петък, 15 януари 2016 г.

Пътуване извън тялото - В ТЪРСЕНЕ И НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Как постъпва човек, който е изправен пред неизвестното? Обръща гръб и забравя за него? В случая два фактора отричат тази възможност. Първата е самото любопитство. Втората: как би могъл някой да забрави или отхвърли слон в стъкларски магазин? Или още по-точно — дух в спалнята?
.....................
Постепенно започнах да свиквам с това странно явление в живота ми. Все повече бях в състояние да контролирам неговите движения, въпреки че това ставаше бавно. В известен смисъл то наистина ми бе от полза. Започнах с неохота да се разделям с него. Загадката на неговата поява и присъствие в живота ми възбуди моето любопитство.
..........................
Бях много самотен през тези първи дни.
.........................
Четейки съвсем повърхностно за миналото и настоящето от книгите на западни философи и религии, открих, че има само мъгляви обобщения и обяснения. Някои сякаш пасваха на нечий опит да опише или обясни подобни необикновени случаи. Библейските и християнските описания предлагат много такива примери. Най-добрият съвет, изглежда, бе да се моля, да медитирам, да постя и да ходя на църква, да изповядвам греховете си, да приема Светата Троица, да вярвам в Отец, Син и Светия Дух, да устоявам на Сатаната или да не се поддавам на съблазните, и да отдам себе си на Бога.
Открих, че в източните религии идеята се възприема в по-голяма степен, както бе отбелязал д-р Бредшоу. Там се говореше повече за съществуването на нефизическото тяло. Отново този начин на съществуване бе продукт на високо духовно усъвършенстване. Само Учителите — Гуру и други дълго подготвяни Свещени мъже, притежават способността временно да напускат физическите си тела, за да достигнат до неописуеми мистични прозрения. Нямаше подробности или практически обяснения какво означава духовно съвършенство. Подразбираше се, че в практиката на тайни култове, секти, будистки манастири и т.н. такива детайли бяха съвсем нормално нещо.
Ако това бе вярно, какво или кой бях аз? Със сигурност твърде стар, за да започвам живота си наново в тибетски манастир. Самотата стана непоносима. Очевидно отговор нямаше. Поне в нашата култура.
Ако обаче всички източници и материали, невключени в „психокнигите“, с които разполагаме, бъдат рязко отхвърлени, резултатът ще бъде друг. Всеки от тях има своя собствена версия за Истината и може би в действителност има много Истини. Присъствал съм на сеанси с трансмедиуми. Задавал съм съвсем точни въпроси, а съм получавал мъгляви отговори. Стана ми ясно, че това е чисто увъртане, когато искрените отговори биха означавали твърде много. Присъствал съм и с Второто тяло, което доказа (на мен и останалите) автентичността на дарбата на медиума. Тук е вярно, че Истината е мистерия!
Работата на Едгар Кейс, фактически един светец в последно време в света на психиката, бе несъмнено най-убедителна и добре проучена. Но от гледна точка на съвременната наука и медицина — невероятна. Съвсем определено тук истината бе изяснена, но историята няма да я запише, освен в някои мъгляви архиви. И днес, двадесет години след смъртта му, нищо повече не се знае по отношение действието на неговата способност и каква е била тя всъщност.
Тълкуванията на Кейс са от голяма полза, но по отношение съществуването на Второто състояние, те много трудно могат да доведат до конкретни резултати. Той потвърждава, че Второто състояние съществува, но не го обяснява. Повечето от материалите му в тази област са забулени в мъглата на строга религиозна условност. Оставена е възможността за отворено тълкуване. Даден е шанс на преводачите (божиите служители?) на Кейс да се втурнат и предвидят и такава молитва.
Дори и сега има други, които могат да работят като Кейс. Някои ми предоставят съвсем грижливи описания, както и основни данни за моето Второ състояние, чиято дейност не е нито описана, нито предсказана, нито пък доказуема. Те успяват да ме убедят във валидността на нейната способност, имайки най-добри намерения. И отново друга Истина (за мен и останалите, които участваха), но никакви директни отговори, които биха могли да послужат пред съда.
Някои „кукувци“ ми представиха „живи тълкувания“. Включваха широки обобщения, но не бяха в състояние да дадат директни, целенасочени отговори на съвсем прости въпроси. Ако са автентични (а кой съм аз да ги отричам?), тези „кукувци“ би трябвало да са определено ограничени в специфичните си усещания. Или е това, или имат проблеми при превода от символи към артикулация. Мога да оценя правилно как последното би могло да се случи.
За какво бе всичко това? Просто аз имах „астрални изяви“. Д-р Бредшоу ми посочи следата, макар че самият той бе чувал за такива неща само отстрани. За непосветените „астрални изяви“ е термин за означаване на техниката за временно напускане на нечие физическо тяло и преместването в нематериално или „астрално“ тяло. Дадени са много вторични значения на думата „астрален“ и много научни и други тълкувания. Думата „научен“ се използва предпазливо, защото съвременният научен свят на запад най-малкото нито признава, нито сериозно се занимава дори с възможността за такива случаи.
Съвсем различно е положението в цялата човешка история. Думата „астрален“ има мъгляви източници в ранните мистични и окултни събития, включващи магия, вълшебничество, заклинанията, други привидни глупости, които нашият съвременник смята за наивни и безсмислени суеверия. Тъй като не е правен опит за дълбоко гмуркане в тази област, все още не знам какво означава думата „астрален“. Затова предпочитам да употребявам термините „второ тяло“ и „второ състояние“.
Този вид литература, която все още разцъфтява, изобразява астралния свят, съставен от много равнища и планове, като мястото, където хората отиват, когато „умрат“. Човекът, пътуващ в астралното си тяло, може да прави кратки посещения на тези места, да разговаря с „умрелите“, да участва в дейности „там“ и да се връща във физическото си тяло, очевидно не по-износен.
За да извърши този вълшебен подвиг, всеки трябва да бъде усилено подготвен, или, което е по-добре — „духовно усъвършенстван“, според окултистите. Тези учения, по общото мнение, са били предавани тайно от ръка на ръка през цялата човешка история, за да просветят тези, които са били достатъчно свободомислещи да ги получат. Очевидно е имало и хора, които са разгласявали тайната или съвсем случайно са научавали техниката. В миналото те са били канонизирани, хокани, изгаряни, осмивани и са били преследвани за публично разобличаване. По такъв начин в моя случай бъдещето не изглеждаше многообещаващо.
Според литературата за психоъндърграунда религиозно-мистичната история на човека непрекъснато споменава това Второ тяло. Много преди появата на християнството и Библията, култури като египетската, индийската и китайската (споменавам малко от тях) са поддържали идеята за Второто тяло като стандартно действаща. Историците са откривали отново и отново такива цитати, но очевидно са ги приемали като митология на техните времена.
Ако разгледаме Библията от тази гледна точка, вярата се потвърждава многократно и в Стария, и в Новия Завет. В католическата религия се намират логични описания на светци и други религиозни фигури, които са имали такива преживявания, а някои от тях са ги предизвиквали по свое желание. Дори и верни последователи на протестантството са докладвали за преживявания извън тялото по време на някаква форма на религиозен екстаз.
В Ориента познанието за Второто тяло дълго време е имало естествена и напълно възприета позиция за реалност. Отново то е цялостно учение само по себе си.
В архивите на различни организации за психоанализи в САЩ и чужбина има стотици описания на анамнезата на преживявания извън тялото. Такива доклади могат да се открият най-малко отпреди сто години, а много повече се намират в различни описания от далечното минало. Те са на разположение на всеки, който желае да разкрие този феномен.
В много редки случаи са правени записи на отделни хора, които преднамерено и по свое желание са предизвикали Второто състояние и са се движили в своето Второ тяло. Възможно е да са повече, но само два такива случая са останали в съвременната история. Ако други са извършвали този акт или го извършват сега, то те са запазили резултатите само за себе си.
Първият от тях е Оливър Фокс. Англичанин — много активен в изследванията и практикуването на паранормални явления. Публикувал е честни и подробни доклади за преживявания извън тялото и техниката за достигане до това състояние. Освен в ъндърграунда, той е получил твърде малко внимание, въпреки че се е опитал съвсем определено да постави своя опит в рамките на разбирането на своята епоха.
Вторият и най-известен бе Силван Мълдоун. Той публикува няколко книги по проблема в сътрудничество с Ниъуорд Карингтън през периода 1938–1951 година. Мълдоун бе „проектантът“, а Карингтън бе последователният изследовател на психофеномените. Отново се чудя на всичко, което очевидно е било забравено. Днес книгите им биха били класика в областта, предлагайки интересни четива. При това са направени твърде малко или никакви емпирични тестове, които да предложат данни на сериозния, макар и обективен изследовател. Наскоро бе издадена книгата на някой си автор Яирам. (Жена? Може би Мария, обърнато наопаки?) Той (тя) също предлага няколко следи, но няма солидно продължение, което да се отнася за моя случай.
Оказа се, че трябва да поема по единствения останал ми път. Стотици опити през всичките дванадесет години, продължаващи и сега, извадиха на показ заключения, които изглеждат неизбежни, макар и несвойствени за условията на обкръжаващата ме среда. В следващите редове тестът ще бъде ваш.

Р.Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.