Ятрогенни заболявания и медицински грешки

Най-общо казано, ятрогенни заболявания са тези, които са предизвикани по някакъв начин от прилаганото лечение, действията или поведението на самия лекуващ, диагностичните процедури или обстановката, свързана с изброените елементи. С нарастващото прилагане на продуктите на фармацевтичната индустрия ятрогенните заболявания стават и все по-голям проблем. Според публикации в JAMA сериозните странични реакции, възникващи след приемането на медикаменти, са една от водещите причини за случаите на преждевременна смърт в САЩ. Едно изследване, публикувано в "Аустрелиън джърнъл ъф хоспитъл фармъси" разкрива, че за периода 1987-1988 г. между 30 000 и 40 000 хоспитализации я Австралия се дължат на страничните ефекти, свързани с приеманите синтетични лекарствени средства, а смъртните случаи са между 700 и 900 на година. Но тъй като в Австралия, както и в САЩ официално само около 10% от случаите се докладват, цялостната картина остава скрита. Много лекари твърдят, че истинските цифри са значително по-високи. Според д-р Джулиън Голд от "Нешънъл хелт сървейлънс юнит" към Института по здравето на Британската общност, чието задължение като епидемиолог е да наблюдава цялостно здравната обстановка, до 40% от всички пациенти в Австралия може би са жертва на ятрогенни заболявания. Поне половината от тях са от усложнения от медикаменти. Същата цифра се изчислява и за Великобритания. Нека да видим какво пише известният и извън страната ни токсиколог, проф. д-р Александър Монов, в книгата си "Лекарствена болест", на чиято титулна страница стои призивът "На прага на 21-ви век - Зов за хуманизъм!": "Лекарствената болест е уникален парадокс и един от най-сложните феномени в медицинската наука и практика. Тя е отражение на голямото противоречие в съвременния свят, а именно: средства и препарати, които медицината е изградила и създала за борба срещу разнообразните болести в човешкия организъм, при определени условия причиняват разнообразни и в редица случаи много тежки болестни състояния. Отнася се за патология, която заема ежегодно все по-големи размери в целия свят. Тя си формира собствена епидемиология със собствени качествени и количествени измерения, в зависимост от вида на лекарствата, времето и региона. Лекарствената болест поставя редица важни проблеми по отношение на нейната същност, диагноза и лечение, на цялостната медицинска лечебна практика в областта на всички видове заболявания... Наблюденията, извършени от мен и други изследователи установяват, че през последно време лекарствената болест се разширява с нови нозологични единици, нови уврежсдащи механизми в нейната патогенеза... Лекарствената болест включва разнообразни увреждания у човека от различни медикаменти, прилагани в общоутвърдени терапевтични дози. Тези увреждания възникват в хода на лечебния процес при правилно или погрешно поставена диагноза! Болестните промени при такава патология се колебаят в много широк диапазон от едва проявени единични симптоми до крайно тежки поражения в различни органи и системи с неблагоприятна прогноза... Постоянно се увеличава разпространението на лекарствените увреждания в хода на лечението на редица заболявания, особено на хроничните им форми... Докато епидемиите от инфекциозни заболявания възникват внушително остро, плътно изпълват определени населени райони и имат временен характер с различна продължителност, лекарствените заболявания изпълват "мълчаливо" и безшумно всекидневието на населението по цялата планета... Медиците и обществото все още не могат реално да преценят действителните поражения, които през последните години тази патология нанася в човешкия организъм. Тази епидемия все още няма бариери пред себе си, тя няма периодичност и регионални ограничения. Тя е навсякъде... " Повечето медикаменти са токсични, защото са съставени главно от изкуствено синтезирани химически съединения. Достатъчно е да отворите който и да е фармацевтичен справочник, за да се убедите в това, четейки изброените многобройни отрицателни въздействия и противопоказания, изписани под всеки лекарствен продукт. От 1961 г. до сега броят на "тестуваните за безопасност" медикаменти е надхвърлил 205 000. Приблизително 15 000 нови се пускат всяка година на пазара, а около 12 000 се изтеглят, защото впоследствие се е оказало, че предизвикват сериозни за здравето вредни ефекти или смърт! Проучвания, извършени през 90-те, доказват, че в САЩ поне 180 000 души умират годишно в резултат на ятрогенно предизвикана смърт. По данни на FDA само през 1978 г. 1,5 млн. американци са били хоспитализирани