Холистична медицина. Ролята на стреса за развитието на различни заболявания

Холистичният подход в медицината, за разлика от редукционистичния, разяснен в глава 1., възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните й прояви и процеса на лечение. Той разглежда целия човек като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива - физическо, умствено-емоционално и духовно - всяко от тях със своя организация и енергийна структура. За да може да направи истински напредък медицинската наука трябва да вземе за отправна точка на своите изследвания единството на Вселената и факта, че човекът във всичките измерения на своето съществуване непрекъснато е в двупосочно взаимодействие с окръжаващата го среда. Това е било известно още на древните мъдреци и лекари. А ето какво пише известният съвременен учен Фритьоф Капра в своята книга "Тао на физиката": "Единството на Вселената...е едно от най-важните открития на съвременната физика... Квантовата теория изостави идеята за отделно съществуващите обекти... Тя започна да разглежда Вселената като мрежа от взаимнопреплитащи се физически и умствени връзки, чиито части могат да се определят само посредством връзката им с цялото."
    Един елемент, на който конвенционалната медицина не обръща сериозно внимание, но на който холистичният подход отделя важно място, това е двупосочната връзка УМ/ЕМОЦИИ - ТЯЛО. Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания - т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна степен от страна на психо-емоционалното състояние на човека. Хипократ е твърдял, че да си здрав, това означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони. Той е вярвал, че това, което става в ума, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като се има предвид и средата, в която той живее и работи.
    През 1870 година известният хирург сър Джеймз Паджет изразява своето убеждение за важната роля, която играе депресията при възникването на раковите заболявания. Тази връзва обаче е била известна още на римския лекар Гален преди близо две хилядолетия.
    В началото на века Фройд развива теорията, че неизразените емоции думи или действия водят до някакво заболяване. Д-р Уолтър Кенън, физиолог с холистичен подход към човека, работил в "Харвард медикъл скул" през 30-те и 40-те години, вземайки предвид откритията на друг физиолог - Клод Бернар, се опитал да открие елементите, които поддържат вътрешната среда на организма в динамично равновесие, което той нарекъл хомеостаза. Кенън смятал, че хомеостазата е много повече от биохимични реакции, регулирани от нервната система. Той твърдял, че нормалните преживявания и събития в живота - преумора, всекидневни грижи и пр., оставят своя отпечатък върху тялото и че болестите би следвало да се изучават именно от тази гледна точка. Д-р Франи Алекзандър, психиатър от Чикаго, заявява през 1939 година, че "много хронични страдания се причиняват не от външни механични, химични фактори или микроорганизми, а от продължителен функционален стрес от всекидневния живот на индивида в борбата му за съществуване."
    Елмър и Алис Грийн от "Менингер клиник" в резултат на своите изследвания и опити дават следното заключение: "Всяка промяна във физиологичното състояние на организма се съпровожда от съответна промяна в умствено-емоционалното състояние и обратно - всяка промяна в умствено-емоционалното състояние, съзнателно или несъзнателно, се съпровожда от промяна във физиологичното състояние."
    В резултат на многобройните наблюдения и проучвания досега може да се заяви, че фактор от изключителна важност за поддържане на хомеостазата се явява имунната система и особено връзката на последната с психичния живот на човека. За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой заболявания от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв начин емоциите, които изпитваме, намират отражение в тялото. Благодарение на сравнително новата наука психо-невро-имунология вече имаме някои отговори на тези въпроси от гледна точка на физиологията и биохимията. Установена бе връзката емоции - кора на главен мозък - лимбична система и хипоталамус - хипофиза - ендокринна система - имунен отговор.
    Какво представлява стресът? Това е неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване. Той може да се дефинира още и като условие в средата, което води до поведенческо приспособяване. Няма голямо значение дали това е свързано с приятни или неприятни изживявания. За стрес във физиологичния смисъл на понятието се говори, когато той завършва с адаптация, т.е. без развитие на преходни или трайни патологични процеси - това е т.нар. еустрес. Стресът, при който се нарушава адаптацията на организма, в резултат на което се развива болестен процес, се нарича дистрес. Най-често, когато в медицинската практика и в популярната литература се говори за стрес, се има предвид именно дистресът. Трябва да се подчертае, че е неспецифично само предизвикването на стрес-синдрома, но типът на стресовата реакция (напр. съчетанието от промените в хипофизата, надбъбреците, тимуса и стомашно-чревния тракт) е високо специфичен. Адаптационната реакция, която се предизвиква, е силно зависима от житейските преживявания на индивида в миналото, от значението на стреса като определен сигнал или символ за него, и до известна степен - от конституционалните му особености. Възможностите за справяне със стреса зависят изключително много от начина ни на мислене и възприемане на света. Затова правилното възпитание и образование още от ранна детска възраст могат да бъдат ключ към разрешаването на много проблеми в житейския ни път и съответно да ни предпазят от голям брой заболявания.
