понеделник, 6 ноември 2017 г.

Ниво на планетарна секретност или "операция разкриване" - 4

Нападението

Клъстерната междупланетарна земна система е била нападната през 18344 г. пр. Хр. Самата Земя - малко по-късно, т.е. в заключителния момент на общата намеса. Самият процес на интервенция не трябва да се разбира като някакъв скоротечен вид на някакви военни операции (морето на огъня в холивудските сценарии, летящите превозни средства със свръхскорости, семейните и клановите противоречия на някои върховни йерарси и т.н.). Процесът на поробване е извършен в продължение на 1040 години.
Системата за интервенция на Ебра не е имала такъв концентриран управленски универсален "персонал" на която и да е от планетите си, доставени за интервенцията. Целият минимално ограничен, необходим и задължителен комплект управляващи Комплекси и Обекти за създаването на такъв управленски клъстер при тях беше разнесен едновременно на няколко от техните внесени "сателити-обекти" и на планетите Луна (имала 3 единици - Месец, Леля и Фата), Слънце и други планетарни обекти. В допълнение, повечето от планетарните обекти на интервентите по време на поробването на Земята бяха унищожени от Фаетон (като бивш елемент на местния мегаклъстър от планетите на моделния комплекс на Земята).
Да се събере цялото необходимо енергийно-технологично комплексно клъстърно състояние за управление на една от планетите, за тяхното ниво на техническо съвършенство беше невъзможно. А на практика Земята имаше самостоятелно такъв перфектен набор. Освен това на местните планети, които преди това представляваха заедно със Земята единен междупланетен клъстерен комплекс, на когото сега астрономите дадоха условното определение "Парадът на планетите", имаше подпомагащ и допълващ набор от управляващи комплекси и обекти, представляващи единен Моделен клъстърен комплекс на Земята за нейното развитие на всички предстоящи осем етапа на развитие на цивилизацията.
Именно поради тази причина те (интервенционистите) се нуждаеха от планета като Земята. Въздействайки й свързано чрез всичките си привнесени технологични и енергийни възможности, те биха могли да създадат под себе си и за себе си приемливи условия за своето програмно съществуване, паразитизирайки уловените конструктивни и енергийни възможности на Земята и нейния комплексен Модел (общо 12 планети без Фаетон). Поради това интервенсткият удар е бил нанесен върху целия комплексен Модел. Но след такова завземане започва общ процес на самоусъвършенстване, и то не само на Земята, т.е., преустройство на всичко и навсякъде.
Системата за Управление се транспортирала в Космоса в затворени "термоси" от лунен тип. Керванът се състои от стотици такива луни. Керванът беше придружен от "охрана", която може да елиминира съпротивата на тази част от населеното пространство, където конвоят реши да се установи. Ако мястото на спиране било харесано, го включвали в конвоя и го вземали у дома. Така правиха и онези, които пристигнаха в Системата на планетите Земя. Системата се състоеше от 12 планети.


Цел на паразитното нападение:
изземване на Земята и получаването й като "хапче за енергия";
достъп до по-енергоемки източници чрез познаване на тайната на живата клетка;
проникване в мистерията на човешкия мозък.


Много от това нашествениците успяха да осъществят.
Слънцето е планета, монтирана в нашата система (заедно с Луната), диаметърът на Слънцето е приблизително равен на диаметъра на Земята. Нашето Светило (Ярило) беше загасено и заменено от Слънцето, което имаше атмосфера с дебелина около 2000 км, състояща се от смес от кислород и хлор. Слънцето вътре е кухо, живот там има само вътре (като в черупка). Там има всичко необходимо, за да се поддържа животът, който нашествениците искаха да създадат навсякъде в нашата Система. На Слънцето имаше 231 обекта, от които 127 обекта от тип 440.
Предвид броя на обектите, броят на паяците (с размер до 4 метра) е бил приблизително изчислен. Те се оказали 1,2 милиона. Всички те чакаха кацане на Земята. Бяха сформирани тръби за комуникация на всички планети за свръзка със Слънцето. Всъщност е създадено друго пространство, което доведе до промяна в орбитата на Земята (периодът на обиколка на Земята около Слънцето стана 365,5 дни вместо 864, когато обикаляше около Ярило). По протежение на контура на въртенето на Земята е образуван защитен пръстен. Вътре в контура бяха образувани тетраедрени тръби за свръзка. Останалите планети бяха привързани към Земята и имаха додекаедрични структури в тетраедрените тръби. Всички външни планети бяха заобиколени от останалите спътници (конвой).
След формирането на конуса започна движението към 4-та звезда на Голямата мечка. Тази система от 7 звезди е външна и се появи от друг Космос, примерно преди около 6 милиона години. В системата на 4-та звезда има няколко планети (12), основната е СУР.
Но на Земята имаше и други условия, включително атмосферата. Освен това на Земята имало и население, което се различавало в биологията. Решено е първо да се заглуши, а след това да се подчини напълно Мозъка на Земята (Комплексите) към Системата за Управление на нашествениците и да се трансформира Мозъкът на Паяците в човека (в биологичната структура). Тук възникнаха проблеми.
Основната задача на интервенционната СУ е не само да доведе подготвената система от планети вкъщи (Сур от Голямата мечка), но и да се модифицира (запазвайки мозъка си). Земята е границата на прякото управление, поради което Венера и Меркурий нямат сателити. Те са с напълно изключени комплекси, а от гледна точка на управлението те са безопасни. Земята е центърът на системата за управление (а преди нашествието беше Центърът на Вселената), всички останали планети имат свои системи за управление, някои от които са включени. Унищожаването им беше невъзможно - за СУ на Ебрите това беше неизвестна структура, поради което те ги заобиколиха със сателити, някои от които изпълняват мониторингови функции.
15 сателита (с жълт цвят) имаха комуникационни тръби със Земята, останалите спътници бяха свързани чрез комуникационни тръби с един от 15-те спътника.
Всеки сателит е или архив, или склад на тритий, резервни части и т.н. 15 основни и 18 междинни (боядисани) имат свои НЛО, които могат да се движат само в сателита. Орбитите на сателитите бяха избрани по такъв начин, че да максимизират контрола на съответната планета.


Особен интерес представлява Луната. Това е Програмният генератор (до 88 октави). Вътре в Луната има мощни комплекси. Луминесценцията на Луната е налагането на емисиите на собствените й комплекси с 128 октави, определени от Слънцето.
Програмният генератор използва:
Колайдерите на Земята, тактовият интервал се комбинира с 128 октави; създадените решетки на Земята;
Meтонският календар и система от метрични единици "халок";
данни за архивите на сателитите, получени от комплекса 555 (Земя); контролни данни за коригиране на Програмата.
Контролът на времето и синхронизирането се извършват от комплекса "Стоунхендж" съгласно данните, получени от Луната.


Луната има специален статут, поради което нито един метеорит от метеоритния пояс не пада върху Луната - обектите (НЛО) на Луната контролират всичко, Луната променя в случай на опасност плътността на гравитационните потенциали в комуникационната тръба със Земята. Особен интерес представлява ХАЛОТО на Луната (от древногръцки, ἅλως - кръг, дискът също е аура, ореол), светещ пръстен около източника на светлина - максимално включване на всички лунни комплекси и насочване към Земята на следващата част от Програмата. Следователно, всички приказки че "някой беше на Луната" не са основателни. На Луната човекът НЕ Е БИЛ и не може да бъде в СВОЯ физически вид.
Всяка програма е изчислена по цикли на Meтон - 500 години - 28 цикъла, 100 години (от 1888 до 2000) - 6 цикъла, 20 години (от 1992 г. до 2011 г.) - 1 цикъл (заключителен).
Във връзка с коригирането на програмите стана необходимо спешно да се заменят системите за осигуряване на енергия и информация на Земята (обекти 560).
Старите обекти бяха спешно отстранени, новите вече са готови за стартиране. Местата на тяхното местоположение са известни. Стартирането на нови решетки в атмосферата от h -1240 и до h = 12400 m трябваше да бъде направено през 2012 г. - НЕ СТАНА.


На Земята има други комплекси, например в Югоизточна Азия. Те не са унищожени, те са били използвани и се използват и днес по предназначение.
Първият комплекс, който започна да работи, е Арарат.
След формирането на решетката с носеща честота е създадена решетка на "слуха" ("В началото бе словото ..."), след което бяха създадени останалите решетки. Конкретната честота се създава от пирамидата, тя не може да бъде създадена от никакви съвременни технически средства на Земята. С въвеждането на новите Комплекси бяха създадени всичките 12 групи, всяка от които има в своята структура стотици хиляди честоти.


Характеристика на честотните диапазони


№ Честота, GHz      Обхват
1   0,124                   0,666    Носещата честота на к-структури, всичко е изградено върху нея
2   0.666                   2,16      Използвана от всички животни, насекоми и населението на Земята
3   2.16                    4.28      Външен слух 42х, 441 (33%)
4   4.28                    7.24      Външен слух 441 (66%), 442. В 442 е обмен на информация с хуманоиди 442
5   7.24                   12.4       Връзка на 442 с Комплекса на Алпите
6   12.4                   16.2       Използва се само от обекти 440
7    16,2                  22,4      Използва се само за комплекси 560, 520, 500
8    22.4                  28.8      Използва се само от обект 960
9    28,8                  33,2      Използва се само от обект 960
10  33,2                  66,2      Използва се от всички комплекси за свръзка помежду им
11  66,2                  88,4      Използва се за комуникация с Луната
12  88,4                 124,8     Комуникации със спътници



Автор:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.