Посредникът е Александрос Белос, роден в Агринио, Гърция през 1912 г. Семейството му е заможно и той няма никакви притеснения за бъдещето. Но войната променя всичко.
През гръцко-италианския конфликт - 1940-41 г. е мобилизиран и заради опита си в алпинизма е изпратен в рота планински стрелци.
Една нощ ротата е заела позиция на плато на 2800 м надморска височина. Към тях настъпват италиански планински стрелци. Всички ги виждат как приближават, изправени като черни сенки върху снега. Лунната светлина ги осветява напълно.
Гръцката рота открива огън, но сенките сякаш изобщо не забелязват куршумите и напредват, без дори да се прикриват. За да пестят боеприпаси спират стрелбата, докато те приближат. Внезапно сенките спират и изчезват.
На сутринта върху заснеженото плато няма никакви следи от стъпки и кървави петна. Дали настъплението на призраците е масова халюцинация?
След време Белос чете статия с разказите на много алпинисти, които на голяма височина усещали "невидимо присъствие". Някои от тях са получавали съвсем реална помощ, но никой не е виждал от кого.
Приема се, че виденията са провокирани от кислороден глад, силно напрежение и умора. Но Белос смята, че и сенките на платото, и невидимите спътници на Еверест са духове, чиято енергия се проявява по-лесно на големи височини.
Погълнат от парапсихологията, Белос записва в дневника си: "Питах се - защо на големи височини в планините хората усещат призраците, а ние, които живеем на морското ниво, толкова силно се затрудняваме при общуването с отвъдния свят. Мисля, че ако успеем да създадем условията на големи надморски височини в лаборатория, ще имаме интересни резултати".
Първи опити: на 21 септември 1953 г. Белос представя своето изобретение в Научния институт по метапсихични изследвания в Атина. То е вакуумно кълбо. В инструкцията пише: "Кълбото се поставя върху експериментален плот пред медиум в транс. Преди това въздухът в кълбото е изпомпан и налягането става такова, каквото е на височина 8 км. Около кълбото се създава верига от хванати за ръце хора.
В помещението трябва да е много тъмно или да свети слаба червена светлина. Запазва се пълно мълчание и участниците не се движат, като балансират емоциите си. След около 20-30 минути във вътрешността на кълбото се посипват искри и се образува плазмен облак. Вече изплуват ясни образи, които могат да се снимат. Тези образи са на намиращищ се в транс медиум".
На 24 февруари 1954 г. е първият публичен експеримент, присъстват журналисти и професионален фотограф.
"Участниците поставиха кълбото върху мраморен плот. Вътре имаше вакуум, съответстващ на височина от 100 км. Направиха човешка верига и изключиха светлината. Посъветваха хората да дишат бавно и да медитират беззвучно. Снимките се правеха последователно или в пълна тъмнина, или със светлавица" - с тези думи описва експеримента вестник "Хиперфос".
Половин час по-късно участниците разказват, че са видели в кълбото "дървета и светещи, бързо трансформиращи се образи". Във вестника е публикувана и снимка - в горната част на кълбото е заснето лице. Ифигения Хадживасилиу, която участва в човешката верига, разпознава в него своя покоен баща.
Спиритоскоп: и други гръцки парапсихолози и спиритисти се опитват да повторят експеримента, но безуспешно. Кълбото на Белос изглежда не е просто стъклено кълбо, в него има и нещо друго. От снимките на първите опити се вижда, че от кълбото излизат 4 тръбички. Едната е с клапан за налягането, втората - за да върне после въздуха обратно, но каква е ролята на останалите две.
Научен екип поръчва второ кълбо, за да го изследва в лабораторни условия. "При експеримента с кълбото лекторът от Атинския университет Теодоридис откри нов метод за наблюдение - пише атинският вестник "Врадини" от 15 юли 1954 г. - Той разработи устройството със стъклена флуоресцираща пластинка и нарече прибора "спиритоскоп". Три дни по-късно върху пластинката се появиха образи. Колкото по-дълго пластинката бе осветявана от 500-ватова електрическа крушка, толкова повече ставаха образите".
Снимки от други светове: Белос поръчва направата на по-голямо кълбо. На 26 октомври 1955 г. д-р Йоанис Павлидис прави първите киноснимки на появяващите се образи. Лентата е демонстрирана пред голяма аудитория.
- В кълбото се виждаха тъжни жени около продълговата маса, които сякаш медитираха едновременно - така пред журналисти описва заснетото Белос. - Жената в десния край бе закрила лицето си с длани. Другата някак отчаяно разперваше ръце с носна кърпа в едната. Случващото се излъчваше угнетяваща атмосфера.
В другия край на кълбото възникна млада жена, която бродираше. образите около нея ту изникваха, ту изчезваха по странен начин, сякаш поглъщани от вакуума. Посред филма се появи жрец, който се усмихна и помаха с лявата си ръка.
През 1956 г. Белос и групата му създават своя организация и я наричат "Научно общество за метапсихични изследвания". Всяка събота в 19:30 те правят нова серия опити.
Входът е безплатен. Но странното е, че вече не се появяват нови видения. Белос търси сред посетителите силен медиум, който би могъл отново да оживи угасналото кълбо. За цвоите експерименти той харчи и последните си пари.
На 3 февруари 1958 г. парапсихолозите в Атина започват нови опити, игнорирайки Белос. Медиум е известният екстрасенс Димитриос Симионидис.
Експериментите са невероятно успешни, защото вместо очакваните "няколко размазани очертания на лица" се виждат отчетливи картини.
В кълбото изникват образи и на монах, и на учениците му от тибетски манастир.
Вторият опит е 5 месеца след смъртта на Белос. Вдовицата предава на екипа оригиналното кълбо. Сред образите в него е и лицето на покойния Белос. То е заснето.
Парапсихологът Димитриос Амбелис и директорът на Атинската обсерватория Константин Хасапис използвали кълбото, за да видят живота на друга планета.
- Там има плътни облаци, горещо и влажно е, непрестанно вали - разказва Димитриос в интервю за списание "Психик". - Много вода, дълбоки реки и гори с високи дървета. Виждаме приличащи на крокодили същества, но без лапи и с огромни очи. Две от тях сме заснели. Има и крилати същества, от които туземците не се страхуват. Заснели сме и животно с плоска муцуна, приличащо на земно куче. Пещерите са обитавани от високи тъмнокожи хора, които готвят в каменни гърнета някаква черна храна, приличаща на суяа.
С времето изследователите сякаш осъзнават, че кълбото на Белос всъщност е огледало, отразяващо и картини от подсъзнанието на медиума, и образи от отвъдни светове. Странно, но интересът към кълбото внезапно изчезнал и чак през 2011 г. Танасис Вембос го издирил в мазето на метапсихичното общество. Оттогава досега се търси силен медиум - посредник, който да го събуди отново за живот.
По материали от сайта на Танасис Вембос
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.