Вперёд. Структура и работа на руските психотронни отдели. Поглед отвътре. - част 4

 Успях да открия и сравнително много информация за мястото, порядките и за начина на живот на информационните агенти. Членовете на екипите не използват имена помежду си. Мястото, в което се намират е изолирано от други населени места, затворен военен комлекс. Наоколо е наблагоприятна среда за живеене, пуста и с много слаба растителност земя. На 200 километра от комплекса няма какво друго да се види. Под прикритието е на изпитателен танков полигон. Това място носи името „Поле“, следвано от няколко цифри. Вътре има няколко етажни блокчета, приличащи на панелки, в които живее персонала. Работната сграда е едноетажна със звезда на фасадата, но не тип петолъчка и от входа след фоайето, в част от което се помещава охрана, започва коридор. От двете му страни на известно разстояние една от друга се разполагат вратите на работните зали. Работната зала е просторна с висок таван и е адаптирана за работа на трима души – Ка 1, Ка 2 и Наводчика. Голяма част от залата е заемана от стационарна апаратура с вграден монитор. Има и модел на глава, която е високо технологичен продукт на руския гений и която съдържа множество сензори. Иначе казано, тази макетна глава представлява свръх чувствителна апаратура. Например, ако се поднесе към носа на макета чаша ароматен чай, аз в рамките на няколко секунди след това започвам да подушвам този аромат. Може също така да се предизвика допир, натиск, гъделичкане и така нататък. Звучи фантастично и може би е било преди 20 и кусур години. Друго интересно нещо е, че по време на работа ако започне да се говори или избухне смях, в залата влиза човек да провери каква е ситуацията и предупреждава да се пази тишина, т.е. има четвърти човек в близост, който наблюдава дистанционно стаята и реагира, ако се наложи. А защо се държи на тишина и веднага се реагира на шум над определен минимум. Защото в съседните зали работят други екипи и техниката и информационните канали, които се създават към отделните хора, подлежащи на психотронна обработка са много чувствителни на звук и съответно може да се наруши работата им. Затова и самият комплекс е изолиран от населени места и разположен в слабозаселения север на РФ. Разполагат също с микрофон на стойка за усилване и канализиране на вербалните команди. Когато го използват, чуваш много ясно какво казват, така ясно, както и вие чувате човека, с който говорите. Въпреки необходимоста от тишина, за която споменах, в залата има и колони, чрез които може да се слуша обекта в случай на необходимост от всички присъстващи. Техническото обезпечение на част от системата се осъществява от Санкт-Петербург. В началото мислех, че в цялата сграда са разположени само екипи работещи с българи, но впоследствие разбрах, че дугите щастливци са от различни държави. Нещо като експериментални отдели на руските служби, но  разполагащи и с невероятно бърз достъп до разузнавателна информация. Въпреки това независимо дали са експериментални, граждански, политически и  други, отделите работят по същата схема със същата технология. Комплексът разполага със спортни съоръжения и алеи за разходка. Самите екипи след като им свърши смяната, минават при необходимост през помещения за възстановяване. Помещенията имат специални за целта легла, в които се ляга за около 30 минути и се пуска режим на информационно зануляване и възстановяване, което действа и на физическото тяло, като усещането е, че те обгръща мек памучен пашкул. Повече за режимите на въздействие ще разкажа в следващите части. От какво са недоволни самите хора – проблеми с канализацията, има нещо като павилионче за храни и напитки, което те наричат лафка и то не работи много като хората. Тъй като работата е постоянна, персоналът живее там със семействата си. Един от наблюдателите, който беше семеен с деца беше недоволен, че няма построени детски площадки. Въпреки технологията, с която разполагат и работят, това са най-обикновени хора със своите чисто човешки нужди и проблеми. Дори в някои отношения са много по-ограничени от свободата на обикновения руснак. Там например не се позволяват лични автомобили, логично защо. Като цяло животът който водят от наша гледна точка е затворнически с някои малки свободи и затова тяхната най-голяма радост е света който виждат през очите на човека, за който се грижат. Грижат в кавички разбира се, въпреки че стандартно така ги обучават и така го възприемат. Когато комуникират помежду си или с други в йерархията, особено при предаване на важна информация, го правят шегувайки се и в безабочливо (безгрижно) настроение, без резки емоционални скокове. Концепцията им е, че винаги се отваря нова врата. Като оправдание пред себе си и залъгване на съвеста се обучават, че всичко което правят е просто работа и когато смяната им свърши трябва да оставят всичко зад гърба си. Затова се назначават и кадри, които не са религиозни, защото трябва да работят с какъвто обект се наложи – от различни прослойки на обществото. Важна инструкция при обучението за работа с клиента е да се създава игриво настроение. И самите технологии и положителни режими са конструирани така това да се постигне в максимална степен. Въпреки че са като заточени, членовете на екипите са там доброволно. Работят по договор, а не са така наречените Червени лястовици или аналогично подготвяни от малки деца закрепостени структури. Инструктирани са да не вярват в провал и да лавират непрекъснато. При членовете на екипите също има вкарана проруска програма за контрол, явно срещу предателски уклони. Все пак, без да е преувеличено, работата им е от стратегическо значение за Русия, подобно на ядрената им програма.