в резултат на "лечение" с медикаменти. Около 30% от тези хора са били допълнително увредени от терапията в болниците! Нозокомиалните инфекции вземат годишно около 20 000 Жертви в САЩ. Цената, свързана с тяхното лечение е около 4,5 млрд. USD. През последните 20 години вътреболничните инфекции са се увеличили с 36%. Една от причините е, че множество микроби са развили резистентност към съществуващите антибиотици. Средно всеки един на 500 приети в болница умира в резултат на медицинска грешка. На някои места обаче съотношението достига дори до 1 към 200. За сравнение шансът човек да загине в самолетна катастрофа е 1 към 8 милиона, а при автопроизшествия по пътищата на САЩ загиват годишно средно около 43 500 души. Както заявява Уилям Ричардсън, председателят на групата, извършила задълбочено проучване по проблема с ятрогенните заболявания, и президент на Фондация "Келог" в Бетъл Крийк, Мичиган, "тези зашеметяващо високи стойности... са неприемливи за една медицинска система, чието първо обещание е "да не вреди"". Според Националната одитна служба на Великобритания около 100 000 души всяка година се разболяват от вътреболнични инфекции, които пряко водят до около 5000 смъртни случая и допринасят за около още 15 000. Проф. Лусиън Лийп, детски хирург и преподавател в Харвард, смята, че "здравеопазването е огромна индустрия и ятрогенните усложнения са проблем номер едно". Проф. Бертранд Бел от медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк: "Всеки ден в болниците се убиват хора. Това се случва във всяка болница в САЩ. Но обществеността не го знае." Според лекари, заемащи най-високи длъжности в университети из цялата страна, медицинските грешки са сериозен проблем във всички болници в САЩ. (Това се отнася и за останалите индустриализирани държави.) "Факт е, че ние извършваме хиляди грешки ежедневно в национален мащаб", заявява Дейвид Неш, заместник-декан и директор на Службата по здравна политика и клинични резултати при университета "Томас Джеферсън". От векове има вицове за лекарските грешки, но с технизирането и химизирането на медицината, те стават все повече и едва ли имаме повод за смях. Неизбежно е и най-опитният и съвестен лекар да е допускал грешки в практиката си и то нееднократно! Нерядко това не зависи от неговите знания или благородни намерения, а от различни други условия, включително и от страна на самия пациент. Има, разбира се, и определен процент грешки, които се правят поради явно незнание и пропуски в медицинската подготовка или немарливост. Според публикации в американския печат хирургическите грешки представляват най-голям процент - около 48. Много от грешките изобщо дори не се забелязват или докладват. Д-р Лейтън Клъф от Австралия Коментира: "Националните здравни статистики не отразяват степента на проблема с ятрогенните заболявания. В смъртния акт може да пише например, че болният е починал от бъбречна недостатъчност, но не се отразява фактът, че това усложнение е настъпило вследствие на даден медикамент... Лекарите понастоящем не са задължени да докладват наблюдаваните от тях случаи на заболяване, провокирано от медикаменти." Част от тези проблеми се предизвикват от огромното разнообразие използвани синтетични лекарствени препарати, страничните ефекти, които дават, и взаимодействията между тях, които не могат да бъдат предвидени. Често самите лекари, които приемат нови пациенти в болниците, не знаят какви медикаменти е приемал или приема човекът. Децата и възрастните хора са особено изложени на риск във връзка с неточно определена доза или неправилно назначено лекарство. Понякога и сестрите дават погрешни лекарства или инжекции. Не трябва да се забравя, че хората се лекуват не само в болниците, но и извън тях. Според едно изследване в старчески домове за всеки долар за назначен лекарствен препарат е изразходван по 1 долар и 33 цента за лечение на ятрогенното заболяване, което е възникнало от приложението му. За да се бори с проблема предписване на грешен медикамент на човек, за когото не е предназначен, през 2000 г. американското правителство обяви, че ще направи основен ремонт на написаните с дребен шрифт предупреждения за страничните ефекти и противопоказания, с които се предполага, че лекарите трябва да се запознаят, за да предпазват хората от назначаването на опасни лекарствени средства. Допускайки, че поради голямата си заетост твърде малко медици четат тази част от указанията, а разчитат само на обясненията на агентите на фирмите, които обаче въобще не наблягат на рисковете, FDA смята чрез нововъведението да даде възможност на лекаря за