Аспартам 1,111 се определя като нискокалоричен изкуствен подсладител. За какъв именно "подсладител" става въпрос и чий живот подслажда, ще разберете след малко. Той е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтичната Компания "Сърл", докато търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 г.
Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от него), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.
Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм. Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболявания. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години.
Свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съединение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини . Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.
По принцип и аспартатът и глутаматът от MSG (вж. следващата глава) са нормално съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, това води до смърт на невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към групата на екситоксините - защото те "стимулират" прекалено нервните клетки и водят да унищожаването им.
Кръвно-мозъчната бариера, съставена от специализирани капилярни структури и нормално защитаваща мозъка от прекален приток на екситоксини, не е напълно развита при деца, но дори и при възрастни под влияние на различни остри и хронични фактори може да се "пропука" и да позволи повишаването на концентрацията на тези вещества в мозъка. При диабетици например това става много по-често и аспартамът бързо може да доведе до загуба на паметта и объркване. Той променя и нивото на невромедиатора допамин в мозъка и това съответно влошава състоянието на хора, страдащи от Паркинсонов синдром. През последните години, особено в САЩ, са се увеличили случаите на Алцхаймер, и то дори сред съвсем млади хора.
Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия при медицинския университет на Мисисипи, в книгата си "Екситоксините: вкусът, който убива" пише подробно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начина, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки!
Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например да замени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка, съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване на епилептичен припадък или от замайване и проблеми с ориентацията значително нараства и при пилоти това би могло да има трагични последици. Освен това много често човек поема и други екситоксини, които действат синергично. В САЩ има официално документирани 5 смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи нутрасуит.
Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична. Едно от основните места на действие на тези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смърт или нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвикани, като се стимулира именно тази част от мозъка. Доказано е, че при определено въздействие върху хипоталамуса се получават електрокардиографски изменения, подобни на.тези, които се наблюдават при инфаркт на миокарда.
Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща в мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава в нежелани стойности присъствието й там, особено ако е съчетано и с консумация на много въглехидрати. Хора с фенилкетонурия не могат добре да метаболизират фенилаланин и за тях храните, съдържащи нутрасуит, са още по-опасни! Това може да доведе до много високи, понякога дори фатални концентрации на тази аминокиселина в мозъка. Същевременно настъпва понижение на количеството на серотонина, друг мозъчен невромедиатор, което води до депресии, значителни колебания в настроението, изблици на гняв и др.
Метанолът (метилов алкохол/дървен алкохол) - третата съставка на аспартама, отделяща се при температура над 40 градуса Целзий, е много силна отрова, която уврежда зрителния нерв и води до слепота дори и в малки дози. Сигурно сте чували за случаи на ослепяване в резултат на приемане на алкохолни напитки "менте", богати на метилов алкохол. Пределното допустимо количество метанол дневно е 7,8 мг. А един литър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдържа 56 мг метанол, а някои повече!
Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаквания, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пищене и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни смущения, слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацентата и е изключително токсичен за плода в утробата.
Метанолът от аспартама навлиза много бързо в кръвообращението, като допълнително се разпада до формалдехид, който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Последният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и карциноген. За хората без медицинско образование бих искал да поясня, че формалинът, в който се консервират биологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтвор на формалдехид. Формалдехидът е основна суровина в промишлеността за получаване на инсектициди, багрила, експлозиви, лепила и бои и др. Той е много реактивно съединение със силен афинитет към белтъците.
Изследвания в последните години демонстрират, че при консумация на аспартам се повишава нивото на формалдехида във всички тъкани, включително в мозъка и ретината на окото, и той води до трайни и необратими увреди на тези и на други органи. Този разпаден продукт е много токсичен за протеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква генетични дефекти. Пораженията са свързани с количеството аспартам, което човек приема. Но не трябва да се забравя индивидуалната чувствителност и че понякога са нужни много по-малки дози, за да се проявят уврежданията. Някои хора се оплакват от парене в устата, след като са консумирали напитки с нутрасуит. Това се получава поради разграждането на метанола до формалдехид, който изгаря езика и дава горчив вкус.
Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспартама, се използва в промишлеността за сваляне на боя, защото има силно корозивен ефект!
Производителят на аспартам "Монсанто" си служи с различни тактики, за да "докаже безвредността" на подсладителя. Единият от доводите, които излага, е, че в някои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова киселина и метанол. Но фирмата пропуска да спомене, че тези съединения не се срещат в свободна форма, така както са в аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи ги аминокиселини. Фенилаланинът в аспартама е в свободен вид - (т. е. не е свързан с белтък), затова той се абсорбира много бързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно може да премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодовете е свързан с етилов алкохол, който е неговият естествен антидот. Досега не е известен случай някой да се е отровил или да е ослепял, защото е ял всеки ден плодове или пък защото е изконсумирал няколко килограма за един ден.
През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по ефектите на метанола върху окото, свидетелства пред Конгреса на САЩ във връзка с лично диагностицирани от него 65 случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична или пълна атрофия на очния нерв в резултат на употреба на храни и напитки, съдържащи нутрасиут. А това е било все още в началото на навлизането на подсладителя в употреба!
Дикетопиперазинът (ДКП) е съединение, което се получава в значителни количества при разграждането на фенилаланина в безалкохолните напитки, когато престояват по-дълго на склад. Според някои автори той се получава и като страничен продукт от метаболизма на аспартама в организма и се подозира за увеличения риск от образуване на мозъчни тумори. Това се дължи на факта, че при аминирането му в червата се отделя вещество, много подобно на книтрозурея, мощен канцерогенен агент. Способността му да предизвиква мозъчни тумори е установена при изследване, проведено с плъхове, в чиято храна е бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, който прегледал 143 животни, установил в 73 от тях злокачествени новообразования. В контролната група плъхове, на която подсладителят не е даван, не е имало мозъчни тумори.
Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.
Но ето какво пише в едно специализирано българско ръководство по диабет, издадено през 1999 г.: "Нискокалоричните подсладители на белтъчна основа (аспартам и ацесулфам К -бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за приготвяне на хранителни продукти и напитки. Те не се разграждат при висока температура (както вече видяхте, това не важи за аспартама - бел. авт.)... Нутрасуит се състои от фенилаланин и аспергинова киселина..." Нито дума за токсичния метилов алкохол. И малко по-нататък: "Прецизни клинични и експериментални проучвания доказват абсолютната му безвредност при допустима доза 50 мг/к.т.м... Напоследък в литературата се появиха единични съобщения за токсично увреждане на ЦНС (централната нервна система - бел. авт.) от аспартама. По този път на отричане на сладкия ефект премина и захаринът, който днес е напълно реабилитиран, което ни дава основание да бъдем резервирани към тези предварителни съобщения."
Разбира се, няма нищо чудно, че се срещат подобни твърдения, след като се прави всичко възможно до лекарите и потребителите да не достига информация за истинската същност на този подсладител.
Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзка с рак на гърдата, който е водеща причина за смъртта на жените във възрастта между 35 и 54 г. Според Американското общество по рака от 1981 г. до сега случаите на рак на гърдата са се увеличили почти двойно. От 1940 до 1982 г. годишното нарастване на честотата на това заболяване е била стабилна - около 1%. От 1982 до 1987 г. се е увеличила на 4%! За същия период количеството на консумирания аспартам се е увеличило четирикратно.
Още през 1971 до 1974 г., когато G.D. Searle провежда опити с животни, се установява, че подсладителя предизвиква подобни тумори у много от тях, но информацията за това е била държана в тайна и е станала обществено достояние едва в последните години чрез Закона за свобода на информацията. Компанията е представила неточни данни от опитите с животни пред FDA за да получи одобрение за тази "хранителна добавка".
Нека все пак да разгледаме накратко историята, свързана с регистрацията и масовото производство на аспартам.
