събота, 2 април 2016 г.

СЪЗНАНИЕ И СВРЪХСЪЗНАНИЕ

Описвайки „материалните“ аспекти на Второто тяло, би изглеждало най-важно да се проучи как всъщност действа съзнанието, реагирайки на преживяването на Второто тяло.
Вероятно студентите, изучаващи психология и психиатрия, ще оспорят терминологията, използвана в това издание, доколкото тук не е направен опит да се преразгледа феноменът в условията на тези науки. По-скоро, надявам се, че тази част, така както и предишната, ще има общо значение за всички науки и научни умове и ще подейства като мост към бъдещи изследвания за всеки интелектуален интерес.
Най-често поставяният въпрос е: „Откъде знаеш, че не сънуваш и всичко, което преживяваш, не е нищо повече от жив сън или някакъв вид халюцинация?“
Изисква се наистина отговор, по-различен от контравъпроса: „А откъде да знам, че преживяванията ми в будно състояние са истински?“ Както вече съобщих, аз бях сигурен, че тези преживявания бяха сънища или халюцинации за един много дълъг период на ранните етапи. Те бяха сериозно възприети като нещо повече едва след като доказателствените данни започнаха да се събират.
Преживяванията имат съществена разлика от обикновеното състояние на сънуване по следните причини:
1. Непрекъснатото съществуване на някакъв вид съзнателно усещане.
2. Интелектуални или емоционални (или смес от двете) решения, взети по време на преживяванията.
3. Мултистойностните възприятия посредством сетивните краища или техни еквиваленти.
4. Неповторяемост на идентични примери.
5. Развитието на събитията в строга последователност, което показва промеждутък от време.
Най-сигурното твърдение, което може да се направи, е, че когато състоянието съществува, вие разбирате така ясно, че „не спите“, както и когато сте буден. Същите стандарти за будност могат да се прилагат със същия положителен резултат. Именно това бе най-несъстоятелното при първите опити. Двойственото съществуване е напълно противоположно на всички валидни научни разработки и на човешкия опит. И пак последното доказателство на такова твърдение е всеки сам да експериментира при такъв начин на съществуване.
Дали това не е продукт на самохипноза със съпътстващо постхипнотично внушение? Напълно вероятно е методът за индуциране и установяване на състоянието да има отношение към хипнозата в различни насоки. Хипнозата сама по себе си е феномен, от който е разбрано твърде малко. „Внушенията“, ако бъдат използвани в хипнозата, могат да бъдат част от процеса на активирането. Въпреки това бяха положени големи грижи за охрана от всякакви индиректни внушения или някакви стимули, които биха предизвикали халюцинационно преживяване. Когато се знае повече за факторите, участващи в хипнозата, може да се изясни и взаимоотношението с практиката, включена в тази книга.
Ако съзнанието наистина действа различно, кои са точките на отклонението? Основно изглежда, че човешкото съзнание (или индивидът в своята цялост) постепенно преминава през един учебен процес. В ретроспекция ефектът е еволюционно приспособяване и възприемане на съзнанието към една по-нисша част от цялото. Общото е равна смес от съзнателното, подсъзнателното и свръхсъзнателното (трансцедентна личност?) като напълно осведомени за останалите. Въпреки това тази смесица е ефективна само във Второто тяло. Ако тя продължи и във физическата среда, ефектът е забележителен само в ограничена степен.
В ранното проникване във Второто състояние мислите и действията почти изцяло се доминират от подсъзнателното субективно мислене. Опитите за рационално възприятие изглеждат заровени в лавина от емоционални реакции. Всички първични субективни нагони са напълно случайни, изискващи да им се обърне внимание или да бъдат задоволени. Не е възможно да бъде отхвърлено тяхното съществуване. Основни страхове, които вярвате, че ще бъдат заличени, са първите, които ще дойдат наяве. Те ще бъдат последвани или ще се обединят със силен нагон за сексуално съвкупление, което ще бъде изучено по-нататък. Обединени, те представляват два солидни удара срещу продължаващото развитие на Второто състояние. През цялата история на човешкия род страхът и сексът са главната мотивировка и контролни характеристики за всички форми на социална организация. Ето защо е съвсем разбираемо, че те играят толкова важна роля във Второто състояние. Съвсем бавно човешкото съзнание започва да действа върху тази очевидно неорганизирана и нелогична маса, да внася ред и обективно възприятие сред нея. В началото тази задача изглежда невъзможна. В по-късните етапи човешкото съзнание развива симбиозна връзка с нея. Много рядко се случва проблемите да излязат извън контрол. Това не означава, че съзнанието напълно контролира Второто състояние. По-точно то просто е модулатор на господаря, или движеща сила. Кой е господарят! Наречете го свръхсъзнание, душа, велика личност — заглавието не е важно.