    Стресът активира изключително симпатиковата нервна система (СНС) и по този начин промените в психичното състояние достигат до телесните структури, Като се предизвиква отделянето на определени вещества - катехоламини и хормони.
    Ако стресът се последва от съответната физиологична реакция (т.е ако той се "изразходва"), това би имало много малко вреда за тялото. Но тъй като създаденото напрежение най-често не се освобождава поради евентуални социални последици за индивида, то се "натрупва" в организма. Това постепенно води до хормонален дисбаланс, докато накрая се получат видими и обективно установими патологични промени в тялото. Успешното използване от организма на реакцията борба-или-бягство е било въпрос на живот и смърт преди векове, но сега такъв отговор е най-често неприемлив за обществото. Проблемът е в това, че социалните условия са се променили значително, но реакциите на нашия организъм не са.
    По определени физиологични механизми стресът предизвиква увреждания в сърдечно-съдовата система, като може да спомогне за развитие на исхемична болест на сърцето, инфаркт, инсулт и др. Отрицателните емоции водят до повишаване на артериално налягане, учестяване на пулса и дишането, промяна в секреторната и двигателната функция на храносмилателния тракт и в напрежението на тонуса на скелетната мускулатура, засилена съсирваемост на кръвта и др. Повишеното отделяне на адреналин и кортизон увеличава количеството на липиди в кръвта, които се натрупват в стените на кръвоносните съдове. Мобилизира се отделянето на глюкоза от черния дроб и мускулите, намалява инсулиновата секреция. Засилва се излъчването на различни хормони - адренокортикотропен, соматотропен, тиреотропен и др. Повишава се и потребността от кислород на миокарда. При наличие на коронарна болест доставянето на кислород за сърдечния мускул е сериозен физиологичен проблем, тъй като равновесието между кислородната потребност и коронарното кръвообращение е нарушено и всяко повишаване на симпатикусовия тонус води към още по-голямо разстройство на този баланс. Променя се йонното съотношение калий-натрий и това оказва отрицателно въздействие върху съкратителната способност на сърдечния мускул, като би могло да доведе и до смъртен изход дори без да има склеротични промени в коронарните артерии. Тези неблагоприятни ефекти допълнително се засилват от нездравословният начин на хранене, тютюнопушенето и неподходящият режим на двигателна активност. Засега един от най-добре проучените рискови фактори за развитие на исхемична болест на сърцето е т.нар. модел на поведение на личността тип А. Това понятие е въведено от М. Фридмън и Р. Розенман през 50-те години. В най-общи линии хората с поведение тип А се характеризират със: голяма амбициозност, стремеж към успех, агресивност, нетърпеливост, конкурентност, прекомерна професионална загриженост, тенденция към силно ускорени темпове при изпълнението на повечето физически и психични дейности, екстровертност, хипохондричност, невротичност. При хората от този тип се отделят значително по-големи количества кортизон и адреналин. Обикновено родители с такова поведение го предават на своите деца.
    Несъмнен интерес представлява и обособяването на определен личностов тип - С, със засилена склонност към развитие на ракови заболявания. Съществуват много данни, които показват, че потискането на имунната система в резултат на остър или хроничен стрес е основният механизъм, по който психологичните и социалните фактори могат да окажат влияние върху появата на рака. Натрупването на житейски събития, особено загубата на близки същества, води до възникването на депресивни реакции и на синдрома "безнадеждност-безпомощност". На биологично ниво това съответно предизвиква намаляване на Т-лимфоцитите и потискане на дейността на клетките убийци. Колкото по-силно и по-продължително е въздействието на отрицателните емоции, толкова по-значителни са нарушенията в работата на различни органи и системи в организма, и толкова по-голяма е възможността за тяхното хронифициране и превръщането им в психосоматично заболяване.
    В началото на 70-те години д-р Хърбърт Бенсън, кардиолог в "Харвард медикъл скул", изучава връзката стрес - повишено артериално налягане. Той предполагал, че организмът трябва да разполага с ефикасен механизъм, който да предизвиква противоположен на стреса ефект. Изучавайки хора, практикуващи релаксация (отпускане) и медитация, Бенсън отчел забавяне на пулса и дихателната честота и понижаване на стойностите на кръвното налягане. Това състояние било наречено от него отговор на релаксацията.
    При хора, занимаващи се с релаксация от по-дълго време, кръвното налягане по начало е с по-ниски стойности и не се променя съществено по време на самата практика. Кислородната консумация се намалява значително - между 10 и 20% още в първите минути (при сън тя спада само до 8 %, и то след няколко часа от началото на заставането), като в същото време се подобрява използването на кислорода от клетките. Увеличава се и кръвният ток, особено към мозъка. Наблюдава се общо намаляване на метаболизма, като по този начин се съхранява енергия. Изследванията показват, че отношението кислород-въглероден двуокис остава почти постоянно по време на релаксация, докато по време на сън количеството на въглеродния двуокис в кръвта значително се увеличава. За разлика от хибернацията, т.е. изкуственото външно понижаване на температурата на тялото, където също има забавен метаболизъм, тук ректалната температура остава нормална. Установено е, че при дълбока релаксация се намалява излъчването на два от най-важните стресови хормона - адреналина и кортизона, и съответно се понижава количеството на холестерола в кръвта.
    Д-р Уолтър Хес, швейцарски лауреат на Нобелова награда за постижения в областта на физиологията, е предизвикал физиологичните промени, свързани с отговора борба-или-бягство при котка, дразнейки с електрически ток определена част от хипоталамуса. Но стимулирайки друга област в него, той успял да предизвика точно обратния ефект - т.е. подобен на този при релаксация. Д-р Хес нарекъл тази реакция трофотрофичен отговор и го описал като защитен механизъм срещу стреса и спомагащ възстановителните процеси.
    Дистресът предизвиква изчерпване на енергийните запаси на тялото, увеличаване на ентропията и съответно дегенерация и стареене. Умственият, емоционалният и физическият дистрес нарушават хармоничното взаимодействие между трите нива на съществуване на човека и блокират свободното протичане на енергия. Повечето хора живеят в непрекъсната адреналинова свръхстимулация, която в края на краищата причинява изтощаване на организма.
    Релаксационните техники предизвикват в организма противоположни на стреса физиологични процеси, при което се съхранява енергия, и следователно водят до забавяне на процеса на стареене. При проведено изследване от д-р Р. Уолъс е установено, че хора, занимаващи се например от 5 години с релаксация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологична възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващи.
    Интересно проучване е направено във връзка с млечната киселина - страничен химичен продукт от стреса. Производството й се стимулира от СНС. Получава се при интензивна мускулна работа, когато снабдяването с кислород не е адекватно и не може да се достави необходимата енергия за работата на мускула. Млечната киселина се елиминира в периодите на почивка и особено по време на сън. Тогава тя се разгражда, тъй като в покой кръвният поток е увеличен и носи повече кислород, проследяването на физиологичните показатели по време на дълбока релаксация показва отслабване на дейността на СНС и намаляване на спазъма на кръвоносните съдове. Това веднага води до понижаване на артериалното налягане и повишаване на кръвния ток към мускулите, като по този начин се доставя нужния кислород и се разгражда млечната киселина. Според проучванията на Уолъс и Бенсън по време на релаксация и медитация, нивото на млечната киселина в тялото намалява 4 пъти по-бързо, отколкото при нормална дейност на тялото и 3 пъти по-бързо, отколкото по време на сън, като нивата спадат рязко още в първите 10 минути след започване на практиката!
    Защо се обръща такова внимание на млечната киселина? Изследванията показват, че при хора, които страдат от неврози и тревожност, нивата на този метаболит в кръвта са по-високи. Когато в организма се инжектира млечна киселина, се наблюдава значително увеличаване на тревожността! При хора с повишено кръвно налягане има по-големи количества млечна киселина в кръвта, отколкото при хора с нормално и при такива, които прилагат редовно релаксационни техники и автогенен тренинг.
    Релаксационните практики имат благоприятен ефект не само върху физическото тяло, но и върху психичното състояние на човека. С тяхна помощ бихме могли да се справим с комплексите, страховете, фобиите и вътрешните конфликти, които обикновено стоят скрити дълбоко в нашето съзнание и най-често са истинската причина за развитието на много психични и психосоматични разстройства. Всяко наше преживяване се регистрира в ума и остава там. В началото то обикновено е в съзнателната му част, но постепенно се измества все по-дълбоко в подсъзнанието, където се съхранява. Чрез подходящ автогенен тренинг можем да изследваме ума ида стигнем тези негови части, до които нямаме достъп в обикновеното будно състояние. Така можем да разберем защо имаме дадени предразсъдъци или мнение по различни въпроси, защо действаме по определени начини. След като извадим "на светло" съдържанието на нашето подсъзнание, бихме могли да изчистим нещата, които са ни затормозявали години наред. Енергията, която е била необходима за потискането им, се освобождава за лечение или творчество и по този начин животът на индивида става по-хармоничен. Практикувайки, с течение на времето човек придобива по-голямо разбиране за начина на разсъждение и вярванията на другите и това води до подобряване на взаимоотношенията му с тях.
    Много добре се повлияват от релаксация: симпатикотонично обусловена хипертония, тревожност, функционални сърдечни оплаквания, астма, мигрена и др.
    Доказателства за силата на нашия ум дават д-р Карл Симънтън и д-р Бърни Сийгъл в своите книги, като описват случаи на хора, победили рака само със силата на своята воля и положително мислене, въздействайки върху подсъзнанието си. Не можем да пренебрегваме и многото "необясними" изцеления, които срещаме в литературата. Но конвенционалната медицина като че ли предпочита да не забелязва и да не се занимава с подобни "случайности

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов