понеделник, 25 май 2020 г.

Холографският модел на Вселената. Произходът на материята - 1


И така, има твърдение, че Вселената е холографска, че на „дълбоките“ нива на реалността тя е нелокална, холистична, има скрит (имплицитен) ред. Реалността на нашето ниво е отворен ред (експлицитен). Връзката между тези две нива на реалността е подобна на връзката между оптичната холограма и нейното холографско изображение. Материалният свят, който наблюдаваме, е обемно холографско изображение.
Организацията на холографията се състои от три необходими условия: 1. изграждането на самата холограма, 2. получаването от нея на триизмерно изображение в пространството и 3. декодер, благодарение на който се получава изображението. По правило декодерът е лъч светлина, осветяващ холограмата.
Разглеждайки нашия свят като холограма, трябва да определим в него и тези три непоклатими основи. Затова трябва да определим какво представляват вълните, които участват във формирането на интерференционния модел на холограмата на Вселената, как материалният свят се формира на неговата основа, т.е. как възниква триизмерно изображение и какво е „декодер“, т.е. по какъв начин се появява латентният ред. Но освен тези три точки, все още трябва да разберем как можем да възприемем тази холографска реалност.
Интегрална структура на Вселената (ИСВ)
Концепцията за Вселената, която е в състояние да обясни холографската природа на Вселената, ние изграждаме на базата на самоорганизация на системите. За това, че самоорганизацията на материята се случва навсякъде не е необходимо да говорим, то е очевидно. Освен това се смята, че ако самоорганизацията се наблюдава в природата навсякъде, тогава това са свойствата на самата материя. В този случай обикновено се казва, че механизмът на самоорганизация е „принципно присъщ" на материята. Този механизъм не е обяснен, още по-малко доказан.
Ние обаче можем да формулираме основните принципи на самоорганизация на материята, които са самодостатъчни за самоорганизацията на всяка система. Затова има смисъл да се говори за възникването и формирането на Вселената и всичко, което съществува в нея, само с изграждането на теорията за самоорганизацията на системите. Обаче сега няма да говорим за самите принципи на самоорганизация на материята, защото те са описани достатъчно подробно в глава 1 на книгата „Физика на съзнанието“. Искам само да обърна внимание на факта, че концепцията за самоорганизация включва десет основни принципа. Самите принципи са изчерпателни и с право могат да бъдат приписани на основните закони на Вселената, на супер закони или супер принципи, тъй като механизмът на всички световни процеси и явления може да бъде логично обяснен на тяхна основа.
Благодарение на тези принципи на самоорганизация, не е нужно да разглеждаме Вселената, която е възникнала от „Нищо“ в резултат на непредвидимия Голям взрив. От „Нищо“ нищо не може да възникне. Винаги ще има причина, която поражда определено явление във Вселената, включително самата Вселена. Самият свят не възниква и не се ражда сам по себе си. Следователно ние няма да разглеждаме света ни от гледна точка на неговото зараждане, а от гледна точка на неговото реорганизиране или преструктуриране. Това означава, че докато светът ни, нашата Вселена, не е започнала да се организира, тя е била предшествана от някакво първоначално състояние или първична праматерия, от която се формира настоящата Вселена.
С други думи, създаването на света е последователна и организирана трансформация на първичната праматерия. В съответствие с принципите на самоорганизацията тя се провежда на два етапа. На първия етап, в резултат на диференциация (или фрагментация) на първичното вещество, получаваме две противоположни диференциални "реалности", които едновременно се отричат и взаимно се допълват.


Схема на фрактална диференциация

На втория етап тези две диференциални "реалности" отново се сливат заедно, т.е. обединяват се в единен интегрален свят, връщайки се към първоначалната им цялост, но в нова, качествено различна форма. Новият вид интегрален свят се определя от факта, че в него се запазва вътрешната диференциална структура, каквато не е била преди. Следователно можем да приемем, че интеграционните процеси съответстват на процесите на прогресивната еволюция, в които се проявява структурната организация на света. Ентропията на интегралния свят е значително по-ниска от тази на изходната праматерия.
Разглежданият процес на диференциация до известна степен е прототип на формирането на електронно-позитронна двойка. Електронът, преминавайки от  вакуума в областта на положителните енергии, оставя „дупка“ във самия вакуум. Поради това античастицата, противоположната на нея, позитронът, се появява в областта на отрицателните енергии. В резултат на това, в реалния свят се появява двойка - частица и античастица.
В нашия случай се случва приблизително същото. Всяко разграничаване е процес на образуване на двойка, от една страна, „дупките“, от които е отстранена първичната  праматерия, а от друга, самата отделена праматерия под формата на действащ квант. Първообразът на обективния свят първоначално се явява като организирана структура от „дупки“, в които е запазена последователността от протичащите диференциации. Трябва да се изясни, че този вид диференциация е фрактална диференциация. Общият изглед на фракталната диференциация е показан на фигурата по-горе.
Тази последователност от дупки, образувани в окончателната си форма, приема сложно организирана форма, която се нарича интегрална структура на Вселената (ИСВ). Терминът "дупки" в този контекст се заменя с термина "кварт". Следователно, ИСВ може да бъде представена под формата на огромна "дискета", върху която е записана програмата за интегриране на два разединени свята, с други думи - програмата за еволюция. Така на еволюционния етап ИСВ се превръща в програма за формиране на Вселената, която се утвърждава не само като план за творене на света, но и като изпълнител на плана. В схемата за фрактална диференциация може да се разграничи йерархия на системите, сред които отбелязваме тристепенния модел „подсистема, система, надсистема“.
В процеса на интеграция (еволюция) всяко творение във Вселената е обект, състоящ се от две структури: вътрешна (диференциална) и външна (интегрална) структура. В тази връзка заслужава да се отбележат редица уникални характеристики, присъщи на интегралната структура на Вселената.
1. Интегралната структура е еднаква за цялата Вселена и принадлежи само на Вселената.
2. Всички отделни обекти във Вселената са части от интегрална структура.
3. По време на диференциацията на Вселената в тези части се формира пространствено-времеви континуум от тези обекти.
4. В интегрираната структура има определена инвариантна част, която е еднаква за всички обекти на Вселената.
5. В интегралната структура има твърда йерархия между нейните части с недвусмислено подчинение на по-високите компоненти на структурата.
6. Подобна недвусмислена детерминация поражда нелокален тип взаимодействие между системите, т.е. за всеки обективен наблюдател някои от параметрите винаги остават скрити, защото са разположени извън локализацията на обекта.
7. Интегрираната структура се създава в хода на диференциране на единната начална цялост, тя предполага обратен интеграционен процес, за който това е универсален план, според който ще се развиват всички еволюционни процеси, тъй като цялата информация, възникваща на етапа на инволюция, е вградена в интегралната структура.
8. В този смисъл можем да приемем, че по този начин интегралната структура „пасивно” контролира целия ход на еволюцията, определяйки целевия детерминизъм на еволюционното развитие на системите.
9. Във връзка с гореизложеното интегрална структура може да се нарече и първичното информационно ниво на материята, при което всичко е свързано с всичко и всичко се съдържа във всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.