По-съществено е да се знае, че съзнанието автоматично отговаря на командите на господаря, без да пита. Когато сме във физическото състояние, ние само смътно се досещаме за това. Във Второто състояние то си е нещо естествено. Свръхсъзнанието неотменно знае кое е „правилно“. Проблеми има само когато съзнанието упорито откаже да признае тази по-висша степен на познание. Източникът на познанието на свръхсъзнанието разкрива много широки пътища, повечето от които изглежда са извън представите на нашия съзнателен свят. Наследствеността е най-приемливата и най-неподходящата.
При тази продължаваща адаптация към прогреса ние бихме могли да достигнем до определени забележими предпоставки. Те пък ще доведат до заключения, приложими в обкръжението на Второто състояние.
Синхрон на мисъл-действие. Навсякъде във физическото състояние действието следва мисълта. Тук те са едно и също нещо. Няма механично предаване от мисъл към действие. Човек постепенно приема с радост съществуването на мисъл като една сила от само себе си по-скоро, отколкото като спусък или катализатор. Първоначално е емоционално-мисловна сила, която постепенно се превръща в съгласувано действие. Мисълта за движение е тази, която създава действието. Мисълта за определения човек, когото трябва да посетим, направлява посоката. Още нещо, нуждите на свръхсъзнанието са онези, които създават движението към непознати области, а много често без веднага да е ясно на съзнанието каква е мотивиращата сила.
Образците на мисълта, пренесени от силното влияние на материалната дейност към Второто състояние, там напълно отговарят на съществуването. Изумително е да се открие колко много дребни мисловни навици човек „е отгледал“ и колко объркан се чувства той пред техните механични качества. Въпреки че там не са пренесени никакви чисто материални навици, нужди или желания (глад, болка, пушене), появяват се маловажни досадни мисловни образци и състояния, които да засрамят и отвлекат вниманието. Изключение от всички тях е сексуалното желание, но дори и то е опетнено от изкуствените социални стандарти и навиците, които те са създали.
Ето и един пример за второстепенен навик, изведен от бележките ми.
 
11. 6. 1963 г. Нощ.
 
… Когато те се приближиха до мен, всеки хванал ме за по една ръка, за да ме водят през областта, ръката ми се насочи към горния джоб на сакото ми, за да проверя дали издутината от портфейла ми е все още там, което значи, че все още не е откраднат. Минаха няколко секунди, докато осъзная, че там няма портфейл (вероятно нямаше сако), нито пък бе правен опит от някой от двамата ми водачи да вземе несъществуващия ми портфейл. Това е цената от живота сред тълпата на огромния град!
 
Дребни навици като тези често се изпречват на пътя ни. Начинът на освобождаването е да бъдат признавани един по един. След като веднъж са идентифицирани, те повече не са тревожни. Същото се отнася и за мислите, свързани с формата на физическото тяло. Например ако сте били поставени в условията на интензивно усещане за голота, вие механично ще си помислите, че сте облечен — и вие сте. Формата на физическото ви тяло е пренесена като абсолютно точно копие, чак до коренчетата на космите и бръчките, освен ако съвсем преднамерено не мислите за друго.
Обратно, ако мисловните ви навици са били в други посоки, бихте могли да вземете тази форма, която е най-подходяща, преднамерено или по друг начин. Подозирам, че всеки може да изменя Второто тяло във всякаква форма, каквато пожелае. След като желанието вече е изпълнено, Второто тяло си възвръща нормалната човешка форма. Това води до някои интересни размисли по отношение на човешката митология. Ако някой поиска да преживее съществуването на четириного, Второто тяло може да се трансформира временно в голямо куче, а друг някой, който има способността да вижда във Второто състояние (вероятно има много такива хора), ще го вземе за върколак. Или преданията за получовек, полукозел, полукон, биха могли да са резултат именно от горното. Някой може да си „помисли“ за крила и полет и моментално да се трансформира в прилеп-вампир. Започва да изглежда все по-възможно, когато човек експериментира със силата на мисълта във Второто състояние.