половин минута да види най-значителните странични ефекти и противопоказания. Но това, разбира се, е само палиативна мярка, тъй като истинската причина остава недокосната, а именно - прекаленото използване на медикаменти и вредната философия, която господства по този въпрос! Друг голям проблем са рецептите. Проучване на фармацевти в Масачузетс показало, че около 2,4 млн. медикаментозни предписания са изпълнени погрешно в аптеките. През 1998 а. са изпълнени общо около 2,5 млрд. рецепти на 270 млн. население, като това прави средно по 9,2 на човек! Освен това голям брой медикаменти се продават и свободно, т. е. без рецепта. Чудно ли е, че фармацевтичните гиганти се опитват по всички възможни начини да задушават естествените лечебни методи?! Според слушания пред конгреса през 1997 г. около 51 млрд. на година струват ятрогенните усложнения, голяма част от които са предотвратими. В същото време похарчените пари в последно време за здравеопазването са около 1,2 трилиона USD на година, което представлява 14% от брутния национален продукт. В другите индустриализирани страни тенденцията също е за непрекъснато увеличаване на разходите за здравеопазване Според статия в "Бюлетин" от 24.03.1992г. в Австралия например се изписват два пъти повече антибиотици, отколкото в Швеция и още повече, отколкото в САЩ и Великобритания. Според доклад на Националната здравна стратегия през 1992 г. са били направени 180 млн. рецептурни предписания. Това представлява 640% увеличение в сравнение с 1949 г., като нарастването не спира дотук! За 1991 г. в Австралия за медикаменти, изписани с рецепта са похарчени 2 млрд. USD, а за такива, които се отпускат без рецепта, 1,4 млрд. USD! Здравните власти не само че недооценяват проблема със страничните ефекти на фармацевтичните лекарствени средства, но се опитват да заблудят лековерната общественост, че медикаментозно-предизвиканите заболявания се дължат изключително на неправилна употреба и приложение и така прехвърлят това бреме изцяло върху предписващите лекари и дори върху самите пациенти. Целта е да се защити главният виновник за това състояние - фармацевтичната индустрия в частност и медицинската индустрия като цяло! Затова и официалните медицински институции пренебрегват факта, че повечето от синтетичните препарати наричани от някои "лекарства", са вредни в своята същност независимо дали са "правилно" предписани! По този въпрос д-р Ричард Тейлър, бивш активен член на Общество "Лекари за реформа" и автор на книгата "Медицина извън контрол", пише: "Всъщност поради засилващата се комплексност на медицинската технология и увеличаването на разнообразието от химикали, предлагани за лечение, се увеличават ятрогенните заболявания... За нещастие последните са самоподдържащи се и самоувеличаващи се. Много ятрогенни усложнения изискват специфично лечение, което от своя страна излага пациента на възможността за развитие на нова ятрогенна болест. Болният може дори да получи ятрогенно усложнение в резултат на диагностична процедура или тест, която е необходима, за да се диагностицира първоначалното медикаментозно предизвикано заболяване. Ситуацията, при която ятрогенната болест предизвиква ново подобно усложнение, би могла да се нарече "ятрогенеза второ ниво". В болниците това не е рядко явление. Възможно е дори да настъпи трето и дори четвърто ниво на ятрогенеза... Всеки назначен медикамент, всеки извършен диагностичен тест, всяка оперативна интервенция носят със себе си риска от ятрогенни усложнения. На колкото повече медикаменти, тестове и оперативни вмешателства е подложен пациентът, толкова по-вероятно е да развие ятрогенно заболяване. Поради съществуващото на настоящия етап фрагментиране на медицинската помощ, при която всеки специалист обръща внимание само на съответната органна система, цялостният риск, на който е изложен пациентът вследствие на това често се забравя." Още през 1966 г. д-р Бийти и д-р Петерсдорф пишат в "Анали на вътрешната медицина": "Трябва да се посочи, че ятрогенните проблеми са кумулативни и в усилието си да се измъкне от усложненията на диагнозата и терапията лекарят може допълнително да утежни проблема, бидейки принуден да предприеме действия, сами по себе си рискови." Най-сигурният начин да се намалят грешките е да се изчисти максимално здравеопазването от многобройните безполезни, а често и вредни и същевременно скъпи и като цена, и за здравето медикаменти и от опасни, и ненужно прилагани диагностични процедури и хирургически интервенции. Защото огромната част от грешките са резултат на създадената система на функциониране на