Първите проучвания започват на 15.01.1970 г. и завършват на 01.04.1971 г. Компанията наема д-р Хари Вайсман биохимик и професор по педиатрия при Университета в Уискънсин "Джоузеф Кенеди младши" и експерт по токсичността на фенилаланина. При изследването са използвани 7 маймуни резус, на които е даван аспартам в млякото. Една от тях починала след 300 дена, а 5 получили големи епилептични припадъци! Подсладителят бил премахнат от храната за три месеца и припадъците при останалите живи маймуни изчезнали. Но фирмата не направила тези факти достояние на FDA.
През 1971 г. д-р Джон Олни, специалист по провеждането на неврологични експерименти към "Уошингтън юнивърсити" в Сейнт Луис, казва на Searle, че аспергиновата киселина разрушава мозъка на мишки. Ан Рейнолдс, научен сътрудник във фирмата, е била ангажирана, за да отхвърли резултатите от опита на д-р Вайсман, но вместо това тя потвърждава токсичността на аспартам върху нервната система при изследванията си върху мишки. По-късно обаче Рейнолдс се отказва да свидетелства пред FDA, вероятно поради оказан върху нея натиск.
На 21.03.1973 г. Searle подава молба пред FDA за одобрение на аспартама като подслаждаща хранителна добавка. На 26.07.1974 г. аспартам е одобрен за ограничена употреба като заместител на захарта и за таблетки за подслаждане на горещи напитки, дъвка и готови зърнени храни за закуска.
Д-р Олни и Джеймз Търнър, юрист на "Кънсюмър Интерест" (организация, защитаваща интересите на потребителя), поискали среща със Searle, за да обсъдят резултатите от експериментите на учения с аспергиновата киселина и нейното въздействие върху мозъка на мишки. Представителите на компанията обаче заявили, че данните на Олни не представляват тревога за здравето.
Олни и Търнър подали официално възражение, в което пояснили, че аспартамът може да доведе до мозъчни увреждания.
FDA назначила през 1975 г. работна група начело с Филип Бродски, подпомагана от експерта токсиколог на FDA д-р Ейдриън Грос, за да проучи оригиналните тестове, които провела фирмата с аспартам върху животни. Докладът, който представила групата на 01.03.1976 г., препоръчвал предприемането на законови мерки срещу Searle, като сметнали за необходимо въпросът да се отнесе до Министерството на правосъдието, за да постанови дали няма престъпно нарушение на закона. На 8 и 9 април и на 10 юли сенаторът Едуард Кенеди председателства слушане на сенатския под комитет на труда и общественото здраве във връзка с аспартам. На 15.07.1976 г. FDA решава да разследва 15 важни проучвания с подсладителя, при които работната група открила проблеми. Три от тях са били дадени за разглеждане на втора 5-членна група, оглавявана от ветерана на FDA, инспектор д-р Джеръм Бреслър.
През август 1976 г. представители на G. D. Searle се срещнали с FDA и ги убедили да им разрешат фирмата да наеме частната агенция "Юнивърсити асосийтс фор едюкейшън енд патолъджи", на които да плати 500 000 USD, за да "установят валидността" на останалите 12 опита. В писмо до FDA д-р Грос изразил своята загриженост относно това проучване и помолил "този абсурден план да бъде спрян". Ето какво пише още той: "На мен ми се струва, че никой друг освен FDA не може да поеме отговорността за... изпълнението му... това е наша задача, за която обществото ни плаща. Подобен доклад не може да се интерпретира по друг начин освен като неправомерно прикриване на грешки."
На 10.01.1977 г. главният съветник на FDA Ричард Мерил отправя молба към министъра на правосъдието Самюел Скинър да свика разширен състав на съдебни заседатели, за да проучи G.D. Searle за нарушения на Закона за храните, лекарствените и козметичните средства и за представените фалшифицирани доклади за опитите. Но междувременно адвокатите на компанията се срещат със Скинър и молбата на Р. Мерил не е удовлетворена.
През март 1979 г. въпреки всички установени нередности FDA все пак заключава, че опитите на компанията биха могли да се приемат, и решава да свика специално назначен Обществен съвет за проучване, с което се съгласяват д-р Грос и адвокатът Търнър. На 30.09.1980 а. съветът единодушно гласува да се отхвърли подсладителят, докато не се проведат допълнителни опити за изясняване на способността му да предизвиква тумори в мозъка. Но на 21.01.1981 г., един ден след като Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ, Searle отново подават заявление до FDA за одобрение на аспартам.