Да го кажем по друг начин — няма нещо, което мисълта да не може да създаде в този нов-стар друг живот. Това приканва към търпеливо внимание с големи червени букви: „Бъди абсолютно сигурен в резултата от своята мечта и контролирай постоянно мислите, които предизвикваш.“
Промени във възприятието. Това е областта на най-забележителните, макар и най-непонятни изменения. Защото не сме научили друг начин да се справим с него. Всички сетивни информации се превеждат първоначално към правилата и значенията, приемани от петте физически сетива. Например, когато някой започне „да вижда“ в тази непозната форма, впечатлението е, че това „виждане“ е съвсем същото, както оптичното възприятие чрез физическите очи. Едва по-късно започваш да откриваш, че не е този случай. Въобще не е физическо „виждане“. Научаваш се да „виждаш“ във всички посоки едновременно, без да си обръщаш главата. Виждаш или не виждаш в зависимост от мисълта. А когато изучаваш обективно, чувстваш по-скоро, че светлината се излъчва, отколкото, че е отражение на светлинни вълни.
Същото се прилага и за останалите физически сетива. Първоначално вярваш, че чуваш хора, които ти „говорят“. Прибързано е, защото разбираш, че няма „ухо“, което да получи сетивното послание. Казано по друг начин, получил си бележката (мисълта) и съзнанието ти я е превело в разбираеми думи. Допирът има най-определената връзка с физическото си копие. Обонянието и вкусът най-очебийно отсъстват и до днес. Най-интересното е, че никой от тези способи за възприемане не работи напълно автоматично. Изглежда те могат да бъдат „включвани“ или „изключвани“ по желание. Има и няколко нови начини за приемане на сетивната информация. Един от тях е разпознаването на друго човешко същество (живо, умряло?) не посредством тяхното „гледане“, а чрез неприкрито разбиране на техните първични личностни навици и мисли. Най-забележителното е, че изглежда непогрешим, защото най-интимните личностни изяви излъчват следи, много сходни с устройството на звезда или парче метал, напълно анализируеми от спектрограф. Подозирам, че такова излъчване не може да бъде прикрито от индивида, така че не би могло да има никакво скривалище на интимното у личността, което да остане незабелязано от погледа.
Не е същата и способността за общуване с другите на ниво извън съзнателното усещане. Това бе представяно с живи хора, будни и спящи. Съществува възможността то също да намира място и сред хора, живеещи във физическото състояние, които напълно да не знаят за него. Във Второто състояние то е специфично и изключително естествено. Има много описани случаи в бележките за такова общуване, докато друг човек е в съзнателен физически разговор с трето лице.
Най-разстройващата част от това е, че участникът в тази връзка, който единствен от вас може да потвърди, много рядко след това е в състояние да си спомни. Изключително трудно е също да бъде установен такъв контакт с човек, който е физически буден.
Все едно да се опитвате да събудите някого от дълбок, здрав сън. Възможно е тази комуникативна част от съзнанието всъщност да е заспала през периоди на физическа будност. Свободна асоциация или регресивна хипнотична техника биха могли да предизвикат спомени от такива източници, когато е необходимо.
Един проблем периодично се появяваше при възприемане по време на Второто състояние. Може би има много голямо сходство с усещането чрез физически методи, което не е било съобщавано и затова не е толкова забележително. Имам предвид идентифицирането посредством съзнанието на личности, места и предмети, които до момента са били непознати и не са били усещани.
По въпроса за доказателствените данни и самоориентацията, изглежда, че съзнанието действа в строга зависимост с неоформена мисловна команда „РАЗПОЗНАЙ!“, без никакви изменения или двусмислие. Ето защо когато се случи непозната или очевидно невъзможна ситуация, място, личност или предмет, съзнанието по-скоро дава някакъв отговор, отколкото въобще да не отговори.
