понеделник, 18 януари 2016 г.

Версия: Изкуствената Слънчева система

Преди няколко години на въпроса за това как се е образувала Слънчевата система всеки средностатистически човек щеше да отговори, дори да го събудите и посред нощта. Подобен въпрос, зададен на астрофизик, би породил лекция с изброяване на няколко версии за произхода на Слънчевата система.

Но никой и никога, дори и в най-лошия делириум не би се осмелил да кажe, че нашата слънчева система е изкуствено създадена от някаква по-висша сила. И все пак днес някои учени сериозно обмислят тази версия.

 
Танци около звездата

 
Традиционните представи за структурата на Слънчевата система изведнъж се разклатиха и едва не се сринаха в началото на 2010 г. Причината за това е откриването на планетна система, наречена Кеплер-33, която се намира в съзвездието Лебед, от служители в Астрономическа обсерватория на НАСА. На пръв поглед къде сме ние - и къде са те, каква е връзката? Оказа се - съвсем пряка.

Работата е там, че небесните тела на Кеплер-33 се оказаха в много отношения подобни на планетите от Слънчевата система. Имаше една основна разлика: всички планети на Кеплер-33 са разположени около своята звезда като че по размер! Първа е най-голямата планета, след това по-малка и така нататък. След като буквално се удивиха на подобно "споразумение" на небесните тела, учените отбелязаха планетната система Кеплер-33 в числото на аномалиите, нали в родната ни Слънчева система планетите са разположени хаотично.

Най-близо до Слънцето са малки планети - Меркурий, Венера, Земя, а най-големите - Юпитер и Сатурн - се намират точно в средата. Впоследствие, обаче, учените са променили мнението си - след като внимателно изучили още 146 слънчеви системи, подобни на нашата Слънчева. Установено е, че при всяка от тях планетите обикалят около светилото както при Кеплер-33, разположени с намаляване на размера на планетите от най-големите към най-малките.

Само нашият дом Слънчевата система, с хаотичното подреждане на планетите е била встрани от общата картина. В резултат на това редица учени веднага предположили, че Слънцето и планетите около нея са разположени по такъв аномален, както се оказва по изкуствен начин. И това е направено от много внимателна ръка.

 
Земята - отново център на Вселената?

 
Продължавайки да проучват Слънчевата система, учените стигнали до още едно странно заключение. Въпреки факта, че планетите от Слънчевата система действително се въртят около слънцето, те всичките един вид били настроени спрямо Земята. Например, Меркурий  изненадващо синхронно се движи заедно със Земята и на всеки 116 дни се издига на една права линия със Земята и Слънцето, но винаги се оказва, че е обърнат към Земята от една и съща страна.

По същия начин необяснимо се държи и Венера. Тя, подобно на Меркурий, също веднъж на 584 дни приближава Земята възможно най-близо, но се обръща към нас отново винаги от една и съща страна. Изобщо Венера се държи много "неприлично": докато всички планети на Слънчевата система се въртят по часовниковата стрелка, тя се върти в обратната посока. Въпросът "защо" все още остава без отговор.

 
Зловещите тайни на Юпитер

 
Въпреки това, от всички планети на Слънчевата система най-невероятна за астрофизиката изглежда Юпитер, който логично погледнато, просто не може да се формира там, където е сега. Той именно, както се оказа, носи дисхармония в разположението на планетите от Слънчевата система. Въпросът кой или какво го е разположило в това място на космоса си остава отворен и до ден днешен.

Разбира се, официалната наука веднага ще даде някои доста официални, устройващи света на науката теории за произхода на такава аномална позиция на планетите от Слънчевата система ... Но какъв е смисълът? След като почти сто и петдесет планетни системи са образувани много по-различно!