Друго интересно при работата на тези екипи е терминологията, която използват. „Ловене на риба“ или „хващане на шаран“ или друг вид риба се отнася до нацелване и улавянето на човек. Тъй като всеки човек е различен, може да се оприличи на различен вид риба. При работата с мен капитанът обясняваше на контрольорите, че не трябва да ме ловят като обикновен шаран, а като хитра баракуда. Това е така, защото бях използвал различни техники на откачане и лов на самите тях. Никога не съм получавал такъв комплимент и похвала, че не съм прост шаран, а хитра баракуда, от което и бях дълбоко трогнат. Най-неприятното и разочароващото е, че тези технологии се използват масово сред русофилските общности и се улавят хора, които са им удобни за една или друга цел. А това са хора, които вярват в Русия и в руските добродетели. Да, някои от тях могат да бъдат облагодетелствани, но то е без да знаят какво се случва с тях. Друг морски термин е „Капитан“. Това е ръководителя на отдела и това не е военен чин, а позиция която заема – капитан на кораба. Когато се появи понякога се казва, че капитанът е дошъл на мостика. Чинът на капитана е майор, а аз го наричах майор Матрьошкин, не за подигравка, а защото този тип отдели действат на принципа на матрьошката. Използват се различни видове камуфлажи, режими, програми и други, чиято цел е контрол и заблуда на обекта на контрол. Но когато разбереш принципа на действие на режимите и програмите и започваш да ги премахваш последователно, виждаш че те работят на принципа на матрьошките. Отваряйки една матрьошка се показва следващата, после следващата и така докато стигнеш накрая. А накрая, както отбелязвам шегувайки се, винаги чака по една чебурашка. Затова и самите отдели ги наричам матрьошечни. Друг морски термин е „взе ме на абордаж“ -  когато открия и се прикача към някой от екипа. „Разхерметизиране“ е термин, който използваха когато започнах открито да споделям информацията за тяхната работа с определени хора. Тогава дойде информация за проверка от висшестоящите органи на министерството на отбраната към Руската Федерация и създаване на специална комисия, която да разследва случая. Да отбележа само, че този отдел действаше сравнително автономно и незвисимо от централното командване на армията. Знаеха, че случи ли се разхерметизиране и стигне ли се до Министерството на отбраната, всичко ще изтече и засекретеността ще отиде в канализацията. Още с терминологията. „Гмуркане“, „потапяне“ и „гмуркач“. Става дума за задействане на Ка 2 и настройването му за работа. „Дъно“ е термин, с който означават оперативния режим на работа на гмуркачите или Ка 2. С „Бурно море“ се означава много голямо зашумяване на обстановката, например поради теч на информация и задействане на други служби. 