Отговорът приема формата на осмисляне, ако така може да се нарече, или по-общо — извършва се търсене на стари спомени или преживявания, за да се предизвика точната идентификация. Мозъкът сравнява ситуацията, при която обектът или действието се възприемат, с минал личен спомен или преживяване. Ако няма нищо, което точно да съвпада с наблюдаваните данни, съзнанието неизменно съобщава най-сходния спомен и твърди: „Това е обектът или действието, което виждате.“ Само след критични анализи се получава някакво подобие с това, което в действителност е било усетено. Има чудесни примери за този феномен. Един от най-добрите е посещението в дома на г-н Бансън сутринта. Съзнанието, нямайки възможност да се позове на нещо от паметта по отношение на предмета, поставен на задната седалка на колата (генераторът Ван де Граф), идентифицира точно приблизителната му големина, кръглата, прилична на колело, издутина върху подпора, основната платформа и съобщи, че това е детско автомобилче, което бе погрешно. Съзнанието съвсем правилно информира за момчето и баскетболната топка, защото това бе част от неговата банка с данни от спомени. Въпреки това то се натъкна на проблем по отношение определяне движението на г-жа Бансън, която разпределяше сутрешната поща. Движението бе определено като „раздаване на карти“, но съзнанието бе изправено пред контраста между играенето с огромни по размер „карти“ (писма) върху претъпкана с чинии маса. Идеята за „игра на карти“ бе най-близкото подобно събитие в мисловната асоциация и стана опорната точка.
Точно толкова интересно бе и преживяването при самолетната катастрофа, съобщено в глава 11. Имаше пълна серия от събития, изпъстрени с много сетивни данни, филтрирани през предишни асоциации на съзнанието. Към това се прибави и много бързото полягане на информация, така че последователността на събитията във времето направи бъркотията още по-голяма. Съвсем точно бе впечатлението, че ще пътешествам със самолет. Въпреки това съзнанието „забрави“, че преди самолета се пътува с автобус до летището. Следователно, съобщавайки за товаренето на автобуса, впечатлението бе, че това е аеропланът. При качването в рейса съзнанието е възприело шофьора, който изчаква пътниците до вратата. При опита да идентифицира мъжа умът бе потърсил в минало преживяване най-сходния човек (Д. Д.). И бе избрал него. Физическата прилика между шофьора и Д. Д., когато по-късно ги сравних, бе съвсем явна.
Разпознаването на жената, седяща точно пред мен, дискомфортът и възбудата й бяха съвсем точни, грешна бе причината, довела до тях. Съзнанието не бе определило източника за яда на жената, затова го свърза с индивида, тъй като се изискваше някакъв отговор. Полетът, бавен и на малка височина над улиците, бе перфектно описание на случая сам по себе си — рейсът се движеше по околовръстната магистрала към летището, освен едно — съзнанието определено бе фиксирано върху идеята за летене със самолет.
Съзнанието все още твърдо поддържаше „факта“, че полетът на самолета вече е започнал. Когато самолетът попадна в бурята, съзнанието съобщи, че той лети под електропроводите и телефонните кабели, защото то не можа да преведе директно ефекта от бурята.
Най-забележително бе тълкуванието на съзнанието на „инцидента“ или катастрофата. То е „видяло“ разстройването на сърдечната дейност. Това бе невъзможна ситуация, немислим случай, що се отнася до негово преживяване. Пред лицето на тези отминали данни умът бе принуден да „ИДЕНТИФИЦИРА!“ Опитът казваше, че наблюдаваната катастрофа не е възможна. Затова съзнанието избра самолетна катастрофа като случай, който би бил възприет като възможност, и ще се повярва, че тъкмо това се е случило.
Тъкмо оттук идва и трудността точно да се съобщи за наблюдението на непозната материя, което е напълно разбираемо. Ако по този начин се докаже това оплитане с познати обстановки, можем да си представим какво ще се случи, когато това, което се възприема, няма никакво отношение към предишно преживяване. Само по пътя на усилени опити и допускане на грешки успях да събера съвсем малко факти. Те обаче може да нямат нищо общо с тълкуванията на други умове с различна експериментална квалификация. По тази причина има нужда и други хора да преживеят случаи при същите условия. Цялостната картина може би ще стане по-ясна с помощта на такива допълнителни съобщения.
