неделя, 17 април 2016 г.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ (Робърт Монро)

През цялото време, докато пишех тази книга, многократно бях правил връзка с един очевиден факт: единственият възможен начин за отделния човек да приеме реалността на това Второ състояние и съществуването в него е сам да го преживее.
Очевидно ако това бе една лека задача, сега то би било нещо съвсем обикновено. Подозирам, че само упоритото любопитство ще накара хората да превъзмогнат преградите по пътя на това постижение. Въпреки че има много случаи на съществуване, преживени отделно от физическото тяло, те са били в по-голямата си част — поне в западния свят — спонтанни, еднократни, ставащи в моменти на стрес или физическо неразположение.
Ние говорим за нещо крайно различно, което може да бъде обективно изследвано. Експериментаторът ще поиска да работи по начин, който ще доведе до значителни резултати, може би не всеки път, но достатъчно често, за утвърждаване на доказателството, за негово собствено удовлетворение. Вярвам, че всеки може да експериментира преживяване във Второто тяло, ако желанието му е достатъчно силно. Но дали всеки ще го направи или не, това е извън обсега на моята преценка.
Случаят ме накара да повярвам, че повечето, ако не и всички човешки същества напускат техните физически тела в различна степен по време на сън. Целенасоченото четене доказа, че тази идея е с хилядолетна давност в историята на човечеството. Ако тази предпоставка е валидна, тогава самото състояние не е противоестествено. От друга страна, практикуването на отделянето от физическото тяло по собствено желание се противопоставя на стила, както би изглеждало от гледна точка на действащите ограничени данни.
Не е отбелязан вреден физически ефект от тази дейност. Не съм разкрил (нито пък някой физик) някакви физиологични промени, добри или лоши, които директно могат да се отнесат към преживяването извън тялото.
Има много психологически изменения, които открих, и вероятно още повече, за които нищо не знам. Въпреки това дори и приятелите ми, по професия психиатри, не установиха, че те са били пагубни. Моята постепенна проверка на базисните концепции и убеждения е очевидна и аз я извършвах по различни начини по време на писането на книгата. Ако тези психологически и личностни промени са наистина вредни, вече нищо не би могло да се направи срещу това.
Нотка на предпазливост се прокрадва тук за тези, които са заинтересувани от експериментирането, защото веднъж отворена, вратата към това преживяване повече никога не може да се затвори. Още по-точно — това е случаят „не можеш да живееш с него, но не можеш и без него“. Дейността и резултатното познание са доста несъвместими с науката, религията и морала на обществото, в което живеем. Историята е осеяна с мъченици, чието единствено престъпление е неконформизмът. Ако вашият интерес и изследване станат общоизвестни, вие си навличате риска да бъдете обявен за смахнат, шантав или по-лошо, и да бъдете отритнат. Вместо това нещо крайно съществено ще ви липсва, ако не продължите да изследвате и проучвате. При необяснимо „задънените“ периоди, когато не можете да се занимавате с тази дейност, независимо колко усърдно опитвате, вие разбирате дълбоко това. Имате силно чувство, че сте останал вън от нещата, от затварянето на източника, който е от голямо значение за живота.
Ето тук е най-доброто предложено някога описание, което мога да дам за техниката на усъвършенстване на нематериалното преживяване.
Съществува една огромна пречка пред изследването на Второто тяло и средата, в която то действа. Вероятно това е една главна бариера. Тя сякаш съществува във всички хора без изключение. Може би е заровена под пластове от забрани и условности, но и когато те бъдат премахнати, пречката остава. Това е преградата на слепия, безразсъден страх. Получи ли съвсем слаб тласък, той се превръща в паника, а после и в ужас. Ако съзнателно преминете страховата бариера, все едно че сте преодолели крайъгълния камък във вашите изследвания.