Тъй като мащабите на действие на матрьошечните отдели са колосални, може спокойно да се говори за армии от такива отдели. Една армия на сухопътните сили на Руската федерация според различни интернет източници се състои от 50 + хиляди души. Само при мен денонощните екипи бяха между 9 и 12 души. А този тип служби действат в много страни, включително и на своя територия. Само 50 хиляди души с 9 души екип за всички смени ще покрие 5555 обекта. А тук имаме и технически персонал, и всякакъв друг вид подръжка. Така че една груба сметка показва, че са необходими не една, а няколко подобни армии. Тук се действа по руски – когато едно оръжие или технологическо изделие е качествено и успешно, то се произвежда в огромно количество. А това оръжие е в основата на така наречената „мека сила“ – да покоряваш по неагресивен и открито военен начин противника.

Апаратурата се управлява от специализиран софтуер. В зависимост от държавата се използва различна модулация на сигнала. Още през 2016, когато руснаците от центъра Козирев ни гостуваха казаха, че в бъдеще имат идея да се правят устройства със заложен енергоинформационен код за България. Всяка държава има такъв. А устройствата им имаха руска информационна матрица, дори се активираха най-добре на руски. Но руските служби от доста време разполагат и действат с информационния код на държавата, в която оперират. Когато се пусне да работи към цел в България, се показва българско знаменце в горната част на екрана. Бях видял, че имат и украинско такова, дори ми бяха пуснали да видят как ще ми повлияе украинския скафандър. Имат и на много други държави. Освен значението за модулацията на сигнал, когато се премине към съответната държава се минава и на такъв език. Това значи, че руските команди при мен се изпращат на български, а българският, на който говоря или мисля им се превежда на руски. Случвало се е много пъти когато разговарям с тях на руски да ми поправят окончанията и да ми казват направо да минавам на български. Към май месец 2023 година имаха проблем с китайския вариант - с превода. Имат и проблем с кадрите в това направление. Като всеки софтуер и този се ъпдейтва и актуализира, не седи на едно място. Той може да прави обобщени анализи на когнитивната система. Например при мисълта да отида за хляб чувам думата, която се изплюва в контролната зала – намерение. Имам много такива примери. Когато използваха американски камуфлаж се случваше първо да чуя думата на английски, преди тя да се прояви в мисълта ми като дума на български. Друг вариант на американския камуфлаж е, когато разсъждавам нещо на ум и започва симултантен превод на английски език, и то с американски акцент. Предполагам, че това се дължи на факта, че са пуснали функциите на софтуера за САЩ, който си върви с превода от английски. Софтуерът също така изкарва в проценти ефективността на системата на контрол върху човека. Какви параметри в действителност използват за изчисляване на тези стойности не ми е известно. Знам само, че дава доста добра обективна оценка и че когато спадне под 15 – 20 % контролът е загубен, т.е. вече нямат пълноценен контрол. Режимите, които се запускат могат да бъдат базови за софтуера или специфични, създадени в процеса на работа върху човека. За базовите и как се генерират специфичните режими посредством работа с аватара ще стане дума в някоя от следващите публикации. Друг параметър е радиус передачи – радиус на предаване на информацията. Това е технически параметър, който се показва при тях на екрана и колкото е по-голям, информационният поток, до който имат достъп е по-голям. Когато е малък спират да виждат и чуват обекта.

Създава се „Призма деятельности“ за лицето. Прави се нещо, като карта на дейностите, които наблюдаваното лице извършва, за да могат по-лесно да се прилепят и да оказват контрол. Отделя се внимание дори на най-незначителните ежедневни действия, като например връзване на връзките на обувките. По време на някои от дейностите направо се опитват да се слеят, както ръката се напъхва в ръкавицата. 

Полето, което генерират върху обекта го наричат скафандър, но може би по-точното наименование би било психотронен кафез. Всеки от режимите и генерирането на полето действа отвън навътре. Например около 5 секунди след команда „повышения тревожности“ от Наводчика, започва да се чувства леко притискане отвън навътре, което започва да генерира неприятни емоции. А естественото чувство на притеснение идва отвътре. Човек много лесно може да се научи да им различава всичките режими и именно това е една моите цели с цялото това разкриване на информация.

Следва продължение ...