вторник, 19 януари 2016 г.

Психология на тълпите

В обикновения си смисъл, думата "тълпа" означава събиране на индивиди, независимо каква случайност ги е свързала.
От гледна точка на психологията думата "тълпа" има друго, съвсем различно значение. При дадени обстоятелства, и то само такива обстоятелства, натрупването на хора придобива нови характеристики, съвсем различни от тези на индивидите, съставляващи цялото. Съзнателната личност изчезва, като чувствата и мислите на всички съставни единици се насочват в една и съща посока. Несъмнено се формира преходна колективна душа, която обаче показва много чиста характеристика. После тази общност се превръща в нещо, което можем да наречем организирана тълпа, поради липса на по-добро определение, или ако предпочитате - психологическа тълпа. Тя образува единно същество и започва да се подчинява на закона за душевно единство на тълпите.
Във всичко, свързано с чувства, религия, политика, морал, обич и неприязън, най-видните личности рядко се издигат над равнището на най-посредствените. От гледна точка на интелекта между математика и обущаря може да съществува пропаст, но от гледна точка на характера им тази разлика често или не съществува, или е незначителна. Интелектуалните заложби на индивидите и съответно тяхната индивидуалност се изличават в колективната душа. Хетерогенността преминава в хомогенност и доминират подсъзнателните качества. Именно това единство на обикновени качества обяснява защо тълпите никога не извършват действия, изискващи висок интелект. Решения от общ интерес, взети на събрание на изтъкнати лица, които обаче са специалисти в различни области, не се отличават съществено от решенията, взети на събрание на малоумни. Не талантът, а глупостта обединява тълпите.
Изчезване на съзнателната личност, надмощие на подсъзнателната, насочване чрез внушение и заразяване с чувства и мисли от един и същ порядък, тенденция към незабавно привеждане на внушените идеи в действия - това е основната характеристика на индивида като част от тълпата. Той вече не е същият индивид, а автомат без собствена воля. Вярно е, че със самото си присъединяване към тълпата, човекът слиза много стъпала надолу по стълбата на цивилизацията.
Тълпите покорно се подчиняват на силата и слабо се впечатляват от добротата, която възприемат като проява на слабост.
Те никога не отдават симпатиите си на добрите владетели, а на тираните, които ги смазват със сила. На тях те винаги издигат паметници.
Ако понякога с голямо задоволство погазват падналия деспот, то е защото е загубил силата си, влязъл е в категорията на слабите и бива презрян, тъй като вече не се страхуват от него. Макар че винаги са готови да се разбунтуват срещу слабата власт, тълпите неизменно се прекланят пред силния. Ако силата на властта е колеблива, същата тълпа винаги е склонна към крайности, преминава последователно от анархия към покорство и от покорство към анархия. От друга страна, да вярваме в надмощието на революционните й инстинкти би означавало слабо да познаваме психологията на тълпите. Тази илюзия се създава от склонността й към насилие. Но изблиците на непокорство и разрушителност винаги са мимолетни. Тълпите дотолкова са управлявани от подсъзнанието и по тази причина са дотолкова свързани с многовековната наследственост, че са необикновено консервативни. Ако бъдат оставени сами на себе си, те бързо се отказват от безредиците и инстинктивно се насочват към покорство.


Гюстав льо Бон

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.