Дарвинизъм - зараждането на хибриди от маймунски гени

Въпреки многото противоречия и съвсем очевидната за адекватните хора несъстоятелност, теорията на Дарвин за еволюцията продължава да бъде за най-ортодоксалните учени безспорна истина, в която те сляпо вярват. Все пак всичко може да се опише много по-лесно. Възможно е от маймуните да са произлезли само всички тези, които приемат на едната вяра тази абсолютно недоказана теория.

И тази сляпа и напълно нелогична вяра в нейната вярност - това е един вид генетичната памет на маймунските хибриди - представители на тези раси и народи, които са били създадени от генетични експерименти на нехуманоиден разум по кръстосване на архантропи с хора. За щастие, не всички народи на земята имат такъв произход и най-малкото някои от тях са произлезли от звездни пришълци, за което има директни препратки в епоса и митологията на различните народи.

За пълния провал на по-голямата част от теорията на Дарвин изтъква и биологът, антропологът, изследователят Г. Сидоров. Така например, в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ", той пише той: "Просто нашата наука е доказала склонност да пренебрегва факти, които тя не е в състояние да обясни. През 70-те години научният свят бе потресен от сензационно откритие на Майкъл Кремо: в пустинята Гоби и северната част на Китай - на места, където има добре запазени отпечатъци от лапи на мезозойските динозаври - с изненада учените откриват следи от боси крака на човек.

По този повод са публикувани няколко статии, били измислени различни версии за това, че тези следи не са оставени от човек, а от някакъв непознат вид динозаври. Въпросът обаче веднага възниква: как може еволюцията да "подари" на примитивните гущери съвършен човешки крак или да обясни намерените камъни от Ика? На това науката не дава отговор.

Тя предпочита да запази мълчание и по други въпроси, предявени от времето. Как например, да се обясни присъствието на няколко десетки пирони в парче варовик или изваяни стоманени части в блок от швейцарски въглища? Подобни примери има много. Проблемът е, че всички тези открития не могат да окажат влияние върху отношението на съвременната наука към миналото. За нея отдавна е ясно: Дарвиновата теория е обяснила произхода на всички живи видове, включително и човека. А това, което не се вписва в тази теория, просто не е достойно за внимание.

Еволюционистите-дарвинисти не се опитват поне за себе си да обяснят защо в историята на съвременното човечество на Земята не са възникнали никакви нови видове. Какво, еволюцията е спряла? Или е спряла борбата за съществуване? Някои биолози заради това започнаха да виждат в борбата за съществуване само механизъм за съхранение на вида.

Може би те са прави. В края на краищата, модерните генетични изследвания на човекоподобни маймуни, които са извършени от американски учени показват, че всички човекоподобни маймуни от Африка и Азия са по-млади от човека. Ако следваме еволюционното становище, то не човекът е произлязъл от общ прародител с маймуните, а този генетичен общ прародител на маймуните е от човека.

Но тогава може да възникне естествен въпрос: как да се обясни еволюционната верига на маймуноподобните предци на човека, от които по-късно се е развил Хомо сапиенс? Защо непременно всичко трябва да обясни от гледна точка на еволюцията? Може би е по-лесно да се обясни от гледна точка на инволюцията?

В края на краищата, ако направим поправка с факта, че човечеството е дошло от космоса, а не е възникнало на Земята, както се опитват да ни убедят еволюционистите, всичко си идва на мястото. И за да имаме моралното право да направим такова изменение, е необходимо да се обърнем към свещените зороастрийски, ведически, будистки и шинтоистки текстове. Тези текстове разказват, че на Земята много пъти са възниквали и загивали древни, неизвестни за съвременното човечество цивилизации ...

Учените дарвинисти, подреждайки в стройна верига маймуночовеците, започвайки от австралопитеките и завършвайки с разумния човек, с този ход се опитват да докажат еволюцията на Хомо сапиенс, да го приземят, да го направят земно творение. И те не се съобразяват с данните на генетиката, която поставя на първо място във веригата Хомо сапиенс, а не австралопитека, понеже по нейните констатации човекът е по-стар от всички земни примати.

Официалната наука не отчита и факта за човешки следи в мезозоя. Тя не се опитва да обясни и уникалните знания на древните, които пряко посочват факта, че човечеството многократно е основавало на Земята високо развита цивилизация. Разбира се, съвременната наука не признава факта за периодичната инволюция на човека, както е показано от маймуноподобните "роднини", като се започне с австралопитеците.

Съвременната наука следва да признае, че преди нашата технократична цивилизация на Земята са процъфтявали - неведнъж - други цивилизации, също с много високо ниво. Не непременно технократски, а по-скоро магични, както е посочено от впечатляващите езотерични знания ...

Нашата наука е длъжна най-накрая да се освободи от абсолютизацията  на закона на еволюцията, дойде време да се признае, че има и обратен закон. И част от древното човечеството, по правило най-назадничавият му в духовно отношение пласт, след унищожаването на някоя от горепосочените цивилизации, подчинявайки се на законите на природата нерядко е инволюирал почти до нивото на животно.

И ако отчетем, че човечеството пребивава на Земята от периода Креда, а може би дори от по-рано, както е указано от отпечатъците от човешки крака в близост до отпечатъците от лапи на юрски динозаври и други находки за бита, "консервирани" в пясъчник или варовик, то времето за инволюция на човека е повече от достатъчно".

Освен това винаги е по-лесно да се деградира, отколкото да се развива. Това може да бъде напълно потвърдено и от съвременното човечество, което, заедно с развитието на интелекта силно деградира в духовно отношение. Оттук и хищническата култура на масовото потребление, насочена към унищожаване на собствената си естествена среда, както и заплахата от самоунищожение, в резултат на нова световна война и възраждането на култовете към "златния телец", насилието и материалните удоволствия, превръщащи човек в говорещо и най-жестоко животно. Но само хибридите между хора и архантропи, напълно загубили своята "искра от Бога", могат да вярват в животинската си природа - за произхода си от маймуни или някакво друго животно.

По материали от Интернет