От малкото факти, които правилно бяха отбелязани, са „летящите“ и „падащите“ сънища. Сигурен съм, че те са в известна степен спомени за преживяване във Второто състояние. Много често съм разбирал, че съм преживявал летящ сън по време на спане, само за да открия, че наистина летя с Второто тяло, когато осмисля инцидента. Това неволно действие се случва най-често без никакво съзнателно усилие. Напълно е вероятно много хора да имат такова преживяване по време на спане, но не могат после да си го спомнят.
Сън за пътуване или летене със самолет има сходен подтекст. Съзнанието, отказвайки да приеме възможността да се лети без механична помощ, дължаща се на преживяване на паметта, отхвърля самолета, за да осмисли случая. Отново, когато съзнанието и цялостното усещане се появят на сцената, „самолетът“ изчезва. Ето те там, високо в небето, без какъвто и да е логичен начин на поддръжка. Доста е смущаващо, докато свикнете с тази идея.
Сънищата за падане също често бяха опитвани при ранните ми експерименти. То е едно общо „чувство“ за бързо присъединяване на Второто тяло с физическото. Очевидно близостта на физическото е причина да бъдат възприемани съответни сетивни сигнали от Второто тяло, което „пада“ във физическото. По същия признак процесът на „падането“ в спящо състояние често изважда наяве усещане за „потъване“. Като се опитва отново и отново, ефектът се получава от отделянето на Второто тяло от физическото, а сетивните впечатления са разкъсани между двете тела. Вероятно същото усещане за потъване се получава, когато някой загубва съзнание по такива причини като изтощение на организма, амнезия и др.
Мерки за интелигентност. Повърхностно погледнато, освен допълнителните сетивни способности, което току-що отбелязах, сякаш веднага не се откриват широки простори за познание и информация. Няма огромен скок в коефициента за интелигентност — 10, според валидните във физическия свят стандарти. Разбира се, че има нов вид интелект в действие, но той е във форма, която изглежда несравнима. Този многостранен ум използва преживяванията от живота във физическото, но ги прилага само тогава, когато те пасват на ефекта или случая. Понякога се случват действия, които са пълна глупост за съзнанието и тяхното значение става разбираемо едва след случката.
След значително количество преживявания и опити човек започва да разбира, че съзнанието само по себе си, дори със следите на връщането към спомените си, не е подходящо за задачата на пълното сравнение. Има твърде много за преоценка, което е извън обхвата на съзнателното персонално преживяване. И пак това изисква продължаваща необходимост да бъдат организирани подходящите данни в съответната сравнителна форма и да се прибави тялото на познанието чрез явното преживяване на други съзнания. Това съзнание е признало своите ограничения!
Образци на паметта. Ако съзнателният интелект не изглежда да е усъвършенстван, складът на паметта е друго нещо. Една от ранните промени е постепенното заливане на паметта със случаи, места, хора и неща, които нямат никакво отношение с настоящите дейности на човек във физическия живот или пък в минали преживявания. Нито пък те изглежда да имат нещо общо с посещенията в Място II и Място III. Източникът на тези спомени все още остава загадка. Те са почувствани и припомнени, докато човек е във Второто състояние. Например аз имам жив спомен за едно място, където съм свикнал да живея — пътищата, водещи до него и обкръжаващия ландшафт. Не е плодородна земя, но изглежда съм положил много труд, за да я облагородя, защото това бе всичко, което можех да си позволя. Имах намерение да построя къща там някой ден.
Имам спомен и за три свързани сгради на улица от един голям град. Стари, високи около осем етажа сгради. Последните им етажи (подобни на стара сграда с апартаменти) бяха съединени в една огромна жилищна площ с просторни стаи с високи тавани. Човек трябва да слиза и да се качва малко, за да премине от една стая в друга, поради разликата в нивата на апартаментите. Това бе място, което посещавах не много често, някъде, някога.
Има още твърде много такива неща, вероятно важни по отношение на цялото. Трябва да се знае обаче, че те са директен продукт на експериментиране във Второто състояние. Каква е стойността им извън това да объркват, досега не съм научил.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.