Ю. Петухов: как може да се манипулира историята?

В съществуващата официална историческа наука има цяло направление на “библейските учени”, които старателно приспособяват историческата хронология към библейската. И именно от тази позиция всички “неудобни” и противоречащи на официалната версия на историята, както и на събитията, описани в Тората и Библията археологически артефакти са внимателно скрити в складовете на музеите и частните колекции. Но въпреки това – до каква степен митовете на еврейския народ, изложени в Тората, отразяват реални събития? Не е ли това просто пример за манипулиране на историята и съзнанието на хората?
Например, в книгата си “Первоистоки русов”, руският изследовател и участник в археологически експедиции Ю. Петухов пише следното по този повод: “Индоевропейците постепенно, много бавно, но повсеместно губят, отстъпват мястото под слънцето на ”темпераментните”, страстни протосемити, а след това на семитите.
И в резултат на това от началото на новата ера те почти напълно отстъпиха. Ето защо имаме Тора, Библия, Стар Завет. А историята, включително библейската, се пише от победителите. Семитите победили индоевропейците и ги напъдили от Близкия изток. И те написаха своя история на тази прародина на човечеството. По-точно, те написаха тази история заедно с индоевропейците, този духовен и културен елит, който победителите-семити не унищожиха, а чрез семитизиране го включиха в собствената си интелектуално-„свещеническа” каста…
Абсолютно ясно е, че самите пустинни хора, които нямат писменост, не могат да напишат нищо. Тяхната литературно-епична история (Тора, Стар Завет) е написана от онези, които са завладели и покорени от тях. Нещо повече, те са писали въз основа на истинската пред-еврейска история с включването на епизоди от всекидневния живот и историята на протосемитите и семитите, а по-късно и на евреите, хибридните евреи, техните учители и пророци – по правило също с нееврейски произход …
Самата “история на евреите”, описана в Библията и Тора, в стотици хиляди интерпретации и коментари на Петокнижието, енциклопедии, справочници, “библейски” писания и безбройни литературни изследвания по тази тема (а на тази “библейска тема” са посветени проучвания и публикации значително повече, отколкото на други теми от историята, взети заедно), – и така, описаната “еврейска история” сама по себе си е предмет много илюзорен и измислен, при това е „измислена” много по-късно от истинските исторически събития (които най-често се случват не с евреи, а просто в даден регион или погранични райони). Повече или по-малко реално е това, че след завземането на изоставени или полу-изоставени градове като Ярихо-Ерихон, провинциални села, всички „дванадесет племена“ се разпръсват из Ханаан-Палестина и се заселили на плодородни (тогава) пасища … Следователно, ние няма да разглеждаме историята на евреите в нейната литературно-фантастична библейска версия.
Нека да се спрем само на някои моменти. По-специално – защо ли по някаква причина, през последното хилядолетие милиони европейци са били развълнувани от библейския епизод, когато Давид убива „гиганта“ Голиат с камък от прашка. Тази история хиляди пъти е запечатана в мрамор, бронз, гранит, в бои и в слово … И винаги всички симпатии са на страната на Давид. Междувременно, ридаещите европейци трябва да се замислят, че е бил убит техен предшественик, убил го е един от онези, които са дошли на чужда земя. Филистимецът-пеласг … Голиат защитава родината си, където индоевропейците са живели хиляди години. Нещо повече, той честно призовава за открита битка, за честен дуел с най-силния и смел евреин, той отишъл на открито място … И после бива коварно убит от далеч с камък от прашка. А всички ние се умиляваме от хитростта на Давид, сякаш е герой.
Дадох този пример с една цел, да покажа как можете да манипулирате историята и масовото съзнание, как можете да накарате милиарди хора сляпо и безусловно да вярват на наложената им версия. И в крайна сметка от подобни епизоди – “променливи” се състои не само “библейската история”, но и по-голямата част от световната”.
Да, има доста такива “променливи”, нелогични “несъответствия” и откровени лъжи в цялата версия на официалната история. За много от тези литературно-фантастични митове на фалшификаторите вече е било разказвано неведнъж. Но все още виждаме тези творби, които имат много малко общо с истинските исторически събития, изложени в учебниците по история като неизменни и предполагаемо доказани “истини”. Но за да стигнем до истината, все пак не трябва сляпо да вярваме на учебниците, а да включваме и собствените си мозъци. Мога да ви уверя, че ако започнете да изучавате история не от учебници, а поне лично от всички онези източници, които са публично достъпни, вие вече ще намерите явната неуместност на цялата официална версия на историята, която, както знаете, винаги се пренаписва от победителите. А кои са тези “победители” може ясно да се види от сегашното състояние на човечеството.