Напълно сигурен съм, че много от нас всяка нощ прескачат тази бариера несъзнателно. Когато тази част от нас извън съзнанието ни надделее, страхът не й изпраща забрани, въпреки че сякаш се влияе от мисълта и действието на съзнанието. Изглежда е свикнала да действа оттатък страховата бариера и по-добре разбира правилата на съществуване на този друг свят. Когато умът заспива през нощта, свръхсъзнанието (душата?) взема връх.
Изследователският процес по отношение на Второто тяло и неговата среда е нещо като смесване и съчетание на съзнанието и свръхсъзнанието. Ако това стане, страховата бариера е преодоляна.
Страховата бариера е многостранна. Най-безстрашните от нас мислят, че тя не съществува, докато за наша голяма изненада я открием у самите нас. Първо и най-важно — съществува страхът от смъртта. Защото отделянето от физическото тяло прилича много на онова, което се очаква да се случи при смърт. Ранните реакции към преживяването са механични. Само помисляте: „върни се бързо обратно във физическото!“
Тези реакции се появяват независимо от всякакво интелектуално или емоционално усъвършенстване. Само след като процесът се повтори осемнайсет-двайсет пъти, успях да събера достатъчно кураж (и любопитство) да стоя вън повече от няколко секунди и да водя обективни наблюдения. Страхът от смъртта бе или пречистен, или уталожен от това, че бе станал познат. Други, които са опитвали тази техника, са спирали след първия или втория опит, не успели да потиснат първата страна от тази бариера.
Вторият аспект на страховата бариера е също свързан със страха от смъртта: ще успея ли да се върна към материалното или да си вляза „вътре“ в тялото. Без пътеводител или специални инструкции това си остана основен страх за мен в продължение на няколко години, докато не намерих един прост отговор, който ми вършеше работа всеки път. Беше нещо като нововъведение. Излизал съм „навън“ неколкостотин пъти и явно по един или друг начин успявах да се върна безпрепятствено. Ето защо съществуваше вероятността, че следващия път пак ще се прибера.
Третият основен страх бе страхът от неизвестното. Правилата и опасностите на материалната ни среда могат да бъдат определени до една известна степен. Прекарали сме живота си в изграждането на рефлекси, за да се справяме с тях. И ето че сега изведнъж се появява друга, напълно различна мрежа от правила, друг свят от съвсем различни възможности, населен със същества, които сякаш знаят всичко за тях. Нямате пътеводител, нито пък правилник, никаква книга за етикецията, никакви приложими учения по химия и физика, никакви безусловни авторитети, към които можете да се обърнете за съвет или отговор. Много мисионери са загинали в отдалечена земя при точно такива условия!
Трябва да призная, че този трети страх все още процъфтява, и то съвсем основателно. Защото неизвестното в огромна степен си остава пак неизвестно. Такова проникване, каквото аз направих, е донесло на повърхността за съжаление няколко неотменни и изпълнени със съдържание правила. До днес единственото, което мога да кажа, е, че съм оцелял при тези експедиции. Има толкова много неща, които не мога нито да схвана, нито да разтълкувам и още повече, които са извън способността ми да го направя.
Друг вид страх е този от последствията върху физическото тяло и съзнанието от участието и експериментирането в тази форма на дейност. Твърде реално е — също както нашата история, най-малкото поне доколкото аз зная, изглежда не съдържа точна информация в тази област. Имаме изследвания върху параноята, шизофренията, фобиите, епилепсията, алкохолизма, безсъзнанието, акнето, умствените заболявания и т. н., но нямаме обособена цялост от обективни данни за патологията на Второто тяло. Лично аз не знам как да надхитря страховата бариера, освен чрез внимателни първоначални стъпки, които създават близост малко по малко, в течение на процеса. Надявам се, че този труд в своята цялост ще прокара психологическата „стъпка“ през бариерата. Може да помогне да се разпознаят условия и примери, които са близки до това, че най-малкото един човек е имал същите преживявания и е оцелял. Следващите са необходими процедурни насоки.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.