Така че може би е вярно, че някои сили са избрали Земята за собствен  експеримент? Тази фантастична на пръв поглед версия се поддържа от доста сериозни учени, в това число не веднъж изложилият в медиите своето становище за аномалното разположение на планетите от Слънчевата система - завеждащият лабораторията на отдела по физика на планетите от Института за космически изследвания към РАН, докторът по физика и математика Леонид Kсанфомалити.

 
Слънце, къде е сестра ти?

 
Друга сериозна аномалия, за която астрофизиците смятат, е липсата на втора звезда в Слънчевата система. Да, именно втора! Оказва се, че по-голямата част от планетните системи, подобни на слънчевата са с две звезди, а само ние имаме една. Наистина, някои учени са склонни да вярват, че втората звезда в края на краищата е имало, но след това при процес на делене е трансформирана в планетна система.

И днес тази бивша звезда носи името... Юпитер. Редица американски астрономи са уверени, че все още съществува втора звезда - това е легендарната Немезида, която се върти около Слънцето за 12 000 години. Така именно към тази версия клонят на страниците на списанието Physоrg американските астрофизици Уолтър Кратенден, Ричард Мюлер и Даниел Уитмир.

Точно преди четиридесет години съветският учен Кирил Бутусов публикува "Свойствата на симетрията на Слънчевата система". В него той научно доказа съществуването на абсолютната симетрия в Слънчевата система. Например: Юпитер - Сатурн, Нептун - Уран, Земя - Венера, Марс - Меркурий. Ученият също предполага наличието на втора звезда в Слънчевата система.

Впрочем това, което сега се опитват да изчислят и след това да открият на практика съвременните учени, отдавна е известно на древните цивилизации на Земята, които очевидно дори са наблюдавали второто светило в небето. За този факт говорят много древни скални рисунки и петроглифи по целия свят, които изобразяват втората звезда близо до слънцето.

В световната митология тя е кръстена Тифон, а по описание е подобна на класическата неутронна звезда. Нейният образ може да бъде намерен в близост до древната астрономическа обсерватория на планината Севсар в Армения. На пиктограмата ясно е видима траекторията на необичайно небесно тяло около Слънцето, приличащо на звезда. Подобни рисунки има и на Сан-Eмидиo.

А във всичките рисунки, разпръснати по целия свят, неутронната звезда, която минава покрай Слънцето изхвърля в неговата посока "бучка" вещество - протуберанс. Тъй като езикът на протуберанса донякъде е подобeн на змей, древните художници обичали да го изобразяват като дракон, сражаващ се с героя-бог, олицетворяващ Слънцето. Съществуват подобни рисунки в Шотландия, на египетските стенописи, в Австралия, Мексико - изобщо по цялата земя, където някога са живели древните цивилизации.

 
 
 


Слънчевата система - космическо такси?

 
Да се отговори ясно на въпроса изкуствено ли е създадена Слънчевата система или не, не е възможно сега. Въпреки това е възможно да се предположи, че съществува някаква сила, която има способността да разполага планетите по свое усмотрение. В полза на тази версия е същия този хипотетичен протуберанс, изпуснат към Слънцето от минаващата покрай него звезда, толкова често срещащ се в скалните рисунки.

Ако предположим че това не е звезда, а е изкуствен обект, всичко си идва на място. В крайна сметка, през 1948 г. Фред Цвики твърди, че могат да бъдат придвижени в пространството цели звездни системи, бомбардирайки ги с най-мощните термоядрени бомби. Голямата маса на звездите в този случай ще удържи около светилата своите планети, но ще им позволи да пътуват в космоса заедно с всичките жители. Кой знае, може би някой ден на човечеството ще му се наложи да използва подобен начин за придвижване във Вселената.

Сега обаче, когато изследователите-ентусиасти гонят по петите професионалистите, а обменът и разпространението на информация чрез Интернет престанаха да бъдат проблем, можем да се надяваме, че в най-близко бъдеще човечеството все пак ще получи отговор на въпроса как е създадена Слънчевата система.
 
По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.