През март 1981 г. Рейгън уволнява Джър Гойън от Комисията на FDA и назначава на негово място д-р Артър Хъл Хейс младши. На 05.04.1981 г. Хейс сформира нова 5-членна комисия от учени, която да прегледа разкритията, направени от Обществения съвет за проучване върху работата извършена от всички комисии. Трима от петте гласуват срещу аспартама. Според един от тях, Сатия Дубей, данните за мозъчните тумори били толкова обезпокоителни, че не можело да се препоръча одобрение. Тогава към комисията бил назначен още един член, поддръжник на подсладителя, и гласовете се изравнили. Тук д-р Хейс като лице с най-висок ранг дал своето решително "за" и така на 18.07.1981 а. аспартам бил одобрен за добавка към сухи храни, пренебрегвайки и закони, и мнението на Обществения съвет.
На 15.10.1982 г. G.D. Searle подават молба до FDA, за да бъде одобрено прибавянето на аспартам към газирани напитки и витамини за деца.
През август 1983 г. Националната асоциация на производителите на безалкохолни напитки подава възражение от 30 страници, като посочва собствените изследвания на фирмата за нестабилността на аспартама в течност и при загряване, както и липсата на сведения за всички продукти, които се образуват при разпадането му. Освен това бил споменат фактът, че консумацията на подсладителя може да предизвиква наддаване на тегло! Но малко по-късно същата година асоциацията оттегля възражението си и аспартам е одобрен за използване в газирани напитки. Съвсем скоро след това Хейс напуска FDA и е назначен за декан на Медицинския колеж на Ню Йорк и като консултант на една фирма на G.D.Searle за връзки с обществеността с хонорар 1000 USD на ден! Явно компанията добре се е отплащала на тези, които безскрупулно са помагали в бизнеса й. Двама служители на FDA заявяват през 1985 г., че Хейс е бил назначен, за да разчисти всички пречки по пътя на аспартама.
В "Нутраотрова" Алекс Константин пише: "Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършените от нея нарушения на закона, за да изкара аспартам на пазара."
През 1984 г. вече са регистрирани повече от 1000 оплаквания от нутрасуит. Най-честите са замаяност, проблеми със зрението, тунелно виждане, кръвоизлив в ретината, нарушение в ориентацията, загуба на равновесие, шум в ушите, промени в менструалния цикъл и депресия. През 1984 г на пазара се появява продуктът диетична пепси-кола вече с аспартам.
През 1985 г. сенаторът Хауърд Меценбаум прави предложение пред Сената върху опаковките на продуктите, които съдържат аспартам, да се отбелязва неговото количество, като порицава изфабрикуваните и подправени тестове на Searle. Д-р Луис Елзас, професор по педиатрия и специалист по генетика, заявява пред Сената, че увеличаването на количеството фенилаланин в кръвта на бременната носи потенциален риск за развиване на дефекти у плода. Но от фирмата контрират, че аспартам вече е одобрен от СЗО и в други страни. След проучване на въпроса се оказва, че СЗО и съответните чуждестранни правителствени институции не са правили собствени изследвания за ефектите на подсладителя, а са приели думата на FDA и данните на самата компания.
През 1985 г. Searle е закупена от химичния гигант Monsanto. Monsanto е смятан за един от най-големите замърсители на околната среда. Само един завод на този концерн в Илиноис изхвърля около 16 млн. тона токсини в река Мисисипи, а заводът в Айова - около 120 000 тона! Monsanto е в основата на скандала с говеждия растежен хормон и генно изменените храни, но за това ще стане дума по-нататък.
