, като това отново е проблем на държавите от третия свят и тропическия пояс. Главните причини са ниската здравна култура, непочистването на раните, не-възможността за адекватно лечение. В тези страни е относително висок и процентът на тетанус у новородените. Бацилът, който допринася за развитието на болестта, се открива в почвата и в стомашно-чревния тракт на селскостопанските животни. Може да се намери и в червата на хора, без да предизвиква заболяване. Тъй като той е анаеробен организъм (т. е. за развитието си има нужда от среда, лишена на кислород) доброто обработване и почистване на раните е много важно за профилактиката. След преболедуване не се развива траен имунитет.
    За активна имунизация и реимунизация се използва тетаничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него има трайност повече от десетилетие, затова се препоръчва ре-имунизиране веднъж на 10 години. При заболяване много добър лечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешки имуноглобулин, от който не са забелязани странични реакции. При липсата му може да се приложи конски противотетаничен серум, който обаче крие много сериозни рискове от анафилактична реакция и затова се слага след предварителна десенсибилизация.
    Усложненията в резултат на ваксината, които са от 3 до 13% според някои автори, включват най-често: висока температура, рецидивиращ абсцес на мястото на инжектирането и рядко обща слабост, анафилактичен шок, загуба на съзнание, коремни и ставни болки, дегенеративни промени от страна на нервната система и демиелинизираща невропатия. Не са провеждани официално изследвания за установяване на евентуални дълготрайни отрицателни ефекти. Публикация в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" показва, че след поставяне на ваксината за тетанус настъпва спад в броя на Т-лимфоцитите под нормалните стойности, като това е най-силно изразено 2 седмици след инжекцията. Дори краткотрайно намаляване на количеството на тези клетки не е желателно, тъй като показва имунен дефицит.
    Сред лекарите също има скептични гласове относно защитните свойства на тази имунизация. По време на Втората световна война са документирани 12 случая на тетанус, като 4 от тях са били у имунизирани войници.
    От 1976 г. насам в САЩ се описват годишно не повече от 100 случая, една изключително ниска заболеваемост. Най-голям е броят на заболелите от тетанус възрастни хора. Смята се, че това е в резултат на нередовно реимунизиране. Смъртните случаи са изключително редки при млади хора и деца, при възрастни смъртността е около 30%. Преди въвеждането на масовата имунизация срещу тетанус годишно в САЩ е имало около 500 случая на заболяването при население, наброяващо повече от 160 млн. жители (за съответния период). Тъй като дете под 2 години има много малка вероятност да развие заболяването, би било логично да не се прави имунизация преди тази възраст. Това би намалило и рисковете от странични ефекти.
    Според опита от хомеопатичната практика е възможна успешна профилактика при наранявания. В хомеопатичната литература има описани много случаи и на излекуван тетанус при възрастни, новородени, деца и животни.
    Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib). Това е бактериална инфекция и няма нищо общо с грипния вирус. Може да се прояви с катар на горните дихателни пътища, синузит, отит, понякога пневмония, менингит.
    Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препоръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи - до 5 години. Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а ваксината е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем несигурна за деца на възраст между 18 и 24 месеца.
    Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Нib-ваксината увеличава риска от заболяване. Според неговите наблюдения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагането й.
    Проучване, направено в Минесота, показва, че при ваксинирани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-голяма! Самите лекари са предупреждавани от СDС, че заболяване може да се развие непосредствено след имунизирането, особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено, че от 55 деца, които се разболели след ваксинирането, 39 са развили менингит!
    Установено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контагиозен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са били в контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки тази абсурдна ситуация през 1988 г. в САЩ се въвежда конюгирана Нib-ваксина, която се слага задължително на децата над 18-месечна възраст в 44 щата. Тя е по-скъпа, изисква поставяне на 4 дози и също предлага много съмнителен временен имунитет.
    При Нib-ваксината също са докладвани различни странични ефекти: конвулсии със или без повишена температура анафилактични реакции, обриви, отоци и един смъртен случай.
    Ваксината срещу менингит също причинява много сериозни нежелани ефекти, като някои от тях са гърчове, анафилактични реакции и дори смърт. Едно контролирано проучване показва че 41% от случаите на менингит са при ваксинирани деца.
    Ваксина срещу хепатит В. Задължителна за България и се поставя още до 24-ия час след раждането. Втората инжекция е на 1-вия месец, а третата - на 6-ия. От януари 2001 г. се въведена задължителна имунизация срещу хепатит В за децата до 18 г., родени преди 1992 г.
