петък, 9 септември 2016 г.

Как да помагаме с мисъл

Най-ценната от всички придобивки, които може да постигне желаещият да притежава мисловна сила, е по-голямата възможност да помага на по-слабите хора наоколо, все още не знаещи как да използват собствените си сили. Една добра дума също помага, но човек може да направи много повече от това да хвърли няколко трохи на умиращия от глад.
Нека вземем за пример случай с човек, който е във властта на някаква лоша привичка и на когото друг човек иска да помогне. На първо време е необходимо да се знае, ако това е възможно, по кое време умът на пациента вероятно няма да е зает с усилени размисли - например часа, в който той заспива. Ако пациентът е заспал, е още по-добре. Тогава помагащият трябва да се опита да си представи този, на когото иска да помогне, колкото се може по-ясно и живо, с колкото може повече подробности - така все едно го вижда пред себе си. Ясният образ не е най-същественото, макар че улеснява много процеса. Помагащият трябва да прикове вниманието си в този образ и с цялата мисловна концентрация, на която е способен, да му изпрати бавно и поетапно мислите, които желае да се отпечатат в ума на пациента. Трябва да си ги представи като ясни умствени образи, както ако трябваше да излага пред него аргументите си с думи. Ако случаят засяга пиянство, той може да му представи ясна картина на евентуалните болести и усложнения, на нервното разстройство и неизбежния край, които са следствие от пиенето. Ако пациентът спи, вниманието му ще бъде привлечено от лицето, което му изпраща такива образи, и ще се насочи към тях. Успехът зависи от концентрацията и настойчивостта на отправената мисъл, а пропорционално на степента на развитие на мисловната сила ще бъде и резултатът.
В такива случаи обаче трябва да се внимава да не се прави опит за контролиране волята на пациента. Усилието трябва да бъде насочена изцяло към представяне пред ума му идеите, които биха могли да го подбудят към правилни разсъждения. Ако се правят опити да се наложи насила дадена линия на поведение, придобивката ще бъде незначителна. Тенденцията на ума към отдаване на някакъв порок не може да бъде променена с поставяне на препятствия пред навика. Отбит от дадено неправилно направление, той ще си намери друго, старият порок ще бъде заменен с нов. Никой не бива да се опитва да налага волята си на друг човек, даже ако иска да му направи добро. Израстването не може да бъде подпомогнато от такъв род външни въздействия. Умът трябва да бъде убеден, чувствата трябва да бъдат извисени и очистени, иначе никаква придобивка не може да има.
Ако човек иска да помогне мислено на свой приятел, той трябва да постъпи по същия начин, като си го представи и ясно изложи идеите, които би желал да бъдат възприети. Една силна мисъл с пожелание за негово добро, пратена му като обща защитна сила, ще остане при него като мисъл-форма толкова дълго, колкото е силата на изпратената мисъл и ще го пази от зло, действайки като преграда пред недоброжелателни мисли и дори предупреждавайки го за физически опасности. Мисъл за мир и утеха ще успокои ума, излъчвайки покой около човека.
 
Ани Безант

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.