сряда, 13 юли 2016 г.

Дисекция на хомо сапиенс - част 1

Хомо сапиенс е жив парадокс. Трудно е да се каже дали той е най-забележителното или най-незначителното същество, населяващо Земята. В него се съчетават най-възвишени качества с най-порочни и извратени страсти. Има много добри хора, но лошите са значително повече. Добрият човек спазва закона, уважава съседа си и изобщо прави добро, като помага на другите според силите си. Лошият човек е разрушителна, аморална личност, изпитваща удоволствие, когато по един или друг начин причинява зло на хората.
За нещастие и добрите, и лошите са такива несъзнателно, независимо от волята си. Добрите са добри въпреки себе си. Лошите не могат да променят факта, че са лоши. Освен това те оправдават и приемат злото. Ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че има много добри хора, които са "глупави", а много лоши хора са умни.
Как да избираме приятелите си? Как да познаем на кого можем да дарим обичта си? Как да се подготвим, за да сме способни да определим собственото си място като живи хора? Не можем да разделяме света на добри и лоши, богати и бедни, умни и глупави, значителни незначителни хора. Обикновено хомо сапиенс се обединява в групи по някакво инстинктивно сродство, което не подлежи на анализ. Този подбор по правило става въз основа на някакви качества или недостатъци. Сходните неща се привличат, освен в любовните връзки, където по-често се среща обратното.
Учените постоянно изследват психологията на хомо сапиенс, мъчейки се някак да обяснят безкрайните му вътрешни противоречия. Написани са безброй трактати и есета, посветени на морала, любовта, етиката, живота, смъртта, крайното и безкрайното. Но те не хвърлят много светлина върху истинската природа на хомо сапиенс. Това е така не защото на науката липсват данни, а защото познанието е безполезно, ако жизнеспособността и истинността на познатите понятия не се преценяват и прилагат. Например ученикът чудесно ще разбере, че хората живеят в състояние на постоянен сомнамбулизъм. Но дори ако това понятие е добре документирано, той все пак ще бъде напълно неспособен да го приложи в общия контекст на живота. Ученикът няма и най-бегло да схване целия ужас, който произтича от това твърдение.
Ето как и най-поразителните реалности остават незабелязани, макар да са известни на всички. Сред най-важните от тях е фактът, че ние сме животни. За да не звучи абстрактно, нека повторим няколко пъти: "Аз съм животно, аз съм животно, аз съм животно". Да помислим какво наистина означава това и какво произтича от него. Повечето хора ще отговорят, че чудесно знаят това, но ще им бъде абсолютно невъзможно да си представят изумителните последици от това твърдение. И така, "науката знае много, но пренебрегва почти всичко". В случая с удоволствие можем да си припомним книгата "Голата маймуна" от Дезмънд Морис, където се изследва животното човек. Тази книга получи широк обществен отзвук. Простото изследване на животинските белези на хомо сапиенс ни предоставя един верен зоологически портрет.
Все пак хомо сапиенс се гордее със своя талант и творчески гений, със способността си да разсъждава, да обича и да твори, смятайки се за "най-висшето разумно същество" и "най-съвършеното създание".
Хомо сапиенс изпитва особено задоволство от своята култура и заявява, че способността му да я предава на бъдещите поколения силно го отличава от другите животински видове, които очевидно не са надарени с нея. По същия начин хомо сапиенс твърди, че притежава най-висшето предимство да унаследява степента на "цивилизация", постигната от вида. Това може да бъде илюстрирано с изрази като "всички хора имат право на щастие" и "човек се ражда свободен". С други думи, равностойно би било да се каже, че просто защото се е родил, всеки хомо сапиенс има право на щастие, свобода, любов и благосъстояние. Всъщност хомо сапиенс не само няма нужда от свобода, щастие и каквото и да е благосъстояние, което не е спечелил сам, но и далеч не е толкова интелигентен, разумен и висш, колкото си мисли.
Правилният подход към значението на вида в общия контекст на природата би разкрил неговата умствена посредственост, сомнамбулизъм и нереално съществуване. От антропологична гледна точка, хомо сапиенс е незряло недоразвито същество, чиято цел е да поддържа собственото си самочувствие и вместо да възприеме тези факти, той гради илюзии за своята въображаема интелигентност и способности.
Абсурдно е да се твърди, че в свят, населен с разумни, съзнателни и интелигентни същества, би могла да съществува макар и потенциална заплаха от всеобщо унищожаване чрез ядрена война. Самото съществуване на наказателни закони показва, че поведението на хората не се ръководи от разум, справедливост, дълг и почтеност.