По време на операцията "Пустинна буря" в Ирак на американските войници в Саудитска Арабия, които са били в бойна готовност, са били изпращани безплатно безалкохолни напиткКи с нутрасуит. Те са престоявали на пустинното слънце понякога до 8 седмици. А войниците, според техните думи, са пиели само от тях, и то по няколко литра на ден! Високите температури са предизвикали разграждане на аспартама и отделяне на значителни количества метанол и формалдехид и затова много войници са получили симптоми на отравяне с тези вещества. Някои учени смятат, че това е една от причините за определени оплаквания при някои ветерани със "синдрома на Залива" . Много от симптомите, които присъстват при бившите участници в тази война, се срещат и при хора, при които е установена "аспартамна болест" или реакици след по-краткотрайно или по-продължително приемане на подсладителя.
Непосредствено след конфликта и две години по-късно са проведени изследвания на 37 000, жени участвали във войната. Честотата на кистите и туморите в гърдите при жените в бойна готовност е била 10,4, докато при тези в тила - 4,9. При първите освен това се срещали значително повече други здравни проблеми - главоболие, белодробни оплаквания, а влагалищните намазки са били с по-лоши резултати. Изследванията на самата фирма Searle са установили, че дикетопиперазинът предизвиква образуването на полипи (тумори) на матката. Много от жените впоследствие са били принудени да напуснат военната служба поради оплакванията си.
Пентагонът доскоро упорито отричаше "синдрома на Залива", окачествявайки симптомите като психологически последици и посттравматично стресово разстройство. Но след като сте се запознали с фактите, изнесени в книгата, едва ли би ви учудила такава позиция.
В "Лайф" са публикувани снимки на някои от децата на ветерани, родени с малформации. (Не забравяйте за мутагенния ефект на аспартама и по-специално на формалдехида и на метанола върху плода. Когато Searle представя за пръв път пред FDA резултатите от 13 опита за определяне на генетичните увреди, които аспартам може да предизвика, FDA открива нередности и пропуски в представените материали. 15 плода са липсвали от представените плъхове при изследването на токсичността на ДКП.)
Според Асоциацията на децата с вродени дефекти има вече първите 10 бебета със сериозния синдром на Goldenhar-уродства на главата и тялото, който според нейния директор Бети Макдечи се среща средностатистически по принцип 6 1 от 26 000 случая. От 400 болни ветерани, които са били проучвани, 65% от тях са съобщили за имунни проблеми започнали още от самото раждане на децата, заченати след конфликта.
Ето какво разказва пред студенти по медицина Мери Неш Стодарт, основала "Мрежа за защита на потребителя от аспартам": "Моята най-малка дъщеря започна да пие напитката "Кристал лайт", в която има аспартам. Тя пристигаше по пощата в малки пакетчета, чието съдържание се разтваряше във вода. Появи се мигренозно главоболие, а след известно време - симптоми, подобни на сърдечна недостатъчност. Заведох я на кардиолог. Един ден ми я докараха от училище, след като беше получила голям епилептичен припадък. Когато открихме, че аспартам е най-вероятната причина за тези проблеми, го изхвърлихме от храната й. Тя вече е добре."
"Мрежа за защита на потребителя от аспартам" е получила повече от 10 000 обаждания и е открила "гореща линия за пилоти". Има докладвани случаи на големи епилептични припадъци на пилоти по време на полет (спомнете си за първия опит с маймуните резус), като на някои от тях дори им е забранено повече да летят. Публикации на американската флота и военновъздушните сили предупреждават за опасността от епилептични припадъци, замаяност и виене на свят, внезапна загуба на памет при пилоти, консумиращи напитки с аспартам. Течните хранителни продукти, съдържащи нутрасуит, са още по-опасни поради по-бързото навлизане на токсичното вещество в организма.
За 1985 г. количеството аспартам, консумиран само в САЩ, е 6,5 млн. тона, а за 1987 г. - 7,7 млн. тона! След това Monsantoо вече не публикува данни.
През октомври 1987 г. осведомителната агенция "Юнайтед прес" съобщава, че повече от 10 държавни служители, които са подпомогнали одобрението на аспартама, са получили длъжности в частни сектори, имащи връзка с неговото производство.
През 1987 г. Бети Мартини основава "Мисията е възможна" - движение насочено към разясняване на истината за аспартама, което обхваща хора от целия свят.
