Пътуване извън тялото - ДОКАЗАТЕЛСТВАТА- 3

10 декември 1960 г. Нощ
 
Трябва да разкажа случая съвсем подробно, защото резултатите бяха противоположни на очакванията ми. В опитите си да получим отговори където и да е, успяхме да се свържем с г-жа М., която в най-общ смисъл притежаваше силата на медиум. Имах и все още продължавам да имам най-добро мнение за нея като личност — много мила и общителна. Независимо от това, след двете „бдения“, в които взехме участие, аз си тръгвах с определеното убеждение, че г-жа М., макар и много искрена, разиграваше някаква форма на раздвоение на личността, когато изпадаше в транс. „Силите“, които обсебваха тялото й и говореха чрез нейните гласни струни, за мен бяха ни повече, ни по-малко проява на това. Не мислех, разбира се, че г-жа М. умишлено създава тази илюзия, но то ставаше като резултат от самовъзбуденото хипнотично състояние и тя наистина нямаше понятие за случващото се. Сигурен бях, че г-жа М. по никакъв начин не се опитва да „симулира“. Тя не бе и не е такъв тип човек.
У мен остана съмнение, защото, когато зададох на нейните „водачи“ (силите, които я направляваха — починалия й съпруг и един американски индианец) определени въпроси и те заговориха чрез нея, получих уклончиви отговори. Най-доброто, до което се добрах, бе: „Ще разкриете интересуващото ви чрез вашите собствени източници.“ За мен стана ясно, че така ме лишават от отговор, който може да бъде получен по друг начин. Важно е да споделя, че изразих крайния си скептицизъм по отношение на г-жа М. и нейните водачи. Р.Г. — приятел на г-жа М., предложи да се опитам да „посетя“ един сеанс на г-жа М., който щеше да се проведе в един нюйоркски апартамент в петък през нощта (миналата нощ). Съгласих се отчасти, защото наистина не бях сигурен, че бе възможно. Честно казано, в петък през нощта срещата се изплъзна от съзнанието ми (най-малкото, доста е любопитно).
И ето какво се случи. След една нормална вечер вкъщи съпругата ми и аз си легнахме около единайсет и половина. Жена ми заспа почти веднага или поне аз останах с такова впечатление от нейното равно и дълбоко дишане. Както си лежах, очевидно съвсем отпуснат и може би полузаспал, изведнъж почувствах студенина и космите по врата ми настръхнаха. Огледах се в полутъмната стая, изплашен, макар и крайно очарован. Не знаех какво очаквам, но до вратата, водеща към хола, стоеше бяла фигура, приличаща на дух. Наистина приличаше на традиционната фигура на дух — около 1,83 метра висока, както си стоеше там, облечена с широка, свободно падаща материя, като хартия, драпирана от главата до пода. Едната ръка опипваше дръжката на страничната каса на вратата.
Бях крайно изплашен и не можех да свържа фигурата с нищо, което бях направил. В момента, в който тя започна да се движи към мен, аз се свих и в същото време почувствах, че трябва да видя какво ще стане. Почти веднага две ръце затвориха очите ми, така че не можех да видя нищо. Независимо от страха си, дърпах ръцете, докато накрая фигурата, приличаща на дух, се настани до леглото ми, на около тридесет сантиметра от мен. След това някой подхвана горната част на ръцете ми съвсем внимателно и аз започнах да се изхлузвам от леглото. Успокоих се, защото очевидно каквото и да бе това, то бе приятелски настроено. Престанах да се боря и съпротивявам.
Веднага почувствах, че се движа и ние (вече разбрах, че бяха двама, по един от всяка страна) изведнъж се оказахме над малка стая и като че ли я наблюдавахме от тавана. Долу в стаята имаше четири жени. Погледнах съществата от двете ми страни. Едното бе рус мъж, другото — тъмнокос, почти ориенталски тип. И двамата изглеждаха съвсем млади, в началото на двадесетте си години. Те ми се усмихваха.
