Всичко, което сме способни да направим с мисъл за живите, можем да го направим, и дори в по-голяма степен, за онези, които са минали преди нас през вратите на смъртта. В техния случай те са свободни от тежката физическа материя, която трябва да бъде приведена в трептение преди мисълта да може да достигне будното съзнание. Когато човек умре, съществува тенденцията вниманието да бъде обърнато навътре и да се живее по-скоро в ума, отколкото във външния свят. Мисъл-струите, които обикновено са се изливали навън, търсейки съприкосновение с външния свят през органите на осезанието, сега са като блокирани от една пустота - естествен резултат от загубата на техния инструмент; точно както човекът, тичащ към познатия мост над една река, изведнъж бива спрян от пропастта, над която мостът е изчезнал.
Пренареждането на астралното тяло, скоро след напускането на физическото, се стреми да затвори умствените енергии, като пречи на тяхната външна проява. Астралната материя, ако не бъде тревожена от някоя дейност на хората, останали на Земята, образува твърда черупка на мястото на гъвкавия инструмент и колкото по-висш и чист е бил току-що приключилият живот на Земята, толкова по-плътна и цялостна е преградата срещу външните впечатления или проявленията отвътре. Но оградени по този начин, що се отнася до техните изливащи се навън енергии, хората са още по-чувствителни за влияния от умствения свят и следователно могат да получат помощ, кураж или съвет много по-успешно, отколкото когато са били на Земята. В света, в който са отишли, свободни от физическото тяло, една любовна мисъл за тях е така осезаема, както тук на Земята е една любовна дума или една нежна ласка. Следователно всеки, който заминава там трябва да бъде изпращан с хубави мисли за мир и любов, с пожелание за по-бързо преминаване през долината на смъртта към страната на светлината отвъд. И наистина, мнозина са тези, които остават в астралния свят по-дълго, отколкото трябва само защото са имали лошата карма да нямат приятели, знаещи как да им помогнат от другата страна на смъртта. И ако хората на Земята знаеха колко много утеха и щастие изпитват пътниците из небесните селения от тези наистина ангелски послания, от тази изпращана мислено любов, от това окуражаване; ако знаеха само каква сила имат да подкрепят и утешават, никой нямаше да бъде оставян сам от приятелите, останали след него. Колко голяма е утехата за душата, лишена от присъствието на любимия ближен, който е озарявал живота ни, когато знае, че сме способни да му служим и да го окуражаваме по пътя му с мислени ангел-хранители.
Ани Безант
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.