Ето и част от писмото на Джули Кели до Бети Мартини: "Аз съм диабетичка и когато аспартам беше одобрен, реших да го опитам. Получих жестоко главоболие, гадене и повръщане имах замъглено зрение, бях неадекватна, паметта ми се влоши кръвната ми захар се повиши... и аз се разболях тежко. Разбрах че това е от нутрасуит и го оставих."
През 1992 г. аспартам е одобрен за добавяне към топлинно обработени храни. На пазара се появява диетична пепси-кола без кофеин с аспартам.
През 1996 г. без много шум от страна на FDA е дадено одобрение аспартам да се използва във всякакви храни. Да ви е сладко!
През 1996 г. д-р Дж. Олни, който се бори срещу аспартама вече 20 години, публикува данни от анализ на Националния институт по рака на САЩ, които показват, че честотата на туморите в мозъка се е повишила с 10% през 1984 г., само една година след масовото излизане на аспартама на пазара. Същите тумори, които са се получили при мишките при проведените опити.
А сега внимавайте! През 1992 г. FDA забранява да се внася стевия - билка, използвана като подправка в много страни по света. През 1995 г. FDA разрешава стевия да бъде внасяна в страната и да се продава като хранителна добавка, но не и като подсладител!
Стебия е вечнозелен храст. Листата му са били използвани от векове като естествен и безопасен подсладител от хората, живеещи в Парагвай и Бразилия, и съдържат вещество над 200 пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма на захарта и за разлика от аспартама е полезна за болните от диабет. Но тя не може да се патентова и затова фармацевтичните компании не желаят нейната конкуренция. Освен това най-малкото е и безвредна!
В безпрецедентен акт FDA заплашва фирмата Stevita Со., която внася стевия в САЩ, с търсене на отговорност по съдебен ред заради това, че разпространява литература и брошури за растението и продукта, приготвен от него! Според американската конституция в САЩ всеки има право на свобода на изразяване. Но Джеймз Лахар, служител на FDA, изпраща факс до фирмата, в който визира унищожаването на 2500 бройки от "обиждащи" книги на компанията, в които се дават готварски рецепти и разяснения за стевия. В писмото се заплашва, че ще бъде направена инвентаризация на Stevita Со. и че ще бъде лично наблюдавано унищожаването на готварски книги и други публикации във връзка със стевия, за да са сигурни, че заповедта им е изпълнена. Ето на това някои му казват "демокрация"! Подобни действия отново ни напомнят на мрачните средни векове, когато инквизицията е горяла на клада научна и неудобна литература, или пък за времето на Хитлер и нацизма в Германия, когато са се извършвали същите изстъпления! В страна, в която можете да си купите най-долнопробна порнографска литература или книги за това как да направите бомба или да се самоубиете най-ефикасно, не можете да прочетете историята на растението стевия и как да приготвите безопасен и вкусен сладкиш, използвайки листата му! В същото време FDA защитава една доказана отрова - аспартам!
Покойният д-р Ейдриън Грос, за когото вече стана дума, казва: "С оглед на всички факти, сочещи категорично и без всякакво съмнение, че аспартамът е карциноген, човек може да се запита: каква е причината FDA да не желае да се позове на поправката Дилейни към Закона за храните, лекарствата и козметиката?... Ако FDA престъпва законите, които сама е създала, то кой ще защитава тогава обществеността?"
Изкуствените подсладители често се рекламират като подходящи за диабетици и като добри за намаляване на теглото. Между 1960 и 1976 г. затлъстелите американци са били около 24% от населението. От средата на 80-те години до сега техният брой се е увеличил до 54% - повече от два пъти! Това съвпада с периода на широко рекламираните и консумирани "диетични" храни и напитки без захар, но с изкуствени подсладители. Причините може би са комплексни, но едва ли може да се пренебрегне ролята на аспартама в този процес. Установено е, че той често повишава апетита, като предизвиква силно желание за сладки неща (това е споделено с автора и от хора, консумирали напитки с аспартам). Вероятно причината е пониженото ниво на серотонина в мозъка, което се предизвиква. Според д-р Хаймън Робъртс много от неговите пациенти са отслабнали средно с около 8-9 кг, когато са преустановили приема на храни съдържащи аспартам.