болниците, клиниките, здравното осигуряване и въобще на здравеопазването като цяло. Колкото по-сложно изградена е една социална система, толкова повече се увеличава вероятността от грешки и толкова по-лесно се манипулира. Много лекарства имат подобни имена и могат да бъдат объркани както от лекарите, така и от сестрите и пациентите. Непрекъснато излизат нови и нови медикаменти, а лекарите не получават достатъчно достоверна информация за повечето от тях и не могат да се ориентират в това море от синтетични боклуци. Не трябва да се забравя и фактът, че медикаментите могат не само да предизвикват заболяване сами по себе си, но и допълнително да маскират симптомите на оригиналната болест, превръщайки я в хронична, като така правят истинското й лечение още по-трудно! Трябва да се знае, че голяма част от хората се раждат здрави. Ако се хранят правилно, съблюдават хигиена и разумен начин на живот и не им се пречи чрез всякакви наложени "здравословни" мероприятия, като например ваксинации, могат да останат здрави до дълбока старост. В повечето случаи на заболяване здравият организъм може да се справи сам без външна намеса или само с незначителна такава, която може да се ограничи главно до природни лечебни методи. Много интересно явление е наблюдавано досега в различни държави при провеждане на стачки от лекари. Например при едномесечна стачка на медици в Израел през 1973 г. смъртността в национален мащаб достигнала най-ниското си равнище. Според сведения на Йерусалимското погребално общество смъртните случаи намалели почти наполовина! През 1976 г. в Богота, столицата на Колумбия, лекарите стачкували 52 дена и според официалните статистики смъртността спаднала с 35%! Подобни събития се случили няколко години по-късно в Калифорния и Великобритания. Според проучване на СDС и след анализиране на десетте водещи причини, които определят намаляването на заболеваемостта и смъртността се установява, че на първо място е начинът на живот, следван от факторите на околната среда, наследствеността и едва на четвърто място идва напредъкът в медицината! Според анализ на проф. Томас Макхьн от бирмингамския университет медицината е играла много малка роля в удължаването на живота във Великобритания през последните столетия, като най-много за това са допринесли подобренията в хигиената и храненето. Учените Джон МакКинли и Соня МакКинли идват до същите избоди. Те установяват, че медицинското вмешателство в САЩ през последните 100 години има значение само между 1 и 3,5% за удължаване на средната продължителност на живота. Тези статистики показват само едно: здравето зависи най-вече от профилактиката чрез правилен начин на живот, хигиена и рационално хранене! Една основна причина, поради която здравеопазването по света, а вече и у нас, е в това неудовлетворително състояние, е, че медицинските институции и много лекари се оставят да бъдат купени по най-различни начини от фармацевтичната индустрия, чиято главна цел, отново повтарям, е печалбата. В книгата си "Разногласие в медицината - девет лекари говорят без страх", д-р Р. Менделсон заявява: "Здравеопазването в САЩ е превърнато в многомилиарден бизнес. На него се дължат повече от 12% от брутния национален продукт. Приходите от здравната индустрия, които понастоящем надминават 360 млрд. USD годишно, са на второ място след военната индустрия. Истинските печалби са всъщност много по-големи... Много индустриалци, решени да спечелят от продукти, свързани със здравеопазването, срещат една основна пречка: практикуващите лекари представляват основните дистрибутори на тези продукти... Ако корпорациите не контролират своите дистрибутори (лекарите), те няма да получат очакваните печалби за своите акционери... Затова не трябва да се учудваме на факта, че висши служители на корпорации, ориентиране към здравеопазването, са решили да привлекат лекарите в своя лагер... Тези рекламни усилия, които започват с подаръци към практикуващите лекари и студенти по медицина, са се превърнали в широкообхватни кампании, които моделират начина на мислене и на поведение на медиците. Фармацевтичните компании наемат агенти, чиято цел е да посещават лекарските кабинети и да предоставят образци от техните медикаменти. Те описват показанията и се опитват да убедят лекарите да използват техните лекарства. като всеки друг търговец те омаловажават продуктите на техните конкуренти, като същевременно прикриват недостатъците на представяните от тях. Тези агенти нямат медицинско или фармацевтично образование и дейността им не е регулирана от никакви щатски или федерални закони. Независимо от липсата на медицинско