Доказателство за неразумното поведение на хората са лудостта, психичните комплекси и разстройства, самоубийствата, престъпленията в пристъп на гняв, скръбта, необузданата амбиция, убийствата.
Именно при тези условия хомо сапиенс твърди, че притежава редица качества, спосoбности и предимства, които съществуват само във въображението му. Твърдението на Калдерон да ла Барка, че "животът е сън" е много по-точно, отколкото си представят някои.
Видът хомо сапиенс предоставя на природата голямо количество материал, за да може тя по своите закони да произведе малък брой индивиди, които да изпълнят еволюционната й цел. Тези индивиди са способни наистина да достигнат човешки условия и да се радват на всички привилегии, които включва това, като свобода, щастие, благосъстояние и любов. А масите са просто суров материал за социалните експерименти на природата и историята. Природата е безразлична и няма нито предпочитания, нито предразсъдъци към когото и да е.
Това не е причина хората да се ненавиждат взаимно и неправилно да се смятат за малоценни същества. Истината всъщност е, че от гледна точка на еволюцията хомо сапиенс е едва в ранна детска възраст. При това положение, той няма защо да се срамува, че не се държи като възрастен. Всъщност човечеството проявява относително съзнателно поведение едва от няколко хиляди години насам. Съотнесена към продължителността на живота на един индивид, съзнателната възраст на вида ще е едва осем-девет години.
Предполага се, че когато навърши пълнолетие в космическо, а не в земно време, хомо сапиенс ще постигне мъдростта.
Човечеството приема за нормални всички индивиди, чието биологично и психическо поведение се придържа към колективните правила. Онзи, който се отдалечава от тези норми, се счита за "ненормален". Все пак ние никога не си задаваме въпроса в каква степен "нормалното" се приближава към "оптималното". Възможно е "нормалното" да е много по-близо до недоразвитостта и несъвършенството, отколкото "оптималното".
Не е ли възможно, например, не гениите да са толкова необикновено интелигентни, а обратно - останалата част от човечеството да е небокновено глупава? Трябва да приемем, че идеята е напълно възможна, тъй като ни липсват приентири и отправни точки за сравнение на човешката раса с други раси. Представете си, че всички жители на планетата са всъщност луди. Как бихме могли да установим това?
Индивидът може да осъзнае тези явления посредством мистическо изживяване, ако надхърли обусловеността си като хомо сапиенс и се издигне до състояние на дълбока съзнателност и пълна будност, при което голямата яснота на съзнанието ще го накара да разбере "абсолютните" или "вечните истини" за разлика от "малките", временни и относителни истини, с които е свикнал да борави.
През този период на издигната съзнателност, индивидът може да разбере, че "нормалният" човек всъщност е ненормален и в известен смисъл - несъвършено създаден. Той ще забележи, че хомо сапиенс е душевно, но не и умствено недоразвит и още, че е безотговорен и се държи като хипнотизиран. Този процес на познание се потвърждава по-късно, когато индивидът излезе от състоянието си на висша съзнателност, слезе на обикновеното си ниво и наблюдава поведението на хората, които всекидневно доказват и демонстрират постигнатото от посветения познание.
Тук обикновено се изтъква, че забележителните постижения на науката доказват интелигентността и способностите на човека и че цивилизацията демонстрира това. Този довод е само едно отражение на обстоятелството, че хомо сапиенс високо цени своя интелект и го счита за най-висша човешка проява. Така се обяснява и фактът, че делата и паметта на големите интелектуалци са на висока почит и те по влияние и престиж отстъпват само на големите милионери. Геният дълго се помни от историята, пък дори и с това, че е изобретил смъртоносно оръжие, с което може да се унищожи половината човечество.
Херметизмът отхвърля гледището, че интелигентността е най-ценния елемент на човешката личност и твърди, че най-важен и безценен елемент на човечеството е съзнателността в смисъл на по-ясно съзнание, събуденост, бдителност, мъдрост.
Това качество на съзнателност се поражда само в личности, които по различни причини са постигнали ниво на будност, по-високо от нормалното, тоест в известен смисъл са се събудили и освободили от сомнамбулистичната хипноза, владееща масите.

Звездният човек - Джон Бейнс

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.