Казах им, че трябва да извинят поведението ми, тъй като не бях сигурен какво правя. След това литнах към единственото празно място и седнах на стола. Висока, огромна жена с тъмен костюм седеше срещу мен. Жена в нещо като бяла роба до глезените заемаше мястото до мен. Другите две бяха неясни. Женски глас попита дали ще си спомня, че съм бил там, и аз я уверих, че със сигурност ще го направя. Друга жена каза нещо за рак, но това бе всичко, което успях да доловя.
После една от жените (тази в тъмния костюм) се приближи и се настани върху страничната облегалка на стола ми и се отпусна точно върху мен! Не почувствах теглото й, но по някаква причина тя стана изведнъж. Избухна смях, но мозъкът ми бе зает с други неща. Очевидно контактът с жената, която седна върху мен, промени нещата. Точно в този момент чух мъжки глас да казва: „Мисля, че той бе навън достатъчно дълго, по-добре да го върнем.“
Раздвоих се от желанието да си отида и да остана, но не спорих. Почти внезапно си легнах обратно в леглото и това бе всичко. Жена ми е била будна през цялото време. Тя твърдеше, че последователно съм пъшкал, скимтял и стенел, и сякаш почти не съм дишал. Друго освен това тя нито бе видяла, нито пък чула. Само дето нашата котка, заспала в стаята, се събудила и била разтревожена. Убеден съм, че и аз бих се тревожил, ако трябваше да преживея всичко това.
„Срещата“ очевидно изискваше проверка и за това телефонирах на Р. Г. Така открих няколко неща. Първо — имало е четири жени на сеанса. По мое настояване те отново се събраха в същия апартамент (много малка стая), носейки същото облекло. Жената с тъмния костюм бе с идентична конструкция на видяното от мен и тя непредпазливо „седна“ на стола, запазен за мен. Това се бе случило късно вечерта, след единадесет и половина, когато вече сеансът отдавна е бил свършил и четирите са седели около масата и са разговаряли. Високата жена скочи от „моя“ стол, когато останалите извикаха „Не сядай върху Боб!“ Разсмяха се на шегата. Една от другите жени бе носила дълга домашна бяла дреха. Думите, отнасящи се до това дали ще си спомня случая, не бяха произнесени на глас (отново тази свръхмисловна комуникация?). Но една от жените твърдеше, че работи в „Кенсър Мемориал Хоспитал“ (Болница за ракови заболявания) и на другия ден. Бях срещал другите две жени и преди, — г-жа М. и Р. Г., но двете, описани тук, ми бяха непознати тогава. Четирите жени, облеклото на двете, конструкцията на едната, сядането на стол, сядането върху мен и скачането от стола, смехът, малката стая, споменаването на думата „рак“ — това бяха твърде много съвпадения дори за мен и извън способността ми да халюцинирам толкова вярно. Убеден съм.
Но двамата мъже… Дали наистина г-жа М. се свързва с починалия си съпруг и някакъв индианец? Не зная нищо повече, освен че е бил рус! Трябва да съм по-малко скептичен и с по-широки възгледи по отношение на г-жа М.
При посещението в апартамента времето съвпада с физическото събитие. Самовнушителната халюцинация, неопределена като идея за пътуване, може да е била запомнена несъзнателно, въпреки че съзнателно такъв опит не е бил правен. Идентични описания с условията на действителните събития:
1. Размер на стаята.
2. Брой на присъстващите жени — четири.
3. Празен стол.
4. Облекло на двете жени.
5. Споменаването на „рак“.
6. Хрумване на жената, седяща в стола.
7. Смях от страна на групата.
Възможности за подсъзнателно предварително знание посредством по-ранно наблюдение на горното:
1. Отрицателна. Не съм посещавал апартамента преди, нито съм притежавал предварително описание.
2. Неопределени. Р. Г. можеше да разкрие, че са поканени да присъстват много хора.
3. Отрицателна. Идеята за празния стол е хрумнала на групата едва същата вечер.
4. Отрицателна. Никога не съм срещал жените, нито пък съм разглеждал облеклото им.
5. Отрицателна. По гореспоменатите причини. Не бих могъл да зная нещо за непознати жени, още по-малко за работата на едната в ракова болница.
6. Отрицателна. Действието не бе планирано.
7. Отрицателна. Реакцията на другите бе спонтанна.

Робърт Монро