    Първото нещо, което трябва да знаете във връзка с хепатит В, е, че това заболяване е характерно за наркомани (използват общи спринцовки за интравенозно инжектиране на дрога), за хора, водещи разпуснат сексуален живот с честа смяна на партньорите, хомо- или хетеросексуални, и при такива, при които често се прави хемотрансфузия (преливане на кръв), като на риск е изложен и медицинският персонал, обслужващ тези групи. Но аз искам да ви попитам: вие към коя от тях бихте причислили своето новородено бебе?
    Според "Гайд ту клиникъл привентив сървисиз" между 60 и 80% от наркоманите имат серологични данни за хепатит Б инфекция, но тя не е проявена.
    Според д-р Робърт Менделсон поне две трети от лекарите, подлежащи на тази имунизация, отказват да се ваксинират. (Появяването на СПИН в САЩ се свързва от някои учени именно с ваксината срещу хепатит В.)
    Само за периода от 1 ноември 1990 г. до 31юли 1992 г. в САЩ има официално докладвани 4227 случая на странични реакции след слагането на ваксината. От тях 383 са определени като сериозни, а 57 като животозастрашаващи. На 241 души се е наложило да бъдат хоспитализирани, 108 са получили трайни увреждания, а 17 са починали. В 45 случая е последвало опадване на косата. И въпреки това СDС, АМА, СЗО и други "здравни" и "медицински" организации поддържат включването на ваксината хепатит В като задължителна в детския имунизационен календар. Понастоящем в 42 щата в САЩ я изискват, за да приемат детето в училище, а много предприятия и институти да вземат възрастни хора на работа, ако не са си я направили.
    За целия период от 1990 до 2000 г. са съобщени на VAERS повече от 16 000 хоспитализации, увреждания и смъртни случаи след поставянето на ваксина срещу хепатит В!
    Самото заболяване няма алопатично лечение (освен симптоматично въздействие) и се оставя на естествения си ход, като спазването на определена диета е най-важният фактор за оздравяването. Според известния учебник на Харисън "Принципи на вътрешната медицина" 95% от прекаралите го се възстановяват напълно, а имунитетът е пожизнен. При много хора се установява т. нар. австралийски антиген, разположен по повърхността на вируса, "предизвикващ" заболяването, но те никога не помнят да са проявявали симптоми на хепатит. Случаите на хепатит в детска възраст представляват само от 1 до 3% от общия брой заболели. В развитите държави честотата на заболяването е ниска, но не е така в страните от третия свят, като това отново е свързано с хигиената и начина на живот.
    През 1991 г. в САЩ е имало 18 003 случая на хепатит В за население от 248 млн. души. През 1996 г. - 10 637, като от тях само 279 са при деца под 14 г. Но според NVIC, за да оправдае ваксинационната си политика и кампании, СDС представя силно завишени и манипулативни данни на хронично болните и новозаразените, без изобщо да цитира източниците, от които ги е получил. Подобна тактика се използва и от някои фармацевтични фирми в диплянките, приложени към ваксината. Отново целта е да се всява страх, за да се накарат хората да се ваксинират!
    През 1986 г. FDA дава лиценз на "Мерк енд Ко." за производство на първата рекомбинантна (генно манипулирана) ваксина срещу хепатит В, която да замени старата, получавана от кръв от хронични носители на вируса. С вкарването в човешкия организъм на тази ваксина, която се култивира в яйчници на китайски хамстери, има възможност за внасяне на чужд генетичен материал. На самите указания към ваксината от 1996 г. насам пише, че "не се знае дали (ваксината) причинява увреждане на плода, когато е сложена на бременна жена и дали може да засегне репродуктивните възможности", както и "не се знае дали ваксината се излъчва в млякото на кърмачките". Както всички други ваксини, така и тази стимулира създаването само на временен и несигурен имунитет. Освен това тя никога не е била изследвана за безопасност в дългосрочен план, защото FDA не го изисква.
    От установените досега странични ефекти става ясно, че ваксината срещу хепатит В може да предизвика демиелинизиращи процеси в нервната система и свързани с това заболявания, Гилен-Баре синдром, смърт, включително и СВДС. През 1996 г. д-р Бъртън Вайсбрън, специалист по инфекциозни болести и клетъчна биология, който е един от основателите на Американското дружество по инфекциозни болести, пише в "Уискънсин медикъл джърнъл", че "има все повече съобщения в медицинската литература за демиелинизиращи заболявания, настъпващи след като индивидът е получил ваксина срещу хепатит В". Той предупреждава, че създадената с помощта на генното инженерство ваксина съдържа такава последователност от полипептиди, каквато се среща в човешката нервна тъкан, например миелина, и чрез механизъм, наречен молекулярна мимикрия, тези полипептиди могат да действат като автоантигени, стимулиращи развитието на автоимунен демиелинизиращ процес, какъвто е например мултиплената склероза.


Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.