Доколко консуматорите могат да се доверят на данните от научно-изследователската дейност на заинтересованата индустрия по отношения на т. нар. храни и хранителни добавки? Отговор дава Синтия Кросън в "Омърсената истина": "Пътят към ада е постлан с корпоративни парични средства, отпускани за научно-изследователска работа." Фирмите веднага спират потока от средства, ако изследванията не са в синхрон с желаните от тях резултати. За голямо съжаление много учени заглушават гласа на съвестта си и участват в тази гигантска и изключително зловредна конспирация и манипулация. Един пример: според първоначални независими проучвания на д-р Пол Спиърг аспартамът предизвиква проблеми с опознавателната дейност на интелекта и снижава интелигентността. След като Monsanto му отпуска средства да повтори експеримента, той вече "не открива" подобни зависимости.
Американската асоциация по диабет и Американската асоциация по диететика са щедро спонсорирани от Monsanto, като компанията даже участва в писането на техните материали. Нима очаквате от тях да кажат на диабетиците какво наистина представлява нутрасуит?
Бети Мартини пише: "Monsanto и FDA биха искали вие да повярвате, че медиите и цялата медицинска система са чисти като сняг... и че аспартамът се демонизира от някакви "токсични терористи" - терминът е използван от Си Ен Ен или пък от такива "плетящи измамна мрежа" (според "Таим"). Всеки един от тях има личен финансов интерес в аспартама... Monsanto с милиарди долари печалба... медиите с десетки милиарди от реклами на над 5000 продукта и медицинската система... със стотици милиарди от скъпи, но безполезни тестове, които не могат да посочат проблемите на пациенти -.те със сигурност... и след това многото скъпи медикаменти, които очевидно не могат да свършат работа."
Ето ви едно интересно изказване на д-р Мозер от 1991 г., платен консултант на Monsanto, пред студенти от университета в Йейл: "Ако мразите хората, можете да прекарате живота си до една планина от блестящо диагностично оборудване или зад електронния микроскоп. Или можете да станете лекар на Крузер (увеселителен кораб) и да се забавлявате с богати вдовици... или да работите за компанията, произвеждаща нутрасуит."
Д-р Хаймън Робъртс , специалист по вътрешни болести и еднокринология, лекувал досега много хора с диабет и хипогликемия, споделя: "Тъй като и двете групи трябва да се въздържат от консумация на захар, аз първоначално се зарадвах, че тези хора са намерили в аспартама приемлив и предполагаемо безопасен заместител. Но много от моите пациенти и други, които идваха за консултация, започнаха да развиват сериозни метаболитни, неврологични и други усложнения, които бяха недвусмислено свързани с употребата на хранителни продукти, съдържащи аспартам. Това се доказва от загубата на контрол върху кръвната захар, засилване на хипогликемията... Конвулсии и бързото настъпване, влошаване или симулация на диабетни усложнения, особено нарушения в зрението и невропатия... и от драматичното подобрение, което настъпва след избягване на продукти с аспартам, и бързото предвидимо възвръщане на оплакванията, щом пациентът започне отново тяхната консумация. В моите книги и статии аз съм цитирал много случаи на сериозни усложнения при хора с диабет и хипогликемия, причинени от аспартам... В светлината на моя опит аз сега съветвам всички мои пациенти с диабет и хипогликемия да избягват продукти с аспартам...
Беше ми практически невъзможно да се включа в програми на национални срещи на диабетолозите и други медицински специалисти, за да опиша моите наблюдения. Всъщност Американската асоциация по диабет на която аз съм член повече от три десетилетия, отказваше да публикува дори и откъс за установените странични реакции при 58 пациенти с диабет, които бях представил за годишната среща през 1987 г. Специализираните издания за диабет и вътрешна медицина не желаят да публикуват моите материали по този въпрос... АМА, FDA и АDА догматично продължават да изразяват недвусмислено мнение, че аспартамът е напълно безопасен както за диабетици, така и за всеки друг. Производителите извършиха пазарно чудо през 80-те години чрез високоефективна рекламна кампания... и огромен биополитически заговор, който да защити техния пазар за милиарди долари."
Според д-р Робъртс промените в апетита, които предизвиква аспартамът, водят или до наддаване на тегло, или до значително отслабване. Той нееднократно е заявявал пред конгреса и FDA, че "поглъщането на продукти, съдържащи аспартам, от повече от половината американци представлява непосредствена опасност за здравето на обществото".
Аспартамът предизвиква пристрастяване, особено ако се приемат повече напитки и храни, в които той се съдържа! Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да го изхвърлят от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола! Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал (или 33 души), е било много трудно или дори невъзможно да спрат консумацията му. Самите потърпевши или техните близки са използвали именно термина "пристрастяване", за да опишат състоянието си по отношение на подсладителя.
Освен това трябва да се има предвид, че аспартам взаимодейства с различни лекарства като някои медикаменти - антидепресанти (МАО-инхибитори), допегит и други, като ефектите са напълно непредсказуеми.
Един трик, който се използва, за да се прикрият вредните остри и хронични отрицателни въздействия на подсладителя, е, като се обявява, че е безопасен, но че в същото време някои хора може да са свръхчувствителни и "да проявят алергични реакции" към него. Това е манипулативно твърдение, защото дори собствените изследвания на Monsanto показват, че се касае за токсичност.
Аспартам понастоящем се добавя в повече от 6000 хранителни продукта и напитки (според някои автори са около 10 000) и се продава в почти 100 страни! У нас той се съдържа в таблетките "Кенди" за подслаждане, прахчетата "Степ", "Танг", безалкохолните напитки Соlа light, Pepsi Light и др., както и в някои медикаменти.
Ацесулфам К е друг нискокалоричен подсладител, който често може да се срещне заедно с аспартам. Той е одобрен от FDA през 1988 г. като заместител на захарта и е разрешен за употреба в различни храни и прахчета за моментални напитки, дъвки и т. н. Търговските му наименования са Sunette и Sweet One.
Според д-р Х. Робъртс ацесулфам К предизвиква тумори на белите дробове, млечните жлези, някои редки новообразувания, като например в тимусната жлеза, а също и левкемия. Проведените експерименти с ацетоацетамид, разпаден продукт на ацесулфама, показват, че той предизвиква бързо развитие на доброкачествени тумори на щитовидната жлеза в плъхове.
Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да се спазват стандартните изисквания на FDA.
Цикламатът, друг изкуствен подсладител е бил забранен през 1970 г., но очевидно е "реабилитиран", защото отново се употребява, като тук също се среща в някои безалкохолни напитки.
Ето ви съдържанието, на един вид рекламирана и у нас разтворима напитка, така както е написано на опаковката: "Захар, лимонена киселина, натриев цитрат, трикалциев фосфат, подсладители (aspartame*, acesulfam K), витамин С, малтодекстрин, гума, натурална портокалова и натурално идентични вкусови добавки, титаниев диоксид, оцветители (Е102, Е110, Е129). Витамин С - 100%. *Phenylketonurics: съдържа фенилаланин."
Бих ви попитал какви естествени хранителни вещества виждате изписани? Отговорът е, че такива няма. Аспартам и ацесулфам даже не са обозначени с български букви, а от последното изречение, което е написано наполовина на английски, въобще не става ясно, че не е желателно тази напитка да се употребява от хора, страдащи от фенилкетонурия. Какво означава също "витамин С 100%", също е ясно сигурно само на производителя. Освен това трябва да се има предвид, че понятието "натурални", което често се изписва по етикетите на различни хранителни стоки или напитки, няма нищо общо с натуралните (т. е. естествените вещества, такива каквито са) в продуктите на природата, а са синтезирани, като имат подобен вкус или аромат. Що се отнася до "натурално идентични", мисля, че коментарът е излишен.
Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.