образование... търговските им кампании са толкова резултатни в САЩ, че средноостатистическият лекар всъщност получава обучението си за медикаментите от тях. Тази практика вече е довела до широкоразпространена прекомерна употреба на медикаменти и от лекари в ежедневната им практика, и от неспециалистите... Фармацевтичната индустрия съблазнява младите студенти по медицина, като им предлага подаръци, безплатни пътувания до конференции и безплатен "образователен" материал... На младите лекари фармацевтичните компании предлагат субсидии за научноизследователска работа. На медицинските институти се предлагат големи суми за провеждане на клинични опити. Фармацевтичните фирми редовно дават щедри вечери и коктейли за лекари. Те осигуряват парични средства за построяване на сгради на болници, медицински университети и институти за "независима" научноизследователска работа." Фармацевтичната индустрия съвсем целенасочено е развила това огромно влияние върху медицинските образователни институции. То е било подпомогнато от няколко фактора. Първият е икономическият - федералните субсидии, отпускани за научноизследователски програми, са твърде недостатъчни и на академичните учени не им достигат средства за проекти. Второ - някои от извършващите изследванията имат личен финансов интерес в биотехнологиите и са изкушени от възможността бързо да забогатеят. Трето - академичните лекари обикновено имат незначителна Клинична практика. В университета те са специалисти по екзотични болести, крайни състояния или животински модели, но нямат опит от работа с хронично болни хора и техните ежедневни проблеми и нужди или с ранни симптоми, подсказващи за сериозни заболявания. И тъй като академичният лекар не зависи от добрата воля на пациента, за да преживява, здравето на последния е второстепенен фактор за него. Всички тези причини го правят слаб оценител на ефикасността на лечението, което предлага, и доброволен заложник на медицинската индустрия. Впоследствие, за да рекламират своята стока по-ефикасно, фармацевтичните компании използват имена на известни учени като етикет за качество. Според д-р Р. Менделсон "практикуващите лекари повече не са свободни да избират лечебния план, който би бил най-подходящ за вас, а са принудени да следват предписанията на лекари, чиито мотиви и връзки (с медицинската индустрия) са такива, че техните решения може да не са в най-добър ваш интерес". Защо, може би да се запитате, не чувате и не четете в медиите за тази глобална конспирация? Ето ви отговора на Джон Суинтън, бивш завеждащ личен състав на "Ню Йорк таймс" и един от най-уважаваните американски вестникарски журналисти. Наричан от своите колеги "деканът на своята професия", Суинтън бил помолен да вдигне тост през 1953 г. пред "Ню Йорк прес Клъб", при който той прави много важно и разкриващо изявление: "На днешно време в Америка няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Няма нито един от вас, който да смее да напише своето честно виждане, а ако го направите, знаете предварително, че то няма да види бял сват. На мен ми плащат всяка седмица, за да не изказвам откровено мнението си във вестника, за който работя. Други от вас са в подобна позиция като мен и всеки, който е достатъчно глупав, за да си дава честните мнения, ще бъде скоро на улицата и ще си търси друга работа... Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови... и да продава страната си и расата си за насъщния си. Вие го знаете и аз го знам и що за дивотия е този тост за независимата преса? Ние сме инструменти и васали на богаташите зад кулисите. Ние сме марионетките - те дърпат конците, а ние танцуваме. Нашите таланти и възможности и нашият живот са собственост на други хора. Ние сме интелектуални проститутки." Изказванията и на други видни журналисти подкрепят изявлението на Дж. Суинтън. Ричард Сейлънт, бивш президент на Си Би Ес нюз, заявява: "Нашата работа е да дадем на хората не това, което искат, а това, което ние решим, че трябва." Първата важна задача на медицинската индустрия в световен мащаб е да потиска чрез всички възможни средства каквато и да е информация за надеждно и евтино природно лечение, а втората - да поддържа заблудата, че патентоваемите синтетични медикаменти са отговорът на човешките страдания. Преди няколкостотин години католическата църква натрупала огромно богатство, продавайки индулгенции на вярващите, като им обещавала, че така ще си "спасят" душите. Но след това тази лъжа станала явна. Днес фармацевтичните картели печелят милиарди като използват подобна схема - те се опитват да ви продадат своите продукти като "здравни индулгенции", подхранвайки измамата, че с тях си купувате здраве. Здравето е основно човешко право, както и достъпът до всеки метод, който може да помогне то да бъде постигнато или възстановено. Никоя фармацевтична компания, организация или правителство нямат правото да ограничават разпространението на информация за ползите от профилактичните мерки и естествените методи на лечение и всяка страна в света би трябвало да съобрази законодателството си с тези основни положения. Медицинската научноизследователска дейност би трябвало да бъде под обществен контрол, както и политическата такава, и то не само на думи. Парите на данъкоплатците трябва да се използват преди всичко за развиването на профилактични мерки и унищожаването на условията за развитието на определени болести, а не за медикаменти, които само облекчават временно симптомите, без да лекуват, и същевременно предизвикват многобройни странични ефекти или преждевременна смърт. Фармацевтичният картел, въпреки някои свои неуспехи напоследък с прокарването на определени закони в отделни страни, не се предава. Сега се опитва да извива ръцете на националните правителства и международните парламентарни органи. Напоследък беше направен опит да се прокара в британския парламент закон под името МLХ 249, който предвижда да се смята за престъпление разпространяването на информация за какъвто и да е естествен профилактичен или терапевтичен метод. И не само това, а да се даде юридическа власт на фармацевтичната индустрия да отсъжда и наказва сама всички "престъпления" в нарушение на предложения от нея закон! По-долу предлагам на вашето внимание няколко примера на ятрогенеза с дълготрайни последствия. През 1997 г. от пазара са изтеглени медикаментите за отслабване фенфлурамин и дексфенфлурамин, след като се установява, че те са довели при много хора до сериозни необратими сърдечни поражения и дори до смъртни случаи, когато са използвани заедно с друго лекарствено средство - фентермин. Тази комбинация наричана фен-фен е била широко рекламирана и предписвана на хора, искали да отслабнат. Заведени са дела за стотици милиони долари срещу производителя. Нестероидните противовъзпалителни (НП) са твърде популярни медикаменти сред медиците и са широко използвани и при артрит. Според публикация в "Америкън джърнъл ъф медисин" на учения д-р Г. Сингх от Станфордския университет: "Дори една умерена преценка показва, че около 107 000 пациенти се хоспитализират годишно във връзка със стомашно-чревни усложнения, възникнали от приемането на НП и поне 16 500 смъртни случая годишно се дължат на тях, и то само сред артритно болните пациенти." Талидомидът е синтезиран в Германия през 1954 г. при една програма за получаване на антихистаминови медикаменти за лечение на алергии. От тестовете установили, че освен известни противовъзпалителни свойства новият препарат имал и ясно изразено сънотворно действие. През 1958 г. талидомидът навлиза в масова употреба в Европа, Южна Америка и Австралия. Буквално тонове от този препарат са били произведени и предписани. Медикаментът е бил назначаван и на бременни жени за сутрешното гадене и повръщане, когато имало такива. На 16 декември 1961 г. д-р МакБрайд, австралийски гинеколог, публикува съобщение в "Лансет", в което отбелязва, че бебета, родени от жени, приемали талидомид по време на бременността, имат характерни деформации на крайниците. След 5 месеца друго съобщение в същото медицинско списание заявява, че талидомид, даван на бременни зайци, предизвиква подобни уродства в крайниците на новородените. Препаратът е изтеглен от пазара, но пораженията вече са нанесени. Механизмът, по който талидомидът причинява вътреутробни дефекти, не е разгадан и до днес. Установено е, че този негов ефект се изявява между 21-вия и 33-ия ден от бременността като тератогенността не се влияе от дозата. При 80% от новородените, при които майките са го вземали в критичния период, се наблюдавали малформации. Пораженията са били предимно на горните крайници - от видоизменени като плавници до липсващи пръсти на ръцете или цели ръце. Понякога са били засегнати по подобен начин и краката, а в много от случаите имало и допълнителни дефекти - вродени сърдечни пороци, черепни малформации, лицеви парализи, увреждания на пикочополовата система и др. Децата, станали известни като "талидомидовите бебета", според някои автори са около 10 000. За тях са създадени в някои страни асоциации, които да ги подпомагат, но това едва ли е направило техния живот и този на родителите им по-щастлив.

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов